Решение по дело №5168/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 140
Дата: 13 февруари 2024 г. (в сила от 13 февруари 2024 г.)
Съдия: Неда Неделчева Табанджова Заркова
Дело: 20231720105168
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Перник, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720105168 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 22740/01.11.2023 г.,
подадена от М. Д. С. против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за заплащане на
сумата от 2589,12 лева, представляваща получена от ответника сума без правно /
отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата от 2589,12 лева,
считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на вземането. Ищецът излага в исковата молба, че на 07.08.2008г. е
подписала договор за кредит Сredi Go ***** с „Кредибул” АД, гр. София. Въз основа
на решение на арбитражния съд, СГС по т.д. N9 4053/2011г. на 21.02.2012г. издал по
реда на чл. 406, вр. с чл. 404 от ГПК и вр. с чл. 51 от ЗМТА изпълнителен лист срещу
нея за сумите , както следва: сумата от 305,94 лева, дължимата по силата на сключен
между страните Договор за кредит Credi Go ***** от 08.01.2008г., сумата от 57,65 лева
обезщетение за забава, считано от 06.01.2009г. до 14.04.2011г., както и законната лихва
върху посочената сума, считано от 15.04.2011г. до окончателното плащане на сумата,
сумата от 808,98 лева, дължима по силата на сключен между страните договор за
кредит Credi Go N9 ***** от 08.01.2008г., сумата 44.34 лева обезщетение за забава,
считано от 10.02.2009г. до 14.04.2011г., както и законната лихва върху посочената
сума, считано от 15.04.2011г., както и сумата от 80,00 лева арбитражна такса, сумата от
212,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 50,00 лева,
представляваща разноски пред СГС. Въз основа на издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 259/2012г. по описа на ЧСИ СТ.Б. с рег. № 753 с
район на действие - Окръжен съд — Перник. По силата на сключен договор за цесия от
25.10.2012г., ответното дружество „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, гр.
София подало молба пред ЧСИ СТ.Б. да бъде конституирано в качеството на взискател
1
по посочения дълг. С постановление от 20.12.2012г. ЧСИ СТ.Б. конституирал по изп.
дело № 259/2012г. в качеството на взискател ответното дружество. Твърди се, че
посоченото изпълнително производство било прекратено по перемция. Впоследствие
ответникът подал нова молба до съдебния изпълнител въз основа на същия
изпълнителен лист, при което било образувано изпълнително дело № 898/2022 по
описа на ЧСИ СТ.Б.. Твърди още, че на 15.06.2022г. предявила пред Районен съд гр.
Перник отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, предмет на
горепосочения изпълнителен лист, като било образувано гр. дело № 3519/2022г., което
приключило с решение 08.07.2023г., че вземането на ответното дружество относно
сумите, предмет на издадения по т. дело № 4053/2011г. на СГС изпълнителен лист, не
подлежи на принудително изпълнение, поради изтичане на погасителната давност,
което решение е влязло в сила към настоящия момент. Твърди, че след образуване на
гражданското дело № 3519/2022г. пред ПРС по изп. дело № 898/2022г. на ЧСИ СТ.Б.,
въз основа на наложените запори на банковите сметки и трудовото възнаграждение на
ищцата принудително е събрана сумата от 2589,12 лева. В тази връзка моли съда да
осъди ответника да й възстанови принудително събраните без правно основание суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. С
молба вх.№ 1875/25.01.2024г., чрез юрк. И.Н. признава предявените претенции.
Твърди, че на 20.09.2023г. е изпратена на ищеца молба за предоставяне на банкова
сметка, по която да бъдат възстановени сумите. В тази връзка твърди, че ответното
дружество не е станало повод за завеждане на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С влязло в законна сила на 21.09.2023 г. решение по гр.д. №3519/2022 г. на РС
Перник № 736/08.07.2023г. е признато за установено по предявения иск с правно
основание чл. 439 ГПК и чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането на „Агенция за събиране на
вземанията" ЕАД от М. Д. С. за сумите от 305,94 лева, дължимата по силата на
сключен между страните Договор за кредит Credi Go № ***** от 08.01.2008г., сумата
от 57,65 лева обезщетение за забава, считано от 0б.01.2009г. до 14.04.2011г., както и
законната лихва върху посочената сума, считано от 15.04.2011г. до окончателното
плащане на сумата, сумата от 808,98 лева, дължима по силата на сключен между
страните Договор за кредит Credi Go № ***** от 08.01.2008г., сумата 44,34 лева
обезщетение за забава, считано от 10.02.2009г. до 14.04.2011г., както и законната лихва
върху посочената сума, считано от 15.04.2011г., както и сумата от 80,00 лева
арбитражна такса, сумата от 212,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 50,00 лева, представляваща разноски пред СГС не
подлежи на принудително изпълнение поради изтичане на погасителната давност.
Видно от представеното по делото издадено от ЧСИ Ст. Б. удостоверение, в
производството по изпълнително дело № 20227530400898, образувано въз основа на
Изпълнителен лист издаден по Търг. дело № 4053/2011 г. на СГС със страни
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД срещу М. Д. С. е събрана сумата от
общо 2 589,12 лева, разпределена по посочения в удостоверението начин.
2
Съдът е сезиран с осъдителен иск с пр.осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за връщане
на суми, събрани и преведени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД без
основание в рамките на изпълнително дело № 898/2022г. по описа на ЧСИ СТ.Б., ведно
със законната лихва върху претендираната сумата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
Уважаването на така предявената искова претенция се обуславя от доказване на
първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация на парична сума,
получена от ответната страна без основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД липсата на основание следва да е начална. В случая квалификацията произтича от
твърденията на ищеца, че изпълнението по образуваното изпълнително дело №
898/2022г. е било поначало незаконосъобразно, доколкото изначално не е
съществувало право на принудително изпълнение в полза на взискателя, поради
изтекла преди образуването му погасителна давност за вземанията. Сочените
твърдения обуславят и квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на даденото
поради начална липса на основание. Получилият нещо е длъжен да го върне, освен ако
няма основание да го задържи. Затова по иска за връщане на даденото без основание
ищецът трябва да докаже че е дал и съответно ответникът е получил нещо, а в тежест
на ответника е да докаже, на какво основание го е получил и има право да го задържи.
/Решение № 167 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 6043 / 2014 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. Отделение/.
Доколкото в периода на принудително събиране в производството по
изпълнително дело № 898/2022г. принудително е събрана сумата от 2 589,12 лева,
съответно настъпилото имуществено разместване не е било налице право на
принудително изпълнение върху тази сума, то е налице неоснователно имуществено
разместване на сумата от 2 589,12 лева, като същото е без основание.
Съответно за ищцата възниква правото да търси същата сума, с която „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД неоснователно се е обогатило. Ето защо за да събере
своите вземания, длъжникът следва да инициира производство по снабдяване с
изпълнително основание – т.е. да предяви осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ГПК, какъвто е и настоящия случай. В този смисъл е и трайната съдебна
практика на ВКС, обективирана в решение № 26/18.04.2012 г. по т.д. № 150/2011 г.,
решение №139/28.08.2013 г. по т.д. № 98/2012 г. на ТК, в които са разгледани искове по
чл.55, ал.1 ЗЗД, предявени от длъжника срещу взискателя, след влязло в сила решение
по успешно проведен от длъжника отрицателен установителен иск, за връщане на
принудително събраните суми въз основа на изпълняемо право, чието съществуване е
отречено. В процесния случай изпълняемото право е отречено при уважаване на иска с
правно основание чл. 439 от ГПК и с оглед липсата на основание за държане на сумата
от 2 589,12 лева предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 т.1 от ЗЗД е
основателен. Налице е хипотеза на неоснователно обогатяване и същевременно, налице
е връзка между обедняването на ищеца и обогатяването именно на ответника, а не на
съдебния изпълнител, доколкото последният с основание е начислил и удържал и
таксите към момент, в който е извършвал законосъобразни действия по принудително
изпълнение, но доколкото впоследствие правото на принудително изпълнение е било
отречено с обратна сила (към датата на изтичане на давностния срок) и
изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
то дължимите на ЧСИ такси следва да останат в тежест на взискателя. Недоказани
останаха твърденията на ответника, че преди образуване на настоящето производство,
а именно на 20.09.2023г. е изпратена молба до ищеца за предоставяне на банкова
3
сметка, по която да бъдат възстановени сумите, тъй като такава молба не е представена
с молбата вх.№ 1875/25.01.2024г., и не фигурира в кориците на настоящето
производство.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват
сторените по делото разноски в размер на 663,56 лева, съобразно представиня списък
по чл.80 ГПК, кореспондиращ с представените по делото доказателства за реалното им
реализиране.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев", № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на М. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.*****,
по иск с правно основание чл. 55, ал. 1. предл.1 ЗЗД, сумата от 2589,12 лева,
представляваща сума разпределена без основание в полза на взискателя „Агенция за
събиране на вземанията" ЕАД с ЕИК ********* по изп. дело № 20227530400898 по
описа на ЧСИ СТ.Б., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 01.11.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД
с ЕИК ********* да заплати на М. Д. С. с ЕГН ********** сумата от 663,56 лева,
представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4