Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
гр. Русе, 20.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, VI
– ти състав, в публичното заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
административно дело № 349 по
описа за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във
връзка с чл. 45, ал. 3 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).
Образувано
е по жалба на К.П.П. ***, депозирана чрез адв.-пълномощник К.К. ***, против
Решение № 482 на Общински съвет (ОбС) – Иваново, взето на заседание, проведено
на 21.07.2022 г., съгласно Протокол № 42 от 21.07.2022 г., в частта по т. 2, с която е определена продажна цена за продажба по
реда на чл. 35, ал. 3 и чл. 41, ал. 2 от ЗОбС на имот – частна общинска
собственост, представляващ УПИ VІІІ-380 в кв. 2 по регулационния план на с.
Нисово, община Иваново, област Русе, въз основа на одобрена пазарна оценка,
изготвена от инж. С.
М. – независим оценител
на недвижими имоти, съгласно Сертификат рег. № ********* от 14.12.2009 г. на
Камарата на независимите оценители в България, в размер на 12 780,00 лева
без ДДС.
В
жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на определената с решението
продажна цена, която според жалбоподателката е незаконосъобразно определена и
изключително завишена. Според тезата на жалбоподателката, изразена в подадената
жалба, в конкретния случай при изготвянето от независимия оценител на пазарната
оценка не е взето предвид обстоятелството, че правото на строеж за двете
законно построени в УПИ VІІІ-380 сгради е учредено и реализирано при действието
на разпоредбата на чл.15 от Закона за собствеността (ЗС) /отм., ДВ, бр. 33/1996
г./, според която правото на строеж включва и правото на ползване на
незастроената част от земята, за разлика от общата разпоредба на чл. 64 от ЗС,
която значително ограничава титуляра на правото на строеж в общия случай. Така
не е отчетено, че в конкретния случай Община Иваново притежава т. нар. „гола“
собственост върху имота, а жалбоподателката – правото на строеж върху него,
ведно с правото да ползва незастроената част от него – „пълна суперфиция“. Този
по-голям обем от права на жалбоподателката, които не са ограничени със срок, не
е бил отчетен от независимия оценител при определяне на пазарната оценка на
имота, одобрена и от ОбС – Иваново. Не е съобразено по какъв начин и в какъв
обем се утежнява правото на собственост на Община Иваново, като от пазарната
цена на земята не са били приспаднати стойността на правото на строеж и
съпътстващото го право на ползване върху земята. Прави се и възражение за това,
че одобрената пазарна оценка не е обоснована с реално осъществени
разпоредителни сделки между несвързани лица за сходни имоти, съгласно чл. 22 от
ЗОбС, а с офертни цени, като в случая разпореждане на основание чл. 35, ал. 3
от ЗОбС не би могло да бъде квалифицирано като сделка, сключена при свободни
пазарни условия, за да бъде сравнявано с такива сделки. Освен това получената
осреднена пазарна стойност била без включен ДДС, докато изброените в
експертната оценка оферти визират крайна цена, т.е. с включен ДДС.
Иска
се решението на Общински съвет – Иваново да бъде изменено в оспорената част
като размерът на пазарната оценка бъде определен от вещо лице в хода на
съдебното производство.
Претендира
се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
в производството – Общински съвет – Иваново, чрез процесуалния си представител
в депозиран отговор на жалбата и в хода на делото по същество, твърди, че
жалбата е неоснователна. Посочва, че оценката в административното производство
е определена от сертифициран оценител при спазване на всички относими критерии
и определената цена отразява действителната пазарна стойност на имота. Моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и в полза на общината да бъдат
присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Решение
№ 482 на Общински съвет – Иваново, взето на заседание, проведено на 21.07.2022
г., съгласно Протокол № 42 от 21.07.2022 г., е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2, във
връзка с чл. 27, ал. 4 и ал. 5, чл. 52, ал. 5, т. 1 от ЗМСМА, чл. 35, ал. 3 и ал. 6 и чл. 41, ал. 2 от Закона за общинската
собственост и чл.
52, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от Наредба № 10 за реда на придобиване, управление и
разпореждане с имоти и вещи общинска собственост на Община Иваново (л. л. 1 – 3
от преписката).
С
Решение № 482 на Общински съвет – Иваново, взето на заседание, проведено на
21.07.2022 г., съгласно Протокол № 42 от 21.07.2022 г., в частта му по т. 1 Общински
съвет – Иваново е дал съгласие да бъде извършена продажба на урегулиран
поземлен имот (УПИ) VIІІ-380,
с площ 1 100 кв.м., в кв.2 по регулационния план на с. Нисово, общ. Иваново, обл.
Русе, одобрен със Заповед № 388,389/18.02.1935 г. на ОНС гр. Русе, при граници
и съседи: север – УПИ VIІ-381,
изток – улица, юг – улица и запад – УПИ ІX-379, предмет на Акт за частна
общинска собственост (АЧОС) № 2392 от 29.06.2022 г. за поправка на АЧОС № 566
от 22.05.2002 г., вписан в СВ-Русе вх. рег. № 7894 от 24.06.2022 г., под № 176,
том 22, дело № 4594, на наследника на П. Х.П. – собственик на законно построените
върху имота сграда и гараж.
Предмет
на обжалване е Решение № 482 на Общински съвет – Иваново, взето на заседание,
проведено на 21.07.2022 г., съгласно Протокол № 42 от 21.07.2022 г., в частта
му по т. 2.
В
оспорената част на решението по т. 2 ОбС – Иваново е определил продажната цена
на имота – 12 780,00 лева без ДДС, въз основа на пазарна оценка, изготвена
от инж. С.Н. М. – независим оценител на недвижими
имоти.
Според
съдържащите се в приобщената по делото административна преписка писмени доказателства
и тези, представени от ответника в хода на проведеното съдебно дирене,
административното производството, в което е постановено решението на ОбС –
Иваново, оспорено по т. 2, е образувано по Заявление вх. № 94К-1077-2 от 31.05.2022
г. от К.П.П. (л.11 от преписката), във връзка с което кметът на общината е
внесъл в общинския съвет Докладна записка рег. № 254 от 14.07.2022 г. (л. л. 4
– 6 от преписката) с предложение общинският съвет да даде съгласието си за
извършване на исканата от жалбоподателката продажба на урегулиран поземлен имот
(УПИ) VIІІ-380,
с площ 1 100 кв.м., в кв. 2 по регулационния план на с. Нисово, общ. Иваново,
обл. Русе, одобрен със Заповед № 388,389/18.02.1935 г. на ОНС гр. Русе, при
граници и съседи: север – УПИ VIІ-381,
изток – улица, юг – улица и запад – УПИ ІX-379, предмет на Акт за частна общинска
собственост (АЧОС) № 2392 от 29.06.2022 г. (л. 7 от преписката) за поправка на
АЧОС № 566 от 22.05.2002 г. (л. 38 от делото), вписан в СВ-Русе вх. рег. № 7894
от 24.06.2022 г., под № 176, том 22, дело № 4594.
Установява
се, че в имота има изградени жилищна сграда и гараж с признато право на строеж,
собственост на К.П.П., като наследник на Петър Христо Пенев (вж. Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 129, том V, дело № 1704/1972 г. на нотариус при
РНС на л. 8 от преписката и Удостоверение за наследници изх. № 2-5311 от 31.08.2021
г. на л. 12 от преписката).
С
оглед установяване на релевантния за спора факт кога е било учредено правото на
строеж ответната страна представя Позволителен билет от 1937 г. за изграждането
на сграда и Протокол за дадена строителна линия и ниво от 1936 г. за сграда (л.
л. 20 и 21 от делото), както и Разрешение за строеж № 4 от 17.04.1984 г.,
издадено на П.Х. П. за гараж в парцел VIІІ-380 в кв. 2 по плана на с. Нисово
(л. 39 от делото). В представения Акт за държавна собственост № 33 от
06.09.1965 г. също е отбелязано признато право на строеж (л. 36 от
делото).
Към
докладната записка е приложена експертна оценка за пазарната стойност на имота,
според която при определяне на пазарната стойност е приложен методът на пазарните
сравнения (аналози) и въз основа на посочена в оценката формула за изчисление е
определена пазарна стойност на имота в размер на 12 780,00 лева. В
таблицата за сравнените имоти са описани четири имота в с. Нисово без точни
адреси, с определени характеристики. Оценителят посочва, че цените на тези
имоти са взети от публикувани в специализирани сайтове като www.olx.bg, www.imot.bg
обяви за продажби. (л. л. 14 – 21 от преписката).
Данъчната
оценка на имота съгласно удостоверение, приложено към преписката, е 2 006,40
лева (л. 13 от преписката).
Оценката
е одобрена от общинския съвет с процесното решение в частта му по т. 2.
По
делото жалбоподателката представя към жалбата си до съда заверен препис на
решението на ОбС – Иваново с печат „Вярно с оригинала“, който съдържа подпис на
длъжностното лице, сверило преписа с оригинала и дата – 09.08.2022 г. (л. 5 от
делото).
В хода на
настоящото производство по искане на жалбоподателката е
допусната съдебно-оценителна експертиза със задача вещото лице - оценител на
недвижими имоти, след запознаване с материалите по делото и оглед на място да
изготви пазарна оценка на имота, като даде отговор на следните
поставени в депозираната до съда жалба въпроси:
1. Каква
е пазарната стойност на процесния имот към датата на оспореното по настоящото
дело решение - 21.07.2022 г.,
както и към датата на изготвяне на заключението;
2. Да даде заключение за пазарната оценка на
притежаваното от Община Иваново право на собственост върху процесния имот,
съобразно неговия намален обем, към датата 21.07.2022 г. /датата на оспорвания
административен акт/, като използва за пазарни аналози само реално сключени
сделки с имоти със сходни характеристики, находящи се в село Нисово, община
Иваново, както такива продадени на търг, така и сделки, сключени по реда на чл.
35, ал. 3 от ЗОбС със собственици на законно построени сгради върху земята, като в тази връзка следва да му бъде издадено
съдебно удостоверение, за да извърши справка в Агенция по вписванията.
3. При
определяне на пазарната стойност да вземе предвид обема на притежаваното от
жалбоподателката право на строеж, включващо и правото да ползва и незастроената
част от терена /аналогично на право на ползване/, което е извадено от
патримониума на Община Иваново.
4. Да определи пазарната стойност на
притежаваното от Община Иваново право на гола собственост към дата 21.07.2022
г., като определи пазарната цена на притежаваното от жалбоподателката право на
пълна суперфиция /съгласно чл. 15 от ЗС (отм.)/ - право на строеж, ведно с
право на ползване на целия имот, и извади тази цена от стойността на процесния
имот /също определена на база реални сделки/.
ВТОРИ ВАРИАНТ: При определяне цената на правото на строеж вещото лице да вземе
предвид, че учредявайки го в полза на трето лице на практика собственикът на
имота се лишава от правото да го ползва по какъвто и да било начин, както и да
извлича каквито и да било изгоди от него.
Според
заключението на вещото лице (л. л. 55 – 59 от делото), прието от съда като
доказателство по делото, при използване на метода на пазарния аналог, чрез
използване като сравними аналози на данни за цените на подобни имоти в района,
тип и степен на застрояване, местонахождение, застроена площ, подобрения и
транспортна достъпност, получени от Община Иваново и от Служба по вписвания –
Русе, пазарната стойност на процесния имот, незастроен, определена на база реално извършени
сделки,
е 14 113,00 лева, пазарната стойност на процесния имот, с отчитане на
отстъпено право на строеж на застроените в имота сгради възлиза на 4 708,73
лева, а пазарната стойност на процесния имот, съобразявайки правото на строеж,
притежавано от жалбоподателката и правото на ползване на целия имот, възлиза на
2 902,97 лева.
Ответната
страна е оспорила
представеното заключение на вещото лице, най-вече по отношение коефициентите и
използваните методи на изчисления. Назначена е втора (допълнителна) експертиза
със задача вещото лице, след като извърши оглед на имота, да направи нови изчисления във варианти според
поставените от жалбоподателя и ответника въпроси, а именно:
1. Въпроси на жалбоподателя:
1.1. Да направи изчисленията за стойността на
отстъпеното право на строеж и на правото на ползване, като съобрази
притежаваната от жалбоподателката пълна суперфиция - правото на строеж върху
УПИ VIII-380, ведно с правото да ползва незастроената част от
него.
2. Въпроси на ответника:
2.1. Да направи нови изчисления,
като изчисли отново отстъпеното право на строеж и правото на вещно ползване на
имота, като направи изчисления и само за прилежащите към сградите площи, а не
за целия имот;
2.2. При извършване на изчисленията си по т. 2.1. вещото лице да вземе
данни относно вида на строителството на сградите, от подадената от
жалбоподателката декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ********** от 07.09.2021 г.
(л. л. 69 – 76 от делото), където
жилищната сграда е определена като ПН, а гаражът М1;
2.3. При изчисляване на
отстъпеното право на строеж, при заместване във формулата, посочена в Приложение
№ 2 към ЗМДТ, коефициентът за категория на населеното място, да се определи от
декларацията и Актуална категоризация на населените места от 27.11.2018 г.,
поместена на сайта на МРРБ, където с. Нисово е определено като VII категория.
2.4. Въз основа на новите
заключения да даде становище за пазарната оценка на имота, съобразявайки ново
изчислените ОПС и право на ползване.
Съгласно
заключението на допълнителната СОЕ (л. л. 96 – 106 от делото), чрез използване на метода на пазарния
аналог въз основа на конкретно посочени три сделки с недвижими имоти и извършване на изчисления, за които е използвана формула от отменения ЗС, е
определена пазарна стойност на процесния имот към датата на постановяване на
оспореното решение – 5 221,81 лева като цената за
1 кв.м. е коригирана с коефициенти: Кс - 0,90
– отчита срока, за който е учредено ограниченото
вещно право /коефициентът не може да бъде по-голям от 0,90/ и Ксп - 0,70, който е експертно определен коефициент, отчитащ вида на ограниченията,
които се налагат на земята за ползването и варира в границите между 0,50 и
1,00, така коефициент К пп пс е определен на 0,63. (т. 1.1. от заключението). Оценката е изчислена и по формула, посочена в Приложение № 2 към ЗМДТ, съгласно допълнително
поставените от ответната страна въпроси. При този метод пазарната
стойност на имота е 11 921,22 лева (т. 2. от заключението).
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
се явява допустима.
Подадена
е от лице по чл. 35, ал. 3 от ЗОбС – собственик на законно построени
сгради върху земя – частна общинска собственост, който има правен интерес от
обжалването на решението за одобряване на оценката, по която следва да бъде
извършена сделката по посочената разпоредба.
Решението
представлява властническо волеизявление на колективен административен орган по
разпореждане с общинско имущество по чл. 21, ал.1, т. 8 от ЗМСМА и подлежи на оспорване по реда на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА, по аргумент от чл. 8, ал. 11 от ЗОбС и Тълкувателно решение № 5 от
10.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 20/2007 г.
Жалбата
следва да се счита за подадена в срок, доколкото липсват данни за момента, в
който жалбоподателката е била уведомена за взетото от ОбС – Иваново решение или
евентуално за такъв би могла да се приеме датата 09.08.2022 г. /датата върху преписа
на решението, приложен от жалбоподателката към подадената от нея жалба до съда/.
Жалбата е подадена на 22.08.2022 г., регистрирана в служба „Регистратура“ на
съда с вх. № 3391 от 22.08.2022 г. (л. 2 от делото).
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Решението
е издадено от компетентен орган в рамките на законоустановените му правомощия
по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във връзка с чл. 35, ал. 3 и чл. 41, ал. 2 от
ЗОбС, както и чл. 53, ал. 1 от Наредба № 10 на ОбС - Иваново.
Спазени
са изискванията за форма и съдържание на акта, като в него и преписката по
издаването му са посочени фактическите и правните основания за издаването му,
което позволява осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност.
Решението
е прието на редовно проведено заседание на общинския съвет по мотивирано
предложение на кмета на общината, с единодушие от всички присъстващи 13
съветници.
По
отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът намира
доводите на жалбоподателката за несъответствие на приетата оценка с
действителната пазарна стойност на имота за основателни.
С
обжалваното решение е одобрена пазарна цена на имота за целите на
разпоредителна сделка по чл. 35, ал. 3 от ЗОбС.
Съгласно
тази разпоредба, продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика
на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг
или конкурс по ред, определен в наредбата на съответния общински съвет за реда
за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество.
Алинея
1 от чл. 52 от Наредба № 10 на Общински съвет – Иваново, действаща към датата
на приемане на оспореното решение, който урежда процедурата за продажба по чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, гласи, че физически и юридически
лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху
земя – частна общинска собственост, могат да придобият право на собственост
върху земята без търг след решение на Общинския съвет.
Според
чл. 53, ал. 1 от наредбата, в решението си общинският съвет определя продажната
цена въз основа на пазарна оценка, изготвена от независим оценител.
Определената продажна цена не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на
имота.
Съгласно
чл. 41, ал. 2 от ЗОбС, изр. второ, приложим по отношение на оценката, одобрена
с оспореното решение, пазарните цени на имотите и на вещните права се определят
от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители.
Наредбата
не съдържа правила, способи и методи за начина на определяне на пазарните
оценки.
Правила
в ЗОбС относно методите и начините за определяне на пазарна оценка общо за
целите на разпоредителните сделки с общинско имущество също липсват, поради
което съдът намира, че приложение съответно следва да намерят правилата на чл. 22 от ЗОбС, и по-специално, изискването
оценката да бъде определена въз основа на пазарните цени на имоти със сходни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот (ал. 5). Това се
налага от необходимостта оценката да отговаря на пазарните условия и да бъде
обоснована с цените на действителни разпоредителни сделки между несвързани лица
за сходни имоти, каквото е и изискването на възложителя на оценката към оценителя
– да бъде определена справедлива пазарна стойност.
Одобрената
с обжалваното решение оценка не отговаря на тези изисквания и не е обоснована с
реално осъществени разпоредителни сделки, а с офертни цени, като оценителят
посочва, че цените на посочените от него имоти са взети от публикувани в специализирани
сайтове като www.olx.bg, www.imot.bg обяви за продажби.
Изготвената
в административното производство оценка е необоснована и немотивирана, и не
отговаря на изискванията да представя справедливата пазарна стойност на
оценявания обект.
Оценката
на имота е елемент от материалната законосъобразност на административния акт,
тъй като обуславя фактическите основания за одобряване на продажната цена.
Несъответствието
между оценката на имота, подлежащ на продажба по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, определена в административното
производство, и неговата пазарна стойност, води до извод за незаконосъобразност
на решението на ОбС – Иваново в оспорената част за одобряване на размера на
оценка.
От
изслушаните в съдебното производство две заключения на оценителни експертизи,
при които вещото лице е съобразило и данни за реално осъществени продажби на сходни
имоти, съдът намира, че разпорежданията на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОбС не могат да бъдат квалифицирани като
сделки, сключени при нормални, свободни пазарни условия, за да бъдат сравнявани
с такива сделки. Причината е, че самият закон ограничава възможните купувачи
само до лицата, които притежават построената в имота законна сграда. Тези
собственици, в основния вид случаи на отстъпено при действието на отменения чл. 15 от Закона за собствеността право на строеж, ползват и
незастроената част от земята. Ако не желаят да придобият земята, собственикът в
лицето на държавата или общината не може да отстъпи право на строеж на други
лица или свободно да се разпореди със земята при пазарни условия в полза на
трети лица, освен частично в изключителни случаи, например при възможност за
обособяване от земята на повече самостоятелни урегулирани имоти.
Ето
защо, като особен вид разпореждане с недвижим имот общинска собственост,
относимият пазар на земя с построена върху нея законна сграда, спрямо който
може да се определи действително справедлива пазарна стойност, е пазарът на
земя при условията на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС.
Съгласно
Наредба № 10 на ОбС – Иваново, преди изменението й прието с Решение № 69 по Протокол
№ 8 от 20.02.2020 г., продажбата на имоти – частна общинска собственост по реда
на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС се е извършвала по цени, равняващи се на данъчната
оценка на имота, завишена с 20 %. Това означава, че цените на тези продажби са
били нормативно определени, а не пазарно формиращи се.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че най-достоверна пазарна цена на разглеждания
имот би дал методът на пазарните аналози, при който обаче от цената на 1 кв.м.
земя, определена от цените на продадени сходни имоти с близко местоположение,
бъде приспадната стойността на правото на строеж и правото на ползване,
учредени върху тази земя.
По
тези съображения, съдът възприема като обективна и компетентно дадена и
отразяваща посочените особености на разглеждания имот приетата по делото допълнителна
оценителна експертиза в частта й по т. 1.1., като при извършване на
изчисленията вещото лице е ползвало изчислената пазарна стойност на имота,
незастроен, по основното си заключение. Така стойността на процесния имот –
земя е определена чрез използване на аналози от пазарно продадени имоти като от
тази стойност е извадена стойността на отстъпеното право на строеж и
съпътстващото го право на ползване, изчислена отново на база цената на 1 кв.м.,
коригирана с коефициенти за срока на учредените вещни права и вида на
наложените ограничения. Тук съдът намира за обоснован експертно определяния
коефициент Ксп, приложен от вещото лице коефициент, доколкото правото на
ползване на целия имот съгласно отменения чл. 15 на ЗС не означава автоматично,
че общината като собственик се е лишила напълно от своето право на ползване.
Същата би могла да ползва имота или част от него, стига това да е по начин
непрепятстващ ползването му от собственика на законно построената сграда в
него. С оглед на това и коефициентът от 0.63, отразяващ степента на ограничения
е напълно обоснован.
При
така използвания метод пазарната оценка на процесния имот е определена от
експертизата в размер на 5 221,81
лева.
Съдът
не кредитира както първоначално изготвената от вещото лице експертиза, така и
допълнителната експертиза в останалата й част. Изчислените пазарни стойности, освен
коментираната по-горе, не могат да бъдат споделени, тъй като пазарната цена на
имота като застроен е изчислена чрез използване на коефициенти за право на
ползване и застроеност, които съдът намира, че не са надлежно дефинирани и
обосновани като не се отчита и обема на правото на ползване.
По
тези съображения, съдът намира, че решението на ОбС – Иваново, в оспорената
част, следва да бъде изменено, като размерът на пазарната оценка на недвижимия
имот бъде определен в съответствие със заключението на вещото лице по т. 1.1.
от приета в съдебното производство допълнителна съдебно-оценителна експертиза.
Съгласно удостоверението за данъчна оценка на имота, данъчната оценка на целия имот
е 2 006,40 лева, поради което пазарната оценка в размер на 5 221,81
лева без ДДС, определена от вещото лице, отговаря на изискването на чл. 41, ал.
2, изр. първо от ЗОбС.
В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, намерила
отражение например в Решение № 6831/07.06.2021
по адм. дело № 3845/2021
по описа на ВАС, четвърто отделение; решение по адм. д. № 6327/2017 г.; решение по адм. д № 13871/2017 г.; Решение № 15540 от 12.12.2018 г. по адм. д. № 8729/2018 г.; Решение № 3791 от 11.03.2020 г. по адм. д. № 5646/2019 г.; Решение № 10475 от 5.07.2019 г. по адм. д. № 1097/2019 г.; Решение № 292 от 11.01.2021 г. по адм. д. №
10749/2020 г., всички на ІІ отд. на ВАС.
При
този изход на производството, в полза на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в общ размер на 410,00 лева, включващи
10,00 лева заплатена държавна такса за образуване на делото (л. 11 от делото) и
400,00 лева заплатен депозит за вещо лице (л. 28 от делото).
Предвид
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
Съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ по оспорване на К.П.П. Решение № 482
на Общински съвет – Иваново, взето на заседание, проведено на 21.07.2022 г.,
съгласно Протокол № 42 от 21.07.2022 г., в
частта по т. 2, с която е определена продажна цена за продажба по реда на
чл. 35, ал. 3 и чл. 41, ал. 2 от ЗОбС на имот – частна общинска собственост, представляващ
УПИ VІІІ-380 в кв. 2 по регулационния план на с. Нисово, община Иваново, област
Русе, въз основа на одобрена пазарна оценка, изготвена от инж. С.М. – независим оценител на недвижими
имоти, съгласно Сертификат рег. № ********* от 14.12.2009 г. на Камарата на
независимите оценители в България, в размер на 12 780,00 лева без ДДС, като приема пазарна оценка за този имот в
размер на 5 221,81 лева (пет хиляди двеста двадесет и един лева и
осемдесет и една стотинки) без ДДС.
ОСЪЖДА Община Иваново да заплати на К.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 410,00 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: