Р Е Ш Е Н И Е
№ 515
гр.
Хасково, 24.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на пети август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на
прокурор Антон Стоянов от ОП- Хасково, като
разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 363
по
описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от адв. С.М., като пълномощник на А.Г. ***, против
Решение № 23/18.02.2020г., постановено по АНД № 35/2020г. по описа на Районен
съд Свиленград в частта, с която е оставено без уважение искането на адв. М. ***
да му заплати адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
В жалбата
се сочи, че съдът е направил неправилна преценка на качеството на лицето, на
което адв. М. е предоставил правна помощ, като е приел, че същият е имал право
да се ползва от безплатна правна помощ по реда на чл38, ал.1, т.3 единствено,
ако е материално затруднен или пък е роднина на адвоката, като за тези
обстоятелства от страната не са били ангажирани доказателства. Сочи, че по този
начин съдът е ограничил цялостното приложение на нормата на чл.38, ал.1 от
Закона за адвокатурата, в която освен двете категории лица, имащи право на
безплатна адвокатска защита съществува и трета такава „ близки“ . С
автоматичното изключване от категорията „близки“ жалбоподателят е бил поставен
в едно дискриминационно положение, според което, ако същият не е роднина на
адвокат или не е материално затруднен не може да се ползва от безплатна
адвокатска помощ по реда на чл.28, ал.1 от ЗА. Наред с това от изложените
мотиви, защо не следва да се уважи искането за присъждане на разноски, съдът е
поставил в дискриминационно положение и процесуалния представител на
жалбоподателя, като от изложеното можело да се направи извод, че адвоката нямал
право на лична преценка, за това кои лица счита за негови близки. На следващо
място се сочи, че с неправилната си преценка на отношенията между доверител и
адвокат, съдът е лишил последния от легитимни очаквания за следващо се и
справедливо възнаграждение за положения от него труд във връзка с извършеното
процесуално представителство по обжалване на санкционния акт. На последно място
в жалбата се сочи, че неправилно съдебният състав приел, че след като в
представения договор от 10.02.2020г. липсвало уговорено възнаграждение, то
отново същото било недължимо. В случая оспорващия счита, че при предоставяне на
безплатна правна помощ реквизита „уговорено възнаграждение“ не е задължителен,
тъй като при предоставена такава съда е този, който следва да определи
възнаграждението на адвоката по реда на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2от Наредба
№ 1от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По
изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на решението в оспорената му
част.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. От процесуалния
представител на същия адв. М. са депозирани писмени бележи със съдържание
идентично на съдържанието на касационната жалба.
Становището на
представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на
оспореното решение в оспорената му част.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество е основателна.
С Решение №
23/18.02.2020г., постановено по АНД № 35/2020г. състав на Районен съд
Свиленград е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № 2909124, издадено от
ОДМВР – Хасково, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на А.Г. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и оставил
без уважение искането на адв. С.М. да бъде осъден ответника ОДМВР – Хасково да
му заплати адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя безплатна
правна помощ.
Както бе
посочено по-горе предмет на разглеждане в настоящото производство е съдебното
решение в частта, с която е оставено без уважение искането на адв. М. за
присъждане на адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат районният
съд е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Посочил е, че съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. По отношение претендираното от адв. М.,
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр с ал. 1 от ЗАдв е посочил, че последната законова
разпоредба задължава съдът да определи възнаграждение на адвоката осъществил
процесуално представителство, в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати, тогава когато това е
станало при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Приел е, че в
представения по делото договор
за правна защита и съдействие от 10.02.2020 г., сключен между жалбоподателя и адв. М.
липсва уговорено възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. В тази връзка е
обосновал изводите си с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата, като е посочил, че цитираният текст предвижда различни хипотези /по т. 1, т. 2 и т. 3/,
като приел за безспорно, че в случая не се касае за хипотезата предвидена по т. 1, а именно - за лица, които имат право
на издръжка, като последните разпоредби /т. 2
и т. 3/ изисквали
представляваното лице да е в затруднено материално положение и/или да е роднина
на предоставящия правна помощ адвокат. Поради това, че по делото не се представят доказателства, в която и да е от двете
насоки, съдът приел, че
не би могло да се приеме, че осъщественото от адв. М. процесуално
представителство е станало,
при която и да било от предвидените в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв възможности, предвид
което не е изпълнена нормата на чл. 38, ал. 2 от същия закон даваща право на адв. М.
да иска присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред / в тази връзка е
посочил Решение
№ 436 от 24.06.2019 г. на АдмС - Хасково по адм. д. № 1226/2018 г. /. В заключение е
посочил, че доколкото
не се представя списък на разноските съобразно изискването залегнало в чл. 80 от ГПК, страната няма право на
обжалване на решението в тази му част.
Така
постановеното решение в оспорената му част е неправилно. За осъществяване на
съдебният контрол от касационната инстанция в тази му част мнозинството от
съдебният състав взе предвид и разпоредбата на чл. 258, ал.2 от ГПК, приложима
субсидиарно съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК, съобразно която жалбата
може да се подаде срещу цялото решение или отделни негови части.
Съгласно чл. 38
от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на
издръжка; материално затруднени лица и роднини,
близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл.38 в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред районенният
съд от процесуалния представител на жалбоподателя е претендирано заплащане на разноски -
възнаграждение за един адвокат, който го е
представлявал на основание Закона за адвокатурата. В приложеното във възивното дело адвокатско пълномощно изрично е посочено, че указаната
правна защита и съдействие адвокатът извършва на основание чл.38, ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата. Правото
на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2
от ЗА
адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда
на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на
конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване, както погрешно
е приел районният съд. И поради това,
че в посочената разпоредба изрично е предвидено, че съдът е този, който
определя размера на адвокатското възнаграждение е без значение, в разглежданата
хипотеза, дали страната е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Посочените предпоставки в
случая са били наналице,
поради което районният съд е следвало да уважи така направеното искане за присъждане на
разноски по делото. Като е постановил решение, с което е оставил без уважение
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, районният съд е
постановил незаконосъобразен акт, който в оспорената му част следва да бъде
отменен и вместо него постановен друг от настоящата инстанция, с който да бъде
осъден ответникът ОДМВР – Хасково да заплати на адв. М. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т.3, вр. чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 300 лева.
В представената
по делото молба по хода на делото и приложени към нея писмени бележки адв.М.
претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение и пред настоящата
инстанция, като такова с оглед изхода на делото му се следва и отново се
определя на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т.3, вр. чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 300 лева за касационната
инстанция.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 23/18.02.2020г., постановено по АНД № 35/2020г.
по описа на Районен съд Свиленград в частта, с която е оставено без уважение искането
на адв. С.М. *** да му заплати адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя
безплатна правна помощ, вместо което
постановява:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на адв. С.П.М.,
член на Адвокатска колегия - Хасково сумата от 300
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 3 пр. 2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие пред Районен
съд – Свиленград.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на адв. С.П.М.,
член на Адвокатска колегия – Хасково сумата от 300
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 3 пр. 2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие пред
касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
/
с особено мнение /
2.