РЕШЕНИЕ
№ 2612
гр. Варна, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20233110109108 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск от К. Р. Д., ЕГН **********, адрес:
град Б., ул. „Т." №** срещу ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: град С., ул. „С.“ № **, с правно основание чл. 405 КЗ, с искане ответното
дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 649.13 лв. – частичен иск
от целия в размер на 1450,00 лв. /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/,
представляваща оставащо дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на л.а. „Р.К.“, с рег. номер СВ.****** от настъпило
застрахователно събитие на 10.11.2022г. в гр. С., на основание сключен договор за
застраховка „Каско“ от 20.10.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: През м. ноември
2022г. ищецът закупил л.а. „Р.К.“, с рег. номер СВ.******. Същият имал сключена
застраховка „Каско“ на МПС, клауза „Пълно каско“, със срок на действие от 29.10.2022г. до
28.10.2023г. Автомобилът бил застрахован за 4867,00 евро. Застрахователната премия е
изцяло заплатена. На 22.11.2022г., след като регистрирал автомобила на негово име и след
като взел свидетелство за регистрация – част 1, ищецът уведомил ответника за настъпилата
промяна. Издаден бил добавък към застрахователната полица, като всички права се
прехвърляли върху новия собственик. На 10.11.2022г., около 18:00ч., в гр. С., ж.к. Красно
село, ул. Дебър до блок 2А, при маневра за паркиране на л.а. ищецът не видял поставените
предпазни колчета и увредил автомобила. Застрахователят бил уведомен на 15.11.2022г. Бил
извършен оглед и изготвен опис на щета. До момента на подаване на исковата молба ищецът
не е получил застрахователното обезщетение. Дължимата сума е в размер на 1450,00 лв.
Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
1
ответника. Излага се, че исковата претенция е завишена, поради което е и неоснователна.
Моли за нейното отхвърляне и присъждане на сторените в производството разноски.
С оглед приетите по делото доказателства и относимите правни разпоредби,
съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация с чл. 405 КЗ, при който в доказателствена
тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти, от които се ползва: наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка „Каско”, с
включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените
имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със
застрахователя и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване.
Приети за безспорни между страните са следните обстоятелства, че л.а. „Р.К.“, с рег.
номер СВ******, е бил застрахован по застраховка „Каско“ към ответното дружество, като
полицата е действаща към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие,
както и че е настъпило застрахователно събитие, за което ответното дружество е уведомено
и е изготвен опис на щетите.
Като писмено доказателство е прието свидетелство за регистрация Част 1 от
21.11.2022 г., издадена от МВР, от която се установява, че собственик на л.а. „Р.К.“ с рег. №
СВ****** е К. Р. Д..
От полица № **-****/***/******* г. е видно, че е налице сключена застраховка
„Каско“ с ответника относно лек автомобил „Р.К.“, със срок на действие от 29.10.2022 г. до
28.10.2023 г. От добавък № **-*****/*******/** се установява, че правата по
застрахователния договор се прехвърлят на новия собственик на л.а. „Р.К.“ – К. Р. Д..
Прието като писмено доказателство е опис на щетите по претенция №
****/**/***/****** г., издадено от „А.Б.“, от което се установява, че по процесния
автомобил са налице следните щети – врата дясна предна, врата дясна задна, лайстна
декоративна врата дясна задна и лайстна декоративна врата дясна предна.
Представен е доклад по щета № ****/**/***/******, от което е видно, че се нарежда
за плащане сумата от 324.23 лева на 24.11.2022 г. Същата е прихваната с дължимите вноски
по полицата като представя надлежни счетоводни документи, поради което съдът следва да
приеме, че е извършено заплащането на сумата от 324.23 лева във връзка с настъпилото
застрахователно събитие чрез извършено прихващане с дължимите вноски по полицата.
Последният факт не е оспорен от страна на ищеца.
От приетата по делото САТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена, се
установява, че вещото лице приема, че на 10.11.2022 г. около 18.00 часа, в град С., ж.к.
Красно село, по ул. „Дебър“ до блок 2А управлявайки л.а. Р.К. с рег. № СВ******
предприема паркиране и удря л.а. в странична дясна част в намиращите си от дясната му
страна предпазни колчета. Увредените детайли са врата дясна предна, врата дясна задна,
лайсна декоративна врата дясна задна и лайсна декоративна врата дясна предна като е
налице причинно следствена връзка между механизма на настъпване на събитието и
увредените детайли. От същата се установява, че общата стойност на щетите на автомобила
поотделно и като обща сума по средни пазарни цени към датата на събитието, като при
определяне на средната пазарна цена на труда се използва цената предлагана в сервизи
отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски
сертификат за качество ISO ****:**** и такива непритежаващи сертификат за качество, е в
размер на 973.36 лева.
2
От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства и обявените за безспорни
между страните факти се установява, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за застраховка “Каско”, с предмет
собствения на ищеца лек автомобил „Р.К." с per. N: СВ****** и период на застрахователно
покритие от 29.10.2022 г. до 28.10.2023 г. По същия ищецът е изправна страна, тъй като
застрахователната премия е заплатена, който факт не се оспорва от ответника. Доказва се, че
е констатирано настъпило застрахователно събитие. Срокът на действие на договора за
застраховка покрива настъпилото застрахователно събитие - на 10.11.2022 г. около 18.00
часа, в град С., ж.к. Красно село, по ул. „Дебър“ до блок 2А управлявайки л.а. Р.К. с рег. №
СВ****** предприема паркиране и удря л.а. в странична дясна част в намиращите си от
дясната му страна предпазни колчета в резултат, на което настъпват увреждания, изразяващи
се в увреждане на врата дясна предна, врата дясна задна, лайсна декоративна врата дясна
задна и лайсна декоративна врата дясна предна.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими и след
приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. На увредения се
дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по вид, година на
производство и характеристики нови оригинални или алтернативни части, които имат
същото или подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в състоянието
й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими сервиза –
такива притежаващи сертификат по ISO и такива, които не притежават сертификат по ISO.
Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без
същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и заключението на САТЕ,
което съдът цени като компетентно изготвено в оценителната част и предвид
гореизложените мотиви, се установява, че общата стойност на увредените детайли на
автомобила - врата дясна предна, врата дясна задна, лайстна декоративна врата дясна задна и
лайсна декоративна врата дясна предна като обща сума и като се вземе предвид стойността
на ремонта по средни пазарни цени на труда в сервизи отговарящи на съвременните
изисквания за качество ISO и такива, които не притежават сертификат за качество, възлиза
на 973.36 лева. Предвид доказването на плащането на сумата от 324.23 лева, същата следва
да се приспадне от дължимото обезщетение, поради което оставащото дължимо обезщетение
възлиза на 649.13 лева Мотивите, изложени по-горе, водят до извода, че предявения
частичен осъдителен иск се явява основателен и доказан, поради което подлежи на
уважаване в претендирания размер. На уважаване подлежи и искането за присъждане на
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 14.07.2023 г.
3
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който претендира сумата от
50 лева, заплатена държавна такса; 200 лева – депозит вещо лице и 480 лева– адвокатско
възнаграждение ДДС. По делото се съдържат доказателства за извършените разноски и за
регистрацията на процесуалния представител по ДДС. Направено е възражение за
прекомерност, което съдът следва да остави без уважение, доколкото съгласно чл.7 от
Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения,
претендираното възнаграждение е в предвидения минимум. Предприети са процесуални
действия за защита по предявената претенция, поради което не следва претендираното
възнаграждение да се намалява. Същото следва да се присъди ведно с претендираното ДДС,
доколкото се представят доказателства за регистриране на процесуалния представител по
ДДС. Мотивиран от горното съдът следва да присъди в полза на ищеца разноски в размер на
730 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника, на основание чл. 78 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
град С., ул. „С.“ № **, на основание чл. 405 КЗ, да заплати на К. Р. Д., ЕГН **********,
адрес: град Б., ул. „Т." №** сумата от 649.13 лв. – частичен иск от целия в размер на 1450,00
лв. /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща оставащо дължимо
обезщетение от настъпило застрахователно събитие на 10.11.2022г. в гр. С. за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на л.а. „Р.К.“, с рег. номер СВ.******,
представляващи увреждане на врата дясна предна, врата дясна задна, лайсна декоративна
врата дясна задна и лайсна декоративна врата дясна предна, дължимо на основание сключен
договор за застраховка „Каско“ от 20.10.2022г. № **-****/***/******* г. по автомобилна
застраховка „Каско“, със срок на действие 29.10.2022 г. до 28.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.07.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
град С., ул. „С.“ № ** да заплати на К. Р. Д., ЕГН **********, адрес: град Б., ул. „Т." №**
сумата от 730 лева, представляващи сторени в производството разноски, на основание чл.
78 ГПК
УКАЗВА на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
град С., ул. „С.“ № **, че може да заплати присъдените в полза на К. Р. Д., ЕГН **********,
адрес: град Б., ул. „Т." №** суми по следната специална банкова сметка BG **************
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4