РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в публично заседание на четвърти
юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2………………………
при секретаря ПЕТЪР ПЕТРОВ и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА т.д. № 231 по описа за 2019
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от Ц.Д.Б., чрез пълномощник, против
„***“ООД със седалище гр.Плевен, в която се твърди, че на 10.10.2007 г. тя,
лично и като пълномощник на дъщеря си Г.Б.Б. и ответното дружество „***”ООД със
седалище гр.Плевен е бил сключен предварителен договор.С този договор те като
собственици са се задължили да продадат на ответното дружество собствеността
върху следния недвижим имот, находящ се в гр.Плевен, ж.к.“***“: празно дворно
място, представляващ УПИ Х-12638, в кв.700 по регулационния план на гр.Плевен,
с площ 490 кв.м.Според чл.2, ал.1 от договора в замяна на собствеността върху
горния имот ответното дружество се е задължило да проектира, изгради и въведе в
експлоатация жилищно-търговска сграда върху имота в срок от 18 месеца от
получаване разрешително за строеж.В чл.2, ал.2 от договора са се уговорили в
новопостроената сграда да бъдат обособени самостоятелни обекти 200 кв.м. реална
площ на партерно ниво (търговска площ), с един
гараж в подземния етаж на бъдещата сграда и един апартамент с площ от 50-60
кв.м. в зависимост от проекта.В чл.4 от договора е било уговорено, че на фаза
внасяне на идеен проект на сградата в Община Плевен, те като прехвърлители
следва да извършат окончателен избор, като такъв се установява със сключване на
анекс.В чл.5, ал.1 е било уговорено, че след изготвяне на идейния проект и
сключване на анекса да се извърши сделка по прехвърляне на собствеността върху
описания по-горе имот с нотариален акт.С приложение № 1 от 10.10.2007 г. към
горния договор, подписано от страните, е била определена степента на
завършеност на обектите, посочени в чл.4, ал.2.Тяхното задължение по горния
предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот е било извършено с
нотариален акт № 179, том V, рег.№ 5878, дело № 539 от 10.05.2008 г., от който
имот тя е притежавала 1/3 ид.част.На 10.05.2008 г. е бил сключен анекс към
горния предварителен договор, подписан от нея лично и като пълномощник на
дъщерите си Г.Б.и Н. Б., като в анекса ответното дружество се е задължило срещу
извършената продажба на недвижим имот с посочения нотариален акт, в който
притежава 1/3 ид.част, да изгради и въведе в експлоатация жилищно-търговска
сграда върху имота в срок от 18 месеца от получаване разрешително за строеж,
като в новопостроената сграда собствениците на имота трябва да получат и станат
собственици на следните имоти: фитнес салон с площ 196.65 кв.м., апартамент № 7
с площ 56.78 кв.м. и гараж № 1 с площ 14.18 кв.м.За строителството на
посочената сграда е било издадено разрешение за строеж № 248/26.03.2008 г.,
като в него е посочено, че се издава за жилищна сграда с кафе-аператив, офис,
фитнес салон и подземни гаражи.В противоречие на договореното в предварителния
договор и анекса към него ответникът е
направил изменение в проекта, видно от забележката, отбелязана на последната
страница в строителното разрешение.Впоследствие е изградил сграда, която не
представлява жилищно-търговска и където липсват обещаните на прехвърлителите
обекти.Видно от представените скици от СГКК-Плевен, съгласно кадастралната
карта на гр.Плевен в имота е изградена сграда с идентификатор 56722.655.19.1,
нанесена като жилищна сграда-многофамилна, 5 етажа, с три самостоятелни обекти
в нея, като основният обект е с предназначение „пансион“, другият „За
обществено хранене“ с площ 65.84 кв.м. и „За търговска дейност“ с площ 31.42
кв.м., като обекти, подобни на договорените в предварителния договор липсват,
поради което тя и другите прехвърлители не са получили обещаните обекти в замяна
на прехвърлената собственост.По иск на дъщеря й е образувано т.д.№ 98/2018 г.
по описа на ПлОС.От представената справка от СВ-Плевен е видно, че не са й
прехвърляни горните обекти.Тъй като в сградата няма изградени обекти, които да
отговарят на описанието в предварителния договор, то ответникът не може да
изпълни задължението си по същия, като е налице пълно неизпълнение от негова
страна.С оглед на чл.79, ал.1 ЗЗД претендира обезщетение за неизпълнение, което
следва да е пазарната цена на нейния дял от обещаните, посочени по-горе обекти,
които оценява на 153 000 лв., а тъй като нейният дял е 1/3 част от
обектите, ответното дружество й дължи обезщетение в размер на 51 000
лв.Счита, че е налице признание на вземането, което признание прекъсва давността
на основание чл.116 ЗЗД, която давност не е изтекла.Прави се искане да бъде
постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да й заплати на
основание чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД сумата от 51 000 лв. - обезщетение за неизпълнение на предварителния договор от
10.10.2007 г. и анекс от 10.05.2008 г. към него, представляваща 1/3 част от
общата пазарна цена на фитнес салон с площ от 186.65 кв.м., апартамент № 7 с
площ 56.78 кв.м. и гараж № 1 с площ 14.18 кв.м., в гр.Плевен, кв.***, заедно
със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
За ответника „***“ООД със седалище гр.Плевен процесуалният
представител изразява становище да се постанови решение, с което да се отхвърли
предявеният иск като неоснователен и недоказан, като се присъдят и направените
разноски съгласно представения списък.Исковата претенция се позовава на анекс,
който е сключен като продължение на предварителен договор, но след сключването
на окончателния договор с нотариален акт.В нотариалния акт няма позоваване на
условия, клаузи на предварителния договор или препращане към него.Затова
сключеното след подписването на нотариалния акт споразумение не може да бъде
прието като продължение на договора, защото той е станал окончателен.Иск по
чл.19, ал.3 ЗЗД не може да бъде уважен, тъй като следва да се установи кой е
действителния собственик на имота към момента на сключването на договора, чието
окончателно обявяване се иска, а това е ответникът.Позовавайки се на решение по
гр.д.№ 2921/2011 г. по описа на ПлОС, влязло в сила на 15.03.2012 г. за ищцата,
с което е отхвърлен предявеният от нея иск за прогласяване нищожността на
договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 179, том
V, рег.№ 5818, нот.д.№ 539/2008 г., счита, че правото й да трансформира
претенцията си и да предяви иск за обезщетение е погасено на 15.03.2017 г. с
изтичането на 5-годишния срок от влизане в сила на решението.
Съдът намира за установено следното от фактическа
страна.
Безспорно е между страните, че на
10.10.2007 г. ищцата Ц.Б., лично и като
пълномощник на дъщеря си Г.Б., и ответника „***”ООД е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот.Подавачите са се задължили да
продадат на ответника собствеността върху следния недвижим имот: празно дворно
място, представляващо УПИ Х-12638, находящ се в урбанизираната територия на
гр.Плевен, кв.700 по плана на гр.Плевен, с площ от 490 кв.м.
В чл.2, ал.1 от него е посочено,
че дружеството се е задължило за поетото задължение за продажбата на
горепосочения имот да проектира, изгради и въведе в експлоатация
жилищно-търговска сграда върху имота в срок от 18 месеца от получаване на
разрешително за строеж.
В чл.2, ал.2 от предварителния
договор е посочено, че в новопостроената сграда следва да бъдат обособени като
самостоятелни обекти 200 кв.м. реална площ на партерното ниво (търговска площ), един гараж в подземния гараж на
бъдещата сграда и един апартамент с площ 50-60 кв.м. в зависимост от проекта на
етаж и разположение, които ще бъдат избрани след изготвянето на идейния
проект.Степента на завършеност на тези обекти е посочена в Приложение № 1,
което е неразделна част от същия.
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 179, том V, рег.№ 5818, дело № 539 от 10.05.2008
г., ищцата Ц.Б., лично и като пълномощник на дъщеря си Г.Б., и другата й дъщеря
Н. Б., са продали на ответника техния съсобствен недвижим имот, като няма спор
между продавачите, че всеки от тях
притежава по 1/ 3 ид.ч. от същия, за посочената цена, която е била
изплатена на продавачите чрез пълномощника на Г.Б. изцяло и в брой.
Следва да се приеме, че
задължението на ищцата и другите съсобственици по предварителния договор за
продажбата на недвижимия имот е било изпълнено.
Имотът е нанесен впоследствие в
одобрената КК на гр.Плевен като поземлен имот с идентификато 56722.655.19, с
площ от 503 кв.м., видно от представената скица № 5209/16.05.2011 г.
На 10.05.2008 г. между ищцата Ц.Б.,
лична и като пълномощник на Г.Б., и Н. Б., от една страна, и ответното
дружество е сключен анекс към предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот срещу договорено обезщетение, което се е задължило за извършената
продажба на горепосочения недвижим имот УПИ №Х-12638, подробно описан в
нотариален акт № 179, да изгради и въведе в експлоатация жилищно-търговска
сграда върху него в срок от 18 месеца от получаването на разрешение за
строеж.Посочено е, че в новопостроената сграда ищцата Ц.Б. и двете й дъщери ще
получат следните самостоятелни обекти: фитнес салон с площ от 195.65 кв.м.,
апартамент № 7, находящ се на втори етаж с площ от 56.78 кв.м. заедно с избено
помещение № 1 и гараж № 1 в подземния паркинг с площ от 14.18 кв.м, като тези
имоти ще бъдат завършени в съответствие с Приложение № 1 към предварителния
договор от 10.10.2007 г.Ответникът се е задължил в едномесечен срок от
въвеждане на сградата в експлоатация да прехвърли собствеността върху горепосочените
имоти.
За строителството на посочената
сграда е било издадено разрешение за строеж № 248/26.03.2008 г. за жилищна сграда с кафе-аператив, офис,
фитнес салон и подземни гаражи.Във връзка с молба от 18.10.2012 г. и на основание
чл.154 ЗУТ е допуснато изменение в одобрения инвестиционен проект на 21.05.2008
г.
От заключението на ВЛ инж.С.,
неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се
установява, че с горепосоченото изменение на проекта се предвижда
преустройството на жилищната част, фитнес салона и мазите към апартаментите в
място за настаняване „Пансион”, като фитнес салона е преустроен в приемна на пансиона,
мазите - в помощни помещения на същия, а апартаментите са преустроени в
пансион.
С удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 78/15.07.2015 г. е въведен в експлоатация
строеж: Пансион, кафе аперитив, магазин и
подземни гаражи.
ВЛ е посочило във Вариант І, че пазарната
стойност на обектите към настоящия момент с изпълнените на място довършителни
работи възлиза на 191 300 лв. общо, а във вариант ІІ - пазарната стойност
на обектите към настоящия момент с договорените довършителни работи възлиза на
141 300 лв. общо, за 1/ 3 ид.ч. - 47 100 лв.
С влязло в сила решение по гр.д.№ 2921/2011 г. по описа на ПлРС, е отхвърлен
като неоснователен предявеният иск от Г.Б.-К.против ответника, Ц.Б. и Н. Б., с
правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД вр. чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в горепосочения
договор № 179/10.05.2008 г.
За изясняване на спорните по
делото обстоятелства са събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Г.Б.
се установява, че през 2007 г. майка й се е обадила, че е договорила с фирма да
бъде сключен договор за строителство на сграда върху техния имот.Тъй като е
отдалеч е изпратила съответните пълномощни и повече не се е интересувала от
строителството на обекта, като майка й се е занимавала изцяло с това.В края на
2011 г. са били първите й контакти с фирмата
с предложение да оттегли иска си и са й направили предложение за друг
вид обезщетение-парично, но не са се споразумяли.През 2013 г. отново са водили
разговор, но от страна на ответника е било предложено парично обезщетение или
закупуване на имот в рамките на града, с което да бъдат обезщетение кой с
каквото пожелае.Никога не са отричали, че те няма да получат обезщетение
относно имота.През 2017 г. им е
изпратила покана, с която да си уредят взаимоотношенията, но не е получила
отговор и е помолила майка й да се срещне с тях.Тя е имала назначена среща с
тях през м.февруари 2018 г., ходила е
при тях, устно отново са й били обещали някакви обезщетения, но тя така и не е
получила в писмена форма тези устни обещания и се е наложило през 2018 г. да заведе дело.Майка й
многократно е ходила на срещи с управителите на дружеството, като на всички
срещи те никога не са отричали, че трябва да получат някакво обезщетение.Тя е
държала на парично обезщетение, имали са два самостоятелни обекта в рамките на
града, които да бъдат предложени на майка й и сестра й, но видът на единия
самостоятелен обект, който са предложили, не е задоволявал майка й.В началото
на 2020 г. майка й отново е имала среща с
управителя на фирмата.
От показанията на свидетеля Б.Т.се
установява, че я е карал с колата на самата кооперация, очаквала е да получи
обезщетение, като последно са ходили на строежа септември 2019 г.
Показанията на свидетелите следва
да се кредитират като обективни при условията на чл.172 ГПК, тъй като те имат
непосредствени впечатления от процесните взаимоотношения на ищцата с ответника.
Предявеният иск е с правно
основание чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД.
Ответникът е направил възражение,
че анексът от 10.05.2008 г. е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД на заявените
основания - липса на основание и предмет.
Съгласно чл.5.1 от предварителния
договор страните са уговорили след изготвяне на идейния проект и сключване на
анекс към този договор съгласно чл.4, да извършат в 7-мо дневен срок сделка по
прехвърляне на собствеността върху описания чл.1 недвижим имот - празното
дворно място, представляващо УПИ Х-12638 с нотариален акт, срещу което
ответникът да прехвърли собствеността върху имотите, описани чл.2, ал.1 и
анекса, сключен при хипотезата на чл.2, ал.2, т.е. анексът да се подпише от
страните преди нотариалната сделка, а той е подписан след това.В чл.9 е
посочено, че договорът е сключен при хипотезата на чл.19 ЗЗД, според ал.3 на
който всяка от станите по предварителния договор може да предяви иск за
сключване на окончателен договор.
Когато в един договор се съдържат
елементи както на договор за изработка по чл.258 ЗЗД, така и на предварителен
договор за покупко-продажба на имот, какъвто характер има договора от
10.10.2007 г., сделката е насочена към постигане на една цел-построяване на
обектите (трите такива
са част от бъдещата жилищно-търговска сграда) в имота и тяхното транслиране в
патримониума на възложителите/продавачи.Клаузите не могат да съществуват самостоятелно
една от друга, а само в тяхната взаимозависимост и връзка, тъй като и в анекса
е посочено, че той е неразделна част от предварителния договорза
покупко-продажба на недвижим имотот 10.10.2007 г., а така също и във връзка с
нотариален акт № 179.
Не може да се приеме, че страните
са изменили горепосочената воля, като са сключили договор за обикновена
продажба съгласно нотариален акт № 179/2008 г.В него липсва препращане към
предварителния договор, но с прехвърлянето на собствеността и плащането на
продажната цена страните са изпълнили задълженията си по окончателния
договор.Тъй като е спазена предписаната от закона форма за действителност, той
обвързва страните със силата на закон и по начина, посочен в чл.20а ЗЗД, но
само по отношение на празното дворно място.
Няма спор между страните, че след
сключване на окончателния договор, обективиран в нотариален акт № 179, тримата
съсобственици и ответникът са подписали анекс от 10.05.2008 г. към
предварителния договор, с оглед уговореното между тях в чл.2, ал.2 във връзка с
чл.4 във вр. с чл.5, ал.1 от него по отношение на бъдещите обекти:фитнес салон,
апартамент № 7 и гараж № 1, които са част от бъдещата жилищно-търговска сграда,
която е трябвало да бъде построена в празното дворно място.
Не може да се приеме поради тази
причина, че не е имало основание за подписването на анекса, тъй като с него са
конкретизирани правата и задълженията на страните във връзка с договора за изработка (строителство) и е упражнено правото на
конкретен избор на обекти от тримата съсобственици.
Анексът е подписан и от Н. Б.,
която не е страна по предварителния договор, но тя е съсобственик по отношение
на празното дворно място и дали трите горепосочени обекта - фитнес –салон,
апартамент № 7 и гараж № 1 ще бъдат получени в съсобственост и от тримата
съсобственици на дворното място или само от някой/някои от тях по отношение на
обектите, полагащи им се като обезщетение, касае техните вътрешни отношения.
В чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД е
установена оборимата презумпция, че основанието се предполага, но тя се отнася
до основанието (каузата,
причината) на
договора, който се претендира да е нищожен поради липса на основание.
Основанието (каузата) на една сделка е типичната,
непосредствена и обичайна цел, която се преследва с предоставянето на имуществена облага.
С оглед на изложеното следва да
се приеме, че в процесния случай основанието на анекса е окончателния избор (индивидуализацията на конкретните
обекти) на обекти от бъдещата
жилищно-търговска сграда, които ще получат съсобствениците на дворното място за
извършената продажба на УПИ №Х-12638, сроковете, при които ще се извърши
придобиването на собствеността върху тях чрез „нотариално прехвърляне”, както е
посочено в анекса, т.е.придобиването на правото на собственост върху бъдещите
три обекта от Ц.Б., Г.Б. и Н. Б..
За да е нищожна една сделка
поради невъзможен предмет е необходимо към момента на сключването й предметът да е фактически или правно
невъзможен, което не е налице в процесния случай, тъй като трите обекта, които
е следвало да получат общо съсобствениците на дворното място, са били обособени
като самостоятелни такива в изготвения идеен проект.Предметът на договора не е
неосъществим, тъй като е било възможно изграждането на фитнес - салона,
апартамент № 7 и гараж № 1.
Така наведените две самостоятелни
основания за нищожност на анекса от 10.05.2008 г. - липса на основание и липса
на предмет, съдът приема, че не са доказани от ответника.
Ответникът е направил и
възражение, че процесното вземане е погасено по давност.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД
давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.Писмото
от 16.07.2014 г. е преди този момент.
Сградата е въведена в
експлоатация на 15.07.2015 г., а ответното дружество е следвало да прехвърли
собствеността върху трите обекта с нотариален акт с оглед на чл.18 ЗЗД на
ищцата и другите двама съсобственици в едномесечен срок, т.е. до 15.08.2015 г.
включително.
Съгласно чл.111, б.“б“ ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения от
неизпълнен договор.
Този тригодишен срок е започнал
да тече от 16.08.2015 г. и би изтекъл на 16.08.2018 г.ИМ е депозирана на
10.10.2019 г.
Според чл.116, б.“а“ ЗЗД
давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, а съгласно чл.117,
ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност.
Признаването е едностранно
волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен
към кредитора.За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116,
б.“а“ ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено
до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото
задължение, а не само до наличието на факти, от които произхожда.
През м.февруари 2018 г. ищцата
отново е имала назначена среща при ответника и са й обещали устно обезщетения,
т.е. следва да се приеме, че е налице признание на вземането, което отговаря на
горепосочените три предпоставки.Новата тригодишна давност е започнала да тече от този момент и
към 10.10.2019 г. не е изтекла.
Не може да се приеме, че
давността е започнала да тече от 13.03.2012 г., когато ищцата е била уведомена
за решението по в.гр.д.№ 1076/2011 г. по описа на ПлОС и петгодишният давностен
срок е изтекъл на 13.03.2017 г. с оглед на гореизложеното.
Следователно вземането на ищцата
не е погасено по давност.
Няма данни да е предявяван иск с
правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД по отношение на трите обекта.В процесния
случай по реда на чл.18 ЗЗД не е учредено право на строеж от тримата
съсобственици на ответника за изграждане на жилищно-търговската сграда, от
която те да получат трите обекта, тъй като е прехвърлено правото на собственост
върху празното дворно място, но трите договора - предварителния, анекса и
покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № 179, са едно неделимо цяло,
като при тълкуването им трябва да се търси действителната обща воля на страните
с оглед на чл.20 ЗЗД.След 15.08.2015 г. за ищцата възниква правото да търси
реално изпълнение на своето вземане чрез предявяване на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД,
но тъй като трите обекта не съществуват в първоначалния вид, в който са
договорени, тя предендира обезщетение за неизпълнение по реда на чл.79, ал.1,
предл.2-ро ЗЗД за своята 1/ 3 ид.ч.
Предявеният иск е доказан по
основание и размер за сумата 47 100 лв., която сума следва да бъде осъден ответникът
да заплати на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.10.2019 г. - датата на предявяване на исковата молба, до окончателното
изплащане на вземането, като за разликата до 51 000 лв., т.е. за сумата от
3 900 лв., предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.Тази
сума съответства на договорената степен на завършеност на обектите в Приложение
№ 1 към договора от 10.10.2007 г.
Ответникът е направил възражение
за прекомерност по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищцата
с оглед на фактическата и правна сложност на делото по чл.78, ал.5 ГПК.
Възражението е неоснователно с
оглед на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и заплатеният размер.
При този изход на процеса са
дължими в полза на ищцата разноски по делото по компенсация в размер на
3 594 лв., която сума следва да бъде осъден ответникът да й заплати.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1,
изр.2-ро ЗЗД ответникът „***”ЕООД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ж.к.”***”№***, да заплати на ищцата Ц.Д.Б., ЕГН **********,***,
сумата 47 100 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на
задължението на ответника по предварителен договор от 10.10.2007 г. и анекс от
10.05.2008 г. към него за прехвърляне на 1/ 3 ид.ч. от собствеността върху
фитнес салон с площ от 196.65 кв.м., апартамент № 7 с площ от 56.78 кв.м. и
гараж № 1 с площ от 14.18 кв.м. в гр.Плевен, кв.***, ведно със законната лихва
върху тази главница, считано от датата на предявяване на исковата молба -
10.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата до
51 000 лв., т.е. за сумата от 3 900 лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на ищцата Ц.Д.Б., ЕГН **********,***, могат да бъдат заплатени от ответника „***”ЕООД, ЕИК-***, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.”***”№***, по посочената от ищцата Ц.Д.Б.
банкова сметка *** ***.
Осъжда ответника „***”ЕООД, ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.”***”№***, да заплати на
ищцата Ц.Д.Б., ЕГН **********,***, разноски по делото по компенсация за настоящата
инстанция в размер на 3 594 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез
връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: