Определение по дело №2454/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260504

гр. Пловдив, 11.11.2020 г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

            ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

             КОСТАДИН ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 2454 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 418, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Лайт Кредит“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н Северен, ул. „Полет“ № 1, представлявано от управителя Н. С. М., подадена чрез адв. Н.Л., против разпореждане от 25.09.2020 г., инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260341/25.09.2020 г. по ч. гр. д. № 12114/2020 г. на РС – Пловдив, IІ гр. с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжниците К. А. С., ЕГН **********, и Н. Т.М., ЕГН **********, за сумата от 119,78 лева – възнаградителна лихва за периода 17.11.2018 г. – 16.04.2019 г., както и за разноските над уважените до пълните претендирани размери.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакуваното разпореждане и се поддържа, че вземането за възнаградителна лихва е дължимо по силата на сключен договор за паричен заем между жалбоподателя, като заемодател, и К. А. С. и Н. Т. М., като заематели. Вземанията по договора, били обезпечени с процесния запис на заповед, като сумата посочена в същия била сборна от дължимите по договора главница и възнаградителна лихва. Следователно дължимата договорна лихва се съдържала в записа на заповед. В този смисъл сочи и съдебна практика. По изложените съображения се моли за отмяна на разпореждането, в обжалваната му част, както и да се осъдят длъжниците да заплатят претендираната възнаградителна лихва.     

Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч. гр. д. № 12114/2020 г. на РС – Пловдив, IІ гр. с., е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против К. А. С. и Н. Т. М. за следните суми: 1 777,73 лв. главница и 119,78 лв. възнаградителна лихва за периода 17.11.2018 г. – 16.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава. Заявителя, настоящ жалбоподател, сочи, че вземането му произтича от запис на заповед, издаден от К. А. С., с падеж на плащане – 16.04.2019 г., и подписан от Н. Т. М. като авалист. Сочи се още, че въпросния запис на заповед обезпечава вземанията на заявителя срещу двамата длъжници по договор за потребителски заем от 16.08.2018 г. В изпълнение на изискванията на чл. 417, т. 10 от ГПК със заявлението са представени още процесния запис на заповед, потребителския договор за паричен заем и общите условия към същия.

За да отхвърли заявлението в частта му, с която се претендира сумата в размер на 119,78 лв. – възнаградителна лихва за периода 17.11.2018 г. – 16.04.2019 г., районният съд е приел, че лихвата не е вземане, което е обективирано в документа – записа на заповед, и доколкото съдът не може да издава изпълнителен лист за суми, стоящи извън изпълнително основание, то и претенцията за лихвата не може да се уважи.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя гореизложените изводи на районния съд, като съображенията за това са следните. В т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС е даден отговор на въпроса допустимо ли е издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. ВКС е приел, че „по молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед съдът следва да провери дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на листа. Проверява се формалната доказателствена сила на изпълнителното основание. Съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представеното изпълнително основание, … с оглед характера на производството и проверката, която съдът извършва в него на изпълняемото право и която проверка е съсредоточена в рамките на изпълнителното основание, не е допустимо присъждане на закъснителни (мораторни) лихви, защото не се касае за вземане, което е обективирано в документа.“ Следователно въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист само за суми, които са изрично посочени в изпълнителното основание, т.е. в записа на заповед. Както и ВКС е отбелязал, не се издава заповед дори за мораторната лихва, начислена преди подаването на заявлението, доколкото същата не изхожда от записа на заповед. На още по-силно основание не е допустимо да се издава заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземане за възнаградителна лихва, което не е обективирано в представения запис на заповед, а се дължи въз основа на каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед. Заповедта по чл. 417 от ГПК се издава само за сумите, посочени в изпълнителното основание. В т.н. видно от представения от жалбоподателя към заявлението му по ч. гр. д. № 12114/2020 г. на РС – Пловдив, IІ гр. с-в, запис на заповед, същият е издаден за сумата от 2 311,44 лв., като не е упоменато в самата ценна книга какво се включва в тази сума. Следователно цитираната сума представлява паричната стойност на едно единствено вземане за главница по запис на заповед, издаден на 28.01.2014 г. в гр. Пловдив, в полза на жалбоподателя от К. А. С., с авалист Н. Т. М.. Въз основа на този запис на заповед е недопустимо да се присъжда вземане за възнаградителна лихва, каквото е претендирано в т. 9, б. „б“ на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 с вх. № 266148/23.09.2020 г. по описа на РС – Пловдив.

За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че действително е допустимо със запис за заповед да се обезпечава вземанията за главница и за възнаградителна лихва, породени от едно каузално правоотношение по договор за кредит. В този смисъл е и посоченото от жалбоподателя Решение № 217 от 23.02.2016 г. по т. д. № 3022/2014 г., I т. о., ТК на ВКС. В същото решение обаче е посочено още, че „успоредното съществуване на вземанията по двете правоотношения /абстрактно и каузално/, независимо от връзката между тях, води до възникване и на отделни акцесорни права по всяко едно от тях … Главницата по ценната книга няма характер на лихва, дори когато обезпечава не само главно, но и акцесорно вземане за лихва по каузална сделка.“ Т.е. вземанията по записа на заповед и по каузалната сделка (в случай договор за потребителски кредит) са две самостоятелни и не може въз основа на записа на заповед да се претендират вземания в размер и вид, съобразно уговореното в договора за кредит. Съдът е длъжен да издаде исканата заповед за изпълнение, в случай, че са налице процесуалните предпоставки за това, но само за суми изведими от самото изпълнително основание. Каузалното правоотношение се изследва само когато се твърди погасяване на вземането (в този смисъл Решение № 17 от 16.02.2015 г. по т. д. № 116/2014 г., II т. о., ТК на ВКС и Решение № 114 от 10.07.2014 г. по т. д. № 1469/2013 г., I т. о., ТК на ВКС). 

По изложените съображения жалбата се намира за неоснователна, а атакуваното разпореждане, като правилно, следва да се потвърди.    

Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в тази част, законосъобразен се явява и актът на първоинстанционния съд по отношение на разноските за частта, за която е било отхвърлено искането.

Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК определението на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260341 от 25.09.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 12114/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IІ гр. с., в ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжниците К. А. С., ЕГН **********, и Н. Т. М., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. П., ул. „********“ № * за сумата от 119,78 лева – възнаградителна лихва за периода 17.11.2018 г. – 16.04.2019 г., както и за разноските над уважените до пълните претендирани размери.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1./                    

 

 

  2./