№ 28667
гр. София, 03.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20241110177776 по
описа за 2024 година
Ищецът твърди, че на основание договор за потребителски кредит №..... е получил заем в
размер на 800,00 лв., при уговорена фиксирана лихва – 40,05%, и ГПР – 47,87%. В
договора е предвидено, че кредитополучателят следва да осигури банкова гаранция или
поръчители, които да отговарят кумулативно на редица изисквания – висок осигурителен
доход (минимум 7 МРЗ), да не са поръчители по други договори, да не са кредитополучатели
на други кредити с различна от "редовен" класификация, да представят удостоверения за
доходи и т.н.
При неизпълнение на това задължение, ищецът дължи неустойка в размер на 879,62 лв.,
която се разсрочва в погасителните вноски.
II. Твърдена нищожност на клаузата за неустойка:
Според ищеца тази договорна клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави
(чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД), с императивни норми на Закона за потребителския кредит (ЗПК)
и Закона за защита на потребителите (ЗЗП), и е израз на злоупотреба с по-слаба страна
в правоотношението – потребителя.
Изложени са следните доводи:
Неустойката е прекомерна – почти 110% от главницата (879,62 лв. спрямо 800 лв.);
Тя не обезщетява вреди, а служи като скрито оскъпяване на кредита, в
противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който въвежда таван на общите разходи;
Предвидените изисквания към поръчителите са практически неизпълними –
например доход над 6500 лв. месечно, безсрочен трудов договор, без никакви други
задължения;
Срокът за осигуряване на обезпечението е неразумен – 3 дни, и води до автоматично
задължение за плащане на неустойка;
1
Кредиторът не е извършил предварителна оценка на кредитоспособността на
ищеца, каквото е изискването по чл. 16 ЗПК и чл. 8 от Директива 2008/48/ЕО, с
което е прехвърлил своя риск върху длъжника;
Неустойката не е включена в изчислението на ГПР, а това е задължителен
компонент според §1, т.1 от ДР на ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК – което води до
недействителност на договора съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.
III. Претенции:
1. Да бъде прогласена нищожността на договора за потребителски кредит №....., респ.
клаузата за неустойка;
2. Да бъде осъден ответникът да възстанови на ищеца 50,00 лв., представляващи
платена без основание сума, ведно със законната лихва;
3. Да се назначи съдебно-счетоводна експертиза със задачи:
да установи с какъв реален процент се оскъпява кредита, включително ефекта
от неустойката;
какви разходи са включени в посочения в договора ГПР;
какви суми са платени от ищеца по пера.
Ответникът ..., със седалище и адрес на управление: ....., чрез пълномощник, е подал писмен
отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
На първо място, се твърди, че исковата молба е нередовна, доколкото не съдържа банкова
сметка на ищеца, поради което не би могло да се изпълни доброволно евентуално
осъдително решение.
По съществото на спора, ответникът не оспорва факта на сключване на договора за
потребителски кредит №..... и предоставянето на заем в размер на 800,00 лв., при условия
на фиксирана лихва от 40,05% и годишен процент на разходите (ГПР) – 47,87%. Оспорва се
обаче твърдението на ищеца, че договорът е нищожен, както и че клаузата за неустойка
е недействителна.
Ответникът поддържа, че неустойката в размер на 879,62 лв. е валидно договорена,
предвидима, ясно формулирана и индивидуално уговорена. Уточнява се, че тя се дължи
само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
(поръчители/банкова гаранция) и поради това не следва да бъде включвана в ГПР, тъй
като не представлява разход, присъщ на всеки договор.
Ответникът оспорва и твърдението за злоупотреба с по-слаба страна в правоотношението.
Посочва се, че ищецът нееднократно е сключвал договори с .... – поне 4 на брой, в периода
2022–2024 г., всички с идентични клаузи относно обезпечението и неустойката, което
според ответника доказва, че длъжникът е запознат и доброволно е приемал условията.
Счита се, че не може да се говори за неравноправни клаузи, при положение че същите са
2
били многократно приемани от ищеца.
По отношение на доводите за прекомерност и противоречие с добрите нрави, се изтъква, че:
Неустойката не превишава разумна стойност, с оглед целта си – обезщетение при
неизпълнение;
Съдебната практика и законодателството не налагат включването на условна
санкция (неустойка) в ГПР, тъй като тя не е част от цената на кредита;
Ответникът не е нарушил чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като е посочен както ГПР,
така и лихвеният процент, а допълнителните разходи са били известни на
потребителя.
Ответникът счита още, че не е налице заблуждаваща търговска практика, доколкото
потребителят е получил пълна информация, подписал е договора доброволно, с предоставен
погасителен план, който е предвиждал и вариант с начисляване на неустойка.
Оспорват се и доказателствените искания на ищеца. По-конкретно, ответникът възразява
срещу съдебно-счетоводната експертиза, тъй като според него поставените задачи към
вещото лице са от правен, а не от счетоводен характер.
На основание изложеното, ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани, както и да присъди направените от него разноски по
делото.
Ответникът също така прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, и заявява, че ще представи доказателства
в подкрепа на изложените факти.
Следва да се приемат доказателствата с ИМ и ОИМ и да се допусне СЧЕ, както и да се
насрочи осз, с оглед което , СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА предсатавените с искова молба и отговор документи като
доказателства по делото.
Насрочва открито съдебно заседание на 11.09.2025г. от 10:10ч. , за която датата да се
призоват страните.
Правна квалификация:
1. Иск за прогласяване на нищожност на клаузи в договор за потребителски кредит
№.....:
3
Правно основание:
чл. 26, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД – нищожност поради противоречие със
закона, а именно:
чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10, чл. 16, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 22 и чл. 23 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) – заради непосочване на
реалния размер на ГПР и прикрито оскъпяване чрез неустойка;
§1, т. 1 от ДР на ЗПК – за дефиницията на „общ разход по кредита“;
чл. 68д, ал. 1 и 2 от ЗЗП – във връзка със заблуждаваща търговска
практика.
2. Алтернативно или кумулативно:
чл. 26, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – нищожност поради противоречие с добрите
нрави, тъй като клаузата за неустойка:
е прекомерна и несъразмерна;
води до неоснователно обогатяване;
заобикаля законовия таван на разходите (чл. 19, ал. 4 ЗПК);
цели да санкционира потребителя, без да обезщетява реални вреди.
3. Нищожност поради неравноправна договорна клауза:
чл. 143, т. 5 и 10 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) – клауза, която
предвижда необосновано висока неустойка при неизпълнение от страна на
потребителя, е неравноправна, а съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП – е нищожна.
4. Иск за връщане на платена сума от 50,00 лв. (без основание):
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – неоснователно обогатяване, ако бъде установена
нищожността на клаузата или договора.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
I. Относно иска за прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка
/или на целия договор/ – чл. 26, ал. 1 ЗЗД (противоречие със закона и
добрите нрави):
В тежест на ищеца е да докаже:
Съдържанието на договора за потребителски кредит №..... (доказва се с
представяне на самия договор);
Съществуването и размера на уговорената неустойка (чл. 6.2 от договора);
Условията за осигуряване на поръчители или банкова гаранция;
Невъзможността или практическия характер на изпълнение на тези
условия (вкл. чрез писмени доказателства и свидетели при нужда);
4
Че неустойката не е включена в посочения ГПР – доказва се чрез договор и
счетоводна експертиза;
Размерите на главницата и на неустойката (за да се покаже несъразмерност
– 879,62 лв. спрямо 800 лв.);
Противоречие с чл. 11, т. 9 и 10, чл. 19, ал. 4, чл. 22 и чл. 23 от ЗПК – чрез
договор, обяснение на вещо лице и съдебна практика;
Противоречие с чл. 143 и сл. от ЗЗП – чрез обосновка на
неравноправността на клаузата (експертно и правно).
В тежест на ответника (....) е да докаже:
Че клаузата за неустойка е съответна на действителни вреди от
неизпълнение (чл. 92 ЗЗД);
Че е извършена предварителна оценка на кредитоспособността на ищеца
по чл. 16 ЗПК – напр. чрез кредитно досие, проверка в ЦКР, служебни
бележки и др.;
Че клаузата за неустойка е надлежно включена в ГПР и е съобщена на
потребителя – напр. с погасителен план, анекс, извлечение, разяснителни
документи;
Че потребителят е бил надлежно уведомен за условията – напр. с
подписани информационни формуляри или декларации за информирано
съгласие;
При твърдение за реално осигурено обезпечение – да докаже това (напр.
поръчителски договор или банкова гаранция).
индивидуална договореност
II. Относно иска по чл. 55 ЗЗД – за връщане на сума, платена без основание:
Ищецът доказва:
Че е платил сумата от 50,00 лв.;
Че договорът или клаузата, въз основа на която е извършено плащането, е
нищожна;
Ответникът дължи да докаже, че има основание за получаване и задържане
на сумата.
По делото са безспорни следните обстоятелства:
Установява се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №.....,
съгласно който на ищеца е предоставена сума в размер на 800,00 лева, при уговорена
фиксирана лихва в размер на 40,05% и годишен процент на разходите (ГПР) – 47,87%.
5
Съгласно клаузите на договора, кредитополучателят се е задължил да осигури банкова
гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на редица
специфични изисквания, включително минимален размер на осигурителен доход, липса на
други поръчителства или кредитни задължения, и представяне на удостоверение за доход.
При неизпълнение на това задължение в договорен тридневен срок, кредитополучателят
дължи неустойка в размер на 879,62 лв., която се включва разсрочено в месечните
погасителни вноски. Не се спори, че ищецът е усвоил кредита и не е осигурил поръчители
по договора.
Спорно по делото е следното:
Ищецът оспорва валидността и действителността на уговорената неустойка, както и
законосъобразността на договора като цяло. Поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, както и с императивни разпоредби на Закона за
задълженията и договорите (чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД), Закона за защита на потребителите
и Закона за потребителския кредит, включително чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, чл. 19, ал. 3 и
ал. 4, чл. 22 и 23 ЗПК.
Ищецът твърди, че:
Неустойката е прекомерна и съизмерима с главницата (879,62 лв. срещу 800 лв.);
Служи като скрит разход, който не е включен в ГПР, с което се заобикаля
законовият таван на разходите;
Изискванията към поръчителите са практически неизпълними (напр. доход над
6500 лв. месечно, безсрочен договор, липса на други кредити или поръчителства);
Кредиторът не е извършил предварителна оценка на кредитоспособността, както е
изискуемо по чл. 16 ЗПК и чл. 8 от Директива 2008/48/ЕО, като по този начин е
прехвърлил своя търговски риск върху потребителя;
ГПР не отразява действителните разходи, което представлява заблуждаваща
търговска практика, както е разяснено в практиката на СЕС;
Целта на клаузата за неустойка не е да обезпечи изпълнението на главното
задължение, а да осигури допълнителна печалба, поради което противоречи на
принципите на добросъвестност и добри нрави.
Ответникът оспорва тези твърдения, като поддържа, че клаузите са предварително
известни на потребителя, че същият доброволно е сключил договора, че неустойката е
уговорена при ясни правила и че изискването за поръчителство е обичайна практика в
договори от този вид.
ДОПУСКА СЧЕ с въпроси в искова молба и на въпросите на съда:
1. Какъв е реалният общ разход по кредита за потребителя (ГПР), ако се включи и
неустойката от 879,62 лв., уговорена по договора за кредит №.....?
6
(да се посочи изчислението на реалния ГПР спрямо §1, т.1 от ДР на ЗПК)
2. Включена ли е сумата от 879,62 лв. (неустойката) при формиране на посочения в
договора ГПР?
(ако не – да се отбележи дали това води до разминаване между декларирания и
реалния ГПР)
3. Какви пера (такси, комисиони, неустойки и др.) са включени в ГПР, отразен в
договора?
4. Какъв е размерът на всички реално платени от кредитополучателя суми по
договора, разбити по следните пера:
главница;
възнаградителна лихва;
неустойка;
такси (вкл. административни, за усвояване, за обезпечение, др.);
други дължими суми, ако има такива.
5. Какъв е действителният процент на оскъпяване на кредита с включване на
неустойката (като процент от усвоената сума от 800,00 лв.)?
6. Разсрочена ли е неустойката в погасителните вноски и в какъв размер?
7. Какъв е размерът на всяка отделна погасителна вноска и каква част от нея е
дължима за главница, лихва, неустойка или други пера?
8. Какво е съотношението между платената неустойка и усвоения размер на
кредита? Надвишава ли тя 100% от главницата?
Платена ли е сумата в размер на 50 лв. на ответника и от кого?О
ОПРЕДЕЛЯ ВЛ Д. В.
Определя депозит в размер на 500 лв., вносими от бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ОСТАНАЛИТЕ ДОКАЗТАЕСТВЕНИ ИСКАНИЯ НА
СТРАНИТЕ.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
7
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и
препис от писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8