№ 8019
гр. С, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110159948 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от А. А. Я., ЕГН **********, с адрес гр.П, ул.“Г Б“ №..., действащ
чрез своя баща и законен представител А. Т. Я., ЕГН **********, с адрес гр.П, ул.“Г Б“ №...,
чрез адв.Б., със съдебен адрес гр.С, ул.“С Ц“ № 19, за признаване за установено по
отношение на ответника „Ф2С“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул.„Х К“ №...., сграда А02, партер, представлявано от М Г, че ответното дружество дължи
на ищеца от сумата 782.33 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф
1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет VAW... от 09.04.2022 г. по
направление Х П, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 17.08.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Претендират се и направените по настоящето дело и по предходно проведеното
заповедно такова разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е пътник по договор за въздушен превоз,
сключен в негова полза, за полет VAW... от 09.04.2022 г. по направление Х П. Според
ищеца, самолетът е следвало да излети от летище Х на 09.04.2022 г. в 15.00 ч. и да
пристигне на летище П същия ден в 19.00 ч. Отбелязва се, че ищецът се е явил на гишето за
регистрация на летище Х навреме, но е информиран за закъснение на полета. Сочи се, че
полетът е осъществен по друго разписание, като пристигането в крайния пункт – летище П,
е станало със закъснение от 25 часа. В исковата молба подробно са развити съображения за
наличието на предпоставките по чл.7 от Регламент 261/2004 за изплащане на процесното
обезщетение, като се отбелязва, че доколкото разстоянието на маршрута на полета е над
1500 км., то размерът на обезщетението възлиза на 400 евро.
Ищецът твърди, че е отправил извънсъдебна претевция до ответното дружество, но
същото макар и да е признало за закъснението на процесния полет, не е изплатило
дължимото му се обезщетение.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
1
Ответникът не оспорва, че на 09.04.2022 г. е следвало да изпълни полет VAW... по
направление Х П на основание договор за чартър с туроператор. В този смисъл се
аргументира становище, че между страните не е налице договор за въздушен превоз.
Ответникът твърди, че не му е известно колко и кои от пътниците от процесния полет са
сключили договор за туристически услуги, съобразно който е следвало да бъдат превозени
именно от него, а не от друг, нает отново от туроператора въздушен превозвач. С оглед на
това ответникът поддържа становище, че не са представени доказателства за условията по
договора за превоз, за да се прецени дали същите са спазени, вкл. и договора за туристическа
услуга. Ответникът се позовава и на чл.129 от ЗГВ, съобразно който в рекламационното
производство, пътникът следва да представи всички документи, доказващи претенцията му.
По тези съображения се сочи и че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и дори
и съдът да приеме, че са налице изискванията на Регламент 261/2004 и да присъди исканото
обезщетение, то разноските по делото следва да бъдат поставени в тежест на ищеца,
съобразно предвиденото в чл.78, ал.2 от ГПК.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1. б. „б“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. и има за предмет
установяване дължимостта на посочената сума в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парично задължение.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 44598/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 782.33 лв., представляваща обезщетение на
основание Регламент (EO) 261/2004 за закъснение на полет VAW... от 09.04.2022 г. по
направление Х П, ведно със законна лихва от 17.08.2022 г. до изплащане на вземането. С
възражение от 06.10.2022 г. ответникът е оспорил вземането без мотив.
От така посочените данни по заповедното производство се установява идентичност
на претендираното вземане с това по настоящето исково дело, поради което искът се явява
процесуално допустим като предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещ вземане, за
което преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За основателсност на предявения иск ищецът трябва да докаже съществуването на
облигационно отношение между праводателя си и ответника по договор за въздушен превоз
на пътник, по който ответникът се е задължил да изпълни полет № VAW... от 09.04.2022 г.
по направление Х П; че разстоянието на полета е над 1 500 км; изпълнение на полета със
закъснение повече от три часа от предвиденото разписание; потвърдена резервация за
полета и представяне на пътника на гишето за регистрация в часа, посочен предварително и
в писмен вид (включително по електронен път) от ответника или ако не е посочен час - не
по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, съгл. чл. 3, пар. 2 от Регламент (ЕО)
№ 261/2004.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че полет № VAW...
е бил планиран за излитане в 15:00 на 09.04.2022 г. от летище Хургхада, като полетът е
следвало да достигне до крайния си пункт летище П в 19:00 часа на същата дата. Видно от
представените от ищеца бордни карти /л.35-36/, ищецът е бил пътник в процесния полет,
като не е спорно, че билетът му е закупен чрез туроператор. Налице са данни за условията на
полета, уговорени между „Рапсоди Травел България“ ООД и ответното дружество „Ф2С“
2
ООД.
Регламент (ЕО) 261/2004 обаче не поставя като условие за обезщетение пряка
облигационна връзка между пътника и превозвача, а само качеството на пътник на търсещия
обезщетението по аргумент от чл. 1, § 1 от Регламент (ЕО) 261/2004. В чл. 3 от Регламента е
предвидена приложимост на същия при условие, че пътниците имат потвърдена резервация
за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл.5, се представят на гишето за
регистрация, както е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид
/включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент или ако не е посочен час - не по-късно от 45 минути преди обявения час на
излитане. Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че в чл.
3, §5 от Регламент № 261/2004 е предвидено, когато опериращият въздушен превозвач няма
договор с пътника, но изпълнява задълженията си, съгласно Регламента, да се счита, че той
върши това от името на лицето, което има договор с този пътник.
На отправено преюдициално запитване по Дело C‑215/18 в заключението
генералният адвокат посочва, че "членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се
тълкуват в смисъл, че пътник на полет, закъснял с три часа или повече, може да поиска
обезщетение от опериращия въздушен превозвач на основание този регламент дори когато
между тези страни не е бил сключен договор, а този полет е бил част от пакетни
туристически услуги по Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно
пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните
туристически обиколки, които е трябвало да бъдат предоставени по договор между този
пътник и туроператор".
В същото време ответникът не оспорва, че процесният полет е закъснял с повече от 3
часа. Извънсъдебно това обстоятелство се признава в представената от страните електронна
кореспонденция между тях преди завеждане на делото, я и се установява от отразеното в
писмото от летище П, приложено на л.46 от делото. С оглед на това, в конкретния случай
приложение намират общите правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан
достъп на борда и при отмяна или голямо закъснение на полети, разписани в Регламент (ЕО)
№ 261/2004, доколкото се касае за пътник, заминаващ от летище, намиращо се в трета
страна, до летище, разположено на територията на държава членка, за която договорът се
прилага и опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността
(чл. 3, ал. 1, б. "б").
Не се спори между страните и, че разстоянието между летище Хургхада и летище П,
определено по метода на дъгата на големия кръг, е над 1500 км., а именно 1842 км. В тази
насока е и отразеното в справката, приложена на л.32 от делото.
По делото не се твърди, а и не се установява процесният полет да е част от
мултимодално пътуване /включващо повече от един вид транспорт/, което би освободило
превозвача от отговорност.
Ето защо, настоящият състав приема, че по изложените по-горе съображения, за
ответното дружество е възникнало задължението за обезщети ищеца в за закъснението на
полет № VAW... от 09.04.2022 г. по направление Х П, в който Я. е бил пътник и който е
закъснял с повече от 3 часа. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в
пълния му размер.
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В съответствие
с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът
констатира, че ищецът е заплатил държавна такса в общ размер на 50.00 лв., такси за
3
издадени му 3 бр. съдебни удостоверения от 15.00 лв., като претендира и адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лв. по исковото дело и 300.00 лв. по заповедното.
По отношение разноските, ответникът претендира те да се възложат в тежест на
ищеца доколкото според него именно той с поведението си е станал повод за завеждане на
делото. Като довод в тази насока се сочи липсата на представено в извънсъдебната
претенция от ищеца на нотариално заверено пълномощно в полза на адв.Владимирова. Тези
възражения на ответника не се споделят от настоящия състав, тъй като от една страна в
случая не е допуснато нарушение на чл.135, ал.2 от ЗГР. Видно от приложената
кореспонденция между страните, същата е водена от адв.Елена Владимирова от името на
ищеца, а не от управителя на „К“ ЕООД – Ж В С оглед на това нотариална заверка на
пълномощното не се изисква. От друга страна следва да се отбележи, че провеждането на
рекламационно производство не е процесуална предпоставка за допустимост на претенция
за претендирано обезщетение за забавен полет, респективно ирелевантно е обстоятелството
дали и по какъв начин са протекли извънсъдебните преговори между страните.
Ето защо направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното дело следва да
бъдат възложени изцяло в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Ф2С“ ООД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.„Х К“ №...., сграда А02, партер,
представлявано от М Г, дължи на А. А. Я., ЕГН **********, с адрес гр.П, ул.“Г Б“ №...,
действащ чрез своя баща и законен представител А. Т. Я., ЕГН **********, с адрес гр.П,
ул.“Г Б“ №..., сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 44598/2022 г. по описа на СРС, а именно сумата 782.33 лева,
представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 за закъснение на полет VAW... от 09.04.2022 г. по направление Х П, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 17.08.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА „Ф2С“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.„Х
К“ №...., сграда А02, партер, представлявано от М Г, да заплати на А. А. Я., ЕГН
**********, с адрес гр.П, ул.“Г Б“ №..., действащ чрез своя баща и законен представител А.
Т. Я., ЕГН **********, с адрес гр.П, ул.“Г Б“ №..., сумата в размер на 865.00 лв.,
представляващи направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 44598/2022
г. по описа на СРС, 128 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
44598/2022 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4