Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2018г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На тридесет и първи май
две хиляди и осемнадесета
година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 1512 по описа за 2018
година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Т.Г., с ЕГН: **********, със съдебен адрес *** против наказателно постановление
№ 23-0000143/ 22.01.2018г.
на Началника на областния отдел „АА” гр. Варна, с
което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 36, параграф 2, т.(ii) от Регламент № 165/2014 и чл. 93в, ал. 17, т.3 ЗАвП.
В жалбата се
твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и противоречи на материалния
закон, както и че е постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че е налице несъответствие между фактическото
и юридическото обвинение, тъй като има данни че жалбоподателят е представил
дигитална карта, а му е ангажирана отговорността за това, че не е представил
ръчни записи и/или разпечатки. Наред с това, се акцентира на обстоятелството,
че водачът е представил на контролните органи удостоверение за дейности видно от което същият е бил в отпуск по време на конкретния период.
Позовава се и на възможността за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
като в заключение моли за отмяна на издаденото НП.
В
съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна,
редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител. По същество се твърди, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е
доказано по необходимия начин и се иска постановлението да бъде потвърдено изцяло
като правилно и законосъобразно. Подчертава се, че представянето на процесното удостоверение за дейности по никакъв начин не
води до отпадане на отговорността на водача, тъй като нарушението е довършено с
непредставянето на изискуемите документи към момента на извършване на
проверката.
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.12.2017г. въззивникът А.Т.Г.
управлявал влекач марка „Даф“ от кат. N 3 с ДК № СВ0093АТ, собственост на превозвача, с прикачено полуремарке с рег.№ ВН3790ЕР, собственост на "Юрорент"ЕООД - клон Видин, ЕИК: 2015412170018
Около 14:00 ч. в обл. Варна, по
автомобилен път гр.Добрич - гр.Варна, на 5 км. преди гр.Аксаково, в посока
гр.Варна, водачът извършвал обществен превоз на товари (хранителни стоки -
млечни), видно от товарителница № 0113718/21.12.2017г. по маршрут от гр.Добрич
до гр.Варна, видно от пътен лист № 0022783/19.12.2017г., когато бил спрян за
проверка от служители на ОО „АА“ гр. Варна.
В хода на проверката било установено, че при извършване
на превоз с МПС, оборудвано с дигитален тахограф
марка „Siemens VDO“ тип 1381.**********, № 1977993,
попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006, водачът представил дигитална
карта за тахограф № 0000000079894000, в която липсвала
информация (непознат период) за периода от 23:29 ч. (21:29ч. UTC) на дата
05.12.2017г. до 08:31 ч. (06:31 ч. UTC) на дата 21.12.2017г., като при
поискване не били представени и тахографски листи за
периода, всеки ръчен запис или разпечатка или удостоверение за дейности по
образец.
За
посоченото на водача бил съставен АУАН, като в изискуемия от закона срок от
същия постъпило възражение peг. № 52-00-10-6797 от
28.12.2017г. към което било приложено удостоверение за дейности, видно от което
от 21.30 часа на 05.12.2017г. до 06.30 часа на 21.12.2017г. водачът е ползвал
отпуск или почивка.
При все това и като е взел предвид депозираното
възражение АНО е приел, че последното е неоснователно и не следва да се взема
предвид при произнасяне по административно наказателната преписка, тъй като е
налице противоречие между данните, вписани в удостоверението за дейности,
свидетелстващи за отпуск или почивка в периода от 21:30 ч. на 05.12.2017г. до
06:30 ч. на 21.12.2017г., и от разпечатките от картата на водача и от програма
"CALtacho", от които са видни дейностите на
водача до 21:30 ч. (UTC) - 23:30 ч. официално време в Република България на
05.12.2017г., както и новите данни за дейностите му започват от 06:30 ч. (UTC)
? 08:30 ч. на 21.12.2017г., следователно не съответства на периода, за който
липсват данни за дейностите на водача.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение и след приобщаване
на писмените доказателства, било издадено и атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление № 23-0000143/22.01.2018г., с което
административно-наказващият орган е възприел посочените в него фактически
констатации и правната квалификация на нарушението- по чл. 36 § 2, т. ii от Регламент
/ЕС/ № 165/2014 г. За него на въззивника Г. било
наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. на основание чл. 93в, ал.17,
т.3 от ЗАвП.
В
хода на съдебното следствие бе разпитан св. К.Н.К. - актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно. От тях
се установи, че нарушението е било установено при проверка на поискани му
документи, които той не е представил.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, както и със събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление №
23-0000143/22.01.2018 г. е издадено от компетентен орган- от Началника на
Областен отдел "АА"-Варна, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015 г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в
шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.
В хода на административно-наказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. То съдържа пълно
описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото
извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл
възраженията в жалбата са неоснователни. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената материално правна
норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.Правото на защита на
въззивника Г. не е било нарушено по никакъв начин, а
напротив-реализирано е в цялост с депозирането на настоящата жалба.
Правилно наказващият
орган е приел, че Г. е допуснал нарушение и на разпоредбата на чл. 36 § 2, т.
ii от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. Съгласно този текст когато водачът управлява
превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф,
той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен
служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки, направени през
текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на този регламент и на
Регламент / ЕО/ № 561/2006 г.
От доказателствата
по делото се установява, че Гермнанов е извършвал
обществен превоз на товари. Този превоз попада в обхвата на Регламент / ЕО/ №
561/2006г.
На следващо място, от доказателствата по делото е видно,
че МПС, което въззивникът е управлявал е бил
оборудван с дигитален тахограф, както и че на картата
му за водач не е имало никакви записи за периода от 23:29 ч. (21:29ч. UTC) на
дата 05.12.2017г. до 08:31 ч. (06:31 ч. UTC) на дата 21.12.2017г.
Това, с оглед установените по делото доказателства, съдът
възприема като описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
а не като самостоятелно нарушение, поради което и възраженията в тази насока са
неоснователни. Безспорно е също така, че Г. не е могъл да представи ръчен запис
и разпечатка за периода, в който е управлявал превозното средство или
удостоверение, че не го е управлявал.В този смисъл нарушението на чл. чл. 36 §
2, т. ii от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. е било извършено от въззивника.
Съдът категорично не споделя становището в жалбата, че в
постановлението са описани две нарушения и не става ясно какво точно е извършил
жалбоподателя.
Нарушението на чл. 36 § 2, т. ii от Регламент /ЕС/ №
165/2014 г. е описано с необходимата конкретика, като
са посочени всички негови обективни характеристики. В постановлението наказващият
орган е изложил и мотиви защо извършеното от въззивника
следва да се приеме за нарушение, като според съда последващото
представяне на удостоверение за дейности не следва да освобождава водача от
отговорност, тъй като той е бил длъжен да разполага с него към момента на
проверката, респ. да има възможността да го осигури при поискването му от
контролните органи, каквото той обективно не е строил.
В случая, правилно е била приложена и санкционната норма,
тъй като чл. 93"в" ал.17, т.3 от ЗАвП
предвижда наказание за водач, който при проверка от контролните органи не
представи документите, които са регистрирали времето на управление,
прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28
календарни дни, а именно ръчни записи и разпечатки.Именно такова виновно
поведение в случая е налице от страна на въззивника Г..
Наложеното
на въззивника наказание е в императивно предвидения в
закона размер на 1500 лв., поради което и не може да се приеме, че при
определяне на неговия размер наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата
на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съобразно събраните по делото писмени доказателства,
съдът намира че случаят не е маловажен. Г. не е представил изискуемите от него
документи към момента на проверката, с което съставът на нарушението е било
осъществен.То е формално по своя характер и за неговата съставомерност
не се изисква настъпване на вредни последици.В този смисъл съдът намира, че
допуснатото от въззивника нарушение не се отличава от
останалите от своя вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно
незначителна.
С
оглед на гореизложеното,съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 23-0000143/ 22.01.2018г.
на Началника на областния отдел „АА” гр. Варна, с което на А.Т.Г. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 36, параграф 2, т.(ii) от Регламент №
165/2014 и чл. 93в, ал. 17, т.3 ЗАвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: