Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………………………., град Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на
шести
февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. дело № 3529/2019 г. по описа на АдмС-Варна и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на М.В.Х. ***,
подадена чрез адв. П.Б. - ВАК, срещу Решение № 134 от 28.10.2019 г. на Районен съд – Девня (ДРС) по НАХД № 166/2019 г., с което
е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000688 от 29.08.2018 г.,
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна.
С жалбата се настоява, че решението на ДРС е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила и материалния закон. Според касатора обжалваният
съдебен акт е немотивиран – бланкетно е повторена фактическата обстановка,
описана в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и в
наказателното постановление, без да е посочено на както се основава изводът на
съда, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, като това
нарушение на процесуалните правила обосновава искането за отмяна на решението и
връщането на делото за разглеждане от друг състав на съда. На следващо място се
поддържа, че се касае за маловажен случай, доколкото изисканият при проверката
документ е представен непосредствено след нея, като същият е валиден и наличен.
Сочи се, че става въпрос за формално нарушение, не са налице вредоносни
последици от нарушението (макар тези последици да не са съставомерни за
квалификацията на деянието, то те са правнорелевантни за окачествяването му
като маловажно), липсват доказателства за противоправни последици от
нарушението и за наложени до момента административни наказания на касатора, с
влезли в сила наказателни постановления за такъв вид деяние. Изтъква се, че
съдът следва да прецени казуса и с оглед многобройните смекчаващи вината
обстоятелства, от които най-вече наличието на процесния документ и неговата
валидност, представянето му непосредствено след проверката, добронамереността и
съдействието за разкриване на обективната истина от страна на наказаното лице.
Поддържа се, че конкретното деяние разкрива ниска степен на обществена опасност
с оглед липсата на вредни последици, което обосновава твърдението на касатора
за неправилност на изводите на въззивния съд. Искането е да се отмени решението
на ДРС и да се отмени наказателното постановление, а в условията на
евентуалност – да се върне делото за ново разглеждане. С писмени бележки по
делото процесуалният представител на касатора поддържа изложените в жалбата
доводи и направените с нея искания.
Ответникът в касационното
производство – Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна (ОО“АА“) в писмен
отговор, чрез мл. експерт И.Г., изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Изтъква се, че обжалваното съдебно решение е постановено
според събраните доказателства, които поотделно и в съвкупност последователно,
логично и непротиворечиво кореспондират с квалификациите, направени в
наказателното постановление. Сочи се, че съдът е обсъдил доказателствата,
приложени към преписката и наведените възражения, като всички изводи на съда са
правилни, обосновани и съобразени с доказателствата и с приложимия закон,
поради което са неоснователни доводите на касатора за бланкетност на мотивите. Неоснователно
според ответника по касационната жалба е и възражението за прилагане на чл. 28
от ЗАНН, доколкото не е налице нито едно основание за това, напротив, налице са
отегчаващи отговорността основания – копие от картата на водача не е
представена в тридневния срок след съставяне на акта, нито до връчване на
наказателното постановление, нито дори с депозирането на въззивната жалба,
респ. не е проявена никаква самокритичност към извършеното нарушение, още
повече, че в хода на проверката са констатирани три нарушения, две от които са
за непредставяне на съпроводителна документация за превоза (с позоваване на
справката за нарушител), т.е. спазването на нормативно установените прави се
настоява, че никак не е приоритетна дейност в практиката на водача. Иска се от
съда да остави в сила обжалваното решение.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата, като изтъква,
че преценявайки събраните по делото доказателства, районният съд е постановил
правилно решение и не са налице основания за отмяната му.
Съдът, като
прецени доводите на страните, заключението на прокурора и фактите, изведени от
ВРС от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора
касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща
обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен
интерес от обжалване на решението като неизгодно
за него.
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на касатора срещу Наказателно постановление № 23-0000688
от 29.08.2018 г. на началника на ОО“АА“ Варна, с което на касатора М.В.Х. е наложена глоба в
размер на 500 лв. на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр) за извършено нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
От фактическа страна ВРС приема, че доказателствата по
делото сочат на доказаност на вмененото с наказателното постановление
нарушение, а именно: На 13.06.2018 г., около 09:45 ч., по автомобилен път гр.
Суворово – гр. Девня, след разклона от автомагистрала „Хемус“, в посока гр.
Девня, при извършена проверка от контролни органи на товарен автомобил марка
„Ман“, с рег. № СТ9050ВВ, с прикачено полуремарке, управляван от М.В.Х., е
установено, че водачът не представя на контролните органи карта за квалификация
на водача. Наличието на редовно издадена и валидна такава контролните органи са
установили при извършена справка в електронната система на ГД „АИ“. Установено
е, че АУАН е съставен към момента на проверката в присъствието на нарушителя,
който вписал в АУАН, че няма възражения, като такива не са подадени и в
3-дневния срок.
За
да потвърди обжалваното наказателно постановление (НП), ДРС приема, че същото е
издадено от компетентен орган, а в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - АУАН и НП съдържат
необходимите реквизити, гарантиращи правото на защита на нарушителя и
възможността да разбере в какво точно е обвинен, спазена е процедурата по
издаването им, нарушението е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства,
при които е извършено, с посочване на всички факти, касаещи съставомерните
признаци на нарушението, правилно е определена и посочената нарушена правна
норма. Направен е извод, че анализът на визираната фактическа обстановка дава
основание на съда да приеме, че въззивникът е допуснал твърдяното нарушение на
чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, съгласно която водачите
осъществяващи обществен превоз на товари са длъжни при поискване от контролните
органи да представят редица документи, сред които и карта за квалификация на
водача, издадена по реда на чл. 76, ал. 5 от ЗАПр, като правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, предвидена в нормата на чл. 93,
ал. 2 от ЗАПр.
Въззивният
съд посочва, че не споделя доводите за маловажност на нарушението, тъй като
случаят не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид, като този
извод е обоснован със следните съображения: Обстоятелството, че от нарушението
няма настъпили вредни последици не е в състояние да квалифицира случая като
маловажен; Предвид размера на наказанието според санкционната норма очевидно и
законодателят е преценил, че тези нарушения са с висока степен на обществена
опасност; Фактът, че въззивникът е притежавал валидна карта за квалификация не
обосновава сам по себе си извод за малозначителност на нарушението по чл. 89,
т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.; Справката за нарушител сочи на системно
неспазване на правилата за движение по пътищата и законовите и подзаконови
нормативни актове, регламентиращи осъществяването на обществен превоз на
товари; Следва да се отчетат и засегнатите с извършеното нарушение обществени
отношения.
Крайният
извод е за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Обжалваното решение на ДРС е
правилно.
Изводите
на районния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ДРС е установил правилно
фактите и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.
Административният
съд напълно споделя изводите на ДРС. Не е допуснато от въззивния съд неправилно
приложение на материалния закон, както и не е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, т.е. не се установяват касационните основания по
чл. 348 от НПК за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Правилно
ДРС приема, че наказателното постановление не страда от пороци от
процесуалноправно естество, които да влекат неговата отмяна, както и че
правилно е определена квалификацията на нарушението. Правилен е изводът, че безспорно е установено по
делото, че настоящият касатор е извършил
процесното нарушение. Правилни са и изводите за законосъобразност на наложеното
наказание като вид и размер, както и за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Тези
изводи се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, изведени от доказателствата по делото.
Не се установява наличието на
конкретно посочените в касационната жалба пороци на решението на въззивният
съд.
По
отношение твърдението за немотивираност на решението съдът намира същото за
неоснователно, предвид следните съображения:
Както
се посочи, след извършен от ДРС анализ на фактите, които се извеждат от
доказателствата по делото, с решението е прието, че се установява описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка, поради което напълно
несъстоятелно е твърдението за „бланкетно повторение на фактическата
обстановка“. (Така например визираната в решението фактическа обстановка ДРС посочва,
че приема за установена въз основа на показанията на разпитания свидетел, лично
възприел фактите, като тези показания са съпоставени с установяващото се в
писмените доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, а и предвид факта
на неоспорване на фактическата обстановка от наказаното лице. Компетентността
на органа, издал наказателното постановление е обоснована с дадените от
министъра правомощия. Изводът за липсата на пороци от процесуалноправно
естество е направен след проследяване на процедурата и изискванията на закона.)
Правният
извод за законосъобразност на наказателното постановление въззивният съд е надлежно
обосновал след отнасяне на конкретно установените по казуса факти към правото,
т.е. става ясно на какво се основават правните изводи. ДРС е анализирал
конкретните нормативни изисквания по чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999
г. към процесната дейност, както и съставът на административнонаказателната
разпоредба – чл. 93, ал. 2 от ЗАПр, като приема, че става въпрос за обществен
превоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към ЗАПр.
Изложеното
сочи, че не са налице основанията за отмяна на решението в този, посочен от
касатора аспект и за връщане на делото за ново разглеждане.
Предвид
безспорно установената по делото съставомерност на деянието и фиксирания размер
на наказанието глоба с разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАПр, в какъвто размер
е наложена и процесната глоба в случая, не е била налице възможност за
ревизиране на размера на законосъобразното определеното наказание „глоба“.
По възражението на касатора за
неправилно приложение на материалния закон, поради приложимостта на чл. 28 от ЗАНН:
Настоящият състав на съда напълно
споделя изложените от ДРС съображения, че случаят не следва да се квалифицира
като маловажен и препраща към тях. Не намира опора в доказателствата по делото
твърдението на касатора, че изисканият при проверката документ е представен непосредствено
след проверката, на което смекчаващо обстоятелство се позовава касаторът. Не са
налице доказателства или поне индиция за твърдяната от касатора добронамереност
и съдействие за разкриване на обективната истина от негова страна. От
представената справка за нарушения на водача не се установява абсолютна липса
на извършвани нарушения на изискванията на Закона за движение по пътищата и на
изискванията за извършване на обществен превоз. От друга страна, безспорно в
случая става въпрос за формално нарушение, без видим вредоносен резултат,
поради което е без значение наличието на изискуемия валиден документ – карта за
квалификация на водача. Изложеното не обосновава извод за наличие на твърдените
от касатора многобройни смекчаващи обстоятелства, респ. за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените нарушения от този
вид.
С
оглед изложеното съдът намира касационната жалба за неоснователна.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, за което касационната
инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
Обжалваното
решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 134 от 28.10.2019 г.,
постановено по НАХД № 166/2019 г. на Районен съд – Девня.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.