РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300500148 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.435, ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпила е жалба от „ЕЛГО“ЕООД, в качеството му на взискател по изп.дело №
1214/2011г. на ЧСИ П. И., против постановление на ЧСИ от 05.10.2021г. за прекратяване на
производството по изпълнителното дело.
В жалбата се поддържа, че обжалваното неправилно и незаконосъобразно, тъй като
не бил изтекъл период от две години, през които взискателя- жалбоподател в настоящето
производство, да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Сочи се на кои дати
какви изпълнителни действия са поискани и какви са извършени.
От длъжника по изпълнителното дело ЯН. М. П. не е подадено възражение.
От ЧСИ П. И. са представени мотиви, с които се поддържа, че жалбата е
неоснователна, като по- конкретно се сочи, че налагането на запор и изпращането на
запорно съобщение не съставлявали изпълнителни действия, годни да прекъснат срока на
перемпцията. Изпълнителното действие се реализирало с връчване на запорното съобщение
на третото задължетно лице. Изпратеното на 31.10.2018г. запорно съобщение до
работодателя на длъжника не било редовно връчено.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото намира следното:
Изп.дело № 1214/2011г. на ЧСИ П. И. е образувано въз основа на издаден в полза на
„ЕЛГО“ЕООД против ЯН. М. П. изпълнителен лист от 26.04.2011г. за сумата от 12000 лева.
1
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производството се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. С молбата за образуване на изпълнителното дело е заявено възлагане по чл.18 от
ЗЧСИ, като ЧСИ е оправомощен да извършва всякакви изпълнителни действия по негова
преценка. При наличието на такова възлагане не може да се приеме, че взискателят е
бездействал, ако съдебният изпълнител е предприемал изпълнителни действия от негово име
и по свое усмотрение. В този случай двугодишният срок, необходим за настъпването на
перемпция, се прекъсва както с подаването от взискателя на молби за извършване на
определени изпълнителни действия.
В мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013г., ОСГТК е посочено кои действия на съдебния изпълнител следва да се считат за
изпълнителни действия- Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др., и кои
действия не следва да се считат за изпълнителни действия- образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. .
Видно от материалите по изпълнителното дело, до 31.10.2018г., когато от ЧСИ П. И.
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Я.П., ежегодно са искани и
извършвани изпълнителни действия, като единствено през периода от 2012г. до 09.11.2015г.
не са предприети такива, тъй като редовно са постъпвали суми от наложен запор. Спорът по
делото се свежда до това, дали с налагането на запор върху трудовото възнаграждение е
прекъснат 2- годишния период по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. По преценка на настоящия състав
на съда за прекъсване на посочения срок е достатъчно това, че е разпореден запор и е
изпратено запорно съобщение. Това е така, тъй като периодът на бездействието се прекъсва
с преминаването- по инициатива на взискателя или на ЧСИ- към определен изпълнителен
способ, независимо от това дали същият впоследствие е осъществен. Както се сочи и в
мотивите към Решение № 249 от 18.10.2018г. по в.гр.д. № 287/2018г. на ВтАС, „Перемция е
налице, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия, но такава не е налице когато от взискателя са поискани
изпълнителни действия, но те не са приложени без значение по каква причина“. В този
смисъл е и Решение № 1416 от 24.06.1969 г. на ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о., в мотивите
на което се сочи, че „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат
принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител и
тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на
посочените адреси”. От материалите по изпълнителното дело, е видно, че на 13.07.2020г. е
2
наложен запор върху трудовото възнаграждение на Я.П. в „Комодити сървис“ООД, поради
което следва да се приеме, че към 05.10.2021г.- датата на обжалваното постановление, не е
била настъпила перемпция.
Съобразно с решението по делото, в полза на жалбоподателя ще следва да бъдат
присъдени направените от него съдебни разноски в общ размер от 225 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението от 05.10.2021г. по изп.дело № 1214/2011г. на ЧСИ П. И.
за прекратяване на производството по изпълнителното дело.
ОСЪЖДА ЯН. М. П. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на „ЕЛГО“ЕООД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, сумата от 225 лева- съдебни
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3