Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 69
гр. Враца, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 27.01.2021г. /двадесет и седми януари две хиляди
двадесет и първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 237 по описа
на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във връзка с
чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на П.К.И. *** против Решение № 1012-06-19-2/24.04.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е оставена без уважение жалбата му вх.
№ ****-06-19/30.03.2020 г. против Разпореждане № 2113-06-1803/9/11.03.2020г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ за отказ да бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се поддържа,
че оспореният административен акт е незаконосъобразен, постановен при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Според
оспорващия, административният орган неправилно и в нарушение на закона е приел,
че положеният от него труд в периода 01.01.1986 г. – 31.12.1990 г. е от трета,
а не от втора категория труд. Жалбоподателят поддържа, че е налице неправилно
тълкуване на нормите на чл. 69б, ал. 2 от КСО, чл. 40, ал. 1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж и чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Твърди се, че
административният орган не е съобразил в оспореното решение, че в приложените
разплащателни ведомости длъжността ** за периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1999
г. е от „втора“ категория труд. Неправилно е преценено и представеното от жалбоподателя
Удостоверение изх. № **/**.**.2004 г. относно запис за положения от него труд
като ** в периода 01.01.1983 г. – 01.01.2000 г. като „втора“ категория труд. Иска се от съда да отмени оспореното решение и
да върне преписката на административния орган със задължителни указания по
тълкуване и прилагане на закона. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Ц.Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата
и отправя искане същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е редовна и допустима, отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и е подадена от заинтересовано лице –
адресат на административния акт. Видно от известие за доставяне, приложено на
л. 30 от делото, жалбоподателят е получил оспореното решение на 30.04.2020г. Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и § 13
от Заключителните разпоредби към ЗМДВИП, процесуалните срокове са спрели да
текат от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. При това положение жалбата с входящ номер в НОИ от 27.05.2020г. е подадена в 14 -
дневния срок, определен в чл. 118, ал. 1 от КСО.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с
оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, съдът приема за установено следното:
По делото не е спорно, че със заявление № 2113-06-1803 от 30.12.2019 г. до ТП на НОИ - Враца, П.К.И. е предявил искане за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Изготвен е служебен опис на осигурителния стаж
на жалбоподателя от длъжностно лице в ТП на НОИ – Враца.
С разпореждане № 2113-06-1803/9/11.03.2020г., издадено от Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца, е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на П.К.И.. Според пенсионния орган към
30.12.2019 г. лицето има навършена възраст от ** г. ** м. ** дни, осигурителен
стаж от втора категория труд – 11 г. 11 м. 20 дни и от трета категория труд –
27 г. 00 м. 05 дни, като общият осигурителен стаж превърнат към трета категория
труд съгласно чл. 104 от КСО е 41 г. 11 м. 23 дни. Посочено е, че съгласно чл.
69б, ал. 2 от КСО през 2019 г. могат да се пенсионират лицата, работили при
условията на втора категория труд – 15 години, ако имат общ сбор от
осигурителен стаж и възраст – 100 и навършена възраст за мъжете 58 г. и 04 м.
Прието е, че П.К.И. не отговаря на условието за наличие на 15 години осигурителен
стаж от втора категория труд, тъй като има 11 г. 11 м. 20 дни. Посочено е, че
за периода от 01.01.1986 г. до 01.01.1991 г. осигурителният стаж е зачетен от
трета категория труд по данни от трудовата книжка, където първоначално
вписаната длъжност ** е поправена на ** и поправката е извършена без заверка на
длъжностно лице. Съгласно т. 66и от отм. ПКТП втора категория труд се зачитат
инженерно – технически работници до началник на строителен обект вкл. Стажът за
горния период не е зачетен по удостоверение обр. УП-3 № ** от **.**.2004 г.,
тъй като в него е посочена друга длъжност – ** без да се анулират данните по
трудовата книжка. Посочено е, че съгласно отговор № 1029-06-696 от 13.02.2020
г. на ООА към ТП на НОИ – Враца в разплащателните ведомости липсват длъжности
за лицето и целия колектив за периода. На основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С решение № Ц 1012-06-19-2/24.04.2020г. Директорът на ТП на
НОИ – Враца е отхвърлил жалбата против оспореното пред него разпореждане за
отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивите му
повтарят мотивите, изведени в атакуваното разпореждане, а именно, че
жалбоподателят не отговаря на изискването за наличие на не по-малко от 15
години осигурителен стаж от втора категория труд.
По делото е изслушана съдебно – счетоводна експертиза.
Според заключението на вещото лице размерът на положения от жалбоподателя
трудов стаж за периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1990 г. е 5 години. При
направена проверка в „Обединен осигурителен архив“ при ТП на НОИ – Враца е
установено, че в архивохранилището не са предадени лични трудови досиета на
работниците, съдържащи трудови договори и допълнителни споразумения, поименно
щатно разписание на работниците и служителите на „И.“ ЕООД ***, правоприемник
на ** гр. ***, които да удостоверят вида на работата, която е полагал жалбоподателят
през процесния период. От направен преглед на изплащателните ведомости на „И.“
ЕООД е установено, че за периода от 01.01.1983 г. до 31.12.1990 г. на лицето П.К.И.
не е посочена длъжност, както и за останалите работници и служители. Името на
жалбоподателя фигурира във ведомостите в следните звена: „А.“, „У.“, „ИТР У.“, „Т. р.“, „Т.р.“, „О. р.“. Съгласно
Удостоверение УП-3 изх. № ** от 14..**.*.2004 г. за периода от
01.01.1983 г. до 31.12.1990 г. жалбоподателят е изпълнявал длъжността **. За
същия период в трудова книжка № *, изд. на **.**.**** г. от ** , е вписана
длъжност **, коригирана на **, като извършената поправка на длъжността не е
заверена с подпис и печат на работодателя, съгласно изискванията на чл. 2, ал.
5 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. След преценка на разгледаните
официални документи вещото лице е направило извод, че същите не дават
възможност за определяне на изпълняваната длъжност.
По
делото са изслушани двама свидетели – Д.П.В. и Н.Х.Д., чиито показания са събрани
от съда в хипотезата на чл. 104, ал.
10, изр. второ от КСО.
Двамата свидетели безпротиворечиво посочват, че през спорния период работното
място на П.К.И. е бил строителния обект, който в момента се изгражда и там е
имало поставен фургон, където се е помещавала канцеларията му, като
задълженията му са били на ** .
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган – Директора на ТП на НОИ в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 117,
ал. 3 от КСО.
Съгласно
нормата на чл. 69б, ал. 2 от КСО лицата, които са работили
15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако
не са придобили право на пенсия по чл. 168 или са променили осигуряването си по
чл. 4в и са:
1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за
жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и
възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на
всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените
до достигане на 60-годишна възраст.
Не
е спорно, че жалбоподателят не е придобил право на пенсия по чл. 168 от КСО.
Установено е, че при подаване на заявлението И. е бил на възраст от ** г.
** м. ** дни, т.е. достигнал е изискуемата възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Основният предмет на спора касае категорията на зачетения осигурителен стаж
за периода 01.01.1986 г. – 31.12.1990 г., признат от административния орган за
трета категория труд.
Съгласно
чл. 40, ал. 1 от
Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж
се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с удостоверение по
утвърден образец, издадено от осигурителя, както и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Съгласно ал. 3 на
същия текст документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости за заплати,
други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
Удостоверителното изявление в обр. УП-3 следва да отразява вярно релевантните
за правото на пенсия юридически факти. В случая направеното от осигурителя
предложение за категорията труд в удостоверение образец УП-3 № 29/14.06.2004 г.,
издадено от „И.“ ЕООД гр. *** на оспорващия със заверен стаж като втора
категория на длъжността ** за периода 01.01.1986-31.12.1990 г. не е
прието от административния орган.
Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО от съществено значение
за определяне на категорията на труда е неговия характер, т.е. съдържанието на
изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган.
За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно
положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите
функции, възложени за съответната длъжност, на която е бил положен труда, при
какви условия са изпълнявани тези функции, като водещ критерий за определяне
категорията на полагания труд следва да бъде мястото и характера на
извършваната работа. Преценката за категорията на съответния труд и
осигурителен стаж се прави от административен орган при произнасяне по
направеното искане за пенсиониране или изменение на пенсия, съответно от съда,
при обжалване на издадения административен акт, а осигурителят прави само
предложение за категорията на труда.
Трудът на оспорващия през процесния период е положен преди 31.12.1999 г.
Съгласно разпоредбата на § 2 от ЗР на ПМС № 75 от 1998 г. ( ДВ бр. 39/1998 г. изм. ДВ бр. 123/1998
г.), трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до
31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по
действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда
при пенсиониране /ПКТП/.
Съгласно разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.) положеният труд
от инженерно-техническите
работници до началник на строителен обект
включително следва да се зачете като втора категория труд.
В
заключението по приетата съдебно – счетоводна експертиза, което съдът приема за
обективно и компетентно изготвено, вещото лице сочи, че трудът, положен в
отрасъл *, като **, ** и ** е със същата вредност и тежест като труда на **
включително, поради което тези длъжности попадат в обхвата на т. 66и от ПКТП
(отм.) и се отнасят към втора категория труд.
Събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, мотивират
настоящия съдебен състав да формира извод, че положеният от жалбоподателя труд
за периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1990 г. следва да бъде зачетен като такъв
от втора категория.
Оспорващият
е представил пред пенсионния орган удостоверение образец УП-3 № **/**.**.2004
г., оформено в съответствие с чл. 40, ал. 1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в което труда, положен от И. за
спорния период, е заверен като втора категория.
В
разчетно – платежните ведомости за спорния период не е посочена длъжността на
жалбоподателя, но същият фигурира в различни звена, включително „** и **.
От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че жалбоподателят е полагал
труд изцяло на строителни обекти.
Липсата
на архивни документи не може да се тълкува в разрез с правото на лицето труда
му да бъде категоризиран по начин, съответстващ на реално извършваните от него
дейности и условия на труд.
С
оглед на изложеното и поради определящото значение за категоризирането на труда
на фактите, че работата на оспорващия е протичала изцяло на изгражданите
обекти, при неблагоприятни битови и атмосферни условия, като реално е
упражнявал функциите на технически ръководител, следва да се приеме, че е
налице хипотезата на чл. 66и ПКТП (отм.).
Поради това съдът намира, че положеният от П.К.И. труд през спорния период
от 01.01.1986 г. до 31.12.1990 г. следва да се зачита като такъв от втора
категория и правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст трябва да
бъде преценено на тази база.
Като е потвърдил
разпореждането на Ръководител „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Враца за отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, Директорът
на ТП на НОИ - Враца е постановил административен акт в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби -
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Жалбата е основателна и следва да
бъде уважена, а оспореното решение като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се
изпрати на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 610,00 лева, от които
10,00 лева за платена държавна такса, 400,00 лв. адвокатско възнаграждение и
200,00 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, и на основание чл. 172 от АПК,
Административен съд - Враца,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-06-19-2/24.04.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е оставена без уважение жалбата на П.К.И.
*** вх.№ **** -06-19/30.03.2020 г. против Разпореждане №
2113-06-1803/9/11.03.2020г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ за
отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТП на
НОИ - Враца за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по
тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Враца ДА ЗАПЛАТИ на П.К.И. *** направените по делото разноски в размер на 610,00
/шестстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от
същото.
Административен съдия: