Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260057/13.04.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на 24.03.2021 год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
при секретаря Юлия
Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 50/2021 год, за
да се произнесе, взе предвид:
Подадена е
въззивна жалба от Г.М.О. с ЕГН ********** чрез процесуалния му представител
адв. Б.Б. *** срещу решение № 260 039/21.10.2020 год по гр.д. № 153/2020
год на Окръжен съд Шумен, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от
него срещу М.Г.М. с ЕГН ********** иск с правно осн. чл. 87 от ЗЗД за разваляне
на договор, сключен под формата на нот.акт № 116, т.V, рег.№ 5079, н.д. №
689/11.07.2013 год по книгите на нотариус А. А., рег.№ 019, по силата на който Д.Г.О.с
ЕГН ********** е прехвърлила на М.Г.М. собствените си недвижими имоти: 1)
АПАРТАМЕНТ № 7 на първи етаж от жилищната сграда „Квартал 324-Е-Н-Метеор“,
със застроена площ 80,50 кв.м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 83510.671.92.1.7 по КК
на гр.Шумен, при съседи на същия етаж – имоти с идентификатори
83510.671.92.1.6 и 83510.671.92.1.8, над апартамента – самостоятелен обект с
идентификатор 83510.671.92.1.19, заедно с принадлежащото избено помещение със
застроена площ 5,72 кв.м., при граници: от изток-дворно място, от запад- общо
помещение, от север – изба № 27, от юг – изба № 29, от горе – първи жилищен
етаж, от долу – земя, и 1 370/100 000 ид.ч. от общите части на сградата,
построена върху държавно място – парцел III в кв.324 по плана на гр.Шумен и 2)
ДВОРНО МЯСТО от 1040 кв.м., представляващо УПИ XVI-110 в кв. 22 по плана на
с.Лозево, общ.Шумен, ул. „Филип Тотьо“ № 28, заедно с построените в него жилище
с площ от 66 кв.м., пристройка с площ от 40 кв.м. и навес с площ от 112 квм.м.,
при граници:п.XV-108, п.VII-111 и п.XVII-12, срещу задължение на приобретателя
да издържа и гледа прехвърлителката докато е жива, като й осигури спокоен
живот, съобразно стандарта, който е имала досега и съобразно нуждите й.
Решението е
обжалвано и в частта, с която са отхвърлени предявените като евентуални искове
за нищожност на осн. чл. 26 ал.2 пр.2 във вр. с чл. 44 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на пълномощно от Д.Г.О.за М.Г.М., с нотариална заверка на
съдържанието и подписа рег.№ 111/02.07.2013 год на кметски наместник на
с.Лозево и иска за прогласяване нищожността на осн. чл. 42 ал.2 от ЗЗД на описания
по-горе договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка
и гледане.
Във
въззивната жалба се съдържа оплакване, че съдът неправилно е интерпретирал
събраните по делото доказателства, поради което направените изводи противоречат
на закона и константната съдебна практика. Съдът не е дал отговор на съществени
за правния спор въпроси относно съдържанието на насрещната престация по
договора, дължимия интензитет и обем на грижите и издръжката, значението на
частичното, забавено или неточно изпълнение на поетите задължения. По отношение
отхвърлените евентуални искове въззивникът заявява, че в нарушение на
съдопроизводствените правила съдът е основал решението си на заключение на
оспорената съдебно-графологична експертиза, при изготвяне на която вещото лице
е използвало неприложен към делото документ.
По
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивникът
моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което бъде уважен
предявения иск за разваляне на договора на осн. чл. 87 от ЗЗД, а при неговото
отхвърляне – да бъдат разгледани и уважени евентуалните искове за прогласяване
нищожността на упълномощителната сделка и на сключения въз основа на нея
договор на осн. чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 42 и чл. 44 от ЗЗД.
Претендира
присъждане на разноски за двете инстанции.
В постъпилия
отговор е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване
на решението, с присъждане на разноските за настоящата инстанция.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разглеждайки
я по същество, съдът намира следното:
Предмет
на разглеждане е иск с правно осн. чл. 87 ал.3 от ЗЗД, предявен като главен, за
разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен на 11.07.2013 год между ответника и Д.Г.О.под
формата на нот.акт № 116, том V, рег.№ 5079, дело № 689/2013 год. Твърденията в
исковата молба са, че ответникът не е изпълнявал задълженията, поети по
договора, а всички грижи за прехвърлителката са полагани от ищеца лично и чрез
ангажирана за целта жена от селото, срещу заплащане от ищеца.
В условия на евентуалност е предявен иск с
правно осн. чл. 26 ал. 2 предл.2 от ЗЗД за недействителност на пълномощно с
рег.№ 111 от 02.07.2013 год, заверено от кметския наместник на с. Лозево, с
което Д.Г.О.е упълномощила М.Г.М. да сключи процесния договор, включително да
договаря сам със себе си. Твърденията на ищеца са, че пълномощното не носи
подписа на упълномощителката и същата не е ходила при кметския наместник на
с.Лозево.
Искът
за нищожност на упълномощителната сделка е съединен с иска с правно осн. чл. 42
ал.2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за прехвърляне на
недвижимия имот срещу издръжка и гледане като сключен при липса на валидно учредена представителна власт.
Независимо
от поредността, в която са предявени, с оглед тежестта на порока, който се
твърди, като главни следва да се разгледат исковете с правно осн. чл. 26 ал.2
предл.2 от ЗЗД и обусловения от него иск с правно осн. чл. 42 ал.2 от ЗЗД, а
като евентуален – искът
с правно осн. чл. 87 ал.3 от ЗЗД. Въпросът за действителността на договора е
преюдициален по отношение иска с правно осн. чл. 87 ал.3 от ЗЗД, защото на
разваляне подлежат само действителните договори.
При
разглеждане на въззивната жалба настоящият състав намира, че трябва да следва
посочената последователност.
От
събраните по делото доказателства е установено от фактическа страна следното:
По силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен на 11.07.2013 год под формата на нот.акт № 116, том V, рег.№
5079, дело № 689/2013 год, Д.Г.О.прехвърлила на внука си М.Г.М. процесните недвижими имоти срещу
задължението на приобретателя да издържа
и гледа прехвърлителката докато е жива, като й осигури спокоен живот съобразно
стандарта, който е имала до сега и съобразно нуждите й.
За
сключване на сделката прехвърлителката упълномощила внука си с пълномощно рег.№
111/02.07.2013 год, заверено от кметския наместник на с. Лозево, включително и
с правото да договаря сам със себе си.
От
удостоверението за смърт и наследници се установява, че ищецът е наследник на Д.
Г. О., починала на 23.02.2014 год.
По
делото са приложени множество писмени доказателства, както и заключение на
съдебно-медицинска експертиза относно здравословното състояние на
прехвърлителката, от които се установява, че същата е страдала от захарен диабет II тип, артериална хипертония, хипертонично
сърце, коронарна недостатъчност, мозъчно-съдова болест, старческа катаракта на
дясно око. Тези заболявания са с прогресиращ ход в последните 10-11 години,
които изискват полагането на специфични грижи и подпомагане на движението.
От
свидетелските показания по делото се установява следното:
Ищецът
живеел в къщата в с. Лозево заедно с майка си през последните няколко години (от 2009 – 2010 год според
показанията на свидетелката Й. Д. – съседка). За Д. полагали грижи както синът
й Г. и съжителката му М., така и внукът й М.. Възрастната жена се нуждаела от
инсулин, затова Г. всеки ден идвал на обяд, за да й го поставя. Свидетелката Д.
е виждала често Г. и М. да вземат дрехи за пране, тъй като в къщата в с.Лозево
нямало пералня, носели храна, осигурявали
дърва за огрев. Внукът на Д. също идвал, но според наблюденията на
свидетелката това се случвало по-рядко. Същата свидетелка заявява, че пред нея баба Д. е споделяла желанието си
апартамента в гр. Шумен да остане „за децата”, очевидно имайки пред вид внуците
си. През последните няколко години била ангажирана жена от селото на име Надя,
която се грижила за Димитричка през делничните дни. Разпитана като свидетелка,
Надежда Орманлиева е заявила, че през 2013 год Г. я помолил да се грижи за майка му, докато
той е на работа. Тъй като през последните три месеца той спрял да й плаща,
внукът М. й заплатил наведнъж дължимите 600 лв и я ангажирал занапред да поеме
грижите за баба му срещу 200 лв на месец, които редовно заплащал. За целта
подписали и договор. Идвал да види баба си веднъж седмично, често оставял пари
под възглавницата й. Задълженията на Н.
О. включвали смяна на бельото, почистване, хранене, къпане, ежедневно
поддържане на личната хигиена. Същата свидетелка потвърждава, че за баба Д. се
е грижил също и синът й Г., той я водел на лекар при нужда, слагал й инсулин
всеки ден. Покупки за храна, памперси и
други необходими неща, правели и двамата
– както Г., така и М.. Свидетелката О. е категорична, че Д. е била еднакво
доволна както от сина си, така и от внука си, имала добри отношения и с
двамата. Свидетелските показания, въпреки някои различия в детайлите, са в общи
линии еднопосочни, че грижите за прехвърлителката са били споделяни между сина
и внука й, при което (това не може да се пренебрегне) ищецът е живял с нея в
едно домакинство и, подпомаган от съжителката си М., е задоволявал ежедневните й потребности,
включително специфичните нужди от инсулин с оглед заболяването й.
По
делото е прието заключение на съдебно-графологична експертиза, която е
установила с категоричност, че подписът на пълномощното, послужило за сключване
на сделката, принадлежи на упълномощителката. В тази насока са и гласните
доказателства. От показанията на свидетеля М. Ц. се установява, че в качеството
му на кметски наместник на с. Лозево посетил дома на упълномощителката и след
проведен разговор, от който се убедил, че същата е в състояние да разсъждава
разумно и да взема адекватни решения, и след прочитане текста на пълномощното и
одобряването му от нея, извършил нотариалната заверка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
По исковете с правно осн. чл. 26 ал.2 предл.2 от ЗЗД
във вр. с чл. 42 ал.2 от ЗЗД:
По
силата на чл. 37 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които
законът изисква нотариална форма, трябва да бъде дадено писмено с нотариално
заверен подпис. Съгласно разпоредбата на чл. 44 от ЗЗД по отношение на
упълномощаването като едностранна сделка са приложими правилата относно
договорите, в това число и нормите, уреждащи
недействителността.
Твърдението
на ищеца, че упълномощителната сделка е недействителна поради липса на съгласие
и по този начин е опорочена разпоредителната сделка като сключена без
представителна власт, не намира опора в събраните по делото доказателства.
Напротив, установено е, че пълномощното е подписано саморъчно от
упълномощителката в присъствието на длъжностното лице, оправомощено с
нотариални функции, което е извършило заверката. Съгласно чл. 83 от ЗННД,
когато в населеното място
няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински
център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на
общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни
документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и
съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и верността на преписи и извлечения от
документи и книжа. При извършване на нотариалната заверка са спазени
правилата, предвидени в ГПК по отношение нотариалните удостоверявания. Длъжностното
лице се е уверила в дееспособността на упълномощителката чрез личен разговор с
нея, както и че същата разбира смисъла и значението на упълномощаването, както
и че ясно е изразила съгласието си.
Поради това искът с правно осн. чл. 26 ал.2 предл.
2 от ЗЗД е неоснователен и недоказан. Такъв се явява и съединеният с него иск с
правно осн. чл. 42 ал.2 от ЗЗД. При сключването на договора пълномощникът е
действал от името и за сметка на упълномощителката в рамките на предоставената
му представителна власт, поради което сделката е породила правните си последици
директно в патримониума на упълномощителката.
По изложените мотиви решението в частта, с която
исковете са отхвърлени, е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По евентуалния иск с правно
осн. чл. 87 ал.3 от ЗЗД съдът намира следното:
Искът
е предявен за разваляне поради неизпълнение на сключения договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Спецификата
на този вид ненаименуван алеаторен договор се състои в характера на насрещната
престация. При нея винаги съществува несигурност и неопределеност както по
отношение на обема, така и по отношение продължителността на изпълнението. Във
всички случаи обаче, в изобилната съдебна практика господства становището, че
това задължение е неделимо и непрекъснато, което означава, че длъжникът трябва
ежедневно да престира в пълен обем всичко, за което се е задължил по договора. При
липса на ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, приема се, че
страните са се съгласили приобретателят да поеме цялата издръжка и всички
необходими грижи за прехвърлителя. Възможностите на длъжника да предоставя уговореното, са без значение –
целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници. Това
се подразбира под сравнително общата формулировка, използвана и в настоящия
случай в текста на договора: „да осигури на прехвърлителя досегашния стандарт
на живот”.
Размерът
на дължимата грижа – това трябва ясно да се подчертае - е динамична величина и
зависи от промените в здравословното
състояние на лицето, затова за да бъде изправна страна длъжникът ще трябва да
поеме и засилените грижи, които спецификата на заболяването изискват.
В
случая е установено, че прехвърлителката е страдала от захарен диабет –
състояние, изискващо ежедневно поставяне на инсулин, както и специална диета,
за чието спазване ответникът е обвързан с договора. Както е установено по
делото тези специфични грижи са били поети почти изцяло от ищеца, който според
непротиворечивите свидетелски показания през последните няколко години е живеел
в едно домакинство с прехвърлителката и всеки ден се е прибирал на обяд, за да
й постави инсулина, а за приготвянето на храната се е грижила жената, с която
той съжителствал. Осигуряването на дърва за огрев и оборудването на къщата с
необходимите домакински уреди също е направено от ищеца, дори да се приеме, че
е сторил това и в своя полза.
От
друга страна ответникът не е бил дезинтересиран от състоянието на баба си.
Посещавал я сравнително често (поне
веднъж седмично), оставял й пари, осигурил обгрижването й чрез трето лице,
снабдявал я с хранителни продукти и хигиенни консумативи.
По
този начин наистина прехвърлителката запазила както добрите отношения със сина
и внука си, така и стандарта на живот, с който била свикнала. С действията си
както ищецът, така и ответникът безспорно изпълнили по отношение на нея всичко
онова, което моралът изисква. Тя е изразявала задоволството си пред съседите,
именно заради подкрепата, която е получавала от сина и внука си. Такова е било
и нейното съкровено желание. Поради това не може да се каже, че приемайки
по-малкото изпълнение по договора, прехвърлителката го е „валидирала” (по
смисъла на чл. 65 ал.1 от ЗЗД), защото всъщност тя е била удовлетворена по друг начин.
Настоящият
състав намира, че направеното от
ответника не е достатъчно, понеже освен от нравствените норми, той е обвързан и
с клаузите на договора. Ангажирането на болногледачка срещу заплащане от негова
страна не може да се прецени като изпълнение на поетите по договора задължения в
пълния им обем, или поне в достатъчна степен.
Не
бива да се пропуска и още една особеност на договора за издръжка и гледане, а
именно: по своето естество той винаги е тясно обвързан с личността на страните,
затова при него по правило трябва да се престира лично, освен при изрично
изразено съгласие на кредитора да приема изпълнение чрез трето лице. В
конкретния случай в договора липсва такава клауза.
По
изложените мотиви съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан. Поради
това обжалваното решение трябва да се
отмени и вместо него – да се постанови друго, с което искът с правно осн. чл.
87 ал.3 от ЗЗД бъде уважен.
С
оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят разноските по делото за двете инстанции съобразно направеното
искане и приложените доказателства за тяхното заплащане, а именно: сумата
3129,76 лв за първоинстанционното производство, представляваща сбор от
заплатените 461,76 лв държавна такса, 42 лв – такса за вписване на исковата
молба, 150 лв за съдебно-графологична експертиза, 220 лв – за
съдебно-медицинска експертиза и 2256 лв адвокатско възнаграждение, което е
заплатено съгласно фактура № 2393/06.07.2018 год и не е оспорено за прекомерност.
За въззивната инстанция следва да се присъди само сумата 205 лв, представляваща
заплатена държавна такса. Няма приложени доказателства за заплащане на претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 2256 лв, поради което такова не следва да
се присъжда.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260 039/21.10.2020 год по гр.д. № 153/2020 год на Окръжен съд Шумен, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Г.М.О.
с ЕГН ********** срещу М.Г.М. с ЕГН ********** искове с правно осн. чл. 26 ал.2
пр.2 от ЗЗД във вр. с чл. 44 от ЗЗД за прогласяване нищожността на пълномощно
от Д.Г.О.с ЕГН ********** за М.Г.М. с ЕГН **********, с нотариална заверка на
подписа и съдържанието рег.№ 111/02.07.2013 год, извършена от кметски наместник
на с.Лозево, Шуменска обл., както и иска с правно осн. чл. 42 от ЗЗД за
прогласяване недействителността на договор за прехвърляне на недвижим имот, сключен
под формата на нот.акт № 116, т.V, рег.№ 5079, н.д. № 689/11.07.2013 год по
книгите на нотариус Ася Асенова, рег.№ 019, като сключен без представителна
власт и непотвърден при условията на чл. 42 ал.2 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ
решението В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска с правно осн. чл. 87 ал.3 от ЗЗД
за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот, сключен под формата на
нот.акт № 116, т.V, рег.№ 5079, н.д. № 689/11.07.2013 год по книгите на
нотариус Ася Асенова, рег.№ 019, и вместо него
П О С Т А Н О В И:
РАЗВАЛЯ договор за прехвърляне на недвижим имот,
сключен под формата на нот.акт № 116, т.V, рег.№ 5079, н.д. № 689/11.07.2013
год по книгите на нотариус А. А., рег.№ 019, по силата на който Д.Г.О.с ЕГН **********
е прехвърлила на М.Г.М. с ЕГН ********** собствените си недвижими имоти: 1)
АПАРТАМЕНТ № 7 на първи етаж от жилищната сграда „Квартал 324-Е-Н-Метеор“, със
застроена площ 80,50 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
83510.671.92.1.7 по КК на гр.Шумен, при
съседи на същия етаж – имоти с идентификатори 83510.671.92.1.6 и
83510.671.92.1.8, над апартамента – самостоятелен обект с идентификатор
83510.671.92.1.19, заедно с принадлежащото избено помещение със застроена площ
5,72 кв.м., при граници: от изток-дворно място, от запад- общо помещение, от
север – изба № 27, от юг – изба № 29, от горе – първи жилищен етаж, от долу –
земя, и 1 370/100 000 ид.ч. от общите части на сградата, построена върху
държавно място – парцел III в кв.324 по плана на гр.Шумен и 2) ДВОРНО МЯСТО от
1040 кв.м., представляващо УПИ XVI-110 в кв. 22 по плана на с.Лозево,
общ.Шумен, ул. „Филип Тотьо“ № 28, заедно с построените в него жилище с площ от
66 кв.м., пристройка с площ от 40 кв.м. и навес с площ от 112 квм.м., при
граници:п.XV-108, п.VII-111 и п.XVII-12, срещу задължение на приобретателя да
издържа и гледа прехвърлителката докато е жива, като й осигури спокоен живот,
съобразно стандарта, който е имала досега и съобразно нуждите й, поради
неизпълнение на поетите задължения от приобретателя.
ОСЪЖДА М.Г.М. с ЕГН ********** да
заплати на Г.М.О. с ЕГН ********** разноски по делото в общ размер
3 334,76 лв, включващи 3129,76 лв за първоинстанционното производство и
205 лв пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при
наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.