№ 22
гр. Благоевград, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231200601408 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
въззивна жалба от адв. А. Г. – защитник на подсъдимия В. В. З. от с. К., обл.
Благоевград, с които се оспорва законосъобразността и обосноваността на
Присъда № 14 / 16.10.2023 год., постановена по н.ч.х.д. № 331 / 2022 год. по
описа на Районен съд – Г.Д..
Според подадената въззивна жалби и допълнението към нея,
поддържани в съдебното заседание пред окръжния съд лично от подс. В. В. и
ангажирания за настоящата фаза на процеса защитник – а. Ю.,
първоинстанционната присъда е необоснована и незаконосъобразна,
постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. В тази
връзка се излагат съображения и доводи, че обвинението не е доказано по
несъмнен и безспорен начин. Наред с това се застъпва тезата, че в хода на
съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.
Ето защо се иска решението да бъде отменено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на районния съд, алтернативно - подсъдимият да
бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му от частния тъжител
1
К. К. обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Частният тъжител и граждански ищец К. К., редовно призована –
не се явява за делата пред въззвния съд. Същата се представлява от
повереника си – адв. И. К., която изразява становище за неоснователност на
въззивните жалби и пледира първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена като законосъобразна и обоснована.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Окръжният съд разгледа депозираните жалби в качеството си на
въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да
се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателни.
С обжалваната присъда подс. В. В. З. е признат за виновен в това,
че на 09.08.2022 г., около 11,00 ч. в с. К., общ. С., на ул. ”Г.Б., след като е
стискал по шията К. А. К., нанесъл й удар с юмрук в областта на лицето и по
специално по устата, ритници по краката и тялото й е причинил лека телесна
повреда , изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство
на здравето, а именно – подута долна устна, кръвонасядане по кръста и гърба,
следи от пръсти по шията - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на
основание чл.78а от НК съдът освобождава подс. В. З. от наказателна
отговорност и му административно наказание глоба в размер на 1000 лева .
Подс. В. З. е осъден да заплати на К. К. сумата в размер на 650
лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди за
извършеното престъпление по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва
считано от 09.08.2022 година до окончателното изплащане, като съдът е
отхвърлил гражданския иск в останалата му част. Подс. З. следва също да
заплати на К. сторени съдебни и деловодни разноски в размер на 450 лв.,
платено адв. възнаграждение и 12 лв. платена д.т.
Районният съд е признал В. З. за невиновен по обвинението, че е
отправил към тъжителката К. К. следните думи „*“, “*“- думи, унизителни за
честта и достойнството й, като го оправдава по така повдигнатото обвинение
за извършено по чл.146 ал.1 от НК. Предявеният във връзка с това обвинение
гр. иск за причинени неимуществени вреди в размер на 500 лева е отхвърлен
2
като неоснователен.
Подс. В. З. е осъден да заплати в полза на РС - Г.Д. сумата в
размер на 50 лв. д.т. съобразно уважената част на гражданския иск и д.т. в
размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Със същата присъда е призната за невиновна и оправдана подс. К.
З. от с. К., обл. Благоевград, обвинена от частния тъжител К. К. в това, че на
09.08.2022 г., около 11,00 ч. в с. К., е отправила към тъжителката следните
думи „* “- думи, унизителни за честта и достойнството й – престъпление по
чл.146 ал.1 от НК. Съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният гр. иск
от К. К. срещу К. З. в размер на 500 лв. по обвинението по чл.146, ал.1 от НК.
К. К. е осъдена да заплати на К. З. сумата в размер на 400 лв., заплатено адв.
възнаграждение.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическите
положения по делото са правилно установени. Със законоустановените
способи за събиране и проверка на доказателствата, обективно, всестранно и
пълно са изяснени всички релевантни за изясняване на делото обстоятелства.
В резултат на анализа на доказателствения материал се установява по
несъмнен начин възприетата от първия съд фактическа обстановка:
Подсъдимите В. З. и К. З. са съпрузи, а тъжителката К. К. живее
на съпружески начала със свидетеля Б. З., който е брат на подсъдимия.
Семействата на двамата братя живеят в съседни къщи на ул. ”Г.Б., в с. К., като
поради имотни спорове отношенията им са силно влошени и същите често
влизат в пререкания от битов характер.
Така на 09.08.2022 год., около 11:00 часа, тъжителката К. К.
решила да приготви зимнина и запалила огън в малка печка на двора
жилището си с цел да стерилизира буркани. По същото време К. З. се
намирала в дома си и като усетила дима, се притеснила, че дрехите, които се
намирали на простора ще бъдат с неприятна миризма. Тя извикала на
тъжителката, че не я е предупредила, че ще пали огън, в резултат на което
между двете жени отново възникнал скандал. Подс. В. З., който се намирал на
втория ежат на къщата, се показал на прозореца и ядосан от случващото се
отишъл при тъжителката К. и поискал от да загаси огъня. При последвалия
отказ, В. З. хванал с две ръце за шията К. К. и я стиснал, след което й ударил
два-три шамара, блъснал я и тя паднала на земята. След това подс. З. се
3
прибрал в дома си, а тъжителката се изправила и позвънила на св. Б. З., като
го помолила да се прибере, а той й казал да се обади на телефон 112. Няколко
минути по-късно на място пристигнали полицейски служители – свидетелите
Е.У. и В.К.. Тъжителката разказала на полицейските служители за инцидента.
От своя страна подсъдимите отрекли да са влизали в конфликт с тъжителката.
Служителите на реда съставили и на двете страни протоколи за
предупреждение.
Междувременно св. Б. З. се прибрал и К. К. с подробности му
разказала за случилото се. Двамата веднага посетили местния лекар А.С.,
който извършил преглед на пострадалата и издал медицинско свидетелство.
Видно от констатациите на лекаря, отразени в медицинското свидетелства,
пострадалата К. е била уплашена, с подута долна устна, следи от пръсти по
шията, кръвонасядане по кръста и гърба. Според д-р С. се касае за множество
наранявания по лицето и тялото, нанесени с юмруци и ритници, в резултат на
което са причинени болки и страдания.
Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на
анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на
съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност.
Изводите, съображенията и доводите на първоинстанционния съд се споделят
изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не са налага
изцяло повторен анализ на същите. В тази връзка и възраженията на
защитника, че обжалваният съдебен акт е немотивиран са неоснователни.
Районният съд е анализирал обясненията на подсъдимите и
показанията на свидетелите, отделил е спорното от безспорното, съпоставени
са гласните източници на доказателства с фактите и обстоятелствата,
установяващи се от медицинското свидетелство. Наред с това при анализа на
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите са отчетени всички
обстоятелства сочещи за наличие на заинтересованост и пристрастност.
Съдът внимателно е анализирал обяснения на подсъдимите В. З. и
К. З., отчитайки обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено
средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения
представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че
той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
4
действителността. На тези обяснения следва да се даде вяра, но частично и по
отношение на точно определени факти и обстоятелства и само ако те са
непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал и
доколкото допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната
истина по делото.
Настоящият съдебен състав също споделя съображенията на
първата инстанция, че не следва да се дава вяра на обясненията на
подсъдимия В. З. и К. З., поддържащи тезата за липса на съпричастност към
инкриминираните деяния и правилно същите са възприети като израз на
защитна позиция. По същия начин следва да бъдат анализирани и показаният
на свидетелите С. З. - дъщеря на подсъдимите, А. З. - майка на подсъдимия,
А. З. - брат на подсъдимия, и З. З. - снаха на подсъдимия. Безспорно е, че
отношенията на посочените лица със св. Б. З. са лоши, както и същите имат
крайно негативно отношение към пострадалата К. К.. Показанията на същите,
които подкрепят защитната теза на подсъдимите, се опровергават от
събраните по делото обективни и убедителни доказателствени източници, а
именно свидетелите, за които липсват данни за заинтересованост и
пристрастност, както и данните съдържащи се в медицинското свидетелство
от прегледа на д-р С., извършен непосредствено след инкриминираното
деяние.
Същевременно съдът намира, че по делото липсват каквито и да е
основания да се поставя под съмнение надеждността на показанията на
очевидците К.К. и А.А.. Видно е, че показанията на посочените свидетели,
касаещи механизма и начина на причиняване на телесното увреждане на
пострадалия, са логични, последователни и кореспондират изцяло с данните,
съдържащи се в медицинското заключение. Липсват каквито и да е основания
да се постави под съмнение тяхната добросъвестност и надеждност, както и
достоверността на така изложените факти и обстоятелства. Видно е също, че
районният съд е допуснал и извършил лично оглед на местопрестъплението в
с. К., общ. С., при което е разпитан св. К.К., който детайлно е описал и
посочил на място действията на подсъдимите В. и К. З.и, на пострадалата К. и
на останалите лица, присъствали на инцидента на 09.08.2022 год. Ето защо
същите следва да бъдат кредитирани изцяло.
Правилно е отчетено, че св. Б. З., живеещ на съпружески начала с
5
К. К., няма лични възприятия за инцидента, а преразказва това, което е
научил от тъжителката.
Липсват също причини да бъдат игнорирани показанията на
полицейските служители Е.У. и В.К.. Настоящият съд обсъди, прецени и
анализира показанията и на тези свидетели, които допринасят /макар и
различна степен, тъй като не са очевидци/ за изясняване на определени
обстоятелства включени в предмета на доказване. Обстоятелството, че при
извършване на проверката полицейските служители не са забелязали видими
наранявания по откритите части на тялото на пострадалата, не разколебава
достоверността на констатациите в медицинското свидетелства, издадено от
д-р А.С., тъй като именно последният притежава необходимата
професионална компетентност и е извършил задълбочен преглед на
пострадалото лице.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените
доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Липсват причини да не се даде вяра на констатациите д-р
А.С., извършил лично медицински преглед на пострадалата К. К. и
отразеното негово професионално становище по отношение вида и характера
на установените телесни увреждания.
Предвид възприетата фактическа обстановка, въззивният съд
споделя изцяло изводите на първата инстанция, че от установените по делото
фактически дадености по несъмнен начин се установява наличието от
обективна страна на всички елементи на състава на престъплението по
възприетата от районния съд правна квалификация: Подс. В. З. на 09.08.2022
г., около 11,00 ч. в с. К., общ. С., на ул. ”Г.Б., след като е стискал по шията К.
А. К., нанесъл й удар с юмрук в областта на лицето и по специално по устата,
ритници по краката и тялото й е причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, а
именно – подута долна устна, кръвонасядане по кръста и гърба, следи от
пръсти по шията - престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Подс. В. З. е упражнил върху пострадалата К. К. физическо
въздействие, изразяващо се в стискане с ръка в областта на шията и удар с
юмрук в областта на лицето и по специално по устата, ритници по краката и
тялото на тъжителя, което е в пряка причинно-следствена връзка с
6
настъпилите общественоопасни последици. В резултат на упражненото
насилствено действие, пострадалата е получила телесно увреждане,
изразяващо се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето, а именно – подута долна устна, кръвонасядане по кръста и гърба,
следи от пръсти по шията. Съобразно разясненията от Постановление №
3/1979 г. Пленумът на Върховния съд, лека телесна повреда без разстройство
на здравето – чл. 130, ал. 2 НК има, когато увреденият претърпява само болки
или страдания, които се изразяват в кратковременни телесни болки,
предизвикани от посегателството върху различни части на тялото. В случая
това се доказва по несъмнен начин от изготвеното медицинско свидетелство.
Ето защо съдът прима, че от обективна страна инкриминираното деянието се
явява съставомерно по чл.130, ал.2 от НК.
Конкретният акт на престъпна проява на подс. В. З. обективира
отношението му към деянието (неговата интелектуалната и волевата
насоченост). Същият несъмнено е имал представа, че нанасянето на удари по
тялото на пострадалата, несъмнено ще й причини болка и страдание. Ето
защо съдът счита, че подс. З. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието/ увреждането на личността/, предвиждал е неговите
общественоопасни последици /причиняването на болка и страдание/, и е
искал настъпването на същите, при което с реализирал намерението си. С
оглед на това, анализирайки престъплението от субективната му страна,
съдът счита, че същото е извършено с пряк умисъл.
При изложените съображения законосъобразно и обосновано с
присъдата си първоинстанционния съд е признал подс. В. З. за виновен в
извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
За извършеното престъпление чл.130, ал.2 от НК съставът на
районният съд при условията на чл.78а от НК е освободил подс. В. З.
наказателна отговорност и е наложил административно наказание глоба в
минималния предвиден размер на 1000 лева. Въззивният съд намира, че така
определеното наказание е индивидуализирано законосъобразно, обосновано и
справедливо. В тази връзка са отчетени степента на обществената опасност на
конкретното деяние, както и всички други обстоятелства, касаещи степента на
обществената опасност на извършителя. С оглед на разпоредбата на чл.54 от
НК правилно е преценена тежестта и значението на смекчаващите вината
7
обстоятелства, като са взети предвид характеристичните данни, семейното и
материалното положение на подсъдимия. Отчетен е също мотивът за
извършване на престъплението.
Съдът счита, че наложеното в конкретния случай
административно наказание ще способства за изграждане у подсъдимия на
устойчива мотивоционно-волева система за спазване на установения
правопорядък и ще възпира извършването в бъдеще на други обществено-
опасни деяния, с което от своя страна ще се реализира личната превенция –
основна цел на наказанията по чл.36 от НК. Наред с това санкционирането с
визираното наказание ще способства да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото с цел генерална
превенция.
По отношение гражданския иск, въззивният съд отчита, че
размерът на присъденото обезщетение от 650 лева за причинените
неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние в случая се
явява справедлив и адекватен на претърпените от пострадалата болки и
страдания. Несъмнено, че в резултат на нанесените му телесно посегателства
за пострадалата К. К. са настъпили негативни последици, изразяващи се в
претърпените болка и страдание, като при това претърпеният емоционален
стрес също се е отразил негативно в емоционално и битово отношение. Ето
защо присъдата в тази й част също следва да бъде потвърдена.
Същевременно настоящият въззивен състав намира, че районният
съд в разпореждането си от 19.09.2022 год. неправилно е добавил към
приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански
иск за претърпени неимуществени вреди, присаждане на законни лихви върху
претендираната сума. Видно от частната тъжба такива не са заявени, поради
което липсват основания същите да бъдат присъждани. Ето защо в тази й част
присъдата следва да бъде отменена.
Правилно на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. В. З. е осъден да
заплати разноските по делото.
Поради липса на жалби от страна на частния тъжител К. К. и
подсъдимата К. З. съдът намира за безпредметно на обсъжда
първоинстанционната присъда в оправдателната й част.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
8
възражението на защитника, че частната тъжба на К. К. срещу В. З. и К. З. не
отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, поради което наказателно
производство следва да бъде прекратено. Видно е, че в поправената тъжба са
посочени обстоятелствата, касаещи престъпление, а именно: времето, мястото
и начина на извършването му от обвиняемото лице. Липсват каквито и да е
основания да се счита, че обвинението е неясно и се накърнява правото на
защита на обвиняемия. Ето защо, законосъобразно и правилно, с
разпореждане от 19.09.2022 год. районният съд е дал ход на тъжбата и приел
за съвместно разглеждана в наказателното производство предявения
граждански иск за присаждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди. В тази връзка въззивният съд не констатира неправилно приложение на
материалния закон или съществени нарушения на процесуалните правила,
даващи основание за отмяната или изменението на съдебния акт.
На основание чл.189, ал.3 от НПК направените по делото
разноски във въззивното производство следва да бъдат възложени на
подсъдимия. От представеното по делото пълномощно и договор за правна
помощ се установява, че за въззивното производство на повереника е
заплатено адвокатско възнаграждение сумата от 400 лева /л.18/. Ето защо
подс. В. З. следва да заплати на тъжителя К. К. сумата от 400 лева, направени
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ОС –
Благоевград.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.3 вр.
чл.334, т.3 от НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 14 / 16.10.2023 год., постановена по
н.ч.х.д. № 331 / 2022 год. по описа на Районен съд – Г.Д., като отменява
същата в гражданската й част, с която подс. В. В. З. е осъден да заплати на К.
А. К. законни лихви върху уважения размер на гражданския иск, считано от
09.08.2022 год. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 14 / 16.10.2023 год., постановена по
н.ч.х.д. № 331 / 2022 год. по описа на Районен съд – Г.Д. в останалата й част.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА В. В. З. да заплати на
К. А. К. сумата от 400 /четиристотин/ лева, направени във въззивното
9
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10