Р Е Ш Е Н И Е
№78 05. 02. 2014г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 29. 10. 2013г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия :
Методи Величков
Секретар : Мария Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия
Величков гр. дело № 461 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
реда на чл. 415, ал.1 вр. с чл. 422 ГПК.
По
съображения изложени в исковата молба, ищецът „Ю.Б.” АД - гр. С. /с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.”
АД/, моли да бъде признато за установено съществуването на вземанията му срещу
ответниците Ц.С.Н. и З.М.Н., произтичащи от договор за кредит за покупка на
недвижим имот ***, допълнително споразумение /без дата/ и допълнително
споразумение от 16. 07. 2010 год., съгласно издадена заповед за незабавно
изпълнение № 27 от 15. 03. 2012г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр.
дело № 33 / 2012г. по описа на Б. районен съд, както следва: 133 143,05
евро - главница, 7 188,53 евро - договорна лихва; 487,14 евро такси. Моли
ответниците да бъдат осъдени да му заплатят направените по делото разноски.
С отговора на
исковата молба ответницата З.М.Н., чрез адв. С. Г.,
оспорва иска по основание и размер, като прави възражения за нищожност на
договора за банков кредит и допълнителните споразумения към него.
С отговора на
исковата молба ответникът Ц.С.Н., чрез адв. Ст. Г.,
оспорва иска изцяло - по основание и размер, като прави възражения за нищожност
на договора за банков кредит и допълнителните споразумения към него, както и е
оспорено настъпването на предсрочна изискуемост на кредита.
Пернишкият окръжен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства и доводите
на страните, по реда на чл. 12 и
чл. 235 от ГПК, приема за установено, следното :
Съдът намира, че
исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана
страна, имаща правен интерес. Спорът е между
процесуално правоспособни и дееспособни субекти, който е подведомствен на
Пернишкия окръжен съд. Исковият процес е предшестван от заповедно производство по
ч. гр. д. № 33 / 2012г. по описа на Б. районен съд, по което е издадена Заповед
за незабавно изпълнение № 27 от 15. 03.
2012г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на последния е образувано
изпълнително производство – дело № 155 / 2012г. на ЧСИ О.М. с рег. № *** на
КЧСИ. След подаване на възражения в срок от длъжниците в това производство, взискателят в заповедното производство, в едномесечен срок
от получаване на съобщението е предявил установителния
иск за вземанията си. Следователно искът се явява процесуално допустим – налице
са положителните процесуалните предпоставки за неговото предявяване и не са
налице отрицателни процесуални предпоставки, които да водят до неговото
погасяване.
Преценявайки
събраните доказателства по делото, както и доводите на страните, Пернишкият
окръжен съд намира следното :
Видно от
договор ***, банката - ищец е
предоставила на ответниците Ц. и З. Н. кредит в размер на 125 000 евро за покупка на недвижим имот –
подробно описания в него апартамент № **, находящ се
в ***, със ЗП
В хода на
производството по делото – в с. з. на 12. 03. 2013г. процесуалният представител
на З.Н. е оспорила, Н. да е подписала договора и двете допълнителни споразумения.
В същото съдебно заседание е представила и уточняваща молба. По отношение на
направеното оспорване са приети заключенията на съдебно - графическите експертизи
– първоначална на в.л. Н.С.А., повторна единична експертиза на в.л. Л.Б.Д. и
повторна тричленна експертиза с вещи лица А.Н.Н., Е.И.К. и Е.Л.К.. Съдът
възприема заключението на повторната тричленната експертиза, съгласно която
подписите от името на З. М. Н. в допълнителното споразумение от 16. 07. 2010г. към Договор за кредит ***, не са
изпълнени от З.Н., тъй като освен, че заключението е извършено от три вещи
лица, то вещото лице А.Н.Н. поясни, че е работил и по други аналогични дела, по
които се е запознавал с подписите на З.Н. /кореспондиращо с представените
покани за доброволно изпълнение – л. 52 и сл. и л. 56 и сл./, както и че е
много лесно да се допусне грешка от колегите му по предходните две заключения,
тъй като разликите с автентичния подпис са незначителни. От първоначалната и от
повторната единична експертизи, се установява, че подписите върху самия договор
за кредит са положени от З.Н. - обстоятелство, което не е оспорено. Освен това
съдът следва да отбележи, че оспорването от страна на З.Н. не е направено с
писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, поради което това възражение за нищожност по
реда на чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗЗ – за липса на
воля от страна на същата, се явява преклудирано.
Възражението на ответниците,
за нищожност на договора и двете допълнителните споразумения, тъй като не са
подписани от легитимни и правоимащи представители на
ищеца, се явява неоснователно. Видно от договора, същият е подписан от
търговските пълномощници на банката Ю. Б. и Д. Д. Допълнителното споразумение
без дата е подписано от търговските пълномощници на банката Д. Д. и Ц. С. Допълнителното
споразумение от 16. 07. 2010г. е подписано от търговските пълномощници на
банката Е. Д. и Б. М.
По делото е
представено пълномощно, с което търговските пълномощници на банката Ю.Б. и Д.Д.
са надлежно упълномощени да представляват банката /л.142/. Доказателства за
упълномощаването на Ц.С., Е.Д. и Б.М. не са представени. Съобразно разпоредбата
на чл. 301 ТЗ, следва да се приеме, че е налице потвърждаване на действията,
извършени без представителна власт. Такова потвърждаване съставляват искането
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и предявяването на установителния иск. По същите съображения не може да се
приеме за основателен и доводът, че пълномощниците са действали без
представителна власт, подписвайки договори на цена, надвишаваща посочения в
пълномощните лимит.
По отношение
наведените от ответниците доводи за нищожност на договора за кредит поради
противоречие със Закона за потребителския кредит във вр.
с Директива 93/13 на СЕ. Съдът намира, че по отношение на процесния
договор за кредит не намират приложение разпоредбите на Закона за потребителския
кредит обн. В ДВ. бр. 18 / 5. 03. 2010г., а намират
приложение разпоредбите на ЗПК /отм./ обн. с ДВ бр.
53 / 2006г., в сила до 12. 04. 2010г. Действалият
към момента на сключване на договора Закон за потребителския кредит
от 2006г., изключва от приложението си договори за кредит под 400 лева или над
40000 лева (съгласно чл. разпоредбите на чл. 3, ал. 3, т. 5), а процесният е на стойност 125 000 евро. Тази правна
норма е регламентирана и в чл. 4, ал.1, т.1 от ЗПК в сила от 12. 04. 2010г.
Следователно доводите за несъответствие на договора с разпоредбите на този
закон, не следва да бъдат разглеждани.
Неоснователно е и твърдението
за нищожност на разпоредби от договора поради противоречие с Директива
93/1 З/ЕИО на Съвета. Директивите, за разлика от регламентите, нямат
пряко приложение, а тяхната цел е да установят правила, които държавите -
членки да транспонират във вътрешното си законодателство. Директивата е транспониирана в Закона за защита на потребителите относно
неравноправните клаузи и вече създадените вътрешни нормативни актове имат
задължителна сила спрямо физическите и юридическите лица и на тях същите могат
да се позовават.
Възражението, че договорът е нищожен поради
използване на монополно положение, е неоснователно. По делото не е установено
съществуването на монополно положение на
ищцовата банка. Освен това съгласно чл.8, т.1 ЗЗК,
само КЗК е компетентна да се произнесе и установи нарушения по този закон, в
това число за наличие на господстващо положение и злоупотреба с такова.
Неоснователно
е и възражението на ответниците за заблуждаваща реклама от страна на ищеца, на
условията по предлаганите банкови, жилищни и ипотечни кредити. По делото е
установено, че кредитите, отпускани от банката са били рекламирани, като съдът
обаче не възприема свидетелските показания на Ц.Ц.Р. и С.С. Н. за заблуждаваща
реклама. И двете свидетелки заявиха, че са теглили кредити от същата банка,
както и че в момента срещу тях има заповедни производства /респективно
аналогични искови производства/. Освен това първата е служителка във фирмата на
Ц.Н., а втората му е сестра, както и двете даваха явно пристрастни отговори,
дори и без да изчакат да бъдат попитани.
Ответниците възразяват, че
договорът заобикаля закона. Същите не излагат конкретни доводи и съответно няма
ясни твърдения, които съдът следва да обсъди. Също така не се твърди и
установява сключената сделка да цели резултат, който не е характерен за нея и
да е недопустим от закона. Не е установено както обективно правонарушение, така
и намерение да се постигне забранена цел, за да се приеме наличие на нищожност
на това основание.
Освен това възразяват, че
договорът накърнява добрите нрави и морала, като и тези възражения на ответниците са общи и
неконкретизирани. За да се приеме, че
една сделка противоречи на добрите нрави, то следва да се установи, че с
нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели
недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи
на другата страна неизгодно условие. По делото не са ангажирани доказателства,
въз основа на които да се направи извод за наличие хипотезата на чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Ответниците
възразяват, че всяка една от клаузите на договора и същият като цяло са нищожни
поради противоречие с разпоредбите на чл. 146 от Закона за защита на
потребителите, вр. чл. 145, чл.147, чл.143, т.9,
10,12,15 и 18. Уточняват, че нищожни са клаузите на чл.3, ал.3 и 5, чл.9,чл.18,
чл.10, т.2, вр. чл.12, чл.14, ал.3 и 4, чл.15, чл.19, чл.28, чл.29, ал.2 и 4 и чл.30
от договора.
Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определени хипотези,
регламентирани в чл.143 ЗЗП,
включително и : т. 9 - при налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т.
10 - при предвидена възможност
на търговеца да променя едностранно условията по договора
въз основа на непредвидено
в него основание; т. 12 - при предвиждане
цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено
право на търговеца или доставчика
да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора, т.15 – при предвидена възможност на
търговеца или доставчика
без съгласието на потребителя да прехвърли
правата и задълженията си
по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за
потребителя и т.18 – при поставени други подобни
условия
Доводите за
нищожност на договора се основават на твърденията, че същият е сключен при
неравноправни клаузи, защото е изготвен самостоятелно и едностранно от банката,
представен е на ответниците непосредствено преди подписването му, като
кредитополучателите до момента на подписването са били в неизвестност относно
съдържанието на договора, коментар и разискване на клаузите не е правен, а
банката е била недобросъвестна.
Съдът намира, че горните доводи са неоснователни. Не се спори по делото, а и от приетата, като доказателство справка за
кредитополучател, издадена от ЦКР при БНБ, по текущото състояние на кредитите
на Ц.С.Н., се установява, че между страните са сключени общо пет договора за
кредит, като процесният е втори поред. От това следва, че ответниците
не само са били са били запознати
с условията на договора, но и че са останали доволни от тях. Наред с това липсват доказателства,
че ответниците са предложили различни условия от
тези по договора, които
условия ищцовата страна да е отказала да обсъди и приеме. Извод за противното не може да се направи и от събраните по делото гласни доказателства,
тъй като свидетелите установяват факти относно договори, по които самите
те са страна /приложени и ипо делото/, но не и фактите във връзка със
сключването на процесния
договор, а освен
това съдът както беше отбелязано по – горе не възприема свидетелските им
показания. Въз основа на изложеното не може да се направи извод за
нищожност на договора на основание цитираните разпоредби от ЗЗП.
Както
се посочи ищците възразяват, че разпоредбите на чл.3, ал.3 и 5, чл.9,чл.18,
чл.10, т.2, вр. чл.12, чл.14, ал.3 и 4 , чл.15,
чл.19, чл.28, чл.29,, ал.2 и 4 и чл.30 от договора са нищожни.
Съгласно
чл.3, ал.5 от договора действащият базов лихвен процент на банката не подлежи
на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която
той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони.
Договорените надбавки не се променят.
По силата на чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването,
както и всички останали клаузи на договора или
на друг договор, от който той зависи
– чл.145, ал.1 ЗЗП. Неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално –
чл.146, ал.1 ЗЗП, а
не са уговорени индивидуално
онези клаузи, които са изготвени предварително и потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието
им - чл.146, ал.2 ЗЗП.
Нормата на чл.144 ЗЗП регламентира случаите,
при които някои от разпоредбите на чл.143 са неприложими. На основание чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП, нормата на чл.143, т.10 не се прилага
за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги
си запазва правото при
наличие на основателна причина да промени
без предизвестие лихвен
процент, дължим от потребителя или на потребителя,
или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги,
при условие че доставчикът
на финансовата услуга е поел задължение
да уведоми за прекратяването
другата страна/страни по
договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати
договора.
Имайки предвид, че процесният
договор за банков кредит, е сделка, сключена с потребител, попадаща в приложното поле на изключението, визирано в чл.144,
ал.2, т.1 ЗЗП, следва, че клаузата на чл. 3, ал.5 не е неравноправна и съответно не е нищожна. Наред
с това следва да се има предвид, че подписвайки договора, потребителят
се е съгласил банката да си
запази правото едностранно да промени лихвения процент, като страните са сключили общо пет
сходни договори. Съгласието на длъжника
за промяната на лихвения
процент при изменение на пазарните условия се счита предварително дадено, като не е необходимо то отново да бъде
потвърждавано. Същевременно длъжникът разполага с възможността да погаси предсрочно
кредита и да прекрати договора.
Прави се възражение, че
разпоредбата на чл.3, ал.3 от договора е нищожна. Съгласно тази клауза от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, то кредитополучателят
дължи лихва, в размер от сбора на БЛП на банката за жилищни кредити
в евро, валиден за съответния период /който в момента е бил 6,35% плюс наказателна
надбавка от 0,15 пункта. Нищожността се обосновава
с твърденията, че е
уговорено заплащане на необосновано
високо обезщетение. Твърденията за нищожност на тази клауза не попадат в
приложното поле на нито една от хипотезите на чл.143, т.9, 10,12,15 и 18 ЗЗП,
на които се позовават ответниците, предвид на което и следва изводът, че
доводите за нищожност на чл.3, ал.3 са
неоснователни.
Ответниците
възразяват, че разпоредбата на чл.10,
т.2, вр. чл.12 е нищожна, тъй като по силата на
същата е въведено задължение за кредитополучателя да заплаща такси, съгласно Тарифата на банката,
която тарифа се сформира едностранно от банката, без намесата, знанието и
съгласието на кредитополучателите. Банката
- кредитор има задължение съгласно чл. 58 от ЗКИ, при отпускане на кредит да предостави на
клиента своите условия по кредита, сред които и данни за таксите по същия.
Употребеният в закона израз е „своите условия”, от което и следва, че таксите
се определят едностранно от банката. Липсва законово задължение таксите да
бъдат определяни след обсъждане и със съгласието на кредитополучателите и в този смисъл
твърденията за нищожност на посочената клауза от договора, са неоснователни.
Чл.18
от договора регламентира хипотезите, при които кредитът става предсрочно изискуем. Твърденията за нищожност се обосновават с доводи,
че е предвидена възможност на банката едностранно да прекрати договора, а
такова право не е дадено на кредитополучателя. Последният, независимо от
изрично уговореното в договора, винаги разполага с възможността да прекрати
същия на някое от предвидените в закона основания, за предприемането на каквито
действия липсват твърдения.
Ответниците
възразяват, че разпоредбите на чл. 9, чл. 14, ал.3 и 4, чл.15,чл.19, чл.28, чл.29
и чл. 30 от договора са нищожни. С тези клаузи са регламентирани възможностите
при предсрочно погасяване на дълга /чл.9/, застраховането на предоставения като
обезпечение недвижим имот /чл.14/, предсрочна изискуемост
при намаляване стойността на даденото обезпечение /чл.15/, правото на банката
да се снабди с изпълнителен лист /чл.19/, прехвърляне на вземането /чл.25/,
обработване и използване на лични данни от банката / чл.26/, правила за
връчване на уведомления / чл.27/. В конкретния
казус, предмет на изследване е наличието на договор, по който банката да е
предоставила на ответниците сумата, описана в исковата молба, дали ответниците
са изплащали в срок дължимите се суми за погасяване на кредита, настъпила ли е
и кога предсрочната изискуемост на кредита и съответно какъв е размерът на
задължението, от което и следва, че евентуалната нищожност на посочените
разпоредби от договора не е от значение за правилното решаване на настоящия
правен спор. Дори и хипотетично да се приеме, че тези клаузи са нищожни, то на
основание чл. 26, ал.4 ЗЗД това не води до нищожност на договора.
Предвид изложеното, съдът намира, че между страните е
сключен валиден договор за кредит, като от заключението на вещото лице Б. П., се
установява, че ответниците не са изпълнили задължението си за плащане на
главница и лихва.
Ответниците възразяват, че договорът не е станал
предсрочно изискуем на посочената от
ищеца дата. По силата на чл.18, ал.1 от договора, при непогасяване на която и
да е вноска по кредита, банката може да направи кредита предсрочно изискуем. В
ал.2 е предвидено, че при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща
в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е било волеизявление на
страните. В исковата молба се твърди, че кредитът е станал предсрочно изискуем
на основание чл.18, ал.2 от договора, предвид на което и възражението на
ответниците, че договорът не е обявен за предсрочно изискуем по реда на чл.18,
ал.1 е неотносимо към спора. Ищецът не въвежда
твърдения за настъпила предсрочна изискуемост в хипотезата на чл.18, ал.1.
Ответниците твърдят също, че датата, посочена в
исковата молба не е датата, на която е настъпила предсрочната изискуемост в
хипотезата на чл.18, ал.2 от договора.
По силата на чл.6 от договора кредитополучателят
погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски,
които се плащат ежемесечно след датата на откриване на заемната сметка.
Доколкото в чл. 2 от договора е описан номерът на сметката, по която се усвоява
кредитът, като видно от заключението на вещото лице Б. П., това е и сметката,
по която са извършвани плащанията по кредита, то следва изводът, че към момента
на сключване на договора – 12. 12. 2007г. тази сметка е била открита и
съответно падежът за плащане на месечните вноски е уговорен по съответните
ежемесечни анюитетни вноски. От заключението на
вещото лице Б.П., се установява, че размерът на дължимата се вноска по кредита
съгласно допълнителното споразумение от 16.07.2010г. е бил в размер на 545 евро
на месец. Пак от заключението на вещото лице се установява, че при усвоен
кредит на 08. 01. 2008г. в размер на
130 000евро, капитализираната лихва до 08. 05. 2010г. е в размер на 378
евро. Установява се, че от общо дължимата сума в размер на 139 877,94
евро, погасената главница до 18. 08. 2011г. е в размер на 2 734,89лв.,
поради което е останало задължение към 12. 03. 2012г., както следва :
137 143,05 евро главница, 7 188,53 евро просрочена лихва и 487,14
евро начислени и непратени такси. като последно внесената сума за погасяване на главница е в размер на
113,49 евро и плащането е извършено на 21.06.2010г., а за лихва – 15,83 евро на
19.08.2011г.
При положение плащанията окончателно спират след 18.
08. 2011г., когато е извършен автоматичен дебит от сметка на длъжника, поради
което и не основание чл. 18, ал.2 от договора предсрочната изискуемост,
съгласно чл.18, ал.2 е настъпила не - по късно от датата, посочена в исковата
молба – 09. 12. 2011г. Съдът изцяло възприема развитите в писмената защита на ищцовата банка, разграничения на двете понятия –
„Прекратяване на догововора”, каквото не е налице и
„Предсрочна изискуемост на цялата сума”, каквото в конкретния казус е налице.
Както беше отбелязано по – горе размерът на
задълженията е установен въз основа заключението на вещото лице Б.П.. Съдът
намира, че не следва да възприема варианта на вещото лице в допълнителното
заключение, тъй като то се базира на хипотезата – ако не са били сключени
допълнителните споразумения. Такива обаче са сключени и с тях страните са
изменили първоначалните клаузи на договора. Следователно искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен така, както е предявен.
С оглед изхода на делото, на осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 6407,02 лв., от тях: 5 664,82лв. държавна
такса, 200лв. хонорар за вещо лице и 542,20лв. адвокатски хонорар.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по иска на ищеца „Ю.Б.” АД - гр. С. /с предишно
наименование „Ю.И Е.Д.Б.” АД/, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
съществуването на вземанията му срещу ответниците Ц.С.Н., ЕГН **********,*** и З.М.Н.,
ЕГН **********,***, произтичащи от договор за кредит за покупка на недвижим
имот ***, допълнително споразумение /без дата/ и допълнително споразумение от
16. 07. 2010 год., съгласно заповед за незабавно изпълнение № 27 от 15. 03.
2012г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. дело № 33 / 2012г.
по описа на Б. районен съд, както следва : 133 143,05 евро - главница, 7 188,53 евро - договорна лихва и 487,14 евро такси.
ОСЪЖДА Ц.С.Н. и З.М.Н.,
да заплатят на „Ю.Б.” АД - гр. С.,
сумата
6407,02лв.,
представляваща направените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните.
Съдия
: