№ 348
гр. София, 21.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110209921 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-
000282/02.02.2022 г., издадено от Гергана Борисова – началник група в отдел
„Пътна полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 ЗАНН, на Х. П. П., с
ЕГН **********, са наложени следните административни наказания:
1. За нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца.
2. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП , на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 2 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лева.
Санкционираният субект Х. П. обжалва наказателното постановление в
срок. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че описаното в НП
нарушение на чл. 103 ЗДвП е извършено в тъмната част на денонощието и
фактическата обстановка, посочена в него, не отговаря на действителната, а
именно, че е подаван сигнал със стоп палка от полицейски служители на
1
посоченото в НП място. Той заявява също, че по отношение на нарушението
на чл. 100, ал. 1, т.1 ЗДвП, контролният му талон към момента на проверката
от полицейските служители е бил в „ОПП“-СДВР във връзка с издаден
АУАН, съответно физически няма как да бъде носен от него при положение,
че е иззет от ОПП-СДВР. Иска НП да се отмени изцяло като
незаконосъобразно и да му се присъдят разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но
се представлява от защитник – адв. К.. Същата пледира за отмяна на
наказателното постановление, като поддържа аргументите в жалбата и
претендира за разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание, както и не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 09.01.2022 г. около 01:00 ч., жалбоподателят П. управлявал лек
автомобил „Алфа Ромео“ 147, с рег. № СВ *** СХ, в гр. София, по ул. „Акад.
Стефан Младенов“ с посока на движение от бул. „8-ми декември“ към ул.
„Атанас Манчев“. В същото време на кръстовището между ул. „Акад. Стефан
Младенов“ и бул. „8-ми декември“ бил екип на 07 РУ СДВР - ОПП, който
патрулирал в района, в състав В. Д. и Т. А.. Същите изпълнявали служебните
си задължения по контрол за спазване на правилата за движението по ЗДвП.
На кръстовището на ул. „Акад. Стефан Младенов“ и бул. „8-ми
декември“ в посочените по-горе ден и час, от свидетеля В. Д. бил подаден
ясен и разбираем сигнал със стоп палка, образец тип „МВР“ на водача на
моторното превозно средство.
Водачът П. го възприел ясно, но не се подчинил на подадения сигнал и
направил обратен завой, в посока на движение бул. „Св. Климент Охридски“,
като в последствие се насочил към дома си в ж.к. „Младост 4“. След като
станали свидетели на това нарушение, полицейските служители Д. и А. се
качили в служебния автомобил, докладвали по радио ефира за нарушителя и
тръгнали след него. От полицейския автомобил бил пуснат светлинен сигнал,
с който да се укаже на водача на лекия автомобил „Алфа Ромео“, че следва да
2
спре за проверка. Той, обаче, не се подчинил и продължил да управлява
МПС-то.
Жалбоподателят бива спрян принудително със служебния автомобил с
рег. № СВ 3078 НР едва в ж.к. „Младост 4“, до блок 412, където е и
постоянният му адрес. На място пристигнал още един екип на СДВР, който
следвало да окаже съдействие на дежурните полицейски служители от 07 РУ
София. Неговият състав бил от двама души – М. и К..
Според показанията на свидетелите-очевидци водачът заявил, че е
употребил алкохол, като това е причината да не спре на подадения сигнал –
уплашил се. В последствие, пред дома му, е бил тестван за употреба на
алкохол с техническо средство алкотест дрегер 7510 № ARNA 0137, проба №
2418, който тест установил наличието на 1.58 ‰ алкохол в кръвта. Видно от
бланков талон за изследване № 086703, лицето П. се е съгласило да бъде
изследвано за установяване на концентрация на алкохол в кръвта чрез
медицинско и химическо изследване, като е насочено към УМБАЛ „Св.
Анна“.
По време на проверката било установено и че лицето П. шофира без да
носи със себе си контролния талон към свидетелството си за управление на
моторно превозно средство.
Мл. автоконтрольор М., от ОПП СДВР, съставил АУАН на Х. П., с
който ангажирал отговорността на водача за нарушение на чл. 103 ЗДвП; чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът бил връчен на лицето
срещу подпис още в момента на съставянето му.
Талонът за кръвни изследвания бил връчен на П. в 03:10 ч. на 09.01.2022
г., като той се явил в посоченото лечебно заведение и е дал съответните
проби. Там лицето отново декларирало, че е употребило алкохол, по-
конкретно бира в количество 1 500 ml на 08.01.2022 г. около 23:50 ч.
Резултатите от направеното по законовите изисквания изследване,
установяват наличието на алкохол (етанол) в кръвта на Жалбоподателят П. в
концентрация 1.36 g/L ‰.
По отношение на управлението на МПС след употреба на алкохол е
образувано наказателно производство, а административнонаказателното е
продължило само за нарушенията на чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 103 от ЗДвП.
3
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-4332-
000282/02.02.2022 г., издадено от Гергана Борисова – началник група в отдел
„Пътна полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 ЗАНН, на Х. П. П., с
ЕГН **********, са наложени следните административни наказания:
1. За нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, му
е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца;
2. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП , на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 2 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели М., К., Т. А. и В.
Д., както и въз основа на писмените доказателства, приети и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на
свидетелите очевидци на деянията – Т. А. и В. Д.. Тези двама свидетели са
възприели изцяло поведението на водача, а показанията им са логични,
последователни и еднопосочни. Безспорно е установено, че лицето П. е
управлявало автомобила „Алфа Ромео“ 147, с рег. № СВ *** СХ, който не
спира на подаден от В. Д. сигнал със стоп палка на кръстовище между ул.
„Акад. Стефан Младенов“ и бул. „8-ми декември“, прави обратен завой и
увеличава скоростта си в посока бул. „Св. Климент Охридски“. На следващо
място, двамата полицейски служители са преследвали автомобила на П. до
дома му в ж.к. „Младост 4“ и лично са възприели лицето и автомобила там. В
този смисъл, съдът намира, че тези свидетели имат пълен поглед над
случилите се събития в процесния ден.
На следващо място, съдът намира, че следва да кредитира и твърденията
на свидетелите М. и К.. Полицейските служители заявяват, че в процесния
период са оказвали съдействие на 07 РУ-СДВР. Младши автоконтрольор М. е
лицето, което е съставило акта за административно нарушение на нарушителя
П.. В него се отразяват възприетите от очевидците факти, а именно - че
Жалбоподателят е извършил нарушения, преследван е и е спрян едва пред
дома му в ж.к. „Младост 4“, съответно показанията на свидетеля Жеков са
производни по отношение на опасното поведение на П., който не се
4
подчинява на подаден сигнал. Те съответстват с останалите доказателства,
поради което съдът ги кредитира.
Не на последно място, следва да се отчете, че по делото е налице копие
от влязлото в сила споразумение, с което лицето се е признало за виновно за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, т.е. налице е влязъл в сила
акт на наказателен съд по въпроса за вината, който е задължителен за всички
съдилища, граждани и институции. Ето защо съдът намира, че е безспорно
доказано, че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в
посочените в АУАН ден и час.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото
същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице
никакви противоречия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими според ЗАНН реквизити. Така, съдът намира, че
възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на
изискванията на ЗАНН, са неоснователни. Тук следва да се посочи, че
нарушенията са описани по пълен и достатъчен начин, за да може наказаното
лице да разбере в извършването на какви нарушения е обвинено и защо е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Налице са също така и писмени доказателства за компетентността на
актосъставителя и издателя на НП, поради което съдът намира, че
възраженията в жалбата не намират опора в доказателствения материал.
Съгласно чл. 103 от ЗДвП: „ При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.“
5
Неспазването на това императивно правило влече след себе си
определени санкционни последици за виновните водачи на моторни превозни
средства. Те са уредени в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съгласно
която „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението“.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй като след
като не е спрял на подадения сигнал със стоп палка, същият очевидно не е
изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП. По този начин е осуетил
проверка от органите за контрол и не е изпълнил тяхно нареждане за спиране,
изразено с конкретни действия чрез стоп палка.
Съдът намира, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е
в рамките на законоустановените предели и се явява съразмерно спрямо
обществената опасност както на лицето, така и на извършеното нарушение,
поради което е законосъобразно. Несъмнено следва да се отчетат като
отегчаващи при определяне размера на наказанието следните обстоятелства –
най-напред, лицето не само, че не е спряло на подадения сигнал, но е
демонстрирало по много ясен начин, че не желае да спре на посоченото от
полицейския служител място, тъй като дори е извършил забранена маневра
(обратен завой) с идеята да избяга от полицейския екип. На следващо място,
не може да не се отчете фактът, че автомобилът е управляван при наличие на
алкохол в кръвта на водача, и то на концентрация от 1,36 на хиляда. Това
обстоятелство само по себе си характеризира деянието като изключително
обществено опасно поради пияното състояние на водача и само щастлива
случайност е предотвратила настъпването на много по-опасни последици от
това нарушение – от показанията на единия от полицейските служители се
установява, че водачът едва не е отнесъл (прегазил) пешеходци при опита си
да избяга от извършване на проверката. На следващо място, от картона на
водача за извършени нарушения на ЗДвП, която е неразделна част от
преписката на АНО е видно, че на същият многократно е наказван за
извършвани нарушения на ЗДвП от различен характер, т.е. налице е
константно неспазване на правилата за движение. Всички тези доводи
6
мотивират съда да приеме, че наложеното наказание на лицето е справедливо
и само максималният му размер би способствал за превъзпитанието на дееца
и за осъществяване на превантивната функция на наказанието.
Съгласно чл. 101, ал. 1, т. 1 ЗДвП „ Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторното
превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него“. Видно от жалбата и от приложената по делото справка от картона на
водача, контролният талон на лицето Х. П. е бил отнет с НП 21-0243-000833
на 29.07.2021 г., което е влязло в сила на 11.05.2021 г., съгласно
информацията от картона на водача. Доколкото с влизането в сила на НП за
лицето възниква възможността да заплати санкцията, която му е наложена и
да получи своя КТ обратно, то съдът намира, че с незаплащането на сумата
(която впрочем е незначителна по размер - общо в размер на 40 лева за двете
нарушения) деецът сам се е поставил в ситуация да управлява МПС без
контролен талон. Ето защо, същият е правилно санкциониран от органите на
СДВР. Наложеното по чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП наказание в размер на 10 лв. е
строго фиксирано в закона и като такова не подлежи на ревизия.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл,
тъй като действията му свидетелстват, че той ясно е видял подадения сигнал,
независимо че действието се е развило през тъмната част от денонощието.
Освен това, той отлично е съзнавал, че управлява МПС без талона си към
СУМПС. Той е съзнавал последиците на противоправните си действия и с
поведението си е манифестирал, че пряко ги е целял.
Горните съображения водят съда до крайния извод, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на делото и доколкото въззиваемата страна не е
претендирала разноски, съдът намира, че такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НП № 22-4332-000282/02.02.2022 г.,
7
издадено от Гергана Борисова – началник група в отдел „Пътна полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 ЗАНН, на Х. П. П., с ЕГН **********, са
наложени следните административни наказания:
1. За нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, му
е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца;
2. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП , на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 2 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8