Решение по дело №3730/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1058
Дата: 7 декември 2021 г.
Съдия: Ивайло Димитров Иванов
Дело: 20214520103730
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1058
гр. Русе, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520103730 по описа за 2021 година
Ищецът „Енерго-Про Продажби” АД със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
Варна Тауърс – Г, бул.Владислав Варненчик 258, представлявано от Георги Коршия, Пламен
Стоянов Стефанов и Яна Маринова Димитрова, твърди, че с ответникът са страни по
договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Енерго-Про Мрежи” АД, със сегашно наименование „Електроразпределение Север” АД и
общите условия на „Електроразпределение Север” АД и „Енерго-Про Продажби” АД са
годен източник на задължения на основание чл.20а, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че когато при
проверка се установи грешка в измерването извън допустимата, при неправилно и неточно
измерване или неизмерване, и не е известно кога се е появила установената грешка,
количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в
договорите с операторите на преносната мрежа или чрез процедура, установена в ПИКЕЕ за
оператора на разпределителната мрежа. При констатиране, че СТИ не измерва или измерва с
грешка извън допустимата, за оператора на мрежата е уредено потестативно право, в чл.48
от ПИКЕЕ във вр.с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, с едностранно изявление да определи размера на
консумираната електрическа енергия за предходните 90 дни. На 01.08.2014г. от служител на
„Електроразпределение Север” АД е извършена техническа проверка на измервателната
система в обекта на ответника, за която е съставен Констативен протокол № 0077223, който
е подписан от представител на клиента. При проверката е констатирано, че има изгорели два
високоволтови предпазители, при което консумираната енергия не се отчита реално от
електромера. Така в имота на ответника е консумирана електрическа енергия, която не е
заплатена, както и че ако абоната е потребил електрическа енергия в количество, различно
от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка. На 11.08.2014г.
1
„Електроразпределение Север” АД съставило становище за начисляване на електрическа
енергия за периода от 29.07.2014г. до 01.08.2014г. и конкретизирал размера на вземането,
като използвал одобрената от ДКЕВР методика при извършване на методическите
изчисления по чл.48, ал.1, т.2, б.”Б” от ПИКЕЕ. На 13.08.2014г. „Енерго-Про Продажби” АД
издало дебитно известие № ********** на ответника, с което е определена цената на реално
консумираната електрическа енергия, натрупана в периода от 29.07.2014г. до 01.08.2014г., а
именно 592.32 лева, със срок за плащане 02.09.2014г. На ответника била начислена и лихва
за забава за периода 03.09.2014г. до 14.01.2016г. в размер на 82.25 лева. Счита, че
процесното вземане се дължи от ответната Агенция на основание чл.79, ал.1 във вр.с чл.200,
ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.48, ал.1, т.2, б.”Б” от ПИКЕЕ. За събиране на тези си вземания
подали заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело
№ 5413/2016г. по описа на РС – гр.София и издадена заповед за изпълнение за дължимите
суми, лихви и разноски. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК обаче ответникът подал възражение за недължимост на сумите по нея и
указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси” дължи на “Енерго-Про Продажби” АД, сумите от 592.32
лева – главница за потребена, но неотчетена електрическа енергия по дебитно известие №
**********/13.08.2014г. за периода от 29.07.2014г. до 01.08.2014г., за обект на потребление,
находящ се в гр.Русе, с абонатен № 3240010 и клиентски № ********** и лихва за забава в
размер на 82.25 лева за периода от 03.09.2014г. до 14.01.2016г., законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.02.2016г. до
окончателното й изплащане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 5413/2016г. по описа на РС – гр.София. Претендира
направените по настоящото делото разноски, както и разноските направени в заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Московска” № 3, представлявана от
управителя Станимир Димитров Пеев, оспорва изцяло предявения иск. На първо място
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задължението за
плащане по дебитно известие № **********/13.08.2014г. за периода от 29.07.2014г. до
01.08.2014г. На следващо място твърди, че искът е неоснователен като сочи, че издадената
фактура за корекция на сметка за потребена електрическа енергия е неправилно изчислена и
напълно неоснователна. В ЗЕ се предвижда възможност да бъдат извършени корекции на
сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия. Така предвидената законова възможност за корекция на сметка за
електрическа енергия за изминал период от време не означава автоматично начисляване на
2
суми за неточно измерена енергия за изминал период, а това начисляване следва да бъде
извършено само след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на потребителя, и след доказване, че грешката в отчитането се дължи на
виновно поведение на клиента. Средствата за търговско измерване, както и електромерните
табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги
поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да
следи за отклонения в измерването. Коригираното количество преносна електрическа
енергия би следвало да се изчисли съгласно чл.48, ал.1, б.Б от ПИКЕЕ. В конкретния случай
не е доказано, че има неправомерно действие от страна на ответника, а от установеното в
констативния протокол никъде не е посочено, че има външно вмешателство и умишлено
манипулиране на СТИ. Ответникът твърди, че е коректен потребител и че е некоректно да
носи отговорност за форсмажорни обстоятелства, а именно гръмотевични бури – видно от
представените метрологични справки. Именно съгласно чл.41, ал.4 от ОУДПЕЕ: „Докато
трае непреодолима сила, се спира изпълнението на задълженията за снабдяване с
електрическа енергия и на свързаните с тях насрещни задължения на потребителите”,
поради което при не подаване на електрическа енергия не може да възникват насрещни
задължения за заплащане на преизчислени количества непотребена електрическа енергия. В
настоящият случай не е налице сложният фактически състав, от който възниква правото на
ищеца да коригира количеството пренесена електрическа енергия и правото му на парично
вземане, изчислено по методологията по чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ предвид, че липсват
комулативно изискващи се предпоставки, а именно: продажбата на електрическа енергия да
е осъществена при публично известни условия; подлежащата на корекция сметка да е
обоснована от наличието на потребена енергия, която не е измерена, неправилно и/или
неточно измерена; това измерване и/или неточно измерване да е в резултат на доказано
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
осъществено от потребителя въздействие върху уредите, съоръжения или устройства по
чл.120, ал.3 от ЗЕ. В настоящия казус не е спазена процедурата установена в чл.47 и чл.48,
ал.2 във вр.с ал.1 от ПИКЕЕ. За периода от 29.07.2014г. до 01.08.2014г. служителите на
ищцовото дружество едностранно извършват корекция на консумираната електрическа
енергия, като е начислен технологичен разход надхвърлящ в пъти предходно начисляван
такъв. Технологичния разход е незаконосъобразно начислен и ищецът като доставчик на
електрическа енергия неправилно е коригирал едностранно сметките за доставено
количество електрическа енергия за минал период.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не спори, че ответникът е купувач на доставяна от ищцовото дружество
ел.енергия за имот находящ се в гр.Русе, кв.”Образцов чифлик” с абонатен № 3240010 и
клиентски № ********** и страните са обвързани от облигационно правоотношение по
договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Енерго-Про Мрежи” АД, със сегашно наименование „Електроразпределение Север” АД и
3
общите условия на „Електроразпределение Север” АД и „Енерго-Про Продажби” АД са
годен източник на задължения на основание чл.20а, ал.1 от ЗЗД.
На 20.05.2014г. от представители на „Енерго-Про Мрежи” АД е била извършена
гехническа проверка на СТИ с фабричен № 1114090935645573 отчитащ консумираната
електрическа енергия в обект, находящ се в гр.Русе, кв.”Образцов чифлик” с абонатен №
3240010 и клиентски № **********, собственост на ответника. Установено било, че СТИ е
повредено – в килия мерене 20 кV в трафопост „Силози” има изгорели два броя
предпазители 4А към фаза „А” и фаза „В” към напреженовите измервателни
трансформатори и така консумираната в обекта електрическа енергия не се измерва реално
от СТИ. За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол №
62653/20.05.2014г., който бил подписан от представител на ответната Агенция. Било
преценено, че са налице предпоставките на чл.48, ал.1, т.2Б от ПИКЕЕ и на това основание,
на 11.08.2014г. „Електроразпределение Север” АД съставило становище за начисляване на
електрическа енергия за периода от 29.07.2014г. до 01.08.2014г. и конкредизиран размера на
вземането, като при изчислението била използвана одобрената от ДКЕВР методика при
извършване математическите изчисления. На 13.08.2014г. ищцовото дружество издало
дебитно известие № **********, с което е определена цената на реално според него
консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър за периода от
29.07.2014г. до 01.08.2014г., а именно 592.32 лева със срок за плащане до 02.09.2014г.
Дебитното известие било изпратено на ответника, но той не платил тази парична сума, тъй
като не признавал същата.
За тази парична сума по дебитното известие и лихвата за забава върху нея ищецът
подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело №
5413/2016г. по описа на РС – гр.софия и издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
на срещу последната ответникът подал възражение за недължимост на сумите по нея и
указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, което той е направил по
настоящото дело.
Представена е метрологична справка от Национален Институт по Метеорология и
Хидрология – филиал Варна, съгласно която през периода 25.07.2014г. – 27.07.2014г. в
района на Образцов чифлик е регистрирана продължителна интензивна гръмотевична
дейност. Динамиката на проявилите се гръмотевични бури е била многозначителна и тя се
изразява в многократни силни гръмотевични бури, съчетани с вихри в приземния слой на
атмосферата. По време на описаната синоптична обстановка с основни метеорологични
елементи в района от гръмотевичнит бури са нанесени значителни материални щети на
технически съоръжения и стопански обекти от разнороден характер.
От заключението на изготвената по делото съдебно-електротехническа експертиза се
установява, че в Констативен протокол № 77223/01.08.2014г. е описано, че са установени
изгорели два броя високоволтови предпазители 4А на две от фазите към измервателните
напреженови трансформатори. Предпазителите са предназначени за използване в
разпределителни уредби с минимално напрежение 10 кV за защита от токове на къси
4
съединения от страна на 10 кV на разпределителни трансформатори СрН/НН – защитени на
вторичната страна с автоматични прекъсвачи на напреженови измервателни
трансформатори. Същността на монтажа се състои в монтиране на предпазители откъм
страната на захранването, която в случая е страната средно напрежение. От съображения за
оперативно удобство и възможност за обезопасяване е необходимо монтирането на товаров
прекъсвач пред стопяемите предпазители, или път да бъде използван товаров прекъсвач с
монтирани в самия него стопяеми предпазители. Товаровият прекъсвач при тези решения се
избира така, че да може да изключва максималния работен ток на трансформатора.
Характеристиките на предпазителите и изключвателната способност на товаровия прекъсвач
се съгласуват така, че токове, по-малки или равни на трансферния ток, да се изключват
първо от предпазителя на една от фазите, а след това редуцираният след отпадането на тази
фаза ток да бъде изключен от товаровия прекъсвач. Токове по-големи от трансферния ток,
трябва да предизвикат задействане на трите предпазителя за време, по-малко от времето за
сработване на изключвателния мехавизъм. Въз основа на Констативен протокол №
77223/01.08.2014г., изготвен за проверката за обект с клиентски № ********** и описаните
констатации: наличие на ключалка, пломба, врата, държавни пломби и състояние – добро,
не може да се смята, че е имало неправомерно вмешателство в измервателната система. При
прекъсване на две от фазите не може да бъде отчитана преминала електроенергия. Като
математически формули и цени, изчисленията на ищеца са верни. Високоволтовите
предпазители са предназначени за защита на електропревключващи, комутационни
устройства и друго оборудване /силови трансформатори, въздушни и кабелни линии,
разпределителни устройства и др./ срещу термичните и динамични последствия, причинени
от ток на късо съединение или претоварване. Трифазен консуматор не може да роботи ако
са отпаднали две от фазите. При липса на точен измерител количеството електрическа
енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на СТИ, а при липса на
СТИ – по една втора пропускателна способност на присъединителните съоръжения /кабели,
проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 10-
часово натоварване. Предвид, че е определен срок за начисляване, различен от денонощие,
вещото лице счита, че формулата е правилно използвана. Дебитно известие №
02286371190/13.08.2014г. е издадено за отчетен период 29.07.2014г. – 01.08.2014г. за абонат
с клиентски № ********** като в дебитното известие е изчислен Технологичен разход на
единична цена 0.05425 лв/квтч и акциз на цена 0.00200 лв/квтч. Цените на определеното
количество неотчетена електроенергия към становището за начисляване на електрическа
енергия са публикувани на страницата на ДКЕВР в решение № Ц-12/30.06.2014г. Фактура №
********** от 12.08.2014г. за активна върхова, дневна и нощна тарифа, акциз и реактивна
енергия е изготвена по цени, определени в същото решение, но с конкретни стойности за
консумирана електроенергия, като припокрива периода от 27 до 31.07.2014г. от дебитното
известие.
В показанията си свидетелят Пламен Тодоров Христов твърди, че е присъствал на
проверката от 01.08.2014г. Машините, за които повреденият електромер е отчитал
потребената електроенергия е нямало как да работят, при положение, че липсвали две фази.
5
Нямало и констатирана от проверяващите манипулация по електромера и по пломбите,
което трябва да е отразено от тях в съставения Констативен протокол. През периода на
корекцията на сметката в цялата база не е имало движение на материали не само в силозите,
а и в плоските складове. С този конкретен електромер са имали проблеми както преди, така
и след проверката.
В показанията си свидетелят Й. П. Р. твърди, че през 2014г. работил в складовата
база към Образцов чифлик. В кроя на м.юли и началото на м.август 2014г. е нямало
движение на материали. В силозните клетки имало редлери и елеватори, които са на
трифазен ток и те не са работели.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
На първо място направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на задължението за плащане по дебитно известие № **********/13.08.2014г.
за периода от 29.07.2014г. до 01.08.2014г. съдът намира за неоснователно. Действително
съгласно съдебната практика вземането по това дебитно известие представлява переодични
плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и те се погасяват с кратката 3-годишна
давност. Т.е. последната изтича през 2017г., но заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на ищеца е било подадено на 01.02.2016г. Исковата молба
обаче по чл.422 от ГПК има правните последици на прекъсване на погасителната давност на
основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД. По силата на чл.422, ал.1 от ГПК погасителната давност се
счита за прекъсната от датата на подаване на заявлението в заповедното производство – т.9
от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС. По тази
причина и погасителната давност на вземането на ищеца не е изтекла, поради което съдът
следва да се произнесе по същество на спора.
Предвидената законова възможност за корекция на сметка на ел.енергия за изминал
период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а
следва да бъде извършено начисляване, само и единствено след надлежно доказване на
всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента – потребител, регламентирани
в чл.48, ал.1, чл.47 и чл.45 от ПИКЕЕ, и след установяване по несъмнен начин, че има
грешка в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се
дължат на виновното поведение на клиента, съответно негов представител. В конкретния
случай ищцовото дружество не е извършило ремонт и подмяна на съответните дефектирали
предпазители, които следва да подмени за своя сметка, а извършило корекции след
гръмотевични бури няколкократно в рамките на няколко поредни месеца за суми
непотребена от складовата база на ответника електроенергия предвид обстоятелството, че
става въпрос за държавна институция и стойността на издаваните фактури се изплаща от
държавния бюджет. Неправилно е определен начинът и методиката за начисляване на
процесната сума по партидата на ответника. Видно от констативния протокол, същият е
съставен в 11 часа на 01.08.2014г., а е изчислена електроенергия до 12 часа на 01.08.2014г. и
не става ясно защо се начислява електроенергия за по-дълъг период от установения в
6
Констативния протокол. От представената справка от ищеца в съдебно заседание е
посочено, че се коригира като се изчислява при всекидневно 10-часово ползване, което е
напълно несъотвестващо с работното време на държавните служители съгласно ЗДСл и КТ.
Установява се по делото и че СТИ е на дистанционен отчет и дружеството е можело веднага
да установи повредата и да не бъде извършвана корекция на сметката на ответника за такъв
период от време и при толкова завишени часове и технологичен разход.
От извършената по делото съдебно-електротехническа експертиза е видно, че при
този вид повреда няма как да работят трифазните консуматори при отпадане на две от
фазите, с оглед на което няма как да бъде консумирана и потребена начислената
допълнителна ел.енергия, което води до извода че процесната сума, с която е извършена
корекцията на ответната Агенция, се явява недължима. В съставения Констативен протокол
с № 0077223 от 01.08.2014г. са описани щетите, нанесени от гръмотевичната буря през
периода 25.07.2014г. – 27.07.2014г., видно от метрологичната справка от НИМХ – филиал
Варна, като в трафопост „Силози“, собственост на ТД „ДР“ – гр.Велико Търново изгарят 2
броя високоволтови предпазители, при което трансформаторът остана без подаване на
високо напрежение. Технически е невъзможно да се ползват трифазни консуматори при
подобна повреда в мрежата, каквито са били налице и в обекта на ответника. Неправилна е
констатацията, че електрическа енергия не се отчита „реално“ от електромера. Ел енергията
не се отчита поради факта, че е невъзможно да работят консуматорите в базата, поради
техническа повреда и прекъсването на двете фази. Видно е от фактура №
**********/12.08.2014г. начислена за същия период от 01.07.2014г. до 31.07.2014г. на
стойност 297.38 лева, че електромера е отчитал електроенергия през периода, за който е
извършено и допълнителното преизчисляване на ел.енергия. Повторно е била начислена
електроенергия за същия период, което е неправилно. Ищецът в качеството му на доставчик
на електроенергия не е доказал по делото, че е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, което неправомерно счита за неотчетена, тъй като няма от
страна на държавната агенция извършено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа. Същевременно не е извършена проверка на изправността
на електромера, липсва протокол от фактическа проверка, а изрично е вписано в
Констативния протокол – „наличие на ключалки, пломба, врата, държавни пломби,
състояние добро, не може да се счете, че е имало външно вмешателство в измервателната
система“, с което неправилно е използвана съобразно одобрените и приети Общи условия
методика за корекция на сметката, даваща възможност за получаване на недължими от
ответната Агенция парични суми на енергодружеството. Нещо повече, че начислената
ел.енергия е при максимално завишена /нереална/ пропусквателна способност и не
съответстваща на действително потребяваните месечни количества ел.енергия в складовата
база, което се вижда и от месечните суми за предходен период. Установяването на това
обстоятелство е безспорно, защото ел.енергията е движима вещ, поради което нейната
продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба и купувачът дължи
заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Надписването на
количества електроенергия, която не е реално ползвана е неоснователно и недоказано в
7
настоящото производство. При невъзможност да работят трифазните консуматори няма как
да се потреби толкова голям технологичен разход. В случаите, когато отклонената в
показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие
от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода
на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на
потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете
реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на
сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена
за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия. Клаузата от
договора /Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа
енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време без
определяне на периода и без отчитане на реално консумирана електрическа енергия, следва
да се счита за неравноправна по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП, доколкото въпреки
изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Разпоредбата
на чл.23 от Общите условия нарушава основните принципи на равнопоставеност между
страните и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия.
Липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за
минал период, предприета от страна на дружеството – монополист, при неустановен период
на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия, особено в хипотезата,
когато дружеството периодично е отчитало доставената и потребена електрическа енергия
за съответния период, за който впоследствие е извършена едностранна корекция на
сметките. От заключението на изготвената по делото електротехническа експертиза е видно,
че електромерът е бил годно техническо средство за измерване на доставената електрическа
енергия. В Общите условия е уредена хипотезата на констатиране на несъответствие при
проверката на СТИ, както и хипотезите, при които се коригират справките и количеството
на пренесена ел.енергия при неизмерване или неправилно/неточно измерване на пренесената
ел.енергия. Аналогична е и разпоредбата на чл.45 от ПИКЕЕ, доколкото същата не
противоречи на цитираните по-горе разпоредби от ОУ на ДПЕЕМ – когато при проверка по
реда на чл.41 от ПИКЕЕ се установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към
настоящите правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно кога
се е появила установената грешка, количеството ел.енергия се определя съгласно процедура
определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за
оператора на разпределителната мрежа. При неправилно отчитане на ел.енергия не във
всички случаи се касае за виновно неизпълнение на договорно задължение на потребителя-
абонат. Поддържането на техническата изправност на СТИ е задължение на
електроразпределителното дружество, в качеството му на негов собственик. В този смисъл
поведението на ищеца, не би следвало да води до неоснователно обогатяване на същия за
сметка на потребителя, чрез извършване на корекции на сметките му, без да е установено
въздействие върху СТИ. По делото не са представени доказателства собственикът на
8
процесното СТИ да е извършвал проверки за изправността му. При неизпълнение от страна
на ищеца на задълженията по поддържане, годността на СТИ, дружеството, а не
потребителят, следва да отговаря за възникналите вреди за ответното дружество. Само при
отклонение от нормалната работа на СТИ в резултат на въздействие от потребителя върху
електромера, каквото в конкретната хипотеза не се твърди, би било налице виновно
неизпълнение на задължението на потребителя-абонат да не препятства работата на СТИ. В
основата на преизчисляването по реда на чл.48, ал.3 от ДПЕЕМ, респ. чл.48 от ПИКЕЕ са
принципите на разпределението на вредите и поемане на риска, тъй като корекцията на
сметки почива на предположение за ползване на ел.енергия. Целта на разпоредбите е да
бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи
поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението.
В този смисъл е и съдебната практика, която не позволяваше едностранно коригиране на
дължимата цена за потребена електрическа енергия до измененията на ЗЕ. Защитата на
потребители от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на
договорните отношения. Касае е се за договор за продажба, при който се прилагат общите
правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената
стока. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и
съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане
на неоснователно обогатяване. По тези съображения съдът намира за неоснователна
направената корекция на ел.енергия от страна на ищцовото дружество и недоказаност на
иска, тъй като не е доказано ответникът действително да е употребил количествата
електроенергия в едностранно преизчислените 8775.0 квтч по фактура №
**********/13.08.2014г. Същата води до неоснователно обогатяване за сметка на
държавната агенция и държавния бюджет. Повредата в СТИ не е била причинена поради
виновно поведение от страна на ответника. Като държавна институция, ответната Агенция
няма интерес от неточно измерване на електроенергията. Неотчитането не означава, че
неправомерно се ползва ел.енергия, а че има технологична повреда, която не е била
отстранена от енерго-дружеството. Начисляването на технологичен разход следва да се
извърши, когато не може да се установи по безспорен начин размера на консумираната
ел.енергия, дължащо се на грешка при измерване от СТИ. В конкретния случай е видно, че
електромерът съдържа данни за изразходвана ел.енергия, т.е. същият е отчитал
потребление.
Предвид гореизложеното предявеният иск се явява изцяло неоснователен и като
такъв същият следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК и предвид отхвърлянето на иска, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по настоящото дело разноски в
размер на 150.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по изготвената
9
експертиза и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Енерго-Про Продажби” АД със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул.Владислав Варненчик 258, ЕИК *********,
представлявано от Георги Коршия, Пламен Стоянов Стефанов и Яна Маринова Димитрова,
против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”Московска” № 3, ЕИК *********, представлявана от
управителя Станимир Димитров Пеев, положителен установителен иск, с който се иска да се
признае за установено по отнощение на ответната Агенция, че дължи на ищцовото
търговско дружество сумите от 592.32 лева /петстотин деветдесет и два лева и тридесет и
две стотинки/ – главница за потребена, но неотчетена електрическа енергия по дебитно
известие № **********/13.08.2014г. за периода от 29.07.2014г. до 01.08.2014г., за обект на
потребление, находящ се в гр.Русе, с абонатен № 3240010 и клиентски № ********** и
лихва за забава в размер на 82.25 лева /осемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/ за
периода от 03.09.2014г. до 14.01.2016г., законна лихва върху главницата считано от
01.02.2016г. до окончателното й изплащане по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 5413/2016г. по описа на РС – гр.София, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул.Владислав Варненчик 258, ЕИК *********, представлявано
от Георги Коршия, Пламен Стоянов Стефанов и Яна Маринова Димитрова, да заплати на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Московска” № 3, ЕИК *********, представлявана от управителя
Станимир Димитров Пеев, сумите от 150.00 /сто и петдесет/ лева – направени по
настоящото дело разноски и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10