Решение по дело №2007/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1043
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20203110202007
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                                      

РЕШЕНИЕ

 

№1043/17.7.2020г.

 

Година 2020                              Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и трети състав

На   двадесет и втори юни                                    Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:       

                                                                                    Съдия :  Даниела Михайлова

 

Секретар :   Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2007 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба на   Ф.Б.Г.  - ЕГН ********** , против Наказателно Постановление № 819/15.04.2020г. на  Началника на  териториален отдел „Митническо разузнаване и разследване“ при ЦМУ, Митница Варна,   с което  й е наложено  административно наказание „   Глоба”  в размер на  1 520 лв. на основание чл.123 „в“ ал.1 от ЗАДС.  

           В жалбата  се сочи, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно, че правото на защита на въз.Г. е било нарушено, тъй като акта е бил съставен в нейно отсъствие, както и че неправилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Твърди се още, че в обстоятелствената част на постановлението е посочено, че въз.Г. е нарушила разпоредбата на чл.99 ал.2 от ЗАДС , без да се конкретизира коя от шестте забранителни точни на алинеята е била нарушена, като едновременно с това наказващият орган е квалифицирал нарушението като такова по чл.99 ал.1 от ЗАДС, а наказанието е било наложено на основание чл.123 „в“ а1 от ЗАДС, който се прилага при нарушения на чл.99 „а“ ал.1 от ЗАДС. Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението, а в условията на алтернативност-намаляване на размера на наложената санкция.

             В съдебно заседание , въз.   Г., редовно призована,  не се  явява,   представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.  Р. пледира постановлението да бъде отменено като неправилно , незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. 

           Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата. По същество се иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановлението да бъде  потвърдено.Ю.к.Д. излага мотивирано становище,   че в хода на производството не са допуснати твърдяните нарушения на процесуалните правила, както и че нарушение е безспорно доказано.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

               Във връзка с получена оперативна информация в МРР Тракийска, относно нерегламентирана продажба на тютюн за наргиле чрез доставка с куриерска фирма,  на 04.11.2019г., митнически служители, един от които  св.А.Е. , извършили проверка на офис, намиращ се в гр.  Пловдив, бул.“Ал.Стамболийски“ № 35 , стопанисван от „ Осем М" ЕООД,  представлявано и управлявано от  Л.З., в качеството му на търговски представител на куриерска фирма „Еконт експрес" ООД.

         След легитимация пред администратора в обекта, митническите служители пристъпили към проверка на куриерска пратка № 1054003924091 от 01.11.2019г., с получател Е.Е.. След отваряне на пратката се установило, че в тя съдържа пет броя  полиетиленови потребителски опаковки с тютюн за наргиле, с търговска марка "Adalya", от които три опаковки с обозначен аромат „Lady killer“ и две опаковка с обозначен аромат“  Lоve 66“  по 1 кг всяка, или общо пет килограма.Опаковките били без акцизен бандерол,  въпреки че такъв се изисквал по закон.

         В  товарителницата било посочено, че  пратката била изпратена на 01.11.2019г. от гр.Варна с наложено плащане в размер на 500лв. В нея като    подател била посочена въз.Ф.Б.Г.,  , с посочен телефонен номер **********. Като получател бил  вписан  Е.Е. също с посочен  телефонен номер.

         Установеното при проверката било описано в Протокол № 2998/ 19 BG 9920А051530 / 04.11.2019г., като на основание чл.107 „а“ от ЗАДС стоката била иззета и задържана .

           В хода на проверката била установена самоличността на въз.Г..От „Еконт експрес“ ООД били изискани всички налични данни за товарителницата на стоката.Установило се, че на 01.11.2019г.   въз.Г. е изпратила чрез офис на куриерска фирма „Еконт ескспрес“ ООД  в гр.Варна пратка с наложен платеж 500лв., с посочено в товарителницата съдържание „ мебелен обков“.  

         Поради установеното в хода на проверката  и след отправена по телефона  покана, на 31.01.2020г. св.А.Е. съставил против въз.   Г.  в нейно отсъствие акт за установяване на административно нарушение, за това че   от гр. Варна, е изпратила чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД   акцизни стоки- тютюн за наргиле , без бандерол, когато такъв се изисква по закон,  а именно  - 5 бр. потребителски опаковки, по 1000 гр. , общо 5000 гр., с търговска марка „Adalya",  от които  три ПВЦ опаковки с тютюн за наргиле с търговска марка с търговска марка "Adalya",   с обозначен аромат „Lady killer“ и две ПВЦ опаковки с търговска марка "Adalya",   с обозначен аромат“  Lоve 66“  ,  срещу заплащане при получаване от страна на купувача  чрез наложен платеж за сумата от 500 лв., съгласно договор за превоз- товарителница  № 1054003924091 от 01.11.2019г.,  Нарушението било квалифицирано като такова по чл.99 „а“ ал.1 от ЗАДС.Актът бил предявен на въз.Г. на 12.02.2020г., като тогава тя посочила, че не е знаела за точното съдържание на пратките които били описани по друг начин.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН конкретни възражения не били направени и депозирани.

           В хода на производството било отправено искане за определяне на дължимия акциз на установения тютюн за пушене. Било дадено становище  , че размерът на дължимия акциз е в размер на 760 лв. 

          Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление , с което административно-наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и на въз.Г. на основание чл.123 „в“ ал.1 от ЗАДС    било наложено административно наказание „Глоба” в размер на  1 520лв.Наказващият орган изложил  мотивирано становище, че   случаят не е маловажен.

            В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св.    А.Е. –актосъставител,  чиито  показания съдът кредитира изцяло като обективни, безпристрастни и пълни.От тях се установи, че той е участвал при извършената през м.11.2019г. проверка, както и че самоличността на въз.Г. е била изяснена в хода на извършената проверка.Свидетелят посочи още, че въззивницата е била уведомена по телефона за това, че следва да се яви да й бъде съставен акт, като заявила, че няма да може да присъства на това действие.

             Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, заключението на съдебно-техническата експертиза, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

            Наказателното постановление № 819/ 15.04.2020г. е издадено от компетентен орган- от Началника на териториален отдел „МРР Северна морска“ при ЗМУ , съгласно Заповед № ЗАМ-43 / 32-8734/07.01.2019г. на  Директора  на Агенция „Митници”. Постановлението е издадено в предвидения шестмесечен преклузивен срок по смисъла на ЗАНН.   При съставяне на акта за установяване на административно нарушение не са били допуснати нарушения на чл.42 от ЗАНН и същият съдържа всички минимално изискуеми от закона реквизити. Обстоятелството, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.Въз.Г. е била надлежно уведомена, че срещу нея ще бъде съставен акт за нарушение, но не се е явила лично.В последствие актът  й е бил предявен лично , поради което и не е било допуснато нарушение на процесуалните правила, с което да е било ограничено правото й на защита в процеса.Наказателното постановление   съдържа в себе си предвидените от чл.57 от ЗАНН обстоятелства, а именно дата и място на извършване на нарушението, подробно описание на констатациите от проверката , на мястото на намиране на предмета на нарушението и др. При издаването му наказващият орган е изложил съображения защо случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,  като по този начин  е изпълнил в цялост задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН.

           Съдът не споделя възраженията в жалбата, че е неясно по кой текст от ЗАДС е  санкционирана въз.Г., тъй като в обстоятелствената част на  постановлението били посочени разпоредбите на чл.99, ал.2 от ЗАДС. Действително, в текста на постановлението цифром е изписан чл.99 ал.2 т.2 от ЗАДС.От друга страна обаче от съдържанието на акта и от обстоятелствената част на постановлението е видно, че отговорността на въз.Г. е била ангажирана на основание чл.123 „в“ ал.1 от ЗАДС, която норма предвижда санкция за извършено нарушение на чл.99 „а“ ал.1 от ЗАДС. Изрично е посочено и описано, че отговорността на въз.Г. е ангажирана за това, че   на 01.11.20219г. е изпратила чрез куриерска фирма „Еконт експрес" ООД от техен офис в гр. Варна, акцизни стоки - тютюневи изделия /тютюн за наргиле ,  без поставени български акцизни бандероли т.е. за нарушение на забраната на чл.99 „а „ ал.1 от ЗАДС.  Поради това и като съобрази, че съгласно  теорията и съдебната практика,   наказаният се защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхната цифрова квалификация, която безспорно би могла да търпи промени в различните редакции на законите, съдът намира че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на въз.Г..

            Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е съотнесъл установените по делото фактически констатации към хипотезата на правната норма. От  приложените по преписката писмени доказателства-протокол за извършена проверка,  докладни записки , справки, обяснения и  др., както и от показанията на св. Е., дадени в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установява, че с товарителница № 10540039224091 въз.Г. като подател е изпратила пратка чрез офис на „Еконт експрес“ ООД в гр.Варна до Е.Е.в гр.Пловдив, съдържаща общо 5 кг. тютюн за наргиле "Adalya", който не е бил облепен с акцизен бандерол. Тези обстоятелства не се и оспорват по делото. Нормата на  чл.99 „а“ ал.1 от ЗАДС, в редакцията , действала към датата на извършване на нарушението , забранява ползването на пощенски услуги за изпращане или получаване на акцизни стоки и отпадъци, с изключение на случаите, когато акцизните стоки са с платен, начислен или обезпечен акциз, с бандерол, когато такъв е задължителен, както и за отпадъци от тютюн, изпращани между търговци във връзка с тяхната обичайна дейност.  В настоящият казус въз.Г. е използвала пощенска услуга, като е изпратила акцизна стока – тютюн за наргиле, без бандерол, когато такъв е задължителен. Т.е. нарушението е осъществено от обективна и субективна страна.

           Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма, тъй като именно в  чл.123 „в“ ал.1 от ЗАДС е предвидена санкция за този, който наруши разпоредбата на чл.99 „а“ ал.1 от ЗАДС, каквото в случая е налице.Правилно е бил определен и размера на глобата, като е било взето предвид, че същата следва да е в двойния размер на акциза, но не по-малко от 1 000лв.От приложеното по преписката становище се установява, че стойността на дължимия акциз е 760 лв., т.е. двойния му размер е 1 520лв.Поради това и правилно наказващият орган е наложил на въз.Г.   следващото й по силата на закона наказание, а именно „Глоба“ в размер на 1 520лв. Това наказание е в минималния предвиден от закона размер, поради което и е налице законова забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН за неговото намаляване. 

            Правилно и в съответствие с приложимия по време материален закон, АНО не е  отнел в полза на държавата иззетия тютюн за наргиле,   доколкото към датата на извършване на нарушението не е било предвидено отнемане в полза на държавата на стоката предмет на нарушението по чл.123 „в“ ал.1 от ЗАДС, съгласно действащата към момента редакция на чл. 124  ал. 1 от ЗАДС.

            Съдът намира, че в случая не са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. Легална дефиниция на понятието „маловажен случай“  за нарушения на Закона за акцизите и данъчните складове се съдържа в разпоредбата на чл. 126 „б“  ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАДС,  според която "маловажни случаи са тези, при които двойният размер на акциза на стоките - предмет на нарушението не надвишава 100 лв". Видно е, че разпоредбата на чл. 126 „б“ от ЗАДС не включва случаите на нарушение по чл. 123 „в“ от ЗАДС, като законодателят не е предвидил изобщо възможността да се налагат глоби с фиш за нарушение по чл. 123 „в“ от ЗАДС и е преценил обществената опасност на този вид нарушения като висока, без да посочва критерий, разграничаващ маловажните деяния. От друга страна по делото се установява, че въз.Г. е извършила и други нарушения от същия вид.Поради това съдът намира, че случаят не е маловажен и не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

           С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.Доколкото страните не са направили искания за присъждане на разноски, съдът намира,че не следва да се произнася в тази насока.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                    Р  Е Ш  И:

       

            ПОТВЪРЖДАВА        Наказателно Постановление № 819/15.04.2020г. на  Началника на  териториален отдел „Митническо разузнаване и разследване“ при ЦМУ, Митница Варна,   с което на Ф.Б.Г. е наложено  административно наказание „   Глоба”  в размер на  1 000 лв. на основание чл.123 „в“ ал.1 от ЗАДС.   

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВАС по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: