№ 1095
гр. Варна, 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500548 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК,
и е образувано по въззивна жалба на С.Б. А. срещу решение
№262605/12.10.2021г., постановено по гр.д. №1179/2021г. по описа на ВРС, 18
състав, В ЧАСТТА, с която е бил уважен иск на „БАНКА ДСК“ЕАД за
установяване на дължимостта на вземания за остатък от главница по договор
за потребителски кредит, договорна лихва и обезщетения за забава,
удостоверени като изпълняеми задължения на солидарен длъжник в оспорена
заповед за изпълнение и съответно са определени разноски за исково и
заповедно производство.
Жалбата вх.№302128/15.11.21г. е депозирана по поща с удостоверена
дата на подаване в рамките на преклузивния срок (считано от връчване на
акта на представителя) и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна, чрез юрисконсулт, е
упражнила право на отговор по жалбата.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на ЧАСТ от подлежащ на обжалване акт, постановен
срещу жалбоподателя.
Пълномощниците на насрещните страни са овластени с права за
настоящата инстанция. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата държавна такса е събрана авансово в изискуемия
1
минимален размер. Жалбата е надлежно администрирана. При служебна
проверка, въззивният състав констатира, че освен обжалваното решение, по
делото е постановено и разпореждане по молба за издаване на обратен
изпълнителен лист, което също е обжалвано. Във финалната част от
първоначален текст на въззвната жалба ответникът също е изложил
оплаквания по преценката на първата инстанция на заявено насрещно
вземане, породено от събрани принудително въз основа на оспорената
заповед суми. Въззивният съд съобразява, че това произнасяне се отнасят до
стабилната вече(необжалвана) отхвърлителна част от диспозитива и затова
намира, че произнасянето на първата инстанция по тези искания няма
значение за предмета на въззивния контрол.
Доклад по жалбата:
Пълномощникът на въззивника адв. С. сочи допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в неправилна преценка на
доказателствата, осуетила установяване на оспорени факти и приложението
на закона. Сочи, че въпреки възложената в доклада доказателствена тежест и
изискване на писмени доказателства за парични транзакции, отразени
вторично в оспорени от ответника счетоводни регистри на банка-кредитор,
съдът не е приложил процесуална санкция и е приел за доказано както
спорното предоставяне на главницата на кредитополучателя, така и
съществуването на спорни предходни задължения, прихванати според
твърдения на ищеца с новия кредит. Неправилно според жалбоподателя е и
кредитирането на заключение на експерт, основано на изцяло спорни
счетоводни записи. Сочи, че съдът е пренебрегнал удостоверените от самия
кредитор и потвърдени от експерта данни за дневните салда по сметката на
клиента в размери изключващи наличието на преведена от кредитора
главница в процесния размер. Счита, че със събраните в първата инстанция
доказателства не се установява предоставяне на кредита и съответно не е
доказано и възникнало задължение за връщането му. Отделно, въззивника
сочи и нарушения на императивни норми при разглеждане на възраженията
на потребител за основаване на дълга на неравноправни клаузи относно
оповестяване на цел на кредитирането, договаряне на неясно определен
лихвен процент, уговорено право на кредитора да променя размер на своето
лихвено възнаграждение и включване в задълженията на застрахователни
премии въз основа на фикция за съгласие с неизвестни условия по
застраховка. Позовава се на тълкуване на приложимите към договора общи
правила на чл. 143 и 146 ЗПК в проктиворечие с установена практика на СЕС
по Директива 93/13/ЕИО. Сочи и нарушение при прилагане на нормите
относно отчитане на погасителна давност и прекратяване на отговорност на
поръчител по чл. 147 ЗЗД, която въззивника счита за относима въз основа на
информация, оповестена от кредитора в ЦКР на БНБ за вида на задълженията
на това лице.
С тези доводи за пълна неоснователност на претенциите за заявените от
кредитора вземания моли решението за бъде отменено и установителния иск
отхвърлен в цялост.
Насрещната страна, чрез юрисконсулт М. оспорва жалбата с доводи за
правилно установени факти и прилагане на закона. Позовава се на уговорени
конкретни задължения на насрещните страни в кредитен договор, който като
2
първичен документ е послужил директно за заверяване на разплащателна
сметка на кредитополучателя, отразено в счетоводните регистри, потвърдено
и от назначения по делото експерт. Разликата в салдата на наличностите по
тази сметка към деня на предоставяне на главницата според въззвавиемия
кредитор точно отразява движение, което е било уговорено с клиента според
посочената в договора цел и начин на използване на кредита, като вещото
лице е потвърдило разполагаем остатък след вътрешнобанковите трансфери
към сметки, обслужващи стари кредитни задължения и покриване на ползван
към този момент овърдрафт(отрицателно салдо). Сочи, че спорен въпрос
относно съществуването на тези други задължения не е бил очертан в
доклада, като възраженията на ответника в отговора са били свързани само с
тълкуването на новия договор като новационно споразумение и оспорването
на предмета на тази твърдяна новация. Евентуално моли, в случай че съда
възприеме оплакване за непълнота на доклада по този въпрос, да укаже на
спорещите страни доказателствената тежест и да допусне експертно
заключение за установяване на основанията и вида на задълженията, които са
били погасени при усвояване на новия кредит. Оспорват се изцяло
оплакванията по прилагане на императивни правила по неравноправни
клаузи. Кредиторът счита, че условията, при които е бил договорен кредита
са ясни и разбираеми, потребителите са имали възможност да ги възприемат,
а предвиденото едностранно право на кредитора за променя размер на лихвата
е обусловено от обективни критерии и това изключва неравноправност. Сочи
и липсата на каквото и да позоваване на това право при отчитане на
изпълнението на задълженията по този договор. Позовава се на изрично
изявление на съдлъжника за встъпване в дълга на кредитополучителя и
съответно отразяване на задължения в кредитния регистър, което опровергава
тезата за третиране на жалбоподателката като поръчител. Подържа доводи за
правилно признати в полза на ищеца задължения на солидарния длъжник и
моли за потвърждаване на обжалваното решението по основателна
установителна претенция.
В изпълнение на задълженията си по чл. 267 ГПК въззивният съд
съобразява, че част от оплакванията касаят попълване на делото с
доказателства и прилагане на норми с императивен характер, които
изискват предварителна подготовка на съдебното дирене на въззивния
съд.
Още в отговора на ответника е било оспорено както предаването на
главницата на кредитополучателя, така и начина на нейното „усвояване“ чрез
изразходване на осигурените в банкова сметка наличности. В доклада на
първата инстанция това оспорване е възпроизведено директно без коментар
по правна квалификация на тази защита, но в мотивите е разгледано във
връзка с възражението срещу основанието на задължението, възприемано от
ответната страна като „новационно“ споразумение. Съдът намира, че дори и
да е налице непълнота на доклада, тя не може да се отрази на попълването на
делото с относими за предмета на делото доказателства. Това е така, защото
спорен е само въпросът относно предоставяне със служебно кредитиране на
разполагаема наличност в разплащателна сметка, по който страните са
посочили доказателства и такива са събрани и могат да бъдат обсъдени
самостоятелно от въззивния съд. Недоказаните обстоятелства относно
3
основанията на следващите транзакции, с които е дебитирана същата сметка
нямат пряко отношение към изпълнение на кредитен договор, а към друго
правоотношение, възникващо между банката и клиента при обслужване на
разплащателна сметка по нареждане на титуляра или по служебен почин, но
тези действия(дори и да са без всякакво основание) не могат да обезсмислят
вече извършена кредитна операция, основана на сключен договор за кредит.
Затова и в тази част не се налага допълване на доклад и събиране на нови
доказателства.
Фактите по предхождащите сключване на кредитния договор
задължения нямат значение и във връзка с възражението за липса на предмет
на договор за новация. Това е така, защото само установяване на новационен
характер на съглашението, посочено като основание за издаване на заповедта
ще изключи дължимост на индивидуализираните в нея задължения. Спорът
дали сделката е нов договор или новиране на предходен договор е ясно
очертан и страните са посочили доказателства за изясняване на волята им,
които следва да бъдат интерпретирани самостоятелно от въззивния съд.
В заключение въззивният съд не намира основание за допълване на
доклад с указания по доказване и съответно липсва основание за събиране на
нови доказателства( чл. 266 ал.3 ГПК).
Въззивният състав констатира, че в доклада на първата инстанция
липсва правна квалификация на директно възпроизведените възражения
относно действителност на клаузи от потребителски договор, но при
постановяване на акта недвусмислено са посочени и коментирани нормите,
уреждащи служебно прилагани нормативни изисквания относно закрила на
длъжници по потребителски кредити, ограничаващи договорна свобода.
Обсъдени са правила на специалния закон (чл. 9 ал.1 и сл., чл. 19 ал.4 и чл.
11 т.11 ЗПК) В този смисъл не се налага допълнително разясняване на
приложимия закон от въззивния съд, който също намира за приложим
специалния закон, като конкретен израз на по-обща по обем закрила,
осигурявана на потребителите по посочените от въззивника правила на ЗЗП и
тълкуванията на принципни положения в тези отношения, маркирани в
директиви на ЕС и формирана по приложението им практика на СЕС.
По тези съображения и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на С.Б. А. срещу решение
№262605/12.10.2021г., постановено по гр.д. №1179/2021г. по описа на ВРС,
18 състав, В ЧАСТТА, с която е бил уважен иск на „БАНКА ДСК“ЕАД за
установяване на дължимостта на вземания за остатък от главница в размер на
5307.56лв по договор за потребителски кредит, договорна лихва в размер на
1144.74лв и обезщетения за забава в размер на 387.91лв за период до
настъпване на изискуемост и 692.99лв след настъпила изискуемост,
удостоверени като изпълняеми задължения на солидарен длъжник в оспорена
заповед за изпълнение и съответно са определени разноски за исково и
заповедно производство.
ОСТАВЯ без уважение искане на въззиваема страна за допускане на
4
ново заключение на счетоводна експертиза.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на страните, че може да
подават електронни изявления, подписани с квалифициран електронен
подпис(КЕП), да сочат електронен адрес за връчване на съобщения, или да
поискат достъп до електронното дело и електронно уведомяване по делото
след като се регистрират и подадат заявление по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules), като предупреждава,
че страната, получила лично или чрез пълномощник достъп до книжа по
делото (без поискано връчване на съобщения чрез ЕПЕП) следва да
потвърждава в 7 дневен срок получаването на електронната кореспонденция,
като при липса на такова потвърждаване съдът ще приеме, че страната
злоупотребява с данни по делото, получавани чрез ЕПЕП и ще прекрати
регистрирания достъп на пълномощника по това дело.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 04.05.2022г от 13.30 часа. Да се
призоват страните.
На осн. чл. 7 вр. чл. 101 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването, като при пропускане на крайния срок(даване
ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото им за
искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудиран.
Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници
на посочени в жалбата адреси, ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към
книжата за въззивника да се приложи копие от отговора на въззивната жалба
Приложеното към настоящото дело първоинстанционно гр.д.
№1179/2021г следва да се предостави за произнасяне на състава, разглеждащ
частната жалба по 20223100500555, след което да се върне отново по
настоящото дело.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5