Присъда по дело №1016/2019 на Районен съд - Дупница

М  О  Т  И  В  И      П  О     Н О Х Д № 1016/2019г  П О  О П И С А   Н А   Дупнишки Районен Съд

 

 

Кюстендилска районна прокуратура е предявила обвинение срещу И.С.И. - роден на *** ***,  българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, с ЕГН **********, ,за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

           В обвинителният акт се твърди, че на 25.03.2017 г. за времето от 03.30 часа до 04.00 часа в центъра на гр. Дупница, пред магазин Б.на улица без име, находяща се между ул. „**************, в съучастие като извършител с М.Е.Д. и В.П.Й. /по отношение на които делото е приключило с влязло в сила споразумение/ от гр. Дупница, е причинил на В.В.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето във фаза на отхапване и говора – фрактура на над 2/3 от коронковата част, почти до нивото на венеца на втори горен ляв зъб, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата на пострадалия, като деянието е извършил по хулигански подбуди с цел да демонстрира чувството си на превъзходство, надмощие и незачитане на личността на В.С., чувството си за безнаказаност и незачитане на установения обществен и законов ред – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

      Представителят на Кюстендилската районна прокуратура е поддържал обвинението,срещу подсъдимия, и счита че, същото е доказано по несъмнен и категоричен начин ,както от субективна,така и от обективна страна,от събраните по делото доказателства. С оглед тези съображения е молил подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото му и предявено обвинение.Също така е молил ако съдът счете,че не е налице квалифициращия признак, то на подсъдимия да бъде наложено наказание”лишаване от свобода”, за срок от осем месеца,което да бъде отложено за срок от три години.

По делото не е предявен граждански иск.

Адвокат В.Д.,защитник на подсъдимият И.С.И.,счита,че от събраните по делото доказателства не е установен по безспорен и несъмнен начин съставомерния резултат на инкриминираното деяние, счита, че не е налице извършено от подсъдимия престъпление по чл.131,ал.1,т.12 от НК, като също така счита че в недостатъчна степен е била установена и съпричастността на подсъдимия към настъпилия физически сблъсък, като моли съдът да постави справедлива присъда, а ако съдът го признае за не виновен, да му бъде присъден и адвокатски хонорар.

 

Подсъдимият И.С.И.,не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение,дава обяснения по случая,отрича да е нанасял удари на когото и да било,моли за справедлива присъда.

Съдът след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на подсъдимите, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

По фактическата обстановка:

Подсъдимият И.С.И. - роден на *** ***,  българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, с ЕГН **********

 

          В малките часове на 25.03.2017г. /след полунощ на 24.03. срещу 25.03.2017г./ подсъдимият И.С.И. бил в компания с приятели, сред които   свидетелите М.Е.Д. и В.П.Й., на заведение в дискотека „Континентал“, намираща се в центъра на гр.Дупница – в сградата на хотел „Рила“. По същото време в заведението със свои приятели бил и свидетелят В.В.С.. В периода между 03.30 часа до 04.00 часа на 25.03.2017г. свидетеля С. и приятелите му си тръгнали. Разделили се пред заведението, като свидетеля В.С. си тръгнал пеш към дома си, намиращ се също на центъра на гр. Дупница – на ул.“Христо Ботев“ №19, в близост до дискотеката, а приятелите му си тръгнали с автомобил. Той се отправил през центъра към района до пощата в гр.Дупница между улиците „Христо Ботев“ и „И. Вазов“. По това време от дискотеката излязъл и подсъдимия И. с  приятелите си. Пред заведението тяхната компания също се разделила, като подсъдимият И. останал с М.Д. и В.Й.. Тримата също тръгнали пеш през центъра на гр.Дупница в посока пощата, в зоната между улиците „Христо Ботев“ и „И.Вазов“, в която малко пред тях вървял свидетеля В.С..

            Подсъдимият и неговите приятели забелязали, вървящия пред тях свидетел с., когото не познавали. Спонтанно решили да го настигнат и набият за собствено забавление и разнообразие, с което да демонстрират превъзходството и надмощието си над него, а също и да изразят чувството си за безнаказаност и незачитане на установения обществен и законов ред, това че не се притесняват и страхуват от нищо, за да набият напълно непознат им беззащитен човек.

            В момента, в който свидетеля С. се движел по улицата без име, намираща се пред магазин „***“ в гр. Дупница /перпендикулярна на ул. „Христо Ботев“/, подсъдимият и свидетелите М.Д. и В.Й. /по отношение, на които досъдебното производство е приключило със сключено и одобрено споразумение по реда на чл.381 – 382 от НПК/, го настигнали на бегом и нападнали в гръб. Съборили го на земята и започнали да го ритат по цялото тяло и главата. Ритали го в продължение на 2-3 минути. Въпреки нанасяните му удари свидетеля В.С.,успял да види лицата на нападателите си, които му били напълно непознати и виждал тогава за първи път. В един момент някъде от околните къщи извикала жена, при което подсъдимия И.С.И. и съучастниците му преустановили побоя над В.С. *** в частта й, известна като адвокатската улица. Пострадалият се прибрал у дома си и си легнал.

            На сутринта свидетелят В.С. се събудил от силни болки по цялото тяло и зъбите. Установил, че са му счупени два горни зъба. Заедно с баща си – свидетел В.Г., отишъл до центъра за спешна медицинска помощ в гр.Дупница, където бил прегледан и му било издадено медицинско свидетелство. След това посетили стоматолог, който го прегледал и започнал лечение.

            Малко по-късно свидетелят В.Г. /бащата на свидетеля С./ започнал да проучва кои са нападателите на сина му. По тази причина подсъдимитемир Й. и М.Д. му се обаждали по телефона, за да си оттеглят жалбата от полицията.

            При извършено на 31.05.2019г. разпознаване на лица пострадалият В.С. е посочил подсъдимият И.С.И. като един от извършителите на деянието.

От изготвената на досъдебното производство колективна съдебно-медицинска експертиза от дентален и съдебен лекар приета по делотое видно, че при медицински прегледи на 25.03.2017 г. и 28.03.2017 г. на свидетеля В.С. са установени следните травматични  увреждания:

Фрактура на над 2/3 от коронковата част /почти до ниво венец/ на втори горен ляв зъб.

Кръвонасядане и оток на меки тъкани на и около ляво око.

Кръвонасядане и оток в лява челна област на главата.

Фрактура на коронката на 8-ми горен ляв зъб, като по наличните данни не може да се определи вида й.

Предвид показанията на свидетелите В.С. и В.Г. – възможно и контузии /натъртване на меки тъкани и болка, с или без кръвонасядания/ по тялото и крайниците. Тези контузии следва да се приемат при доказване на травматично въздействие /нанесени удари/ в тези области.

Така описаните увреждания са причинени от действие на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по време и начин, за които съобщава пострадалият – нанесен му побой с ръце и крака от други лица.

Преценени като медико-биологични признаци на телесни повреди, установените увреждания се отнасят към:

Фрактурата на коронката на втори горен ляв зъб – ИЗБИ.Е НА ЗЪБИ, БЕЗ КОИТО СЕ ЗАТРУДНЯВА ДЪВЧЕНЕТО И ГОВОРА. Така установената фрактура на по-голямата част от коронката/почти до нивото на венеца/ на практика се приравнява към пълна загуба на зъба – нарушава се практически значимо дъвченето във фаза отхапване и в по-лека степен говора.

Останалите увреждания /обективно установени и възможни/ - РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ИЗВЪН СЛУЧАИТЕ НА ЧЛ.128, 129 НК. В случая, независимо от невъзможността за установяване вида на фрактурата на 8-ми зъб, същата се преценява по този признак, защото дори пълното избИ.е на 8-ми зъб /мъдрец/ не води до съществено практическо значимо нарушение на дъвченето и не води до никакво нарушение на говора.

Уврежданията не са довели до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Фрактурите на коронките на зъбите не подлежат на самостоятелно възстановяване. Срокът на пълно възстановяване на останалите увреждания – до около 15-20 дни.

По време на съдебното следствие от страна на защитата е поискана и допусната от съда комплексна съдебнопсихиатрична експертиза,приета по делото от заключението на която е видно, че подсъдимия И.С.И. към момента на извършване на деянието и прегледа не страда от душевно заболяване.Няма данни за”продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието”,по смисъла на чл.33 от НК.По време на инцидента подсъдимия не е действал в състояние на физиологичен афект/силно раздразнение/,или състояние на страх,уплаха или смущение.Видно пак от посочената по-горе експертиза е че, на базата на направения преглед на подсъдимия И.С.И. по субективни данни и проведени няколко разпита е било установено, че при него не се намират вегетативни дисфункции след връщане към преживяното,или преходно разстройство,което се развива в отговор на психичен стрес,в случая стресорът е вербално агресивно поведение на непознат човек.Видно от показанията давани непосредствено след случая от пострадалия и в последствие по време на разпитите в съдебно заседание  подсъдимия е участвал във физическа саморазправа с потърпевшия,но не се наблюдава бурна краткотрайна двигателна реакция на базата на разразила се емоционалност. 

      С оглед на изложеното подсъдимият И.С.И., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 129, ал.2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

         От обективна страна :

         От обективна страна подсъдимият  И.С.И. на 25.03.2017г. за времето от 03.30 часа до 04.00 часа в центъра на гр.Дупница, пред магазин Б.на улица без име, находяща се между ул. „Христо Ботев“ и ул.“И. Вазов“, в съучастие като извършител с М.Е.Д. и В.П.Й. /по отношение, на които досъдебното производство е приключило със сключено и одобрено споразумение по реда на чл.381 – 382 от НПК/ от гр.Дупница е причинил на В.В.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето във фаза на отхапване и говора – фрактура на над 2/3 от коронковата част, почти до нивото на венеца на втори горен ляв зъб, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата на пострадалия, като деянието е извършил по хулигански подбуди с цел да демонстрира чувството си на превъзходство, надмощие и незачитане на личността на В.С., чувството си за безнаказаност и незачитане на установения обществен и законов ред.

      От субективна страна:

       От субективна страна подсъдимият  И.С.И. е извършил деянието с умишлено с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено-опасният му характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял настъпването им, като е искал да нарани пострадалия. Целял е да демонстрира превъзходството и надмощието си над пострадалия, а също и да изрази чувството си за безнаказаност и незачитане на установения обществен и законов ред.

 

       По доказателствата:

 

 Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе като безспорно установена в рамките на фактическите положения, посочени в Обвинителния акт на РП-Кюстендил, и доказващи се от свидетелските показания разпитани по делото свидетели,а именно- В.В.С., В.С.Г., Й.Г.К., Д.Г.Д., Л.Л.К., М.С.Г., Р.К.Р.,  И.Б. протоколи за разпознаване на лица с приложени към тях снимки; протокол-фотоалбум, комплексна съдебно-медицинска експертиза; видео-техническа експертиза;комплексна съдебнопсихиатрична експертиза, свидетелства за съдимост; характеристични справки; докладни записки, както и от другите приложени по делото документи. Съдът кредитира показанията на изброените по-горе свидетели,тъй като същите са обективни ,логични, и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, и не кредитира показанията на свидетелите-М.Е.Д., В.П.Й.,М.В.К.,тъй като показанията им са в разрез със групата свидетелски показания на които съдът дава вяра, а и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.Свидетелят В.В.С.,/който е пострадал по делото,но който не се е конституирал в качеството си на граждански ищец и частен обвинител /,при разпита си е заявил,че живее през повечето време в Англия.Не познава лицата,едно от което е подсъдимия И.,тъй като те са по-малки от него.Твърди съща така, че преди да бъде нападнат е бил в дискотека”Континентал”, на хотел „Рила”, в гр.Дупница.Видял ги е в дискотеката,но не е имало конфликт между тях.При разпита си също така е заявил, че на 24 срещу 25 е имал рожден ден,извършителите на деянието са си тръгнали от „Уникредит Булбанк”,към спортната зала, а той е тръгнал от другата страна покрай магазин „***”,където живее срещу банката.Бил е застигнат от непознати за него лица и е бил бит.Твърди, че не е имал конфликт с тези лица,и до преди тази случка не е познавал подсъдимия.Не са седели на една маса въпросната вечер,не са си разменяли реплики, и не ги познава.Свидетелят В.С.Г. е баща на свидетеля В.В.С..Същият при разпита си е заявил, че не е очевидец на случилото се.На другата сутрин е разбрал, че синът му е бил бит.При разпита си също така е заявил, че синът му не познава изобщо тези момчета които са го нападнали и са му нанесли побоя,тъй като от 4 години не се е прибирал от Англия.Видно от показанията на свидетеля Й.Г. Кацарова-служител на РУ на МВР Дупница е че е получила за проверка постъпилото Заявление от В.С..При извършване на проверката е било снето обяснение от С.,който е заявил, че около 04.00 часа си е тръгнал от дискотека”Континентал”,към дома си и до дома си е нападнат от три лица безпричинно и без да си е разменял никакви реплики с тях.Тримата извършители са почнали да му нанасят удари в областта на главата и са го ритали по цялото тяла.Свидетелят Д.Г.Д. при разпита си заявил, че въпросната вечер е бил в дискотека „Континентал” на хотел „Рила”, в гр.Дупница,не помни с кого е бил,тръгнал си и е отишъл на баничките в ж.к.”Бистрица”, където в последствие са дошли М.И.и Владката.Когато са дошли не са казали нищо по-специално да се е било случило,нищо не споменали за бой,била са спокойни,не са имали по тях следи от побой или да са се били с някого.Свидетелят Л.Л.К. при разпита си е заявил, че докато е бил в дискотеката не е забелязал да е имало конфликт.Имал е видимост и ако е имало нещо такова е щял да забележи.В показанията си е заявил, че М. ,И.и , са били пред дискотеката,а той е отишъл за колата и когато се е върнал са се засекли отпред-те са били отвън,и пред него не е имало спречквания пред дискотеката.Свидетелят М.С.Г. при разпита си е заявил, че никого не е работил в дискотека „Континентал”, като охрана.Въпросната вечер е бил в дискотеката,но не е присъствал на разправия между подсъдимия И. и свидетеля С..Същото при разпита си е заявил и свидетеля Р.К.Р..Свидетелят  И.Б.,при разпита си е заявил, че познава и подсъдимия и свидетеля С..За конкретния случай не помни,тъй като е употребил доста голямо количество алкохол.Също така е заявил, че вътре в дискотеката не е видял побой,извън дискотеката не е бил на никакъв конфликт.Съдът  не кредитира показанията на свидетелите-М.Е.Д., В.П.Й., М.В.К., тъй като показанията им са в разрез със групата свидетелски показания на които съдът дава вяра, а и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.Свидетелите М.Е.Д., В.П.Й.,са сключили споразумение с прокуратурата,и е нормално тъй като се познават с подсъдимия и са приятели да се опитат с показанията си да му помогнат.Още повече,че от събраните по делото както гласни така и писмени доказателства не бе установено, по категоричен и несъмнен начин че пред дискотека „Континентал”, въпросната вечер е имало конфликт между подсъдимия и свидетелят С., да е имало намеса на охраната на дискотеката,/като охранители са сочени свидетелите М.С.Г. и Р.К.Р./, тъй като не бе установено въобще дискотеката да е имала охрана.Съдът не кредитира и показанията на свидетеля М.В.К. ,по изложените по –горе обстоятелства и поради обстоятелството,че при разпита си същия е заявил,че вътре в дискотеката не помни да е имало нещо,но помни че отвън когато е излязъл/без да посочи кога точно въпросната вечер се е случило това/,отвън е имало много хора/каквито данни не се събраха по делото/,и е имало конфликт между подсъдимия и свидетеля С./като е заявил,че познава и двамата/,и още няколко човека ,които отправяли реплики към подсъдимия И.,но какви точно не знае.Също така е заявил при разпита си,че е имало отправени реплики от В. към подсъдимия И. и от доста още хора които били нападнали подсъдимия,не помни дали охраната се е намесвала, но помни,че един от охраната е ударил шамар на подсъдимия, без да знае по каква причина.

 

     Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимият И.С.И., а ги приема като негова защитна теза,в частта относно възникнал между нето и свидетеля С. конфликт, тъй като от събраните по делото както писмени така и гласни доказателства, не бе установено че между него и свидетеля-В.В.С.,е имало каквито и де е лични отношения,или отношенията им да са били влошени преди това.Напротив свидетелят С., /който е пострадал по делото,но който не се е конституирал в качеството си на граждански ищец и частен обвинител /,при разпита си е заявил,че живее през повечето време в Англия.Не познава лицата,едно от което е подсъдимия И.,тъй като те са по-малки от него, и много рядко се прибира в България,тъй като работи в Англия.На инцидента пред дискотеката както е заявил подсъдимия въобще не е имало охранители на дискотеката,тъй като такива не бяха установени по време на съдебното следствие.

 

Съдът счита за неоснователни доводите на защитника на подсъдимия,че въпросната вечер в дискотеката е възникнал конфликт между подсъдимия и свидетеля С.,при които конфликт му у показал среден пръст ,и го е напсувал на майка , и го е обидил,че носи очила,защото такива данни не са събрани по време на съдебното производство.Също така по делото не се събраха данни, че подсъдимия И. и свидетелят С. са се познавали преди това.Съдът счита също така направеното възражение относно нанесените телесни повреди на свидетелят С. за неоснователно по следните съображения:видно от намиращата се в кориците на делото медицинска документация и от изготвената и приета по делото експертиза, е че при направените медицински прегледи на свидетеля С. са били установени следните травматични увреждания-фрактура на над 2/3 от коронковата част/почти до ниво венец/на втори горен ляв зъб.,кръвонасядане и оток на меки тъкани на и около ляво око.,кръвонасядане и оток в лява челна област на главата.,фрактура на коронката на 8-ми горен зъб,като по наличните данни не може да се определи вида и-в медицинското свидетелство не е отразено каква част от коронката е счупена,липсва и рьо гр. На въпросния зъб,не е възможен и преглед към момента.Фрактурата на коронката на втори горен ляв зъб-избИ.е на зъби,без които се затруднява дъвченето и говора.Така установената фрактура на по-голяма част от коронката/почти на нивото на венеца/,на практика се приравнява към пълна загуба на зъба-нарушава се практически значимо дъвчането във фаза на отхапване и в по-лека степен говора.Съдът не споделя и направеното възражение от страна на защитата, че обвинението не е доказано както от обективна,така и от обективна страна, и че е налице непреодолим доказателствен дефицит по отношение на деянието и неговото авторство.Съдът счита, че подсъдимият И.С.И. е извършил както от обективна така и от субективна страна деянието за което му е било повдигнато обвинение.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе като безспорно установена в рамките на фактическите положения, посочени в Обвинителния акт на РП-Кюстендил, и доказващи се от свидетелските показания разпитани по делото свидетели,на които съдът дава вяра,както и на събраните по делото писмени доказателства, изготвените по делото експертизи.

Причините за извършване на горното деяние се коренят в ниското правосъзнание на обвиняемия, желанието му да нарани пострадалия и да демонстрира чувството си на превъзходство и незачитане на личността му, както и чувството си за безнаказаност и незачитане на установения обществен и законов ред. 

 

По вида и размера на наказанието:

 

            За престъпленията,по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,се предвижда наказание „лишаване от свобода”, от две до десет години.

Наказанието наложено на подсъдимия И.С.И. е определено при условията на чл.54 от НК. При определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложит на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция,както и обстоятелството ,че същия не е осъждан.

 

За извършеното от подсъдимият И. С.И.  ,престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,  съдът при условията на чл. 54 НК съдът  му  е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът  е отложил така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от  3 (три) години.

Съдът  не е налижил по отношение на подсъдимия И. С.И. възпитателни мерки, предвидени  в  чл. 67, ал.1-4 от НК.

Съдът е осъдил подсъдимият И. С.И., живущ ***,  с ЕГН **********, да заплати направените по делото разноски в общ размер на 1 177,95 лв., от които в размер на 419,55 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и петдесет и пет) за изготвяне на експертизи по сметка на ОД-МВР-Кюстендил, в общ размер на 758,40 лв. /седемстотин петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ по сметка на Районен съд – Дупница.

Съдът намира, че тези размер на наказанието е достатъчен, предвид обществената опасност на деянията и дееца, а и  да удовлетвори целите на личната и генерална превенция на наказанието, като се въздейства предупредително и възпитателно, както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото.

       Ръководейки се от всички относими към индивидуализацията на наказанието обстоятелства, както и от принципа залегнал в чл.35, ал.3 от НК, при конкретните обстоятелства на казуса съдът намери, че именно определеното наказание по вид и тежест отговаря на целите  посочени в чл.36 от НК, съответстват на тежестта на престъплението, на личността  на дееца и адекватно би съдействало за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция.

   

 По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                         Районен съдия: