Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260485
гр. Русе, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 27 май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 4679 по описа на 2020 г., за да се
произнесе съобрази:
Ищецът „Билдинг
Индъстри“ ЕООД твърди, че с ответното дружеството „П.А.Инженеринг 2012“ ЕООД били
в търговски отношения. Ответникът търгувал с материали за строителни работи, а
ищецът бил производител, който търсел нови пазари. През есента на 2019 г. и през
2020 г. ищецът доставял нееднократно стоки на ответника. Две от доставките,
изписани със: стокова разписка № 20500002089/10.10.2018 г. и с издадена фактура
с № **********/10.10.2019 г. за сумата от 377,40 лв., и стокова разписка №
**********/23.03.2020 г., с издадена фактура № ********** от 23.03.2020 г. за сумата от 1671,32 лв.,
която не била заплатена. Общата стойност по двете фактури била в размер на
2048,72 лв. Многократно ищецът търсил ответника за заплащане на претендираните
суми. Била изпратена покана до ответника на 07.08.2020 г. на имейла на
дружеството, като му бил даден срок за плащане до 12.08.2020 г., но ответник не
извършил плащането в срока, поради което подали Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Било образувано ч.гр. дело № 3488/2020
г. по описа на РРС, като била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 2048,72
лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.08.2020 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 340,97 лева – разноски в
производството. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът подал възражение, в резултат на което съдът дал указания за
предявяване на настоящия иск. На ищеца била приведена сумата от 1671,32 лв. на
11.09.2020 г. с основание фактура № **********/23.03.2020 г., като останала
незаплатена сума в размер на 377,40 лв. по фактура № **********/10.10.2019 г.
Искат да бъде
признато за установено, че ответника им дължи сумата от 377,40 лв., представляваща
незаплатена фактура № **********/10.10.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
„П.А.Инженеринг 2012“ ЕООД счита предявения иск за неоснователен.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.08.2020 г. по гр. д. № 3488/2020 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника „П.А.Инженеринг 2012“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от сумата от 2048,72 лв. – главница; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 40,97 лв. -разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата от 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК – на 18.04.2012 г. длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Не е спорно по делото, че ответникът заплатил
на ищеца сумата от 1671,32 лв. на 11.09.2020 г. с основание фактура №
**********/23.03.2020 г., като останала незаплатена сума в размер на 377,40 лв.
по фактура № **********/10.10.2019 г.
Според приетото по делото и не е оспорено
от страните заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза, фактури
с №**********/10.10.2019 г. и №**********/23.03.2020 г. фигурирали в Дневниците
покупки за м. 10.2019 г. и м.05.2020 г. на „П.А.Инженеринг“ЕООД и в Дневниците
продажби за м.10.2019 г. и м.03.2020 г. на „Билдинг Индъстри“ ЕООД към
Справките-декларации по ДДС за съответните месеци. За начисления по фактурите
ДДС бил ползван данъчен кредит от страна на „П.А.Инженеринг“ЕООД и бил внесен
ДДС от страна на „Билдинг Индъстри“ЕООД. Сума в размер на 1 671,32лв.,
представляваща стойността на фактура № **********/23.03.2020 г. била заплатена
на „ищеца от ответника по банков път на 11.09.2020 г. Общият размер на
задължението по отчетните документи при ищеца към момента на заключението било
377,40 лв. По счетоводни данни на ответника към настоящия момент задължението
било погасено срещу насрещно вземане от дата 04.11.2019 г. В електронната
система на дружеството производител „Марисан и Колев“АД имало входирана заявка
от дата 08.10.2019 г. за 48 бр. WACOL
ADHESIVE- REINFORCING MORTAR, with fibres, white/торба 25.0000кг.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен e положителeн установителeн иск, в производството, по които ищецът цели
да установи, че ответникът му дължи сума по фактура № **********/10.10.2019. въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск
е процесуално допустим, тъй като е издадена
заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е
подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумата.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
Представения
диспозитивен документ – фактура, инкорпорира волеизявленията на страните и
доказва сключването на договор за продажба на лепило. От него за ищеца е
възникнало задължението да предаде стоката, определена по вид и количество във
фактурите. Съгласно чл.200 от ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената й. В
тежест на същият е да докаже погасяване на насрещното си задължение. По делото
не са представени доказателства за това, респ. не е доказан фактът на
изпълнение. Видно от приетото заключението на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема,
като тъй като експертът обективно и безпристрастно съобразно притежаваните
от него специални знания е дал отговор на поставените му задачи, се установява по категоричен начин, че ответникът дължи на ищеца сумата от 377,40 лв.- по
фактура № **********/10.10.2019г.
Съдът намира наведеното от ответника
възражение, че ищецът не е установил доставката на стоката за неоснователно,
тъй като само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на
ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата - представляват недвусмислено признание
на задължението и доказват неговото съществуване в този смисъл Решение № 42 от
19.04.2010 г. на ВКС по т. д. №593/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Камелия Ефремова, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо
задължителна за съдилищата практика на ВКС, съгласно разясненията в ТР №
1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК.
Недоказано е и
възражението на ответника за погасяване на процесното задължение срещу насрещно вземане дължимо на ответника от
ищеца от 04.11.2019 г., тъй като по делото не са представени никакви
доказателства относно това твърдение.
Предвид
основателността на главницата, следва да се уважи
акцесорната претенция за законната лихва, считано от 14.08.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
От изложеното следва,че предявеният иск е основателен, поради което следва да се признае за установено задължението на ответника към ищеца в размер на 377,40 лв., неплатена сума по фактура № **********/10.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изложеното
разноските в заповедното производство следва да се признаят в размер на 340.97
лв., тъй като ответникът е заплатил на ищеца едва на 11.09.2020 г. задължението
си по фактура № **********/23.03.2020 г., т.е. след подаване на Заявлението по
чл.410 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските по настоящото делото, направени от ищеца са в тежест на ответника - 425 лв.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че "П.А.Инженеринг" ЕООД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: с. Борисово, община Сливо поле, ул. Христо Ботев 31, дължи на „Билдинг Индъстри“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: София, Слатина, ул."Боян Магесник" № 26, партер, сумата от 377,40 лв. дължима по фактура **********/10.10.2019г., ведно със законната лихва върху нея считано от 14.08.2020 г. до окончателното и изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.08.2020 г. по гр. д. № 3488/2020 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „
П.А.Инженеринг" ЕООД ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: с. Борисово, община Сливо поле, ул.
Христо Ботев 31, да заплати на „Билдинг Индъстри“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: София, Слатина, ул."Боян Магесник" № 26, партер, сумата от 340.97 лв.- разноски за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 18.08.2020 г. по гр. д. № 3488/2020 г. по описа на РРС, както
и сумата от 425 лв. - разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: