РЕШЕНИЕ
№ 3690
гр. Варна, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110103790 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от Ч. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. *** срещу С. Р. А.,
ЕГН:**********, адрес: гр. *** с която е предявен иск с правно основание чл.240 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 5000 лева – главница по неформален
договор за заем от 13.12.2023 г. ведно със законната лихва върху сумата от 5000 лв. за
периода от датата на подаване на исковата молба-28.03.2024 г. до 16.05.2024 г. в размер на
95,76 лв., както и законна лихва върху сумата от 2000 лв. за периода от 17.05.2024г.-
28.05.2024 г. в размер на 9,19 лв. / съобразно изменение от о.с.з. от 27.09.2024 г./
Ищецът твърди, че на 13.12.2023 г. в гр. Балчик дал на ответницата заем от 5000 лв. с
уговорка сумата да се върне. Счита, че доколкото не бил уговорен конкретен срок за
връщане на сумата, исковата молба следва да се счита за покана. До момента сумата не била
върната от ответницата. На 09.03.2024 г. подал жалба във връзка с тази сума в РУ-Балчик.
Предвид изложеното се иска уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба. В
същият е посочено, че сумата е върната на два пъти – 16.05.2024 г. и 28.05.2024 г., за което са
съставени протоколи в рамките на ДП 56/2024 г. по описа на РУ-Балчик. След дадени по
реда на чл.101 ГПК указания, с молба от 05.07.2024 г. ответницата заявява, че признава иска.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 240, ал.1 ЗЗД
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест е разпределена, както следва:
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните предпоставки: сключения между него и ответника договор за паричен
заем на сумата от общо 5000лв. включително поемане на задължение от ответника за
връщане на сумата; обстоятелството, че е дал сумата на ответника; както и че е настъпил
падежът на изпълнението на задължението на ответника за връщане на заетата сума.
С оглед направеното от ответника признание, съдът не му разпределена тежест на
доказване.
Ответникът е представил доказателства – 2 бр. протоколи за доброволно предаване на
парични суми във връзка с досъдебно производство 56/2024 г. по описа на РУ-Балчик, че на
1
16.05.2024 г. е предала сумата от 3000 лв., а на 28.05.2024г. е предала сумата от 2000 лв.
В открито съдебно заседание ищецът потвърждава, че е получил сумата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че следва да отхвърли
предявения иск, поради извършено от ответника плащане в хода на производството.
Ищецът е посочил, че не му е заплатена законна лихва върху сумата от 5000 лв. за
периода от датата на подаване на исковата молба-28.03.2024 г. до 16.05.2024 г. в размер на
95,76 лв., както и законна лихва върху сумата от 2000 лв. за периода от 17.05.2024г.-
28.05.2024 г. в размер на 9,19 лв. / съобразно изменение от о.с.з. от 27.09.2024 г.
Съобразявайки представените доказателства за извършени плащания от ответницата именно
на 16.05.2024 г. и 28.05.2024 г. съдът намира, че ищецът има право да получи лихвата върху
неплатената главница от датата на исковата молба до датата на плащането, а именно до
16.05.2024 г. върху цялата сума от 5000 лв., а за периода 17.05.2024г.-28.05.2024 г. върху
неплатената на 16.05.2024 г. сума от 2000 лв.
На осн. чл.162 ГПК изчислявайки размера на задължението за законна лихва с онлайн
калкулатор съдът намира, че искането за присъждане на законна лихва следва да се уважи за
целия претендиран размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответницата е направила искане за прилагане на чл.78, ал.2 ГПК, като доколкото е
признала иска и не е ставала повод за образуване на производството, счита че не следва да
носи отговорност за разноски в полза на ищеца.
Настоящият състав намира, че чл.78, ал.2 ГПК не може да се приложи в настоящия
случай съобразявайки следното:
С оглед изявлението на ответницата в отговора на исковата молба и в откритото
съдебно заседание съдът намира, че не е налице признание на иска, а само признание на
факта на получаването на сумата от 5000 лв. от нея, дадени й от ищеца. Въпреки с
уточнителна молба от 14.06.2024г. ответницата е посочила, че признава иска, с изявленията в
откритото съдебно заседание, тя е оспорила основанието за получаване на процесната сума.
Съдът отхвърля иска за главницата съобразявайки обективния факт на връщане на сумата от
ответницата, който е безспорен, но съобразява, че тя не признава всички изложени от ищеца
факти.
Отделно от изложеното, съдът не може да пренебрегне факта, че сумата е платена от
ответницата в хода на производството, т.е. невръщането на сумата към датата на подаване на
исковата молба е повод ищецът да потърси сумата по исков ред.
По отношение станала ли е повод за иницииране на производството следва да се
съобрази и представената от ищец ел. кореспонденция с ответницата, която не е оспорена от
ответната страна, видно от която въпросът за връщане на сумата е обсъждан преди
образуване на настоящото производство.
При изложеното съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноските
сторени в исковото производство – 200 лв.- държавна такса, 5 лв.- за издаване на
обезпечителна заповед, както и за адвокатско възнаграждение. Ответницата е направила
възражение по чл.78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираните от ищеца 800 лв. за
адвокатско възнаграждение /заплатени в брой при подписването на договор за правна
защита, в който случай договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от
Тълкувателно решение 6/2012 г./, което съдът намира за основателно.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на
спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко –
фактическата и правна сложност на делото /Определение № 50021 от 5.03.2024 г. на ВКС по
т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5106/2023 г., III г. о., ГК /. Съобразявайки, че делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност, вкл. че е проведено едно съдебно заседание, както и че е извършено
плащане от ответника в хода на производството, съдът намира, че сумата от 500 лв. е
справедлив размер на адвокатското възнаграждение в полза на ищеца.
Ответницата следва да бъде осъдена да плати общо 705,00 лв.- разноски в полза на
2
ищеца.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с
което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход. При изложеното, именно
настоящият състав е компетентен да се произнесе по искане за присъждане на разноски във
връзка с проведено от ищеца производство за обезпечаване на иска. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода
на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение
№ 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и
Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.
Следователно, разноските сторени в изпълнителното производство в хода на което са
наложени обезпечителните мерки не се присъждат. На ищеца не следва да се присъждат
вписаните в списъка по чл.80 ГПК разноски в изпълнителното производство по повод
изпълнение на издадената в настоящото обезпечителна заповед- такса за образуване на изп.
производство, такса по сметка на АВ- ТРРЮЛНЦ за налагане на запор и адвокатско
възнаграждение в изп. производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. ***срещу С. Р. А.,
ЕГН:**********, адрес: гр. *** иск с правно основание чл.240 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 5000 лева – главница по неформален договор за заем от
13.12.2023 г., ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ НА сумата в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. Р. А., ЕГН:**********, адрес: гр. ***да заплати на Ч. Б., ЕГН:
**********, адрес: гр. *** сумата от 95,76 лв., представляваща законната лихва върху
главницата от 5000 лв. по неформален договор за заем от 13.12.2023 г., за периода от датата
на подаване на исковата молба- 28.03.2024 г. до 16.05.2024 г., както и сумата в размер на
9,19 лв.- законна лихва върху главница от 2000 лв. по неформален договор за заем от
13.12.2023 г., за периода от 17.05.2024г.-28.05.2024 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, С. Р. А., ЕГН:**********, адрес: гр. *** да
заплати на Ч. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. *** сумата от 705,00 лв.- разноски в съдебното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3