№ 21
гр. гр.Н., 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно
наказателно дело № 20212150201169 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Г. Д. СТ., ЕГН **********, живуща в гр. Н.,
срещу Наказателно постановление № 1026/25.08.2020 г. на Началник РУ- Н., ОДМВР-
Бургас, с което за нарушение на чл.64 от ЗМВР, на основание чл.264 от същия закон,
на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 701
лева. Моли се съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното
наказателно постановление. Не се ангажират доказателства.
За РУ- Н., редовно уведомени, представител не се явява.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 939717/18.08.2020 г. е съставен за това, че на същата дата, около 04.30 ч., в
с. Кошарица, С. съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по
служба, като не предоставя документ за самоличност, като с това цели да не бъде
установена. С това деяние била нарушена нормата на чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР.
Административно- наказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че
деянието е извършено виновно от страна на жалбоподателя и издал наказателното
постановление.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
1
изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.
От показанията на разпитаният в хода на съдебното производство св. Е. се
установява, че полицейски служители, измежду които и свидетеля, били изпратени на
сигнал за висока музика. Отивайки на място констатирали жалбоподателката, която
била в двора. Бил направен опит да се установи самоличността й, като били издадени
неколкократни устни разпореждания да предостави документ за това, но С. отказала. За
това на същата бил съставен АУАН, в който е посочено, че е нарушила нормата на
чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, полицейските органи могат
да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Така цитираната норма,
обаче, не визира задължения, неизпълнението на които могат да се третират като
административно нарушение. Нормата сочи единствено правомощия на полицейските
служители, поради което същата не може да послужи като основание за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение. В наказателното постановление е
направен опит да се конкретизира нарушената норма, като вече е посочена тази на чл.
64 от ЗМВР, която пък съдържа 7 алинеи, без да се конкретизира коя точно се счита за
нарушена. Дори, обаче, да се приеме, че все пак С. е извършила административно
нарушение по чл.64 от ЗМВР, без значение коя от алинеите, изразяващо се в
неизпълнение на разпореждане, то това се санкционира по чл.257 от ЗМВР, а не по
чл.264 от същия закон, както е посочено в наказателното постановление. Наред с това
разпоредбата на чл.264 от ЗМВР съдържа две алинеи, всяка от която визира различни
административни нарушения, като в случая отново липсва конкретика. В тази връзка
съдът споделя твърденията в жалбата, че е налице неяснота за какво точно нарушение е
наказана жалбоподателката. Нормите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
въвеждат задължение на административно- наказващият орган да опише нарушението
по ясен и недвусмислен начин, съотнесено към релевантната и правилната правна
квалификация, което в случая не е сторено. Това дава основание на съда да приеме
жалбата за основателна и да отмени като последица атакуваното наказателно
постановление.
С оглед изхода на делото и предвид изричното искане в тази насока, на
жалбоподателката следва да бъде присъдена сумата от 361 лв., представляващи
сторени от С. разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Н.ският районен
2
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1026/25.08.2020 г. на Началник РУ-
Н., ОДМВР- Бургас, с което за нарушение на чл.64 от ЗМВР, на основание чл.264 от
същия закон, на Г. Д. СТ., ЕГН **********, живуща в гр. Н., е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 701 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас, РУ- Н., да заплати на Г. Д. СТ., ЕГН **********,
живуща в гр. Н., сумата от 361 лв. /триста шестдесет и един лев/, представляваща
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
3