Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ
- Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 5835 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 ГПК.
Въззивното производство е образувано по
жалба на ищците Е.Г.Г. (конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на
починалата в хода на производството пред СРС ищца В.И.Ч.- Ш.), И.Д.Ш. (участващ
в лично качество като ищец и конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на
починалата в хода на производството пред СРС ищца В.И.Ч.- Ш.), Д.К.Ш., К.К.Ш., Д.Х.З.
и А.Д.Н., представлявани от адвокат Д.С., срещу решение № 42023/17.02.2020 г.
по гр. д. № 29765/2019 г. по описа на СРС, 43 състав, с което са отхвърлени
предявените от ищците против
„Р.“ ООД искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с
които се иска ответното дружество да бъде осъдено да плати на ищците сумата от
общо 8 800 лв., представляваща незаплатени месечни вноски за наем за
периода от м. април 2018 г. до м. февруари 2019 г., както и сумата от
15 960 лв., представляваща неустойка по чл. 10.1 от договора за наем за
периода от 01.04.2018 г. до 28.02.2019 г., съобразно правата им в
съсобствеността.
Във въззивната жалба се поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния
закон и непълно тълкуване на доказателствата по делото. Излага се, че изводът
на първоинстанционния съд за липса на облигационно отношение е неправилен - по
делото е приет договор за отдаване под наем на магазин от 20.11.2006 г.,
подписан от К.А.Ш., който към момента на подписване на договора е бил съсобственик на имота и е
бил упълномощен от другите съсобственици въз основа на пълномощно, посочено в договора да ги
представлява, по който договор години наред ответникът е плащал дължимия наем
на съсобствениците.
По
делото е приет и анекс от 30.12.2015 г., подписан от К.Ш. и като пълномощник на
Й.С., съсобственик
на имота към момента на подписване на анекса, и като пълномощник на всички ищци
по делото, съсобственици на имота към момента на подписване на анекса, като в §
1 от последния са изброени всички съсобственици с техните идеални части,
част от които са ищците по делото. Поради това е неправилно
приетото от СРС, че не е ясно кои са собственици на отдадения под наем недвижим
имот. Към момента на подаване на исковата молба К.Ш. и Й.С. са починали и
техните наследници са ищци по делото - на
К.Ш. - Д.Ш. и К.Ш., на Й.С. - Д.З.. С това наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните е доказано - от анекса
ясно личи, че ищците по делото са и собственици на имота, но към датата на подаване на исковата молба
с променени идеални части в съсобствеността, договорът и анексът не са оспорени
от ответника, а освен това последният не е оспорил размера на дължащия се наем
и собствениците, на които го дължи. Предвид изложеното се моли за отмяна на
решението и за уважаване на предявените искове, както следва: на Е.Г. - за
неплатени наеми 366,66 лв. и неустойка в размер на 665 лв., общо 1 031,66
лв.; на И.Ш. - за неплатени наеми 1 100,32 лв. и неустойка в размер на
1 995 лв., общо 3 095,32 лв.; на Д.Ш. - за неплатени наеми
1 833,33 лв. и неустойка в размер на 3 325 лв., общо 5 158,33
лв.; на Д.Х.З. - за неплатени наеми 2 933,33 лв. и неустойка в размер на
5 320 лв., общо 8 253,33 лв.; на А.Н. - за неплатени наеми 733,33 лв.
и неустойка в размер на 1 330 лв., общо 2 063,33 лв. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответното дружество
- „Р.“ ООД.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа страна:
Производството е образувано по искова
молба на В.И.Ч.- Ш., И.Д.Ш., Д.К.Ш., К.К.Ш., Д.Х.З. и А.Д.Н., в която последните
твърдят, че са съсобственици на ъглов магазин в сграда, находяща се в гр.
София, ул. „********, както и че на 20.11.2006 г. сключили договор за наем с „Р.“
ООД, като дружеството наело имота за продажба на картини, рамки за картини,
материали за художници. Към договора за наем били сключени няколко анекса,
последният от които от 30.12.2015 г., от който е видно кои са настоящите
собственици на имота и квотите им в съсобствеността, уточнена е и наемната цена - 800 лв. месечно.
Излагат твърдения, че от м. април 2018 г. ответникът спрял да плаща наемната
цеца, като на 21.02.2019 г. ищците изпратили до ответника нотариална покана, с
която го уведомили, че прекратяват договора за наем на основание чл. 8, т. 8.2,
вр. с т.8.2.1 от същия, считано от датата на получаване на нотариалната покана,
както и че в 7 - дневен срок следва да заплати неплатените наемни вноски в
размер на общо 8 800 лв. за периода м. април 2018 г. - м. февруари 2019 г.
Претендирали и неустойка съгласно чл. 10, т. 10.1 от договора за наем в размер
на 15 960 лв., както следва: за м. 04.2018 г. - 2 672 лв., за м.
05.2018 г. - 2 432 лв., за м. 06.2018 г. - 2 184 лв., за м. 07.2018
г. - 1 944 лв., за м. 08.2018 г. - 1 696 лв., за м. 09.2018 г. -
1 448 лв., за м. 10.2018 г. - 1 208 лв., за м. 11.2018 г. - 960 лв.,
за м. 12.2018 г. - 720 лв., за м. 01.2019 г. - 472 лв., за м. 02.2019 г. - 224
лв. Нотариалната покана била получена от управителя на ответника на 26.03.2019
г., но не последвало плащане. Предвид изложеното ищците молят за осъждане на
ответника да им заплати сумата от 8 800 лв. - неплатен наем за периода м.
04.2018 г. - м. 02.2019 г. и сумата от 15 960 лв. - неустойка по чл. 10,
т. 10.1 от договора за наем, съгласно квотите на ищците в съсобствеността.
С уточняваща молба ищците конкретизират
претенцията си за заплащане на неустойка както следва: за м. 04.2018 г. -
2 672 лв. (период на неустойката - 01.04.2018 г. - 28.02.2019 г.) - 334 дни по 8 лв. на ден, за м.
05.2018 г. - 2 432 лв. (период на неустойката - 01.05.2018 г. - 28.02.2019
г.) - 304 дни по 8 лв. на ден, за м. 06.2018 г. - 2 184 лв. (период на
неустойката - 01.06.2018 г. - 28.02.2019 г.) - 273 дни по 8 лв. на ден, за м.
07.2018 г. - 1 944 лв. (период на неустойката - 01.07.2018 г. - 28.02.2019
г.) - 243 дни по 8 лв. на ден, за м. 08.2018 г. - 1 696 лв. (период на
неустойката - 01.08.2018 г. - 28.02.2019 г.) - 212 дни по 8 лв. на ден, за м. 09.2018 г. - 1 448 лв. (период на
неустойката -
01.09.2018 г. -
28.02.2019 г.) -
181 дни по 8 лв. на ден, за м. 10.2018 г. - 1 208 лв. (период на неустойката - 01.10.2018 г. - 28.02.2019 г.) - 151 дни по 8 лв. на ден, за м. 11.2018 г. - 960 лв. (период на
неустойката -
01.11.2018 г. -
28.02.2019 г.) -
120 дни по 8 лв. на ден, за м. 12.2018 г. - 720 лв. (период на неустойката - 01.12.2018 г. - 28.02.2019 г.) - 90 дни по 8 лв. на ден, за м. 01.2019 г. - 472 лв. (период на
неустойката -
01.01.2019 г. -
28.02.2019 г.) -
59 дни по 8 лв. на ден, за м. 02.2019 г. - 224 лв. (период на неустойката - 01.02.2019 г. - 28.02.2019 г.) - 28 дни по 8 лв. на ден.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК
ответникът - „Р.“
ООД оспорва предявените искове, счита претендираната неустойка за прекомерна, а
клаузата, с която е уговорена - за нищожна поради противоречие със закона и
добрите нрави, с оглед на което неустойка не се дължи. Евентуално, при приемане на клаузата за
неустойка за действителна, се моли същата да бъде намалена до нормалната и
обичайна за подобни случаи неустойка.
По делото е приет договор за отдаване -
наемане на магазин под наем от 20.11.2006 г., неоспорен от страните, видно от
който К.А.Ш., действащ за себе си и като пълномощник на другите собственици по
пълномощно № 7387/14.07.2000 г. по описа на нотариус Й.Л., регистриран в СРС
под № 263, като наемодател, и „Р.“ ООД, представлявано от Е.Г. Преславска, като
наемател, е отдал под наем на наемателя за срока и при условията на договора
съсобствения ъглов магазин в сградата, находяща се на ул. „********, който
наемателят е наел за продажба на картини, рамки за картини, материали за
художници и др. подобни, срещу заплащане на наемна цена. В т. 3 страните са уговорили, че срокът
на договора е две
години, считано от 20.11.2006 г. до 30.11.2008 г., а според т. 3.3., ако след изтичането на наемния срок
наемателят продължи да ползва имота със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределено време. В т. 8.2.1.
е предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора от страна на
наемодателя поради неплащане от наемателя на наемната цена до десето число на
текущия месец, след тази дата. В т. 10.1. страните са уговорили неустойка - в
случай, че наемателят не плати наемната цена до пето число на текущия месец
освен нея, дължи и неустойка по 1 % на ден върху наемната цена за месеца, до
деня на плащането.
По делото е приет неоспорен от страните анекс
към договор от 20.11.2006 г. за отдаване - наемане на магазин под наем, от
30.12.2015 г., сключен между К.А.Ш., действащ за себе си и като пълномощник на Й.А.С.,
А.Д.Н., В.И.Ч.- Ш., И.Д.Ш., Д.К.Ш., К.К.Ш. и Д.Х.З. (съгласно пълномощни №
7387/14.07.2000 г., № 372 и № 1042), като наемодател и „Р.“ ООД, като наемател,
по силата на който страните са създали нова т. 2.4. в договора за наем от 2006 г., според
която собствеността на отдадения под наем имот е както следва: К.А.Ш. - 1/4 ид.
ч., Й.А.С. - 1/4 ид. ч., А.Д.Н. - 1/12 ид. ч., В.И.Ч.- Ш. - 1/12 ид. ч., И.Д.Ш.
- 1/12 ид. ч., Д.К.Ш. - 1/12 ид. ч., К.К.Ш. - 1/12 ид. ч., Д.Х.З. - 1/12 ид.
ч., както и е предвидено в т. 4.1., че за предоставения му имот наемателят ще
плаща на наемодателя всеки месец наемна цена в размер на 800 лв., дължима както
следва: на К.А.Ш. - 200 лв., на Й.А.С. - 200 лв., на А.Д.Н. - 66,66 лв., на В.И.Ч.-
Ш. - 66,66 лв., на И.Д.Ш. - 66,66 лв., на Д.К.Ш. - 66,66 лв., на К.К.Ш. - 66,66
лв., на Д.Х.З. - 66,66 лв. Анексът е подписан за наемодател и наемател.
По делото е приета Нотариална покана от
21.02.2019 г. от ищците до „Р.“ ООД, с която последните са уведомили
дружеството, че считано от датата на получаване на поканата на основание чл. 8,
т. 8.2, вр. с т. 8.2.1 от договора за наем прекратяват едностранно същия, поискано
е заплащане на претендираните с исковата молба суми, като видно от отбелязването на 26.03.2019 г. нотариусът е
удостоверил връчването на нотариалната покана на
управителя на „Р.“ ООД - Е.Г. Преславска на 25.02.2019 г.
От представеното по делото удостоверение за наследници изх. №
165/27.01.2020 г. се установява, че ищцата В.И.Ч.- Ш. е починала на 23.01.2020 г., след подаване на
исковата молба, като е оставила за свои наследници по закон Е.Г.Г. - дъщеря и И.Д.Ш.
- син, конституирани от СРС по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата страна в открито съдебно заседание на
11.02.2020 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани лица срещу акт на съда, който подлежи на въззивна
проверка, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По правилността на решението с оглед
въведените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
За да бъде уважен искът
по чл. 232, ал. 2, ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде установено наличието на
валидно наемно правоотношение между страните в рамките на исковия
период с уговорена наемна цена в посочения от ищците размер, че
ищците са изпълнили своето задължение да предадат имота на ответника и че
същият не е заплатил уговорената наемна цена за процесния период.
Въз основа на приетите по делото доказателства
въззивният съд не споделя изводите, до които е достигнал районния съд за липса на валидно облигационно правоотношение
по договор за наем между страните през
исковия период. Този извод се опровергава от
приетите по делото договор за наем от 20.11.2006 г., от който е видно, че
процесният магазин е бил отдаден за временно и възмездно ползване на ответното
дружество, договорът е сключен за срок от две години, но доколкото по делото не
са изложени твърдения, че е бил прекратен преди/след изтичане на този срок, то
следва да се приеме, че договорът е продължил действието си между страните като
безсрочен (т. 3.3. от договора), както и анекс
от 30.12.2015 г. Действително, договорът за наем е сключен за наемодател
от К.Ш., действащ за себе си и като пълномощник на другите собственици по
пълномощно, което не е било своевременно представено по делото (съответно от
самия договор не става ясно кои са собственици на процесния имот), но от
приетия анекс към договора за наем от 30.12.2015 г. се установява несъмнено, че
именно ищците са съсобственици на процесния имот, заедно с К.Ш., действал и от тяхно име при сключване на наемния
договор, и Й.С.. Обстоятелството, че анексът не е представен
в цялост не засяга извода за наличие на валидно облигационно правоотношение
между страните, тъй като видно от представения препис анексът е подписан за
наемател на страницата, на която е уредена собствеността на отдадения под наем
имот, както и дължимата наемна цена.
Анексът е сключен с К.Ш. - действащ и като пълномощник на всички ищци по
делото, които изрично са посочени в анекса, поради което само поради липса на
представено пълномощно не може да се направи извод, че договор за наем между
страните не е бил сключен. От ответната страна
в хода на производството не са наведени твърдения за неавтентичност на
обсъдените по - горе документи и не е проведено доказване, че същите не са
подписани от лицата, посочени в тях. Ответникът не е оспорил нито договора за наем, нито анекса
към него, а освен това в отговора на исковата молба не е изложил конкретни възражения относно наличието
на валидно наемно правоотношение между страните, относно предаването, съответно
приемането на имота и ползването на същия, относно размера на дължимия наем или
лицата, на които се дължи, поради което настоящият съдебен състав приема за
доказано по делото, че страните са били обвързани от валиден наемен договор за
исковия период. По делото не е спорно, че договорът за наем е бил едностранно
прекратен, поради неизпълнение от страна на наемателя на задължението му за плащане
на наемната цена - което се установява от приетата по делото нотариална покана,
връчена на управителя на ответното дружество - наемател на 25.02.2019 г., както
и че размерът на месечния наем е 800 лв. (уговорен в § 2, т. 4.1 от анекса). По
делото не са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства от страна на
ответника за заплащане на исковите суми за неплатен наем за периода м. 04.2018
г. - м. 02.2019 г., поради което искът е доказан по основание и размер за сумата от 8 800 лв. (11 месеца х 800 лв. месечно).
В исковата молба е поискано присъждане на посочената сума разделно съобразно
квотите на ищците в съсобствеността, поради което съобразно уговорените в
анекса квоти и уточнението във въззивната жалба, че К.Ш. е оставил за свои
наследници ищците Д.Ш. и К.Ш., а Й.С. - ищцата Д.З. (като се има предвид, че предмет на настоящото
производство не е изследване на квотите на ищците в съсобствеността), исковата сума се дължи както следва: за Е.Г. - 1/24 ид. ч. (като
наследник на В.Ч.- Ш.) - 366,66 лв., за И.Ш. - 3/24 ид. ч. (лично и като наследник на В.Ч.- Ш.) - 1100,02 лв., за Д.Ш.
- 5/24 ид. ч. (лично и като наследник на К.Ш.) - 1833,33 лв., за К.Ш. - 5/24
ид. ч. (лично и като наследник на К.Ш.) -1833,33 лв., за Д.З. - 8/24 ид. ч.
(лично и като наследник на Й.С.) - 2933,33 лв. и за А.Н. - 2/24 ид. ч. - 733,33
лв., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част и искът за неплатени наемни
вноски - уважен.
Във връзка с предявения иск за неустойка за забавено
плащане на наемната цена с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и доколкото въззивният съд прие, че страните са били обвързани от договор за наем през
процесния период, се налага следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В
доказателствена тежест на ищците по предявения иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да докажат наличието на договор за наем с
уговорка за неустойка в случай, че наемателят не изпълнява задълженията си
по договора, както и в какъв размер е възникнало вземането
за неустойка в патримониума на наемодателя. При доказване на
посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си по договора, или че клаузата за неустойка е
недействителна.
Доколкото по делото е доказано виновното
договорно неизпълнение на ответника, като наемател, да заплати в
срок наемната цена за периода м. 04.2018 г. - м. 02.2019 г.,
съответно изправността на ищците да предадат имота за ползване на ответника, е
налице основание за ангажиране на договорната му отговорност за обезщетяване на
вредите на наемодателите, произтекли от неизпълнението, съобразно уговорената
неустоечна клауза. В тази връзка следва да се разгледат възраженията на
ответника за нищожност на неустоечната клауза, евентуално искането за
намаляване на дължимата неустойка като прекомерна.
Съгласно ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по
описа на ОСТК на ВКС неустоечната клауза би могла да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите ѝ функции -
обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Прекомерността на неустойката не я
прави изначално нищожна поради нарушение на
закона или накърняване на добрите нрави.
Преценката за нищожност на клаузата за неустойка следва да се извършва към
момента на сключване на договора за всеки конкретен случай, при
съобразяване на примерно посочени критерии като размера на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида
на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение
на задължението вреди. Фактът на двустранното уговаряне на
неустойката сам по себе си е ирелевантен за валидността на неустоечната клауза,
ако тя не съответства на императивните норми на закона и на добрите нрави, в
частност на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговски правоотношения. В съдебната практика се приема, че липсата на краен
предел, до който неустойката може да се начислява, сама по себе си не води до
нейната нищожност. Прекомерността на
неустойката, която се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, не я прави a priori
нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако към момента на сключване на
договора не са налице обстоятелства, от които да може да се направи извод, че
единствената цел, заради която е договорена е извън присъщите ѝ обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Даденото с ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д.
№ 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС е
доразвито в практиката на Върховния касационен съд, съгласно която въпросът
доколко клаузата за неустойка е уговорена в нарушение на добрите нрави следва
да се разрешава чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната
клауза, но и при отчитане на фактори като свободата на договаряне,
равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, възможността
неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се
превърне неустойката в средство за носнователно обогатяване и други фактори, относими за
конкретното правоотношение. В този смисъл решение № 223/19.04.2016 г. по
т. д. № 3633/2014 г. по описа на ВКС, І
т. о., решение № 234/17.11.2016 г.
по гр. д. № 1856/2016 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 229/29.06.2017 г. по
т. д. № 3550/2015 г. по описа на ВКС, ІІ
т. о., решение № 104/26.06.2017 г. по
т. д. № 2559/2016 г. по описа на ВКС, ІV
г. о., решение № 122/18.07.2019 г. по гр. д. № 3238/2018 г.
по описа на ВКС, IV г. о., решение № 104 от
26.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2559/2016 г., IV г. о.
В настоящия случай
уговореният между страните размер на неустойката за забава като процент от
дължимата наемна сума за всеки ден от забавата не противоречи на закона и на добрите нрави,
поради и което не може да се направи извод за нищожност на неустоечната клауза.
Според настоящия съдебен състав т. 10.1. от договора за наем, според която в случай, че наемателят
не плати наемната цена до пето число на текущия месец, освен нея, дължи и
неустойка по 1 % на ден върху наемната цена за месеца, до деня на плащането, не
може да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на закона
или на добрите нрави, независимо от липсата на краен момент
за начисляване на неустойката - целта ѝ
не накърнява моралните норми, неустоечната
клауза е съобразена с вида на задължението, при липса на данни изпълнението му да е
обезпечено с други правни способи, като е даден
превес на санкционната функция
на неустойката, а периодът, за който
се дължи и нейният размер са последица единствено от виновното бездействие на
ответника по иска. Размерът на процесната
неустойка за забава е определен за наемателя при неизпълнение на договорните
задължения. Разпоредбата на чл. 92 ЗЗД има диспозитивен
характер и предоставя възможност на страните свободно и равнопоставено да
определят размера на отговорността на страните по договора. В настоящия случай
страните не са ограничили размера на неустойката. Освен обезпечителна и
обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и
наказателна функция. Такава именно функция неустойката има в случаите, при
които размерът ѝ надхвърля вредите от неизпълнението. Ето защо, както се
посочи,
направеният от страните избор относно начина на определянето ѝ не нарушава добрите
нрави, нито принципа за справедливост. Що се отнася до големия размер на
неустойката, доколкото същият е в пряка зависимост от периода на забавата, т. е. от поведението на
самия длъжник, то този размер, дори и да надхвърля главната престация, не
налага извод за накърняване на добрите нрави. Не е налице нищожност на клаузата
за заплащане на неустойка, поради заобикаляне на закона или поради накърняване
на добрите нрави, когато неустойка надхвърля размера на законната лихва и
размера на претърпените от неизпълнението вреди (в този смисъл решение №
958/07.12.2004 г. по т. д. № 5/2004 г. по описа на ВКС, ТК,
решение № 137/28.07.2015 г. по т. д. № 2618/2014 г. по
описа на ВКС, I т. о.). Неустойката за забава обезщетява вредите на кредитора за
периода, докато е налице състоянието на неизпълнение на задължението на
длъжника. Времето, през което ще се начислява неустойката, е поставено изцяло
на волята и на отговорността на неизправния длъжник. Начисляване на неустойка според
дните на забавата позволява преодоляването на нарастването на размера ѝ, което
е предопределено от точното изпълнение на задължението, поставено изцяло на
волята на длъжника, поради което въззивният съд приема,
че неустоечната клауза е действителна.
Възражението
за прекомерност е неоснователно освен поради изложеното, така и поради
обстоятелството, че ответното дружество не може да се позовава на прекомерност
на неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД и да иска намаляването ѝ. Между страните по делото е сключен договор за наем, който има характеристиката на
търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Наемателят е търговско дружество, като
сключената сделка е свързана с упражняваното от него занятие (доказателства за
противното няма и следва да намери приложение нормата на чл. 286, ал. 3 ТЗ). Помещението е било
наето за развиване на търговска дейност - продажба на картини и
материали за художници. Когато сделката е търговска по посочения критерий, дори
и един от съдоговарящите да не е търговец, то страната - търговец
не може да се позове на прекомерност и да иска намаляване на договорената
неустойка по правилото на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, поради императивно
установената с чл. 309 ТЗ забрана, правно
важима
за него. Невъзможността да се намали неустойка е само по отношение на търговци.
В тези случаи единствено нетърговецът може да се позове на прекомерност. В
разглежданата хипотеза обаче възражение за прекомерност е направило ответното
търговско дружество, което е неоснователно. Обстоятелството, че правилото на чл. 92, ал. 2 ЗЗД в случая е дерогирано
от специалната разпоредба на чл. 309 ТЗ обуславя правен извод,
че кредиторът -нетърговец следва да бъде обезщетен с
пълния размер на претендираната неустойка, щом неустоечната клауза е валидна -
така решение № 88/22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. по описа на ВКС, I т. о.;
решение № 112/02.12.2013 г. по т. д. № 426/2012 г. по описа на ВКС, II т. о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която искът за неустойка е отхвърлен за сумата от 15 960 лв. и същият да бъде
уважен, както следва: за Е.Г. - 1/24 ид. ч. - 665
лв., за И.Ш. - 3/24 ид. ч. - 1995 лв., за Д.Ш. - 5/24 ид. ч. - 3325 лв., за К.Ш. - 5/24 ид. ч. - 3325 лв., за Д.З. - 8/24 ид. ч. - 5320 лв. и за А.Н. - 2/24 ид. ч. - 1330 лв.
По разноските:
При този изход на
делото право на разноски имат ищците -
въззивници.
От ищците за
първоинстанционното производство са претендирани разноски в размер на общо
2265,40 лв. (990,40 лв. - държавна такса и 1275 лв. - адвокатско
възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 ГПК), които
ответникът следва да бъде осъден да им заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
За въззивното
производство ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищците разноски в размер на
495,20 лв. - държавна такса съгласно списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК.
Мотивиран от
изложеното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 42023/17.02.2020
г. по гр. д. № 29765/2019 г. по описа на СРС, 43 състав, с което са отхвърлени предявените
от В.И.Ч.- Ш. (починала в хода на процеса и заместена по реда на чл. 227 ГПК от
своите наследници по закон Е.Г.Г. и
И.Д.Ш.), И.Д.Ш., Д.К.Ш., К.К.Ш., Д.Х.З. и А.Д.Н. против „Р.“ ООД иск с правно
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 8 800 лв., представляваща
незаплатени месечни вноски за наем за периода от м. април 2018 г. до м.
февруари 2019 г. по договор за наем от 20.11.2006 г., и иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 15 960 лв., представляваща неустойка по чл. 10.1 от
договора за наем за периода от 01.04.2018 г. до 28.02.2019 г., като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА „Р.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Слатина“, ул.
„********, да заплати на ищците
- по иска с
правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от общо
8800 лв., представляваща незаплатени месечни вноски за наем за периода от м.
април 2018 г. до м. февруари 2019 г. по договор за наем от 20.11.2006 г. и анекс от 30.12.2015 г.,
както следва:
- на Е.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Красна поляна“,
бл. ********5, ап. 35 - 366,66 лв.,
- на И.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** - 1100,02 лв.,
- на Д.К.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** - 1833,33 лв.,
- на К.К.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** - 1833,33 лв.,
- на Д.Х.З., ЕГН **********, с адрес: *** - 2933,33 лв. и
- на А.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Надежда“, бл. ********87
-
733,33 лв., както и
- по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от общо 15 960 лв., представляваща
неустойка по т.
10.1 от договора за наем от 20.11.2006 г. за периода от 01.04.2018 г. до
28.02.2019 г., както следва:
- на Е.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Красна поляна“,
бл. ********5, ап. 35 - 665 лв.,
- на И.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** - 1995 лв.,
- на Д.К.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** - 3325 лв.,
- на К.К.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** - 3325 лв.,
- на Д.Х.З., ЕГН **********, с адрес: *** - 5320 лв. и
- на А.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Надежда“, бл. ********87
- 1330 лв.
ОСЪЖДА „Р.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Слатина“, ул.
„********, да заплати на Е.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к.
„Красна поляна“, бл. ********5, ап. 35, И.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.К.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, К.К.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Х.З., ЕГН
**********, с адрес: *** и А.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к.
„Надежда“, бл. ********87, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 2265,40
лв. (две хиляди двеста шестдесет и пет лева
и четиридесет стотинки) - разноски за
първоинстанционното производство, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
273 ГПК сумата от общо 495,20 лв. (четиристотин
деветдесет и пет лева и двадесет стотинки) - разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.