Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………../12.04.2019г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в заседание
при закрити врати на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова като разгледа докладваното от съдията т.д.н. № 28
по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Молителят „Н.А.П.“ твърди, че ответникът „В.1“
ЕООД има изискуеми и непогасени частни държавни вземания по договор за
безвъзмездна помощ с регистрационен номер №ESF-1203-01-07036/04.12.2013
в размер на сумата от 2830,56 лева главница, 1,46 лева лихва начислена
банковата сметка открита за нуждите на проекта и 357,42 лева – лихва за периода
04.06.2015г. – 31.08.2016г и сумата от 666,75 лева – лихва за забава за периода
31.08.2016г – 27.12.2018. Причината за непогасяване на задължението е
настъпилата неплатежоспособност на ответното дружество. По изложените
съображения се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на длъжника поради неговата неплатежоспособност.
Ответното дружество, не взема отношение по
предявения иск.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното:
От вписванията в Търговския регистър се
установява, че ответникът по молбата има качеството на търговец по смисъла на
чл. 1, ал.2, т.1 ТЗ.
Въз основа на представените по делото доказателства
съдът приема за установено, че на 04.12.2013 г. между Агенция по заетостта, в
качеството на Междинно звено по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси”, от една страна, и „В.1“ ЕООД, ***, като бенефициент, е сключен
договор за безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № ESF-1203-01-07036 за
финансиране на проект с наименование „Дневен център за деца със специални
нужди“, с регистрационен номер на проектното предложение ESF-1203-01-07073.
Общата сума на допустимите разходи за изпълнение на проекта, съгласно чл. 3.1
от договора, възлиза на 14 765.46 лева. На основание чл. 3.3 от договора,
Агенцията по заетостта се задължава да предостави безвъзмездна финансова помощ
в размер на 14 765.46 лева, представляващи 100% от общите допустими разходи.
Срокът за изпълнението на проекта е 7 месеца.
На 30.01.2014г. в изпълнение на чл. 4, т.
4.4.1 от договор № ESF-1203-01- 07036/04.12.2013 г., от Договарящия орган по
банковата сметка на „В.1“ ЕООД, *** са преведени 2 953.09 лева, представляващи
авансово плащане. За горната сума от бенефициента е издаден запис на заповед.
На основание чл. 4.2. от договора, по сметка
на „В.1“ ЕООД, *** са извършени следните междинни плащания: на 24.10.2014 г. е
преведена сумата от 2 293.11 лева; на 11.12.2014 г. е преведена сумата от
416.67 лева; на 24.02.2015 г. е преведена сумата от 416.67 лева; на 13.03.2015
г. е преведена сумата от 1 046.00 лева.
Съгласно чл. 12.1 от Приложение I: Общи
условия, за да бъдат признати за допустими по проекта, разходите трябва да
отговарят на изискванията, предвидени в Насоките за кандидатстване по
настоящата схема за финансиране.
Съгласно чл. 15.3 от Приложение I; Общи
условия размерът на безвъзмездната финансова помощ по договора е дължим до
размера на верифицираните допустими разходи по чл. 12. Извършените от
бенефициента недопустими разходи не подлежат на възстановяване.
Във връзка с непризнати от Договарящия орган
разходи и отказ за удължаване на срока на проекта, от „В.1“ ЕООД, *** е
подадена жалба в Министерство на труда и социалната политика (МТСП).
С писма изх. №1.2.03-12-1218/5/24.04.2015г. и изх. №1.2.03-12-1218/6/13.05.2015г, МТСП потвърждава становището на
Агенция по заетостта.
С писмо изх. № 1203-00-327#2/08.04.2015 г.
бенефициентът е уведомен, че след извършена техническа и финансова проверка на
искане за окончателно плащане на стойност 1 523.47 лева и придружаващата го
документация, от Договарящия орган са верифицирани разходи на стойност 553.75
лева. Недопустимите/неверифицирани разходи са определени в размер на 969.72
лева. В писмото подробно са описани по бюджетни пера причините за недопустимост
на разходите:
I. Сумата в размер на 969.72 лева не подлежи
на изплащане, както следва:
По бюджетно перо 1.1 „Разходи за трудови
възнаграждения и осигуровки от страна на работодателя за самонаетото лице и на
наетия персонал за не повече от 3 месеца“ не са верифицирани разходи в размер
на 671.98 лева, от които:
За С.Г.П.- управител, не се верифицират
разходи в размер на 420.00 лева (311.64 лева чиста сума и 108.36 лева
осигурителни вноски), тъй като лицето е регистрирано като самоосигуряващо се.
Съгласно Насоките за кандидатстване, допустими разходи са разходите за трудови
възнаграждения и осигуровки за самонаетото лице. Определените като допустими
разходи за възнаграждения по горепосоненото бюджетно перо са следните разходи:
„Предоставяната сума за трудови
възнаграждения не може да надхвърля размера на минималния осигурителен доход за
съответната основна икономическа дейност и квалификационни група професии за
съответната година, съгласно Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване. Разходите следва да са по трудово или приравнено на него
възнаграждение“. На основание действащото законодателство, физическо лице,
вписано като управител на търговското предприятие в Търговския регистър, следва
да се осигурява за всички осигурени социални рискове като служител на
дружеството по КЗОО и 330, сключвайки Договор за управление и контрол, като
осигурителните вноски следва да се начисляват върху МОД по икономическата
дейност на едноличното дружество.
Съгласно представените от бенефициента
документи - Договор за личен труд на самонаето лице, ведомост за
самоосигуряващо се лице, рекапитулация за самоосигуряващо се лице, платежни
нареждания за внесени осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице и
осчетоводяване на извършените разходи е видно, че има противоречие в
извършените разходи и подписания договор, а именно:
- представеният договор не може да се
определи или приравни като трудов договор, тъй като не съдържа всички
необходими реквизити по смисъла на чл. 66 от Кодекса на труда;
- внесените осигурителни вноски са в процент,
който не отговаря на изискванията за осигуряване за всички осигурителни случаи,
а именно 25.8% върху избрания осигурителен доход в размер на 420.00 лева;
- от представеното осчетоводяване е видно, че
осигурителните вноски в размер на 108.36 лева са осчетоводени като разходи за
сметка на самоосигурител, като в същото време е осчетоводено възнаграждение за
самоосигурител в пълен размер от 420,00 лева или общо осчетоводените разходи са
в размер на 528.36 лева;
- от представената Ведомост за
самоосигуряващо се лице е определено възнаграждение за получаване в размер на
311.64 лева и 108.36 лева за сметка на осигуреното лице, или общо 420.00 лева.
За Д.Д.В.- психолог, не се верифицират
разходи в размер на 83.43 лева. Не са верифицирани 28 часа, отчетени в месец
декември 2014г. за положен труд в неработни и празнични дни съгласно чл. 143 от КТ, тъй като не са представени документи, с които се обосновава полагането на
извънреден труд;
За С.В.Ц.-
логопед, не се верифицират разходи в размер на 83.43 лева. Не са верифицирани
28 часа, отчетени в месец декември 2014 г. за положен труд в неработни и
празнични дни съгласно чл. 143 от КТ, тъй като не са представени документи, с
които се обосновава полагането на извънреден труд;
Не се верифицират разходи в размер на 85.12
лева поради липса на проследяемост относно основанието за предявяване.
По бюджетно перо 4.2. „Разходи за дейности,
свързани с осигуряване на публичност и визуализация“ не се верифицират повторно
предявени разходи в размер на 200.00 лева поради надвишаване на 5% ограничение,
съгласно Насоките за кандидатстване;
По бюджетен раздел А7 „Невъзстановим данък
върху добавената стойност /за разделите от група А, където е приложимо/“ не се
верифицират разходи в размер на 40,00 лева, поради неверифициране на разходите
по бюджетно перо 4.2;
По
група В „Разходи за организация и управление“ не се верифицират разходи в
размер на 57.74 лева. Не са верифицирани 24 часа, отчетени преди датата на
влизане в сила на Анекс № 2/13.12.2014 г., с който Договарящият орган дава
съгласие за смяна на счетоводителя.
Договарящият орган извършва прихващане на верифицирана
и изплатена сума от първи междинен отчет в размер на 431.22 лева по Група А
поради надвишаване на 5% ограничение съгласно Насоките за кандидатстване -
„Разходите за публичност и визуализация не трябва да надхвърлят 5% от общия
размер на преките допустими разходи“, както следва:
По
бюджетно перо 4.2 „Разходи за дейности, свързани с осигуряване на публичност и
визуализация“, Договарящият орган прихваща сума в размер на 359.35 лева;
По
бюджетен раздел 7 „Невъзстановим данък върху добавената стойност /за разделите
от група А където е приложимо/“, Договарящият орган прихваща сума в размер на
71.87 лева.
Допустимите преки разходи по проекта са в
размер на 3 975.53 лева (общо разходи по Група А + общо разходи по група Б).
Допустими разходи за публичност и визуализация съгласно Насоките за
кандидатстване са 5% от общо допустимите разходи, или 198,78 лева, от които
165.65 лева данъчна основа и 33.13 лева невъзстановимо ДДС.
Размерът на безвъзмездната финансова помощ по
искането за окончателно плащане е 100% от допустимите верифицирани разходи и е
на стойност 553.75 лева.
Размерът на безвъзмездната финансова помощ с
натрупване от всички плащания до момента на изпращане на писмото е 100% от
допустимите верифицирани разходи и е на стойност 4 294.98 лева.
На основание чл. 4.6 от договор №
ESF-1203-01-07036/04.12.2013 г., след приспадане на извършените авансово и
междинни плащания в размер на 7125.54 лева и натрупани лихви по банковата
сметка, разкрита за целите на проекта в размер на 1.46 лева, бенефициентът следва
да възстанови сумата в размер на 2 832.02 лева.
Договарящият орган е изискал от „В.1“ ЕООД, ***
срок от 5 работни дни след получаване на писмото да предостави актуална
оборотна ведомост и главна книга с отразените в счетоводната система неверифицирани
разходи.
С писмо - искане за възстановяване на
средства със същия изходящ номер и дата, на бенефициента е указано, че с оглед
клаузата на чл. 16.1 от Приложение I: Общи условия, в четиринадесетдневен срок
от получаването му следва да възстанови сумата от 2 832.02 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.16.2 от
Приложение I: Общи условия, в случай че бенефициентът не върне изисканите в
срока, определен в чл. 16.1, Договарящият орган има право и на обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва за периода на просрочието,
увеличена с размера на лихвата, дължима от датата на извършване на плащането от
Договарящия орган по банковата сметка на бенефициента, посочена във финансовата
идентификация.
Съгласно известие за доставяне на писмо изх.
№ 1203-00-327#2/08.04.2015г. е върнато на 15.05.2015 г, тъй като пратката не е
потърсена от получателя.
На 20.05.2015 г. до бенефициента е изпратен
имейл с приложени писмо ведно с искане за възстановяване на средства по договор
№ ESF-1203-01-07036/04.12.2013 г., поради което срокът за доброволно изпълнение
изтича на 03.06.2015 година и считано от 04.06.2015 г. се начислява лихва за
забава.
В отговор на подадено възражение към искане
за окончателно плащане на „В.1“ ЕООД, ***, с писмо изх. № 1203-00-1037#1/14.07.2015
г. Договарящият орган уведомява бенефициента, че не променя становището си
относно неверифицирани разходи на стойност 420.00 лева по Група А, бюджетен ред
1.1 „Разходи за трудови възнаграждения и осигуровки от страна на работодателя
за самонаетото лице и на наетия персонал за не повече от 3 месеца“, тъй като
съгласно представените документи - договор за управление на дружеството,
представлявано от съдружника С.Г.П., възлага на същия да изпълнява едновременно
длъжността „Управител“ на търговско дружество и „Ресурсен учител“. В случая
управителят С.Г.П.възлага сама на себе си да изпълнява длъжността „Ресурсен
учител“ по договор за безвъзмездна финансова помощ №
ESF-1203-01-07036/04.12.2013 година. Същият както ще възлага и контролира, така
и ще извършва и отчита пред себе си изпълнението на горепосочения договор. По
този начин бенефициентът е нарушил чл. 4 - Конфликт на интереси от Приложение
I: Общи условия, съгласно който бенефициентът се задължава да предприеме всички
необходими мерки за избягване на конфликт на интереси, както и да уведоми
незабавно Договарящия орган относно обстоятелство, което предизвиква или може
да предизвика подобен конфликт. Конфликт на интереси е налице, когато
безпристрастното и обективно изпълнение на функциите по договора на което и да
е лице, е компрометирано поради причини, свързани със семейството, емоционалния
живот, политическата или националната принадлежност, икономически интереси или
други общи интереси, които то има с друго лице, съгласно чл. 52 и чл. 82 от
регламент 1605/2002 г., относно финансовите разпоредби, приложими за общия
бюджет на Европейската общност, изменен с Регламент на Съвета (ЕО, Евратом) №
1995/2006 година“.
На 08.09.2016 г. от Националната агенция за
приходите е издаден акт № 41 за установяване на частно държавно вземане.
Съгласно акта, към 31.08.2016 г. държавата има изискуемо вземане срещу длъжника
„В.1“ ЕООД, ЕИК *****, в размер на 3 189.44 лева, от които: 2 830.56 лева – главница; 1.46 лева - лихва, начислена
върху банковата сметка, открита за нуждите на проекта и 357.42 лева – лихва за
периода от 04.06.2015 г. до 31.08.2016 година.
Върху установената с акта главница, считано
от 31.08.2016 г. и до окончателното й изплащане се начислява лихва за забава в
размер на законната лихва, съгласно чл.16.2 от общите условия на договора,
която за периода от 31.08.2016 г. до 27.12.2018 година е в размер на 666.75
лева.
Въз основа на така събраните доказателства
съдът приема, че молителят е кредитор на ответника по частно държавно вземане.
Задължението е изискуемо и непогасено, поради което ищецът се явява активно
легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо
длъжника.
Неплатежоспособността се презумира, тъй като
ответникът не доказва способ за погасяване на задължението – арг. от чл. 608, ал.
3 ТЗ.
Презумпцията не е оборена от заключението на
ССЕ. Съгласно заключението на ССЕ последно представения баланс е към
31.12.2016г, за 2017г е подадена декларация, че дружеството не осъществява
дейност, а за 2018г няма подадени данни. От наличната информация за структурата
на активите на дружеството за 2013г, 2014г, 2015г и 2016г по данни от
декларациите се установява, че всичките му активи са краткотрайни, като за 2013г
те са касови наличности в размер на 1000.00 лева, а за периода 31.12.2014г –
31.12.2014г –материални запаси в размер на 7000.00 лева. Съдът е указал на
ответното дружеството, че в негова тежест е да установи съществуването на осчетоводените
материални запаси, като е указал и последиците от недоказване на това
обстоятелство. Доказателства за съществуването на касовата наличност от 1000.00
лева към 31.12.2013г или за осчетоводените материални запаси не са сочени,
респ. събрани, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такива са налични.
Налага се извода, че дружеството е декапитализирано считано от 31.12.2013г. и е
в невъзможност да обслужва задълженията си. При това положение коефициентът за
обща ликвидност още към 31.12.2013г е равен на нула, което е под утвърдените
референтни стойности. Следователно още към 31.12.2013г краткотрайните активи на
ответното дружество не са могли да покрият краткосрочните задължения и
дружеството е било несъстоятелно.
По изложените съображения молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност е
основателна и следва да се уважи.
Началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е
бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно
за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този
времеви момент, в който едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването
му. Най-ранните изискуеми и непогасени задължения след изпадане на ответното
дружество в неплатежоспособност са от 04.06.2015г,
когато става изискуемо вземането за възстановяване на средства по договор №
ESF-1203-01-07036/04.12.2013г. Следователно началната дата
на неплатежоспособността следва да бъде определена именно на тази дата, тъй
като на нея едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността.
С определение от 12.03.2019 г., съдът е определил сумата от 7 000 лева, за
покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал
възможност на молителя и на всички кредитори на „В.1“ ЕООД в едноседмичен срок
от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по
сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят
доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което
да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично
и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така
определената сума. Определението на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по
чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 14.03.2019г., от която дата то се счита съобщено на
кредиторите и от която тече едноседмичният срок за привнасяне на определената
от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството
по несъстоятелност. Срокът е изтекъл на 22.03.2019г, като до постановяване на
съдебното решение не са представени доказателства за внасяне на определената
сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава
имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството.
С оглед изложеното, се налага
изводът, че съдът следва да постанови решение със съдържанието, определено в
чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което освен да обяви длъжникът в неплатежоспособност, да
определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по
отношение на него, той трябва също така и да постанови прекратяване на
дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре
производството по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „В.1“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 04.06.2015г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „В.1“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „В.1“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „В.1“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***.
СПИРА производството по т.д. № 28/2019г. по описа на СГС, VI-7 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови
заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: