Р Е Ш Е Н И Е
№ 1104
град Пловдив, 26.06.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и с участието на
прокурор Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия ЯНКО
АНГЕЛОВ административно дело № 2432 по описа за 2019 година, взе предвид
следното:
Производството е пред първа инстанция.
Делото е образувано по жалба на “ВИЛАД
ГРУП“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл.Пловдив,
гр.Съединение, ул.“Георги Бенковски“ №9, против Решение № РТД 3000-907 от 10.05.2019
г. на с.д. Директор на териториална дирекция „Тракийска“ на Агенция Митници, с
което на “ВИЛАД ГРУП“ ООД е отказано възстановяване на акциз в размер на
259 347,65 лева по искане с рег. № BG003000-ИВ-27-1/08.04.2019г. в БАЦИС /деловоден №
ИВ-27-11 УРИ:32-104610/08.04.2019г. и мълчалив отказ по това искане в частта за
претендираните законни лихви до момента на възстановяване, потвърдено с Решение
№ Р-693-32-215400/23.07.2019 г. на Директора на Агенция Митници.
В жалбата се сочи, че
дружеството жалбоподател не оспорва, че за периода, за който се претендира
възстановяване на недължимо платен акциз същото не е разполагало с издадено
УОАКП. Такова е издадено на 16.04.2018г. в изпълнение на съдебно решение
№1136/26.06.2017г. постановено по адм. дело № 3036/2016г. на Административен
съд-Пловдив, оставено в сила с решение
№ 1994/14.02.2018г. постановено по адм. дело № 8671/2017г. на Върховен
административен съд и е връчено на дружеството на 18.04.2018г.
Твърди се, че с отмяната на отказа да бъде
издаден УОАКП, като незаконосъобразен, се установява наличието на предпоставки
за освобождаване от акциз на краен потребител от момента на искането за
издаване на удостоверение, поради което не е налице противоречие с разпоредбата
на чл.24б ал.8 от Закон за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Посочва, че правното
основание за начисляване на акциза е отпаднало, считано от 19.10.2016г. В тази
връзка се сочи, че с отмяната на отказа, като незаконосъобразен, с обратна сила
се заличават последиците от него. Сочи се още, че за периода от отказа за
издаване на удостоверение до неговото издаване и получаване, поради установената
му незаконосъобразност, в резултат на вляло в сила съдебното решение, не е
налице основание за събиране на акциз, като редът за неговото
възстановяване/прихващане е уреден в чл. 27 от ЗАДС, уреждащ общата хипотеза на
възстановяване на недължимо платен акциз. В този смисъл се посочва съдебна
практика на ВАС. Твърди се, че съобразно константната съдебна практика за
дружеството възниква правото за освобождаване от заплащане на акциз за краен
потребител не от момента, в който му е връчено удостоверението за ОАКП след
съдебно обжалване на отказа, а от момента, в който е постановен
незаконосъобразния отказ за издаване на такова удостоверение. Моли за отмяна на
оспореното решение, с което е оставено без уважение искането за възстановяване
на недължимо платен акциз и мълчаливия отказ в частта за претендирани законни
лихви и да се постанови да бъде възстановен недължимо платения акциз ведно с
дължимите лихви. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание - “ВИЛАД ГРУП“ ООД, чрез адв. К. поддържа жалбата
и излага подробни доводи за отмяна на издаденото решение, представя писмени защита.
Претендира разноските по делото.
Ответникът
по жалбата – Директор на териториална дирекция „Тракийска“ на Агенция Митници,
чрез процесуалния си представител юриск. С., е на становище, че липсват
основания за отмяната на обжалвания акт, поради това моли да бъде потвърден
изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение, намира жалбата за неоснователна.
Административен
съд Пловдив, десети състав, като
провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
С
Решение № 1919/07.12.2016 г. на Началника на Митница-Пловдив (л. 22-25 от адм. дело № 3036/2016 г. на Административен съд Пловдив) на “ВИЛАД ГРУП“ ООД е
отказано издаване на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител по
искане вх. № 32-291178/19.10.2016 г. Искането е
направено за цех в с. Голям чардак, във връзка с
производството на стиропорни форми, в което се използва денатуриран по
специален метод етилов алкохол и газьол с код по КН 27101943 за цели, различни
от моторно гориво или гориво за отопление.
Решение № 1919/07.12.2016 г. на Началника на Митница-Пловдив е обжалвано пред
Административен съд Пловдив. С Решение № 1136/26.06.2017г. постановено по адм. дело № 3036/2016г по описа на съда /приложено към настоящето дело/ същото е отменено и административната
преписката
е върната на Началника на Митница Пловдив
за ново произнасяне съобразно дадените с решението указания. При
инстанционен контрол, с Решение № 1994/14.02.2018 г. по адм. дело
№ 8671/2018 г. по описа на ВАС, Второ отделение, решението на Административен
съд Пловдив е оставено в сила.
В изпълнение на влязло в сила съдебно
решение на 16.04.2018 г. на “ВИЛАД ГРУП“ ООД е издадено Удостоверение за
освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0202 за енергиен продукт газьол-маркиран, с код по КН 27101943, който ще се използват за производството на стиропорни изделия от експандиран полистирен, с
търговско наименование на произвеждания продукт – порести продукти от полимери
на стирена, с код по КН *********. Удостоверението е връчено на дружеството на 18.04.2018г.
С искане вх. № 32-113829/16.04.2019 г. от “ВИЛАД ГРУП“ ООД до Директора на ТД „Тракийска“ на
Агенция Митници е поискано възстановяване на недължимо платен акциз в размер на 259 347,68 лева за енергийни
продукти с код по КН 27101943, за
периода на неоснователния отказ за издаване на Удостоверение за освободен от
акциз краен потребител 19.10.2016г.-16.04.2018г., ведно с дължимите законни лихви. Към искането
са приложени 86 броя данъчни фактури и електронни
акцизни
данъчни документи, удостоверяващи
основанието за недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз.
С
Решение № РТД3000-907/10.05.2019 г. на с. д.
Директора на ТД "Тракйска" на Агенция
Митници на “ВИЛАД ГРУП“ ООД
е отказано възстановяване на акциз в размер на 259 347,68 лева лева по негово
искане вх. № 32-113829/16.04.2019 г. Мотивите за постановяване на отказ от административния
орган са на първо място, че в ЗАДС
липсват разпоредби, въз основа на които може да се достигне до възстановяване
на акциз на “ВИЛАД ГРУП“ ООД. В тази връзка е посочено, че данъчното облекчение,
представляващо право на освобождаване от облагане с акциз на енергийните
продукти спрямо дружеството възниква за период, през който е било налице
издадено и действащо Удостоверение за освободен от акциз краен потребител. На
следващо масто в постановения отказ се сочи, че законодателят не е предвидил Удостоверение
за освободен от акциз краен потребител да се издава със задна дата, поради
което липсва правно основание за възстановяване на акциза на дружеството. Посочено е още, че отмяната по съдебен ред на административен акт
няма обратно действие, доколкото, за да има обратно действие съдебното решение
е необходимо, то да може да възстанови правната сфера със задна дата, т. е.
издаване на УОАКП със задна дата, каквото обстоятелство не е посочено в съдебните
решения. В заключение е счетено, на основание чл.24б ал. 8 от ЗАДС,
че платеният акциз до момента на отмяната от съда на отказа за издаване на
удостоверение за освободен от акциз краен потребител е дължимо платен и правото
на ползване на данъчно облекчение спрямо енергийните продукти, възниква от
датата на връчване на издаденото УОАКП, а именно 18.04.2018 г.
По
подадена от “ВИЛАД ГРУП“ ООД в законоустановения срок жалба по административен
ред, с Решение № Р-693/32-215400/23.07.2019 г. на
Директора на Агенция Митници е потвърдено Решение № РТД3000-907/10.05.2019
г. и мълчалив отказ за възстановяване на акциз в частта за претендираните
законни лихви на на с. д. Директора на ТД "Тракйска" на Агенция
Митници.
Тук е мястото да се посочи, че както в обжалваното Решение № РТД3000-907/10.05.2019
г. на с. д. Директора на ТД "Тракйска" на Агенция Митници, така и в Решение
№ Р-693/32-215400/23.07.2019 г. на Директора на Агенция Митници, с което то е
потвърдено липсва произнасяне по отношение на искането в частта за изплащане на
законни лихви, поради което настоящият
състав на съда счита, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 131 от ДОПК.
В Решение №
Р-693/32-215400/23.07.2019 г. на Директора на Агенция Митници изцяло е споделен изводът, че липсва правно основание
за възстановяване на акциз на дружеството за периода, тъй като същото не е
притежавало и не му е било връчено удостоверение за освободен от акциз краен
потребител, въз основа на което да ползва данъчно облекчение. Споделен е и изводът за приложимост на чл.24б ал. 8 от ЗАДС,
както и че правото на ползване на данъчно облекчение спрямо енергийните
продукти възниква от датата на връчване на издаденото УОАКП, а именно 18.04.2018 г. За
правилен е приет и формираният извод,
че законодателят не е предвидил Удостоверение за
освободен от акциз краен потребител да се издава със задна дата, поради което
липсва правно основание за възстановяване на акциза на дружеството.
По делото са назначени съдебно-техническа експертиза и съдебно счетоводна експертиза, чиито заключения съдът приема като
обективно и компетентно изготвени.
В отговор
на поставените въпроси при изготвяне на СТЕ, приета без възражения от страните,
вещото лице подробно е обяснило как протича производствения процес в цеха за за
производство на стиропорни изделия, находящ се в с.Голям чардак, обл.Пловдив,
собственост на “ВИЛАД ГРУП“ ООД. Посочено е, че дизеловото гориво се използва
единствено в производствения процес за производство на наситена пара в парен
котел ПКМ1, която от своя страна се използва само за производствени цели. Парният
котел ПКМ1 работи единствено с дизелово гориво, поради спецификата на
двустепенната нафтова горелка на котела. От отделената при изгарянето на
горивото топлина се произвежда пара, необходима за производствения процес и не
се използва като гориво за отопление извън него. Производствената инсталация не
позволява използването на произведената пара извън производствения процес. При
оглед на производствения цех вещото лице не е установило там да се намират
отоплителни уреди и съоръжения, или други консуматори които да се захранват с
пара, произведена от котела ПКМ1. Установено е, че за отопление на
административните офиси има инсталирани климатични системи. Парният котел ПКМ1
е окомплектован с горелка, която работи само с дизелово гориво и не е възможно
работния процес да бъде осъществен без него.
Съгласно заключението на ССчЕ, също приета
без възражения от страните, след извършена от вещото лице проверка на документи,
дневници и регистри за периода от 2016г. до 2020г. дружеството прилага
двустранно счетоводно записване на стопанските операции съгласно Закона за
счетоводството. Издаваните първични счетоводни документи притежават
необходимите реквизити. Процеснте фактури са надлежно отразени в счетоводните
документи, сумите на начисления ДДС по фактурите участват в ежемесечния разчет
с бюджета на “ВИЛАД ГРУП“ ООД. Доставката на гориво по фактурите е отразена по
Кт счетоводна сметка 401 „Доставчици“ и е заприходено по Дт счетоводна сметка
302 „Материали“. Влагането на същото гориво в производствения процес на
дружеството е счетоводно отразено. Доставеното в дружеството дизелово Е5 по
процесните фактури за периода от 25.10.2016г. до 15.12.2017г. включително, не е
използвано за цели различни от производствения процес на дружеството. Общият размер
на акциза по фактурите за доставено дизелово гориво Е5 за периода от 19.10.2016г.
до 16.04.2017г. включително е 259 347,65 лева, който е заплатен.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес от оспорването, срещу акт, за който изрично е предвидено в чл. 156, ал.
1 от ДОПК вр. с чл. 27, ал. 4 от ЗАДС, че подлежи на съдебен контрол, в
преклузивния 14-дневен срок, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана
по същество е основателна.
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган съобразно чл. 27, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗАДС, а именно Директорът на
Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция
Митници. Издадено е в установената фирма и при липса на
съществени нарушения на административно производствените правила.
По
отношение съответствието с материалния закон и целта на закона, съдът съобрази
следното:
Не се
спори по делото, че на дружеството е издадено Удостоверение за освободен от
акциз краен потребител №BG003000E0202, връчено му на 18.04.2018 г., по негово
заявление от 19.10.2016 г., след като с
влязло в сила на 05.12.2018 г. решение № 1994/14.02.2018 г. по адм. дело № 8671/2017 г. ВАС е оставил в
сила решение № 1136 от 26.06.2017 г. по адм. дело № 3036/2016 г. на
Административен съд Пловдив, с което е отменен
отказът на административния орган и е постановено, че дружеството отговаря на
изискванията за чл. 24, ал. 2, т. 4
от ЗАДС, т. е. на оспорващия е признато материалното право на възстановяване на
недължимо платен акциз.
Установено е от фактическа страна, че през периода от 25.10.2016г. до
15.12.2017г. от дружеството са закупени енергийни
продукти, а именно дизелово гориво Е5 с
код по КН 27101943, което е осчетоводено като доставка на
суровини и задължение към доставчици, като за него е установен акциз в размер на 259 347,65 лева. Установено
е още, че акцизът, отразен в издадените от доставчиците фактури и акцизни
документи, е начислен и внесен в държавния бюджет.
За да откаже възстановяването на недължимо платения акциз,
административният орган се е позовал на изменението на чл. 24б
ал. 8 от ЗАДС към 01.01.2018 г. и обстоятелството, че УОАКП е връчено на
18.04.2018 г., а за периода 19.10.2016 г. до 16.04.2017 г.
дружеството не е притежавало с удостоверение за
освободен от акциз краен потребител, поради което липсва правно основание за
възстановяване на акциза. Приел е също, че отменителното
съдебно решение не разглежда хипотезата за недължимо платен акциз, а само
незаконосъобразността на отказа за издаване на УОАКП от административния орган,
както и че отмяната няма обратно действие.
Т.е. спорът се свежда до това, следва ли да бъде възстановен по реда на
чл. 27, ал. 1 от ЗАДС акциз,
заплатен за периода, през който дружеството е било лишено от удостоверение за
освободен от акциз краен потребител в резултат на незаконосъобразно решение на
митническите органи, което последствие е било отменено с влязло в сила съдебно
решение.
Правната регламентация за възстановяването на акциз е дадена в чл.27 от ЗАДС. Съгласно ал.1 от тази норма, недължимо платен или подлежащ на
възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми
публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", въз
основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи, като според
ал.2 искането се подава до директора на териториалната дирекция по седалището
на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето
е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за
регистрация. Ал. 3 регламентира, че в 30-дневен срок от постъпване на искането,
съответно от отстраняване на нередовностите в него, органът се произнася с
мотивирано решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично,
като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума.
В
случая е установено, че акцизът е внесен по сметка на митническото учреждение,
а оспорващото дружество е платило този акциз към доставчиците вследствие на
неправомерен отказ на административния орган за издаване на удостоверение за
освободен от акциз краен потребител, поради което са налице всички предпоставки
за прилагане на чл. 27 ал. 1 от
ЗАДС. Отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен
отказ да бъде издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител има
за последица недължимост на акциза, като дружеството има право на
възстановяването му за периода, през който неправомерно е било лишено от УОАКП.
Неправилно е прието в оспореното решение, че отменителното
решение няма обратно действие. Напротив, съдебната отмяна на отказа за
издаване на УОАКП има обратно действие, т. е. заличава с обратна сила липсата
на изискването по чл.24а ал.1 от ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, защото с
влязъл в сила съдебен акт е прието наличието на предпоставките за издаване на
такова удостоверение. А съгласно чл.177 ал.1 изр.2 от АПК,
отмяната на акта има действие по отношение на всички. С
отмяната на отказа за издаване на удостоверение и по-късно издаването му, се
заличава правното основание за заплащане на акциза за получените енергийни
продукти и той става недължимо платен. Т. е. издаденото в по-късен
момент удостоверение представлява основание за освобождаване от облагане с
акциз за предходен период, за който е доказано, че
дружеството отговаря на нормативните изисквания за освободен от акциз краен
потребител. В този смисъл е и трайната съдебна практика на
ВАС, а именно Решение № 13527/06.11.2018 г. по адм. дело
№ 5781/2018 г.; Решение № 9792/17.07.2018 г. по адм. дело
№ 8124/2017 г.; Решение № 9181/05.07.2018 г. по адм. дело
№ 2674/2018 г.; Решение № 13572/09.11.2017 г. по адм. дело
№ 3869/2017 г. и др.
Неправилно органът се е позовал на чл. 24б ал.
8 от ЗАДС, съгласно която правото за прилагане на чл. 24а ал. 1 възниква от датата на връчване
на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, включително в
случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на
удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Това е така, тъй
като материалното право за възстановяване на платен недължим акциз за
дружеството е възникнало преди изменението на разпоредбата, а именно още към
датата на подаване на заявлението за УОАКП на 19.10.2016 г. Това негово право е непротивопоставимо на процесуална правна норма,
действаща и уреждаща обществени отношения, възникнали след признаването му.
Неправилно
административният орган отрича
правото на възстановяване на акциз на дружеството за периода от 19.10.2016 г. до 16.04.2017 г. като счита, че
издаденото удостоверение действа занапред от датата на неговото връчване -
18.04.2018 г. Отмяната на отказа
с влязло в сила съдебно решение заличава с обратна сила липсата на изискването
по чл.24а ал.1 от ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, доколкото именно предмет
на съдебното решение е наличието на предпоставките за издаване на такова
удостоверение. Да се приеме обратното във връзка с възстановяването на недължимо
платения акциз по чл.27, ал.1 от ЗАДС, означава административният орган да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в незаконосъобразен
отказ за издаване на УОАКП по чл.24а ал.1 от ЗАДС, което противоречи на
принципа на законността.
Предвид горното и след като за количеството енергийни продукти и
размерът на акцизът не се спори са налице предпоставките по чл.27, ал.1 от ЗАДС
за възстановяване на недължимо платен акциз на дружеството в размер на 259 347.65 лева по искане рег. №
BG003000-ИВ-27-1/08.04.2019г. в БАЦИС
/деловоден № ИВ-27-11 УРИ:32-104610/08. 04.2019г. подадено от “ВИЛАД ГРУП“ ООД.
По
отношение на претендираните лихви, доколкото в ЗАДС не се съдържат правила
относно лихви върху недължимо платен акциз, то разпоредбата на чл.129, ал.6 от ДОПК следва да намери приложение, тъй като тя урежда възстановяването на лихви
върху суми, платени данъци, какъвто данък е и акцизът. Следователно,
предвид общия характер на тази разпоредба и поради липсата на специална норма в
ЗАДС, която да изключва изплащането на лихва за недължимо събран или внесен
акциз, то сумата на недължимо платения акциз следва да бъде възстановена със
законната лихва по реда на чл.126 ал.6 предл. първо
от ДОПК, считано от датата на всяко съответно плащане до датата на
възстановяването му.
С
оглед на изложеното, решението е постановено от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, съобразено с административно производствените
правила, но при нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което
същото следва да бъде отменено, като преписката следва да бъде върната на
административния орган за издаване на ново решение по искането на дружеството
за възстановяване на недължимо платен акциз за използвани енергийни продукти,
ведно със законната лихва от датата на всяко съответно плащане до датата на
възстановяването му.
При този изход на делото е основателно искането на пълномощника на
оспорващото дружество за присъждане на разноски, като своевременно направено и
доказано. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноски по делото в общ размер на 7191 лева, от които 50 лева внесена държавна такса, 901 лева платено възнаграждение за вещи лица /от които
(551 лева за СТЕ и 350 лева за ССчЕ) и 6 240 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение,
съгласно представени договор за правна защита и съдействие и доказателства за
направен банков превод и списък на
разноските.
Мотивиран
от гореизложеното, Пловдивският административен съд, X състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № РТД 3000-907 от
10.05.2019 г. на с.д. Директор на териториална дирекция „Тракийска“ на Агенция
Митници, с което на “ВИЛАД ГРУП“ ООД е отказано възстановяване на акциз в
размер на 259 347,65 лева по искане с рег. № BG003000-ИВ-27-1/08. 04.2019г. в
БАЦИС /деловоден № ИВ-27-11 УРИ:32-104610/08.04.2019г. и мълчалив отказ по това
искане в частта за претендираните законни лихви до момента на възстановяване,
потвърдено с Решение № Р-693-32-215400/23.07.2019 г. на Директора на Агенция
Митници.
ВРЪЩА
административната
преписка на Директора на Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция Митници
за издаване на ново решение по искане с рег. № BG003000-ИВ-27-1/08.04.2019г. в
БАЦИС /деловоден № ИВ-27-11 УРИ:32-104610/08.04.2019г. на “ВИЛАД ГРУП“ ООД за
възстановяване на недължимо платен акциз в размер на 259 347,65 лева за
енергийни продукти с код по КН 27101943, за периода от 19.10.2016 г. до 16.04.2017
г., ведно с дължимите законни лихви, считано от датата на всяко съответно
плащане до възстановяването му, при спазване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящето съдебно
решение.
ОПРЕДЕЛЯ
30-дневен срок за
издаване на новия административен акт, считано от влизане в сила на съдебното
решение.
ОСЪЖДА
Агенция Митници да
заплати на “ВИЛАД ГРУП“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление обл.Пловдив, гр.Съединение, ул.“Георги Бенковски“ №9, представлявано
от А.Н.К., направените по делото разноски в общ размер на 7191 лева (седем
хиляди сто деведесет и един лева).
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховният адми нистративен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: