Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на деветнадесети
май през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 16860 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 211764/09.09.2019 г. СРС, 45 с-в, по гр.д.№
23230/2016 г. е осъдил И.С.Й. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 92,39 лв., представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от м.10.2011 г. до
м.04.2013 г. относно топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „*******,
абонатен № 247505 със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-26.04.2016
г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 8,85 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за отопление на имота за периода от 01.12.2011
г. до 13.03.2014 г., като е отхвърлил иска за главница за доставена топлинна
енергия за сумата от 2 490,05 лв.-разликата над уважения размер от 92,39
лв. до пълния предявен размер от 3 582,44 лв. и за главница за такса за
дялово разпределение за сумата от 55,08 лв., както и исковете с правно
основание чл.86 ЗЗД за сумата от 8,60 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.12.2011 г.
до 13.03.2014 г. и за сумата от 355,20 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за отопление на имота-разликата над уважения размер от 8,85
лв. до пълния предявен размер от 364,05 лв.Решението е постановено при
участието на „Т.с.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете срещу И.С.Й. за главница за
топлинна енергия и за мораторна лихва с оплаквания, че в посочената част
решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.Въззивникът
се позовава на клаузата на чл.32, ал.3
от Общите условия, съгласно която когато при изравнителната сметка се установи,
че начислената на купувача сума е по-голяма от реално потребената от него
енергия, със сумата в повече, в случай че са налице просрочени задължения, се
погасяват най-старите.Твърди, че съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/ със сумите за възстановяване от изравнителните сметки са
погасени задължения, предхождащи процесния период, което е в интерес на
длъжника, който не е възразил срещу ОУ.Поддържа, че приетата ССчЕ дава вярно
заключение относно дължимите суми, начислени на база реалното потребление на
топлинна енергия с включени изравнителни сметки за периода, като последните са
станали изискуеми в процесния период.Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да уважи исковете.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- И.С.Й. чрез особения си
представител, назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК оспорва въззивната жалба,
без да излага конкретни доводи.
Третото лице-помагач-„Т.с.“ ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Ищецът-„Т.-С.ЕАД твърди, че ответникът И.С.Й. като собственик
на апартамент № 122, находящ се в гр.София, жк *******е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008
г. на КЕВР, в сила от 13.02.2008 г. и ОУ, и че ответникът не е упражнил правото
си по чл.150, ал.3 ЗЕ.Твърди, че в раздел VII от ОУ от 2008 г., чл.32, ал.1 е
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.Ответникът е ползвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Съгласно чл.139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.Сградата, в която се
намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи сумата от 2637,52 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за периода м.10.2011
г.-м.04.2013 г. и 372,65 лв.-лихва за забава от 01.12.2011г. до 13.03.2014 г. със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да
предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С определение от съдебно заседание на 16.02.2021 г.
въззивният съд е указал на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението с писмена
молба с преписи за останалите страни да изложи обстоятелства за наличие на
правен интерес от предявяване на установителните искове срещу ответника, вкл.
да уточни дали има подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение,
като в случай, че твърди наличието на такова да посочи съд, съдебен състав и
номер на дело, по което е издадена заповед за изпълнение.Съобщението с
указанията и с предупреждение за последиците от неизпълнение е получено от
ищеца на 05.03.2021 г.По делото не е постъпила молба в изпълнение на дадените
указания.
Настоящият съдебен състав счита, че са
налице предпоставките на чл.270, ал.3, изр.1 ГПК за обезсилване на
първоинстанционното решение в обжалваната част и за прекратяване на
производството. Въпреки дадените му указания в предоставения му срок ищецът не
е мотивирал правния си интерес от
предявяване на установителни искове срещу ответника за признаване за
установено, че дължи процесните суми.
В нарушение на принципа на
диспозитивното начало първоинстанционният съд се е произнесъл по искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, каквито не са били предявени,
което е допълнително основание за обезсилване на решението в обжалваната част.Доколкото
обаче не е установен правен интерес от предявяване на установителните исковете делото
не следва да се връща на СРС за произнасяне по предявените искове.
Поради изложените съображения първоинстанционното решение
следва да се обезсили в обжалваната част, а производството по делото да се
прекрати поради липса на правен интерес от предявяване на положителни установителни
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу ответника.
Водим от горното и на основание чл.270, ал.3, изр. първо ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
211764/09.09.2019 г. на СРС, 45 с-в, по гр.д.№ 23230/2016 г. в частта, с която
са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******срещу И.С.Й. с ЕГН **********
за заплащате на главница за доставена топлинна енергия за сумата от
2 490,05 лв. /разликата над уважения размер от 92,39 лв. до пълния
предявен размер от 3 582,44 лв./ на топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, жк „*******и за главница за такса за дялово разпределение за сумата
от 55,08 лв., както и исковете с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 8,60
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2011 г. до 13.03.2014 г. и
за сумата от 355,20 лв.- мораторна лихва върху главницата за отопление на имота
/разликата над уважения размер от 8,85 лв. до пълния предявен размер от 364,05
лв./ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочената част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.