№ 5394
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря М. Т. Методиева
като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505622 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 20072529/22.12.2022 г., постановено по гр.д. № 10156/2021 г. по
описа на СРС, 26-ти състав, първоинстанционният съд е осъдил ответницата М. Н. Х. да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 2 832.53 лева, представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. в имот с абонатен № 47609,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 534.08 лева – обезщетение за забава в погасяване на
главния дълг за период 15.09.2018 г. – 01.02.2021 г., сумата от 25.13 лева за услуга дялово
разпределение на използваната топлинна енергия за периода 01.2018 г. – 04.2019 г., както и
сумата от 5.08 лева – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 02.03.2018 г. – 01.02.2021 г.
С решението си, съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8
ГПК съдът възложил в тежест на ответника разноските в производството.
Решението е постановено при участието на „Нелбо Инженеринг“ ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу постановеното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна
жалба от ответницата М. Н. Х., в която се посочва, че първоинстанционното решение е
неправилно. Поддържа, че в производството пред СРС е доказано наличието на договор за
наем от 01.05.2017 г. върху процесния имот с Ч.Т.Х., който носи отговорността за заплащане
на исковите претенции. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт в цялост и постановяване
на друг, с който претенциите на „Топлофикация София“ ЕАД да бъдат отхвърлени изцяло.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
1
Третото лице-помагач не заявява становище по въззивната жалба.
С молба от 04.10.2023г. въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба, като отправя искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
С оглед доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата
инстанция въззивна жалба, спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния
период страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, т.е. дали М. Х. има качеството потребител на ТЕ за
процесния имот, респективно дължи ли заплащането на начислените за имота суми за
исковия период за доставената ТЕ и дялово разпределение.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесният имот е
топлоснабден; че ответницата е вещен ползвател на имот, представляващ апартамент № 34,
находящ се в гр. София, ж. к. ****09, поради което е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ, установени от
събраните по делото доказателства. Съдът е съобразил, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна
енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът
дължи разходите за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, чиято стойност
възлиза на исковата стойност, съгласно неоспорените от страните и кредитирани от съда в
производството заключения на съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи. С
оглед на това е приел, че ответницата дължи заплащането на сумата от 2 832.53 лева,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата от 534.08 лева – обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за период
2
15.09.2018 г. – 01.02.2021 г., сумата от 25.13 лева за услуга дялово разпределение на
използваната топлинна енергия за периода 01.2018 г. – 04.2019 г., както и сумата от 5.08
лева – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
02.03.2018 г. – 01.02.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. /потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
При извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене
пред първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира, че
от събраните доказателства, а и това се признава в отговора на исковата молба, се
установява че ответницата М. Х. е дарила процесния недвижим имот на своя син Т.М.Х.
през 1997 г. Видно от НА за дарение последната си е запазила пожизнено правото на
ползване на имота. Не се твърди, а и не са ангажирани доказателства по делото, че вещното
право на ползване, учредено в полза на въззивницата Х. е погасено. Ето защо верен е
изводът на първостепенния съд за наличието на облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлинна енергия между страните по делото, като именно ответницата е
длъжник по договорното правоотношение за цената на топлинната енергия за процесния
период.
Неоснователни в тази връзка се явяват възраженията на въззивницата, поддържани
и с депозираната срещу съдебното решение въззивна жалба, че имотът не е ползван от нея, а
от неговия наемател, съответно, че последният носи отговорността за заплащане на цената
на услугите, доставени в имота.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС се възприе становището, че освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти
(собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената
топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези
трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Настоящият състав на съда приема, че по силата на цитираните законови
разпоредби между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
3
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. В конкретния случай
облигационното правоотношение между страните и качеството на потребител на ответника
на топлинна енергия произтича от учреденото вещно право на ползване върху процесния
недвижим имот в полза на М. Х. с договора за дарение, обективиран в НА за дарение от
1997 г. По делото не е установено, през периода, за който СРС е приел иска за основателен,
да е възникнало облигационно правоотношение с друго лице, ползващо имота на договорно
основание, заявило воля за встъпване в договор за доставка на топлинна енергия с
„Топлофикация София“ ЕАД /напр. чрез подаване на искане за откриване на партида на
негово име за процесния имот/. Противно на възражението на въззивницата Х. въззивният
съд намира, че по делото не се доказва безспорно сключването на договор за наем с трето за
спора лице - Ч.Х., което да се явява задължено да заплаща доставените в имота услуги от
топлопреносното предприятие. Това е така защото на първо място представеният по делото
договор не е в цялост, т.е. липсва изразена воля на страните за неговото сключване,
доколкото няма подписи на лицата. От друга страна, дори да бе представен валиден договор
за наем, то същият не би променил извода на съда, предвид даденото с посоченото по-горе в
ТР разяснение, тъй като не са ангажирани доказателства, това трето лице – наемател да е
сключило индивидуален договор за доставка на топлинна енергия с „Топлофикация София“
ЕАД за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят – наемател е
клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
Следователно дали през периода, през който ответницата все още е била вещен
ползвател на недвижимия имот, за който при ищеца е разкрита партида с абонатен номер
47069, не тя, а друго лице е ползвало имота, е ирелевантно за настоящия правен спор, с
оглед установяване по делото, че именно ответницата като лице, в чиято полза е учредено
вещно право на ползване на имота се е намирала в облигационна връзка с ищеца и тя се
явява задължена за цената на доставените услуги, както правилно е приел
първоинстанционният съд.
По изложените съображения въззивният съд приема, че ответницата е имала
качеството клиент на топлинна енергия за процесния период.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни възражения срещу решаващата
дейност на първия съд и изводите му за основателност на претенцията за цена на услугата
дялово разпределение за сумата от 25,13 лева, както и за акцесорните претенции за
обезщетение за забава върху главниците за ТЕ и дялово разпределение, с оглед което и в
тази част решението не следва да бъде ревизирано.
С оглед на горното правилно се явява постановеното от първоинстанционния съд
решение и същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят 50 лв. за възнаграждение за юрисконсулт за
4
въззивното производство.
По отношение на дължимата за въззивното производство държавна такса следва да
се посочи, че въззивницата е освободена от заплащането й, като по аргумент за противното
от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК същата не следва да бъде осъждана с решението за
внасянето й.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20072529 от 22.12.2022 г., постановено по гр. д. №
10156/2021 г. по описа на СРС, 26 -ти състав.
ОСЪЖДА М. Н. Х., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 50 лв. – разноски за
възнаграждение за юрисконсулт за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Нелбо
инженеринг“ ООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5