№ 980
гр. Варна, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100501689 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 58604/08.07.2024г. от М. В. А. с
ЕГН **********, срещу Решение № 2588 от 09.07.2024 г г., по гр.д. №
20243110106594 по описа за 2024г. на Варненски районен съд, 26с-в, с което
съдът УВАЖАВА молбата на Д. Е. И., с ЕГН ********** от ***, действаща
лично и като законен представител на детето М. А. А., ЕГН **********, за
издаване на заповед за защита от домашно насилие, като: ЗАДЪЛЖАВА М. В.
А., с ЕГН ********** от ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА
ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Д. Е. И., с ЕГН ********** от ***, и детето
М. А. А., ЕГН **********,. ЗАБРАНЯВА на М. В. А., с ЕГН ********** от
*** да приближава Д. Е. И., с ЕГН **********, на по-малко от 100 метра,
както и жилището, което тя обитава– жилището в ***, а също и местата за
нейните социални контакти и отдих, ЗА СРОК ОТ 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА М. В. А., с ЕГН ********** от ***, да заплати по сметка на РС –
Варна държавна в размер на 30 лв. (тридесет лева). ОСЪЖДА М. В. А., с ЕГН
********** от ***, да заплати на Д. Е. И., с ЕГН ********** от ***,
1
направените по делото разноски от 1000 лв. (хиляда лева).
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост, както и поради
допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на
материалния закон. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички доводи и
възражения на ответницата - изобщо липсват в мотивите на съда посочените
факти от тезата на ответницата, липсва и преценка на събраните в тази връзка
доказателства чрез разпит на свидетеля–очевидец на случилото се A. A.. Не са
обсъдени и наведените твърдения във връзка със странното поведение на
молителката преди подаване на молбата за домашно насилие, а именно
прекратяването на отношенията с родителите й, страха й от тях, жалбата в
полицията от страна на майка й, снетите обяснения на молителката в
полицията, доказателствата във връзка с твърдяното психическо заболяване на
молителката. Твърди и допуснати от съда процесуални нарушения –
неизготвяне в цялост на доклад по делото, а именно нито в докада при
насрочване на делото, нито в този, изготвен в първото по делото с.з. съдът е
докладвал твърденията на ответницата. Не са уважени и допустимите и
относими доказателствени искания на ответниката, с които същата цели
доказване на твърдените от нея обстоятелства. С това съдт е допуснал
неравнопставеност на страните в процеса. Твърди още, че съдът неправилно е
анализирал събраните по делото гласни доказателства и е извадил грешен
правен извод. Сочи, че показанията на св. A. И. са вътрешно противоречиви,
освен това същата е заинтересовано лице, а показанията на св. K. Д. не се
основават на непосредствени впечатления. От своя страна показанията на A.
A. са последователни и логични. Сочи, че подването на молбата за защита от
домашно насилие е провокирано от водените други дела между страните и
цели премахването и дискредитирането на ответницата като свидетел по
другите дела.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли молбата по ЗЗДН.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата. Същата сочи, че актът на съда е правилен и
законосъобразен, както и надлежно обоснован. В хода на производството не са
допуснати твърдените процесуални нарушения, а доказателствените искания
2
правилно не са уважени. Налице е психическо насилие от страна на
ответницата, което правилно е санкционирано от съда чрез постановяване на
конкретните мерки.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът поддържа
въззивната си жалба и оспорва отговора, а въззиваемата страна поддържа
отговора си и оспорва въззивната жалба.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие от страна на
молителката Д. Е. И., с ЕГН ********** от ***, действаща лично и като
законен представител на детето М. А. А., ЕГН **********, против
ответницата М. В. А., с ЕГН ********** от ***.
В молбата се твърди, че ответницата е баба по бащина линия на детето и
майка на бившия съжител на молителката. През 2021 г. молителката
установила съжителство на съпружески начала със сина на ответницата, като
на 04.07.2022 г. се родила дъщеря им М. А.. След раждането на детето
отношенията между съпрузите се влошили, като причината за това била
грубата и неуважителна намеса на ответницата по въпроси с домакинството и
отглеждането на детето. Родителите на детето се разделили на 15.05.2023 г.,
като грижите относно детето поела молителката, подпомагана от нейните
родители. Отношенията между молителката и ответницата били силно
влошени, като последната предприемала действия, целящи да дискредитират
възможностите на молителката да отглежда детето, включително и депозиране
молба по Закона за здравето, с твърдения, че страда от психично заболяване.
Към момента било висящо производство за определяне на родителските права
спрямо детето, като съгласно постановени привременни мерки родителските
права били предоставени на молителката. Бащата на детето изпълнявал
стриктно определения режим на лични контакти, но винаги вземал детето
заедно с ответницата. На 24.03.2024 г. пред дома на молителката, във връзка с
осъществяване режима на лични контакти, ответницата отишла заедно с
бащата на детето и в момента на предаване на детето отправила спрямо
3
молителката на висок, неприличен тон заплахи и обиди, както заявила:
„Откажи се от детето, защото ако не го направиш и продължиш да се грижиш
за него, ще имаш проблеми, детето ти ще умре.“; „Откажи се от детето докато
е време, имаме връзки и ще го вземем!“; „Ти си много дебела и пъпчасала, да
не си бременна отново?“ Тези изявления били отправени в присъствие на
детето, както и на майката на молителката. Вследствие инцидента детето се
разстроило и започнало да плаче. Така отправените заплахи спрямо
молителката провокирали у нея страх, безпокойство и притеснения за своя
живот и този на детето й; чувствала се стресирана и унижена. В следващия
период от време ответницата продължила да действа в насока да вземе детето
и да дискредитира молителката като родител.
Ответницата в подадения отговор чрез процесуалния си представител
оспорва подадената молба за защита от домашно насилие. Твърди, че
изявленията в молбата са неверни, както и данните в подадената декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не отговарят на действителното положение. Твърди, че в
началото на съжителството между молителката и сина на ответницата
отношенията им били добри. Молителката била мила и спокойна, сближила се
с ответницата; ответницата й помагала в домакинската работа, често се
виждали и прекарвали време заедно. С напредването на бременността на
молителката тя започнала да проявява странности. По повод спречкване със
своята майка, ответницата преустановила контакти с нея, както и с другите си
роднини и започнала да проявява негативно отношение към тях. След
раждането на детето се влошили и отношенията й със съжителя й и баща на
детето, като молителката започнала да проявява и физическа агресия спрямо
съжителя си. През месец януари 2023 г. психичното състояние на молителката
се влошило, като поводът за това бил, че молителката не успяла да успешно да
издържи изпит за шофьор. Молителката, заедно с ответницата и съжителя си
посетила психотерапевт, от който била насочена към психиатър. Последният
поставил диагноза „шизофрения“ и предписал лечение. Постепенно
ответницата започнала да проявява враждебно отношение и към ответницата.
Провокирала множество скандали, заплашвала съжителя си и ответницата, че
няма да видят детето. През месец май 2023 г. молителката се преместила в
жилището на своята майка. В последвалата между нея и съжителя й
кореспонденция тя бил груба, вулгарна, обиждала и заплашвала, че ще нареже
ответницата на парчета. Последвало иницииране на съдебни производство по
4
различни поводи между двамата бивши съжители, както и между тях и техни
роднини. В производството по спора за родителски права над детето М. А. А.
били постановени привременни мерки, като на посочената от молителката
дата 24.03.2024 г. ответницата, заедно със сина си отишли до дома на
молителката, за да вземат детето в изпълнение на режима на лични контакти
на бащата с детето. Ответницата отрича в този ден да е отправяла към
молителката описаните в молбата изявления и каквито да са обидни изрази и
закани. Твърди, че разменила реплики само с майката на молителката и след
вземане на детето тръгнали за дома на бащата. Предвид така изложените
обстоятелства ответницата моли молбата за защита от домашно насилие да
бъде отхвърлена.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна не изпраща представител на
насрочените заседания, изпраща становище по случая, в което се сочи, че
семейството е познато на службата от месец юли 2023 г., установен е остър
конфликт между родителите на детето, които многократно са консултирани
относно рисковете и последиците от същия за психиката на детето. Към
момента продължава работата на специалистите с родителите на детето, която
е насочена към социални и психологически консултации.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
Съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята
и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В конкретния случа се твърди психическо насилие, извършено пряко
спрямо майката, а спрямо детето съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН.
5
В настоящия случай не се оспорва, че молителите и ответника имат
изискуемата от ЗЗДН връзка помежду си в хипотезите на чл.3, т. 7 и 5 от
ЗЗДН. Поради това молителите са активно легитимирани да предявят молбата
по ЗЗДН. Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 от
ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи
произнасяне на съществото на спора.
За доказване на твърдените в молбата посегателства е представената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която ЗЗДН придава особена
доказателствена сила. Дори и без наличие на други доказателства, но само в
случай, че не се опровергава от останалите доказателства по делото,
декларацията има достатъчна доказателствена сила, придадена от закона,
която задължава съда да приеме, че актовете на домашно насилие са
осъществени. Тежестта на доказване относно оборване на доказателствената
сила на декларацията, е на ответника.
С декларацията си по чл.9, ал.3 от ЗЗДН молителката е декларирала, че
спрямо нея и дъщеря й е извършен акт на домашно насилие от лицето М. В.
А., с адрес ***, ап. 10, ЕГН: **********, изразяващ се в следното:
„На 24.03.2024 г. пред дома ми, находящ се в ***, във връзка с
осъществяване на определения режим на лични контакти с бащата,
ответницата дойде заедно със сина си пред дома ми и този на родителите ми,
находящ се в ***. В момента на предаване на детето г- жа А. отправи спрямо
мен, с висок, неприличен тон, вербални заплахи и обиди, обективирани в
следните изявления: „Откажи се от детето, защото ако не го направиш и
продължиш да се грижиш за него, ще имаш големи проблеми, детето ти ще
умре."; „Откажи се от детето докато е време, имаме връзки и ще го вземем!";
„Ти си много си дебела и пъпчасала, да не си бременна отново?". Всички тези
изявления ответницата отправи в присъствието на детето М. А. и майка ми A.
И.. В резултат от поведението на ответницата, детето се разстрои, започна да
плаче.“
В конкретния случай освен представената декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН са разпитани като свидетели по делото A. П. И. - майка на молителката,
K. Г. Д. - съжителстваща с чичото на молителката и A. Д. A. – син на
ответницата. Всички разпитани по делото свидетели имат родствена връзка
или друга приравнена на нея връзка /в конкретния случай приравнена на
6
връзка по сватовство/, поради което техните показания следва да се
преценяват по реда на чл. 172 от ГПК. Отделно от това свидетелката A. П. И.
има подадена жалба срещу ответницата М. В. А. от 21.07.2022г., по която е
образувана прокурорска преписка № 11991/2022г. на РП – Варна. Няма спор и
че страните и свидетелите са въвлечени и в спора за родителски права по
отношение на детето М. А. А., ЕГН ********** между Д. Е. И. и A. Д. A..
От показанията на A. П. И. се установява, че молителката и A. не живеят
заедно от миналата година май месец. Сочи, че A. когато идва да взема
детето, винаги е придружаван от майка си М.. Тя обикновено идва да всява
паника и в повечето случаи напада дъщеря й с обидни думи, че е много
дебела, че много е пъпчасала, да се откаже от детето, те имали връзки, така
или иначе ще вземат детето. По този начин няколко пъти протичат срещите. Тя
няма възможност да присъства всеки път, но лично на нея М. й е казвала
няколко пъти, да дадат детето, защото детето ще умре. Посочва, че дъщеря й е
винаги разстроена, плаче. Спомня си 24.03. Разговорът протекъл по този
начин, с нападките на М.. Не знае дали детето е било здраво на 24.03. или с
температура. Не си спомня дали тогава са дали торбичка с лекарства за детето.
Твърди, че е чувала и двамата /М. и A./ да са казвали да спрат мъките на
детето, да им го предадат, защото тя е млада, ще си роди други деца, но не
може да каже кога го е казала, дали преди да обясни за лекарствата или по
друго време. Твърди, че на 24.03 когато се отправяли тези обиди, детето било в
ръцете й, а после в на A. ръцете. Сочи, че детето се разстройва всеки път при
такива срещи и скандали и детето се разплаква. „Детето е прекалено малко, за
да има реакция, не съм обърнала внимание, но детето беше разстроено. Детето
се разплака, това е моята преценка. Майката, мисля, че не отговори на М.,
мисля, че стоя до мен, не си спомням.“. „A. нищо не направи в този момент.
Той все едно не чуваше, не виждаше, все едно го нямаше“. После: „Аз дадох
обяснение за лекарствата, защото майката носеше мисля детето или аз ли го
носих“.
От показанията на K. Г. Д. се установява, че тя съжителства с чичото на
Д., а къщата е близнак и от балкона вижда всичко. Майката на A. присъства на
срещите за режим на личен контакт почти винаги. Свидетелката не може да
чуе разговора им от балкона, но той й е предаден от Д.. Знае от Д., че бабата
все говори, че детето ще умре, ще трябва да й го даде, че те ще го спечелят, че
са с много връзки, че не могат да се грижат, че е грозна, че е дебела, че е
7
пъпчива, пак ли е бременна. Постоянно обиди. Д. след това е разстроена.
Сочи, че ответницата се държи нападателно, тя вижда от терасата. Не си
спомня датата на инцидента. Сочи, че на този случай, за който е делото, не е
присъствала. Свидетелства и за друг акт на насилие, извън предмета на
делото, извършен от трети за делото лица срещу ответницата, за който вече
има постановено съдебно решение.
От показанията на A. Д. A. се установява, че на 24.03. отишли с майка си
с такси, за да вземат детето за личен контакт. Той бил на предната седалка до
шофьора, слязъл и отишъл към детето. Отпред го чакали майката на Д. – A.,
заедно с Д. и детето. A. държала една торба с лекарства и казала, че детето
кара вирус. Започнала да му обяснява как да ги дава на детето. Д. държала
детето, след което го дала на свидетеля. След като майка му след минута
излязла от таксито, се приближила на около метър, метър и нещо. A. се
обърнала към нея и я попитала: “Ти какво търсиш тук?“ и тя отговорила:
„Каквото и ти търсиш и аз съм баба на това дете“. След това A. му дала
лекарствата и се прибрала в двора на къщата. Той останал още малко с Д., след
което се качил в таксито. Тръгнали си с майка си заедно. Сочи, че изобщо не е
имало диалог между майка му и Д. този ден. Майка му не винаги идва с него
при режим на личен контакт. Единственият път, в който майка му слязла от
таксито, бил на 24.03, през другото време тя си стои в таксито. Сочи, че между
майка му и Д., докато живеели заедно, не е имало конфликти, двете
поддържали перфектни отношения. По време на случилото са на 24.03.,
детето било болно и си стояло кротко и мирно. Не се усмихвало, било
отпуснато, не е плакало изобщо. Тя много обича баба си М. и никога е нямала
проблеми с нея. Майка му говори обичайно нормално, не говори на висок тон.
Също свидетелства и за другия акт на насилие, извън предмета на делото,
извършен от трети за делото лица срещу ответницата, за който вече има
постановено съдебно решение.
Съдът кредитира показанията на св. A. Д. A., който е очевидец на
случилото се на 24.03. и дава ясни и последователни, пълни и точни
обяснение за всички факти и обстоятелства, относими към срещата на
молителката и ответницата на 24.03. Неговите показания са вътрешно
непротиворечиви и съответстват на изложените от ответницата твърдения,
както и на житейската логика. От своя страна показанията на св. A. П. И. са
8
вътрешно противоречиви, не съответстват на изложеното от молителката в
декларацията и противоречат на житейската логика. В своите показания A. П.
И. говори общо и по принцип /18 пъти употребява думите обикновено,
винаги, никога, по принцип, всеки път, в повечето случаи/, а когато следва да
свидетелства за акта от 24.03. не си спомня и не е сигурна /12 пъти употребява
думите: не си спомням, не мога да кажа, не съм обърната внимание, не знам,
мисля, че/. Не си спомня дали точно на датата 24.03. детето е имало
температура и е било болно, но след това сочи, че е предавана торбичка с
лекарства. Не си спомня кой е държал детето – в началото сочи, че тя е
държала детето, след което го е предала на A., а след това казва, че не си
спомня дали тя или Д. е държала детето. Свидетелства, че М. винаги говори
такива неща, както и че и М. и A. са й казвали лично на нея да дадат детето,
защото Д. е млада и ще си роди други деца, но не сочи точно на конкретната
дата кой на кого какво е казал. Сочи, че молителката е разстроена всеки път
/отново общо и не за конкретната дата/, но не може да си спомни реакцията на
детето. Първоначално заявява, че детето е много малко, за да има реакция на
тези думи /което е в съответствие с житейската логика, че едно малко дете не
може да възприеме обидите по начина, по който ги възприема един възрастен/,
но в последствие заявява, че детето е било разстроено и се е разплакало, като
не обяснява в следствие на какво точно, на кои думи и/или действия на
ответницата детето е реагирало по този негативен начин. В този случай много
по-логични се явяват показанията на св. A. A., че детето, което е било болно по
това време, е стояло отпуснато и не е реагирало на разменени между
възрастните реплики. Още повече, че свидетелката A. П. И. не сочи, че
ответницата е повишила тон, което би могло да бъде причина за реакция от
страна на детето.
Показанията на св. K. Г. Д. не почиват на непосредствени впечатления,
доколкото самата тя сочи, че не е видяла от балкона на къщата си точно
случката от 24.03., а тя й е била разказана от молителката и майка й, поради
което показанията й не може да се считат за достоверни.
С оглед горното съдът намира, че не е доказан твърденият акт на
домашно насилие.
Отделно от това съдът намира и, че твърденият акт, извършен от М. В.
А. на 24.03. не представлява акт на домашно насилие.
9
ЗЗДН не дава легална дефиниция на термина: „психическо насилие“.
От психологична гледна точка психическото насилие, наричано още
психически тормоз /който термин сам по себе си предполага продължителност
на поведението/, е форма на насилие, което се характеризира с факта, че даден
индивид, чрез начина, по който се отнася спрямо друг човек, е пряко или
косвено отговорен за това лицето да попадне в състояние на психологическа
травма, от рода на тревожност, депресия или пост-травматичен стрес.
Видовете психично насилие могат да включват вербална агресия, унижение,
пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да
намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие, неговото
достойнство и трезво мислене. Вербалната агресия съставлява използване на
негативни думи – обиди и заплахи, агресивна интонация – викове и крясъци,
както и предизвикващи послания за определено поведение.
В конкретния случай се твърди обида: „Ти си много си дебела и
пъпчасала“ и заплаха: „Откажи се от детето, защото ако не го направиш и
продължиш да се грижиш за него, ще имаш проблеми, детето ти ще умре.“;
„Откажи се от детето докато е време, имаме връзки и ще го вземем!“.
Твърденията за висок тон не се доказват от показанията на нито един свидетел.
Обидата, според речника на българския език /доколкото в конкретния
случай не е налице наказателно производство за обида по смисъла на НК/,
представлява дума или израз, изказване или поведение, което се смята за
унизяващо, обидно и нетактично. Не всяка обида обаче може да обоснове
психическо насилие. За да може да се говори за психическо насилие, следва да
са налице такива обиди, в резултат на които едно лице може да изпадне или е
изпаднало в състояние на тревожност, депресия или пост-травматичен стрес.
Такива твърдения няма наведени от молителката. Отделно от това
еднократната обида трудно може да обоснове изпадане в подобно състояние.
А за да се докаже системност, е необходимо да са доказани поне три отделни
акта на насилие при условията на пълно и главно доказване, а не да се прави
опит да се установяват с показания на свидетели от рода на: „винаги/всеки път
и пр.… така се изказва“.
Що се отнася за твърдяната „заплаха“ съдът намира, че цитираните думи
не съдържат заплаха за живота и здравето на детето. В първата си част те
съдържат негативна интерпретация на грижите, полагани от майката, а във
10
втората част – субективна увереност в изхода на делото за родителски права.
Същите в никакъв случай не биха могли да вменят страх у здравомислещ
човек, макар да причиняват негативни емоции у същия. В този смисъл, дори и
да приемем, че тези реплики са били казани, те нямат силата и интензитета да
причинят негативните вреди, които се изискват, за да бъде окачествен един акт
като акт на домашно насилие.
Останалите факти и обстоятелства, свързани с минали отношения
между страните, могат да бъдат ценени само при доказан акт на насилие и
само доколкото установяват системност на насилието. Твърдяната от
ответницата диагноза на молителката /параноидна шизофрения/ не е доказана,
но дори и в случай да беше, тя няма отношение при преценката на съда сторен
ли е акта на насилие от страна на ответницата или не, доколкото и лица с
психически заболявания могат да бъдат обект на насилие, както и на защита.
Настоящата инстанция намира за необходимо да подчертае, че
влошените отношения между роднини, възникнали въз основа на спорове за
родителски права или други междуличностни въпроси, не следва да се
решават по реда на ЗЗДН. Този закон е предвиден като специално и незабавно
средство за съхраняване на физическата и психическата неприкосновеност на
лицата – реални жертви на домашно насилие, а не за разчистване на сметки,
неуредени по друг правен ред.
Предвид несъвпадащите крайни изводи на двете инстанции, Решение №
2588 от 09.07.2024 г г., по гр.д. № 20243110106594 по описа за 2024г. на
Варненски районен съд, 26с-в, следва да бъде отменено и следва да бъде
постановено друго, с което молбата по ЗЗДН да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноските за производството, сторени от него и за двете
инстанции, на основание чл. 78 ал. 3 от ЗПК. Същите са в размер на сумата от
1800лв., представляваща уговорено и заплатено в полза на процесуалния му
представител адвокатско възнаграждение, съгласно приложените по делото
договори за правна защита и съдействие, инкорпориращи и разписки за
заплатените суми /1000лв. +800лв./.
Съгласно чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН, при отказ за издаване на заповед или при
отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от
молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили
11
18-годишна възраст, както и на лица, които са в безпомощно състояние
вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или са поставени под
запрещение. Доколкото молителката не отговаря на нито едно от условията на
чл. 11 ла. 3 от ЗЗДН, същата дължи заплащане и на сумата от 25 лв.,
представляваща държавна такса за производството, съгласно чл. 16 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2588 от 09.07.2024 г., по гр.д. № 20243110106594
по описа за 2024г. на Варненски районен съд, 26 с-в, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата за защита от домашно насилие, подадена от
молителката Д. Е. И., с ЕГН ********** от ***, действаща лично и като
законен представител на детето М. А. А., ЕГН **********, против
ответницата М. В. А., с ЕГН ********** от ***.
ОСЪЖДА Д. Е. И., с ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М. В.
А., с ЕГН ********** от ***, сумата от 1800лв. /хиляда и осемстотин лева/,
представляваща сторени разноски за производството пред двете инстанции, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Е. И., с ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд,
сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за
производството, съгласно чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, на основание чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, на основание чл. 17 ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13