РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Пазарджик, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20215200900161 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н О., ул. „Т.“ № **, представлявано
от изпълнителния директор И. Т. Й., чрез юрисконсулт Й. А.. М., срещу „З. З. - Б.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Д. Ш.“ № ***, за заплащане
на: 1/ сумата от 12 769.81 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за доставена
услуга водоподаване по издадена фактура № *** г., съгласно договор № *** г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
29.10.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,
както и сумата от 3 781.29 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 29.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 86
от ЗЗД (след допуснато увеличение на акцесорния иск); 2/ сумата от 14 405.88 лв. с
ДДС, представляваща възнаграждение за доставена услуга водоподаване по издадена
фактура № *** г., съгласно същия договор, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 29.10.2021 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 4 145.70 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 29.12.2018 г. до
датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 86 от ЗЗД (след допуснато
увеличение на акцесорния иск), и 3/ сумата от 12 198.88 лв. с ДДС, представляваща
възнаграждение за доставена услуга водоподаване по издадена фактура № *** г.,
съгласно същия договор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба - 29.10.2021 г. до окончателното плащане, на основание
1
чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 3 412.30 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 27.01.2019 г. до датата на подаване на
исковата молба, на основание чл. 86 от ЗЗД (след допуснато увеличение на акцесорния
иск).
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор № *** г., по
силата на който ищецът извършва услугата водоподаване за осигуряване на водни
маси, необходими за питейно-битово и промишлено водоснабдяване и охлаждане на
завода на ответника за срок от 5 години, считано от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г.
Водоснабдяването се извършва, съгласно издадено разрешително от МИОСВ №
1280/30.06.2002 г., решение № 109/30.06.2008 г. и № 59/19.02.2019 г. за продължаване
на срока му, от посочени хидротехнически съоръжения - до 150 л/сек от изтичалото
или напорния тръбопровод на ВЕЦ „М. К.“, поддържан и експлоатиран от НЕК, и до 20
л/сек от водохващането на р. К.. Стойността на услугата е 0.08003 лв/куб. м. без ДДС
за целия срок на договора. Твърди се, че съгласно чл. 7 от договора, ежемесечно между
страните са подписвани протоколи за количествата подадени водни обеми, като въз
основа на тях са съставяни и фактури, които са получени от ответника. Поддържа се, че
за последните три месеца от действието на договора ответникът не е заплатил за
доставената услуга по издадени: фактура № *** г. на стойност 12 769.81 лв. с ДДС,
получена от ответника на 13.11.2018 г., фактура № *** г. на стойност 14 405.88 лв. с
ДДС, получена от ответника на 13.12.2018 г. и фактура № *** г. на стойност 12 198.88
лв. с ДДС, получена от ответника на 11.01.2019 г. или обща дължима сума в размер на
39 374.57 лева. Ищецът се позовава на чл. 20 от договора, съгласно който при забава в
плащанията повече от 15 дни от получаване на фактурата, длъжникът дължи и
мораторна лихва в размерите след допуснато изменение на исковете чрез увеличение,
както следва: сумата от 3 781.29 лева върху главницата от 12 769.81 лв. за периода от
29.11.2018 г. до датата на предявяване на иска - 29.10.2021 г., сумата от 4 145.70 лева
върху главницата от 14 405.88 лв. за периода от 29.12.2018 г. до датата на предявяване
на иска 29.10.2021 г. и 3 412.30 лева върху главницата от 12 198.88 лв. за периода от
27.01.2019 г. (техн. погрешно посочено 2018 г., уточнено в първо о. с. з.) до датата на
предявяване на иска 29.10.2021 г. Претендира се и законната лихва върху всяка една от
главниците. Моли за уважаване на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „З. З. - Б.“ АД, чрез адв. Я.Х. от АК
- С. е подал отговор на исковата молба. Счита исковете за допустими, но
неоснователни. Не се оспорва, че страните са сключили договора от 19.08.2014 г. Сочи
се, че съоръжението „Водохващане на река К.“ е включено в предмета на същия, но не
е собственост на ищеца, а на ответника, поради което за ползването му не се дължи
възнаграждение. Правото на собственост е възникнало на основание чл. 17а от Закона
2
за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.).
Аргументира се, че предметът на договора от 19.08.2014 г. следва да се тълкува в
съответствие с условията на посочените разрешително № 1280/30.06.2002 г. и решение
№ 109/30.06.2008 г. на министъра на околната среда и водите за продължаване на срока
му, а именно, че съоръжението „Водохващане на река К.“ не е част от предмета на
договора, тъй като не е част от активите на ищеца, а отношенията между собственика
на съоръжението за предоставяне на услугата водоподаване се урежда с договор или
чрез документ, удостоверяващ съгласието на собственика, съгласно чл. 60, ал. 2, т. 3 от
Закона за водите (в редакцията от 2010 г.), какъвто в случая няма. Твърди се, че
аргумент в подкрепа на тази теза се явява подписаният между страните последващ
договор от 18.11.2018 г., в който съоръжението „Водохващане на река К.“ не е
описано. Отделно от това се твърди, че включването в чл. 1 от договора на текста „река
К.“ е в противоречие с императивните норми на правото, поради което и тази клауза е
нищожна, доколкото ищецът не е собственик на река К.. Като обобщение се сочи, че за
процесния период ответникът не е използвал вода от съоръженията на ищеца, респ. не
дължи възнаграждение. Водоподаването от изтичалото или напорния тръбопровод на
ВЕЦ „М. К.“ е спряно на 20.08.2018 г., констатирано с протокол. През процесния
период ответникът е ползвал вода само от река К. въз основа на разрешително №
1280/30.06.2002 г. и решение № 109/30.06.2008 г. на МИОСВ, като ползването е въз
основа на съоръжението „Водохващане на река К.“, за което ответникът е заплащал
съответната такса към Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - П. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се
поддържа изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията на ответника.
Твърди се, че „Язовири и каскади“ е експлоатационно предприятие на НЕК ЕАД без
юридическа самостоятелност, като с решение № 15/10.06.1997 г. по фирменото дело на
ищеца е вписано увеличение на капитала чрез включване на ДМА - комплексните и
значими язовири, вкл. водохранилищата им. Като поделение на НЕК ЕАД,
предприятието „Язовири и каскади“, язовирен район „Ч.“, стопанисва съоръженията от
каскада „Б. С.“. Излага се, че в предмета на процесния договор не е включено
„Водохващане на река К.“, като съоръжение чрез което ще се извършва услугата. В
случая ищецът извършва водоподаване чрез осъществяване на достъп до необходимия
воден ресурс чрез поддържаните от него в обхвата на дейността на язовирен район „Ч.“
хидротехнически съоръжения, в съответствие с издаденото на ответника
разрешително. Поддържа се, че услугата водоподаване не е продажба на воден ресурс,
а осигуряването му за нуждите на ответника чрез акумулиране, съхраняване и
провеждане чрез хидротехническите съоръжения от каскада „Б. С.“, които се
поддържат от ищеца чрез предприятието „Язовири и каскади“, язовирен район „Ч.“, до
съоръженията на ответника ползвател.
3
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на
ДИМ. В него се поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Поддържа се, че
за периода октомври 2018 - декември 2018 г. за ответника не е възниквало задължение
за плащане към ищеца, тъй като не е ползвало вода от съоръженията на НЕК ЕАД.
Водоподаването към ответника през тези съоръжения е спряно на 20.08.2018 г. През
този период вода се ползва единствено от р. К. въз основа на разрешителното за
ползване и решение № 109/30.06.2008 г. Ползването на вода от р. К. се извършва
изключително и само от съоръжението „Водохващане на река К.“, което не е
собственост на ищеца.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.
Трайна е съдебната практика по въпроса, че когато вземанията произтичат от
едно правоотношение по договор за доставка или от трайноустановени търговски
взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно
цената във връзка с неговото изпълнение /чиято стойност може да бъде предмет на
отделни фактури/ представлява един иск.
В този смисъл, сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
На 24.06.2022 г. в откритото съдебно заседание съдът е приключил съдебното
дирене и е дал ход на устните състезания - чл. 149, ал. 1 ГПК. Служебно установеното
от справка в публичния ТР към АВ назначаване на временен синдик с определение от
30.06.2022 г. на Апелативен съд - Пловдив по ч. т. д. № 405/2022 г. не променя
представителството на ответното дружество - арг. чл. 635, ал. 1 от ТЗ (длъжника
продължава дейността си под надзора на синдика) и не дава основание за отмяна хода
по същество, даден преди назначаването на временния синдик.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че са сключили договор за водоподаване № ***
г., по силата на който ищецът, като доставчик, предоставя на ответника, като
потребител, срещу заплащане на услугата „водоподаване“, разрешените от МОСВ,
съгласно разрешително за водоползване № 1280/05.11.2002 г., решение №
109/30.06.2008 г. и № 59/19.02.2019 г. за продължаване на срока му, водни обеми от
изтичалото или напорния тръбопровод на ВЕЦ „М. К.“ в размер до 150 л/сек и до 20
л/сек от р. К. - яз. район „Ч.“ за питейно-битово, промишлено водоснабдяване и за
охлаждане на завода на ответника, при цена от 0.08003 лв/куб. м. без ДДС за 5-
годишния срок на договора, считано от 01.01.2014 г., т. е. до 01.01.2019 г. Съгласно чл.
7 от договора, ежемесечно до 5-то число на месеца, доставчикът предлага на
потребителя подписване на протокол за действително подадените количества водни
обеми през предходния месец, които се определят с мерилно съоръжение - разходомер,
4
монтиран от потребителя или на база отпуснат лимит от МОСВ. Съгласно чл. 8 от
договора, в 7-дневен срок от датата на съставяне на протокола, доставчикът изпраща на
потребителя фактура за извършената услуга. Потребителят в 7-дневен срок от
получаване на фактурата изплаща дължимата сума (чл. 15). Неизпълнението от страна
на доставчика на предвиденото в чл. 8 освобождава потребителя от заплащане на
евентуално начислени лихви - чл. 18. При забава на плащанията за повече от 15 дни от
получаване на фактурата от потребителя, същият дължи законна лихва по чл. 86 от
ЗЗД - чл. 20 от договора.
От приетите писмени доказателства се установява, че издадените фактури №
*** г. за извършената услуга „водоподаване“ през месец октомври 2018 г., № *** г. за
извършената услуга „водоподаване“ през месец ноември 2018 г. и фактура № *** г. за
извършената услуга „водоподаване“ през месец декември 2018 г., ведно със
съставените протоколи по чл. 7 от договора, са получени от ответното дружество,
видно от обратните разписки, на 13.11.2018 г., 13.12.2018 г. и 11.01.2019 г.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице инж. Б.К. по
допуснатата съдебнотехническа експертиза, прието от съда за компетентно изготвено,
пълно и обосновано, се установява, че водите на р. К. са включени в басейна на
„Събирателна деривация М.“ - Каскада „Б. С.“ почти на 100 %, а поречието на реката
се използва за регулиране на нивата на водните маси на язовир Б. и дневния
изравнител „Станкови бараки“ ВЕЦ „С.“ и на дневния изравнител ВЕЦ „М. К.“, които
са съоръжения от Каскада „Б. С. - М. К.“, собственост на НЕК ЕАД. Вещото лице е
установило също така, че язовир Б., дневен изравнител „Станкови бараки“ и дневен
изравнител ВЕЦ „М. К.“ са съоръжения от Каскада „Б. С. - М. К.“, принадлежащи на
НЕК ЕАД. Водохващането на ответното дружество от р. К. е след дневния изравнител
на ВЕЦ „М. К.“ преди вливането й в р. М. Подробно са описани и язовирите и другите
хидротехнически съоръжения, изградени на р. К., представляващи част от Каскада „Б. -
С.“, поддържани и експлоатирани от ищеца.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице Л.А. по допуснатата
съдебносчетоводна експертиза, прието от съда за компетентно изготвено, пълно и
обосновано, се установява, че процесните три фактури са осчетоводени и при ищеца и
при ответника в месеците, през които са издадени. Фактурите са отразени в дневниците
за продажби на ищцовото дружество и днавниците за покупки на ответното дружество
в месеците, през които са съставени фактурите. Ищецът е внесъл дължимата сума за
ДДС към бюджета по трите фактури, а ответникът е ползвал правото си на данъчен
кредит по същите фактури. Размерът на законната лихва върху съответната главница е
посочен в заключението, като същият съвпада с исковите претенции на ищеца след
допуснатото увеличение в размера на същите по реда на чл. 214 от ГПК и е в общ
размер от 11 339.29 лева. Установено е също така, че и предходно издадената по
5
процесния договор фактура № ****** г. за предоставената услуга през месец
септември 2018 г. също е осчетоводена от ответното дружество, като дължимата по нея
сума в размер на 14 890.37 лева е платена на ищеца по банков път на 18.10.2018 г.
Правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл.
266, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен по чл. 86 от ЗЗД.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването на следните
кумулативно дадени предпоставки предпоставки: валидно възникнало облигационно
правоотношение; надлежно изпълнение на работата съобразно поръчката на
възложителя; приемане на изработеното от възложителя, респ. необоснования отказ на
възложителя от приемане, а досежно акцесорната претенцията по чл. 86 от ЗЗД:
настъпване на падежа за плащане на паричното задължение.
Съдът намира, че страните са валидно обвързани от сключения договор за
водоподаване № *** г., по силата на който ищецът надлежно е изпълнил своето
задължение да предоставя на ответника водни обеми за питейно-битово, промишлено
водоснабдяване и за охлаждане на завода на ответника, като въпреки приетото
изпълнение, възложителят необосновано не заплаща дължимото.
С този договор страните са договорили предмета и цената на услугата
съобразно това, което НЕК ЕАД предоставя, чрез включените в неговите активи
хидротехнически съоръжения. Както и вещото лице посочва, водите на р. К. са
включени в басейна на „Събирателна деривация М.“ - Каскада „Б. С.“ почти на 100 %,
а поречието на реката се използва за регулиране на нивата на водните маси на язовир
Б. и дневния изравнител „Станкови бараки“ ВЕЦ „С.“ и на дневния изравнител ВЕЦ
„М. К.“, които са съоръжения от Каскада „Б. С. - М. К.“, собственост на НЕК ЕАД,
докато водохващането на ответното дружество от р. К. е след дневния изравнител на
ВЕЦ „М. К.“ преди вливането й в р. М. В тази връзка, съдът приема за неоснователни
наведените от ответника възражения, че съоръжението „водохващане на река К.“ е
включено в предмета на договора, но същият не е собственост на ищеца, а на
ответника, поради което последният не дължи цена за съответното водоподаване.
Наличието на съоръжения на ответника, които участват в процеса на
водоподаване, дори да се приеме, че такива има, не е основание да се намалява цената
по договора или да се направи извод, че договорът е без предмет, доколкото те са
съобразени от страните при сключването му (така Решение № 263/16.10.2017 г. на
Пловдивски апелативен съд по в. т. д. № 344/2017 г., недопуснато до касация с
Определение № 205 от 20.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 223/2018 г., I т. о. ).
Наред с изложеното, следва да се приеме и това, че е константна съдебната
практика, че отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество,
включването ѝ в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен
6
кредит по същата - представляват недвусмислено признание на задължението и
доказват неговото съществуване - Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. №
593/2009 г., II т. о., Решение № 34 от 04.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1282/11 г. , II т.
о. и други.
В случая, по делото категорично се установи, че ответното дружество
надлежно е осчетоводило и трите процесни фактури в месеците, през които са
издадени, същите са отразени в дневниците за покупки, като ответникът е ползвал
правото си на данъчен кредит по тях. Ето защо следва да се приеме, че ответникът
признава дължимостта на сумите, за които са издадените от ищеца процесни фактури,
поради което главният иск по чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД се явява изцяло
основателен, ведно с присъждане и на материалноправната последица от уважаването
на иска.
Неплащането на дължимите суми от ответника в гратисния срок по чл. 20 от
договора, води до извод за основателност и на акцесорната претенция за мораторна
лихва върху съответната главница, като с оглед приетото заключение по ССчЕ, същата
подлежи на уважаване.
По разноските:
Ищецът е поискал присъждане на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца, съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК, разноски в общ размер на 2 704.55 лева, включващи държавна такса (в т. ч. и за
увеличения размер на иска по чл. 86 от ЗЗД) и депозити за вещи лица. Съдът присъжда
и сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37
от ЗПП, с което общата сума за разноски в тежест на ответника е сумата от 2 804.55
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З. З. - Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
ул. „Д. Ш.“ № **, да заплати на „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район О., ул. „Т.“ № **: сумата от 12 769.81 лева (дванайсет
хиляди седемстотин шейсет и девет лева и 81 стотинки) с ДДС, представляваща
възнаграждение за доставена услуга водоподаване по издадена фактура № *** г.,
съгласно договор № *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба - 29.10.2021 г. до окончателното плащане, на основание
чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3 781.29 лева (три хиляди седемстотин
осемдесет и един лева и 29 стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 29.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, на
7
основание чл. 86 от ЗЗД; сумата от 14 405.88 лева (четиринайсет хиляди четиристотин
и пет лева и 88 стотинки) с ДДС, представляваща възнаграждение за доставена услуга
водоподаване по издадена фактура № *** г., съгласно същия договор, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
29.10.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 4 145.70 лева (четири хиляди сто четиресет и пет лева и 70 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 29.12.2018 г. до
датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 86 от ЗЗД, и сумата от
12 198.88 лева (дванайсет хиляди сто деветдесет и осем лева и 88 стотинки) с ДДС,
представляваща възнаграждение за доставена услуга водоподаване по издадена
фактура № *** г., съгласно същия договор, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 29.10.2021 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 3412.30 лева
(три хиляди четиристотин и дванайсет лева и 30 стотинки), представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 27.01.2019 г. до датата на подаване на исковата
молба, на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „З. З. - Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
ул. „Д. Ш.“ № *** да заплати на „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н О., ул. „Т.“ № **, сумата 2 804.55 лева (две хиляди осемстотин
и четири лева и 55 стотинки) - разноски за производството на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, от които: за държавна такса и депозити за вещи лица сума в размер на 2 704.55
лева и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 37 от ЗПП.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8