РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Габрово, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Н.а
в присъствието на прокурора Л. Хр. Р.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20234200600012 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба от
подсъдимия С. В. Б. от гр. Габрово срещу присъда № 75 от 21.12.2022 г. по НОХД №
951/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово.
С присъда № 75 от 21.12.2022 г. по НОХД № 951/2022 г. по описа на Районен
съд – Габрово подсъдимият С. В. Б. от гр. Габрово е признат за виновен в това, че
около 07:50 ч. на 05.12.2022 г., на кръстовището на ул. „Н.” и ул. „Л.” в гр. Габрово,
управлявал лек автомобил марка „**” с рег. № ** с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, а именно – 1,32 на хиляда, установено по надлежния ред, за което
престъпление на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година и
осем месеца лишаване от свобода и глоба от 500 лева.
С присъдата, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, е определен
първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода.
Със същата присъда, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, е постановено при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода да се приспадне времето, през което
1
подсъдимият С. В. Б. е бил задържан по реда на ЗМВР със Заповед рег. № 264зз-56 от
05.12.2022 г., като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.
Въззивната жалба е формална. В нея подсъдимият прави искане за „обжалване“
на присъдата. Моли да му бъде назначен служебен защитник, той като се явил без
адвокат и не му било обяснено, че има право да служебен такъв.
С определение № 13/09.01.2023 г., постановено в закрито разпоредително
заседание, съдът, след като прецени, че са налице предпоставките по чл. 94, ал. 1, т. 9
от НПК, предостави на подсъдимия С. Б. правна помощ по чл. 21, т. 3, вр. с чл. 23, ал.
1 от ЗПП. С протоколно определение от 01.02.2023 г. съдът назначи адв. П. П. от АК –
Габрово за служебен защитник на подсъдимото лице.
Пред въззивния съд жалбата се поддържа от подсъдимия Б. и защитника му.
Навеждат се доводи за това, че в здравното заведение, до което подсъдимият бил
придружен от служители на полицията, му било поискано предварително да заплати за
вземането на кръвна проба и тъй като той нямал в себе си пари, трябвало да откаже
вземането на кръв.
По съществото на делото защитник пледира за отмяна на присъдата и
прекратяване на наказателното производство, като счита, че на подсъдимия следва да
се наложи административно наказание. Позовава се на показанията на свидетеля М. Н.,
според когото при определени условия е възможно резултатът от кръвната проба да е
под 1,2 на хиляда.
В лична защита подсъдимият Б. заявява, че не отрича извършването на
престъплението, но счита наказанието за завишено. В последната си дума моли за
намаляване на размера на наказанието.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. Счита, че
присъдата следва да се потвърди изцяло, тъй като същата е постановено при безспорно
установена фактическа обстановка и доказано по несъмнен начин обвинение, както и
при съобразяване със закона при налагане на наказанията.
Въззивният съд разгледа въззивната жалба, обсъди доводите и становищата на
всички страни в процеса и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата по
реда на чл. 314 от НПК, приема следното:
Жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е
легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за
обжалването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Основно оплакване, макар и само формално маркирано в жалбата, се свежда до
твърдението на подсъдимия, че пред първоинстанционния съд се явил без адвокат и не
му било обяснено, че има право на служебен защитник. Доколкото произнасянето по
2
така наведения довод е предопределящо за съдбата на присъдата, тъй като чрез него се
навежда съждение за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3,
т. 1 от НПК, въззивният съд извежда виждането си по него преди да пристъпи към
изложение на фактическите и правните си изводи по съществото на спора, както
следва:
Наказателното производство е образувано на 05.12.2022 г. по реда на чл. 356,
ал. 3 от НПК – бързо производство. С постановление от 08.12.2022 г. С. В. Б. е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. В
посоченото постановление (л. 13 от ДП) подробно са описани правата на обвиняемия,
включително правото на служебна защита, като е видно, че Б. е удостоверил с подписа
си, че е запознат с тях. Нещо повече, същият саморъчно е изписал: „Не желая адвокат
на този етап“. След образуване на съдебното производство, съдията-докладчик е
насрочил делото за разглеждане при спазване на изискванията по чл. 358, ал. 1, т. 4 от
НПК. От протокола от проведеното на 21.12.2022 г. съдебно заседание пред
първоинстанционния съд (л. 13) е видно, че съдията е разяснил на подсъдимия правата
по чл. 55 от НПК, в които се включва и правото му да има защитник, след което
изрично е изслушал становището му по този въпрос, на което Б. е заявил: „Не желая да
ползвам адвокатска защита“.
При така установеното на база официалното документиране по
постановлението за привличане на обвиняем и по протокола от откритото съдебно
заседание пред районния съд, напълно произволно се явява твърдението на
подсъдимия, че не му било обяснено правото на защитник. Очевидно е, че както в
досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса, възможността да ползва
професионална правна защита (по договор или служебно) е обяснена на подсъдимото
лице, което по своя собствена воля и то двукратно е заявило, че не желае такава.
Поради това и тъй като защитата на подсъдимия в това производство не е абсолютно
задължителна, настоящият съд не намира основание да приеме, че е допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
Въззивният съд счита, че за да постанови присъдата си първоинстанционният
съд е събрал относими към предмета на делото доказателства, като е съпоставил
поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия С. Б., показанията на
свидетелите И. И., М. П. и Д. Г.; писмените доказателства – заверени копия от актове
за установяване на административни нарушения, съответно серия GА №
760178/05.12.2022 г., GА № 760177/05.12.2022 г. и GА №760176/05.12.2022 г.; талон за
изследване с бланков № 0054188; лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
019464/05.12.2022 г. на лицето С. В. Б.; протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 05.12.2022 г.; заверено копие на актуална метрологична справка на
3
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0045; справка за
собственост на лек автомобил марка „**“ с рег. № **; справка за нарушител/водач;
справка за съдимост и декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия. В хода на проведеното пред въззивния съд съдебно
следствие подсъдимият депозира обяснения, в които за първи път излага твърдението,
че както проверяващите го на място полицаи, така и лекарят в спешното отделение на
МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – Габрово му казали, че предварително трябва да
заплати 40 лева за вземане на кръвна проба, и тъй като той нямал пари в себе си, му
било обяснено, че следва да удостовери отказ от даване на биологичен материал.
Предвид нововъведените в процеса фактически твърдения, съдът проведе
допълнителен разпит на свидетелите И., П. и Г., разпита свидетеля М. Н. и приобщи
като писмени доказателства заповед № РД-06-1126/25.10.2022 г. на изпълнителния
директор на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – Габрово и приложената към нея образец
на декларация; заверено копие от страници от медицинския журнал на спешното
отделение на посоченото здравно заведение и лист за преглед на С. Б., както и справка
от РЗИ – Габрово. След собствен комплексен анализ на доказателствената съвкупност,
настоящият състав намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. В. Б. е роден на ** г. в гр. Г. и живее в посоченото населено
място. ***.
Данните от справката за съдимост на подсъдимия С. Б. установяват, че същият
е с утежнено съдебно минало, предвид многобройните му осъждания за престъпления
от общ характер. Последното по време осъждане е с присъда от 21.09.2020 г. по НОХД
№ 789/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязла в сила на 18.11.2020 г., по
силата на която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 5,
вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което и при приложение на чл. 58а, ал. 1, вр. с чл.
54 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, което да търпи
при първоначален строг режим. Наказанието по това осъждане е изтърпяно на
14.03.2022 г.
Данните от справката за съдимост сочат също така, че с присъда от 12.06.2015
г. по НОХД № 677/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово подсъдимият С. Б. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което и
при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е осъден на пробация, което
наказание включва двете задължителни пробационни мерки, всяка за срок от две
години, както и безвъзмезден труд в полза на обществото. Наказанието по това
осъждане е изтърпяно на 21.04.2022 г.
От справката за нарушител/водач, издадена от сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Габрово се установява, че подсъдимият С. Б. не притежава свидетелство за
управление на МПС.
4
На 04-05.12.2022 г. подсъдимият Б. употребил алкохол. Без да се съобразява с
обстоятелството, че е употребил алкохол, както и с факта, че е неправоспособен водач
на МПС, на 05.12.2022 г., сутринта, подсъдимият поел управлението на лек автомобил
„**” с рег. № **, собственост на трето лице. Движел се по улиците на гр. Габрово, като
заедно с него, на предната дясна седалка, се возел свидетелят Д. Г.. Около 07:50 ч.
управляваното от Б. превозно средство било спряно от служителите на МВР –
свидетелите И. И. и М. П., в района на кръстовището на ул. „Н.” и ул. „Л.”. При
извършената проверка се установило, че подсъдимият не притежава валидно СУМПС,
а впоследствие, поради усетен мирис на алкохол и нарушено равновесие, свидетелят И.
И. в качеството си на мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
– Габрово го подложил на проверка за употреба на алкохол. Проверката била
извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. номер ARDN 0045,
като уредът отчел концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,32 на хиляда.
Това обстоятелство било отразено в изготвени на място АУАН серия GA, № 760176 и
Талон за изследване № 0054188, като в последния документ подсъдимият вписал, че
приема показанията на техническото средство. Веднага след това С. Б. бил
транспортиран до МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД – Габрово. В спешното отделение на
посоченото здравно заведение, пред свидетеля М. Н. – лекар в спешното отделение, и в
присъствието на свидетелите И. и П., подсъдимият отказал да даде кръв за химически
анализ. Отказът му бил вписан в съставения Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, като посоченият документ бил подписан от лекаря (свидетеля Н.) и от
подсъдимия.
Установената от въззивния съд фактическа обстановка не се различа от
възприетата от контролирания съд по всички основни моменти от предмета на
доказване. Правилно първоинстанционният съд е интерпретирал обясненията на
подсъдимото лице, в които на практика се съдържа признание на фактите по
обвинението. Обстоятелствата за времето, мястото и начина на извършване на
проверката за употреба на алкохол напълно безпротиворечиво се установяват и от
показанията на свидетелите И. И., М. П. и Д. Г.. В съставените на мястото на
проверката АУАН и талон за изследване изрично е вписан вида и фабричния номер на
ползваното техническо средство, както и отчетеното от него показание от пробата на
подсъдимия от 1,32 на хиляда. Приложен е препис от протокола, удостоверяващ, че
ползваното техническо средство успешно е преминало последваща проверка в
лаборатория за проверка на средства за измерване. От талона за изследване е видно, че
подсъдимият саморъчно е изписал в него, че приема показанията на техническото
средство. В Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е вписан отказа на
подсъдимия да даде кръв за химически анализ, като този документ е подписан от
5
лекаря в спешното отделение – свидетеля Н., и от подсъдимото лице.
Настоящият състав приема, че изцяло са спазени изискванията на Наредба №
1/2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества и техни аналози. На подсъдимия е извършена проверка на място,
за което и съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата е ползвано одобрено техническо средство
– „Алкотест Дрегер 7510” с инв. № ARDN-0045. Техническото средство успешно е
преминало последваща проверка в лаборатория за проверка на средства за измерване.
Уредът е отчел концентрация от 1,32 на хиляда, като показанието му е показано на
подсъдимия. В съответствие с чл. 6, ал. 2 от Наредбата е изготвен талон за изследване
и е съставен акт за установяване на административно нарушение, като съдържанието
на посочените документи е съобразено с нормативните изисквания. Спазено е
предписанието на чл. 6, ал. 4 от Наредбата, като в талона за изследване подсъдимият
изрично е вписал, че приема показанията на техническото средство и на практика не е
посочил дали желае изследване с доказателствен анализатор или медицинско и
химическо лабораторно изследване. Талонът за изследване е връчен на подсъдимия
при спазване на нормативните правила на чл. 6, ал. 6 от Наредбата. При съобразяване с
изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредбата подсъдимият Б. е съпроводен от свидетелите
И. и П. до спешното отделение на болницата в гр. Габрово, където и съгласно чл. 11,
ал. 1 от същия нормативен документ е следвало да се вземе проба за изследване.
Спазен е редът на чл. 15, ал. 7 от Наредбата, като отказът на С. Б. да бъде изследван е
отразен от свидетеля М. Н. в амбулаторния журнал на спешното отделение и в
протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Подсъдимият е удостоверил с
подписа си във въпросния протокол отказа си да бъде изследван.
Въззивният съд намира, че по делото не се събраха доказателства в подкрепа на
изразеното от подсъдимия за първи път пред настоящия състав твърдение, според
което имал желание да даде кръвна проба, но тъй като нямал пари да плати за
пробовземането му било казано, че трябва да декларира отказ от вземане на
биологичен материал. От показанията на свидетелите И., П. и Н., които са логични,
подробни и последователни, става ясно, че както на мястото на извършване на
проверката с техническо средство, така и след това в спешното отделение на болницата
в Габрово подсъдимият ясно и недвусмислено е обективирал волята си да не дава кръв
за химически анализ. Не се установи отказът му да е бил мотивиран от поставено му
изискване предварително да заплати за пробовземане и липса на парични средства за
такова плащане. В тази насока показанията на посочените по-горе свидетели са повече
от категорични. В действащата към датата на деянието Заповед № РД-06-
1126/25.10.2022 г. на изп. директор на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – Габрово е
предвиден ред за заплащане на извършеното пробовземане, но в същия документ
изрично е посочено, че отказът за заплащане не е основание да се откаже вземане на
6
кръвна проба, като е предвидена процедура за търсене на разходите от МВР. В случая
не се установи да не е спазено предписанието на посочения вътрешноведомствен
административен акт. Показанията на свидетеля Г., според които полицаите казали на
Б., че ако няма пари, няма да му бъде взета кръвна проба, се явяват изолирани и не
следва да се кредитират с доверие. Същественото е, че възприятията на този свидетел
са от мястото на проверката с техническото средство. Г. не е присъствал в спешното
отделение на болницата, където подсъдимият отначало устно – пред съпровождащите
го полицаи и пред компетентния медицински специалист, а след това и в писмена
форма, без никакви възражения, е удостоверил отказа си да даде кръв за химически
анализ.
След като по делото безспорно е установено, че редът по Наредба № 1/2017 г. е
спазен по отношение на ползваното техническо средство, неговите показания подлежат
на оспорване само в посочените изрично хипотези и то чрез експертиза. След като в
случая подсъдимият е отказал да даде кръв за изследване, то той сам е предопределил
единствената възможност за меродавно да се приеме показанието на техническото
средство. Поради това напълно неоснователен се явява доводът на защитника на
подсъдимия, изразен в хода по съществото на делото и базиран на показанията на
свидетеля М. Н., че било хипотетично възможно кръвната проба да покаже по-нисък
резултат от отчетения от техническото средство, дори и концентрация под 1,2 на
хиляда.
При правилно установената фактическа обстановка районният съд е достигнал
до обосновани и законосъобразни правни изводи за това, че подсъдимият С. Б. е
осъществил от обективна и от субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като около 07:50 ч. на 05.12.2022 г., на
кръстовището на ул. „Н.” и ул. „Л.” в гр. Габрово, управлявал лек автомобил марка
„**” с рег. № ** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно – 1,32
на хиляда, установено по надлежния ред. Несъмнено така посоченият автомобил по
естеството си е моторно превозно средство по смисъла § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, тъй
като е снабден с двигател за придвижване, а действията на подсъдимия по привеждане
в движение и направляване придвижването на автомобила в пространството, чрез
определяне скоростта и посоката на движение представляват управление на моторно
превозно средство по смисъла на НК. Това, че управлението на процесното МПС се е
извършвало след употреба на алкохол с концентрация от 1,32 на хиляда е установено
по надлежния ред, при спазване на разпоредбите на Наредба № 1/2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози – подсъдимият е проверен с техническо средство за
употреба на алкохол; съставен е съответен АУАН и талон за изследване, които са му
връчени; съпроводен е до спешното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД –
Габрово, където е отказал да даде кръв за химически анализ. Следователно в случая за
7
нуждите на наказателното производство определящо е показанието на техническото
средство.
От субективна страна престъплението е осъществено при пряк умисъл. При
извършване на деянието в съзнанието на подсъдимия несъмнено са съществували ясни
представи относно всички съставомерни признаци на престъплението - че предприема
управление на МПС след употреба на алкохол и при наличието на забрана за такова
поведение, т. е. Б. е съзнавал общественопасния характер на деянието и е предвиждал
общественоопасните му последици, като искал настъпването им.
За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК се предвиждат наказания лишаване
от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева, както и лишаване от
право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
При извършената проверка на присъдата в тази част и след собствен анализ на
обстоятелствата по делото, въззивният съд счита, че не са налице основания за
корекция на отмерените от районния съд наказания – една година и осем месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. Правилно като смекчаващи
обстоятелства са взети под внимание направеното от подсъдимия Б. самопризнание
още в досъдебната фаза на процеса и изразеното критичното отношение към
извършеното. Съответни на данните по делото са отчетените отегчаващи
обстоятелства, произтичащи от изключително обремененото съдебно минало на
подсъдимия, както и липсата на правоспособност за управление на МПС от която и да
е категория. Настоящият състав констатира, че първоинстанционният съд е пропуснал
да отчете като отегчаващо обстоятелство наличието на предходно осъждане на Б. за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Данните от справката за съдимост сочат, че с
присъда от 12.06.2015 г. по НОХД № 677/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово
подсъдимият С. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК, за което и при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е осъден на
пробация, което наказание включва двете задължителни пробационни мерки, всяка за
срок от две години, както и безвъзмезден труд в полза на обществото. Наказанието
пробация е изтърпяно окончателно на 21.04.2022 г. Поначало това осъждане е
задължавало прокурора да подведе настоящата престъпна дейност по квалифицирания
състав по чл. 343б, ал. 2 от НК. Несъмнено този пропуск на държавното обвинение не
може да бъде поправен в съдебната фаза на процеса, поради което това обстоятелство
задължително следва да се отчете като отегчаващо при индивидуализация на
наказанието.
Наложените на подсъдимия Б. наказания от една година и осем месеца
лишаване от свобода и глоба от 500 лева са в размери под средния, предвиден от
законодателя, и същите се явяват напълно съобразени с целите по чл. 36 от НК.
8
Въззивният съд намира за неоснователно искането за допълнително облекчаване на
отговорността. Обсъжданото престъпление е извършено само около 8 месеца след като
на 14.03.2022 г. Б. е изтърпял наказание от две години лишаване от свобода за друго
престъпление от общ характер. Поведението му разкрива изградени трайни тенденции
за несъобразяване с установените в обществото правила, което налага по-съществена
наказателна репресия. Не без значение е и, че извършеното престъпление е със
завишената степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на
подобен род престъпни прояви. Завишена е и личната обществена опасност на
подсъдимия, включително защото е неправоспособен водач на МПС и е осъждан за
престъпление по транспорта. При наличието на всички посочени обстоятелства,
намаляването на наказанието лишаване от свобода би било проява на неоправдан
либерализъм.
Правилно е прието, че поради съдебното минало на подсъдимото лице и
наличието на осъждания на лишаване от свобода, във връзка с които Б. не е
реабилитиран, не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК. Законосъобразно е
приложен закона, като е определен първоначален строг режим за изпълнение на
наложеното наказание лишаване от свобода, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС.
Правилно и законосъобразно не е приложен чл. 343г от НК, тъй като
подсъдимият С. Б. е неправоспособен водач на МПС.
Правилно е приложен чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, като при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият Б. е
бил задържан по реда на ЗМВР със Заповед рег. № 264зз-56 от 05.12.2022 г., като един
ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.
При извършената служебна проверка съдът не констатира присъдата да е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 75 от 21.12.2022 г. по НОХД № 951/2022
г. по описа на Районен съд – Габрово.
9
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10