РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Пловдив, 31.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на дeвети януари,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Стефка
Костадинова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2994 по описа на съда за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по
жалба на Н.В.Я. – В. с ЕГН ********** *** против Решение № 2153-15-174 от
03.09.2018г. на Директора на ТП на НОИ – *, с което на основание чл.117, ал.3
от КСО е оставена без уважение жалбата на г-жа В. против Разпореждане № **********/11.05.2018
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-*.
В жалбата, както
и в съдебното заседание, чрез пълномощника на жалбоподателя адв.Б., се прави
искане за отмяна на обжалваното Решение и потвърденото с него Разпореждане,
като се излагат доводи за неправилност и необоснованост, поради издаването им в
нарушение на административните правила и материалните норми. Основният
поддържан от жалбоподателя довод е за неспазване от страна на НОИ на
процедурата по уведомяване, предвидена в чл.33, ал.5, т.13 от КСО. Прави се
искане за присъждане на разноски по производството.
Ответната по
жалбата страна Директор на ТП на НОИ – *, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт В., моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. В писмено становище, депозирано по делото, се излагат подробни
доводи по същество и конкретно относно неприложимост на разпоредбата на чл.33,
ал.5, т.13 от КСО за процесния случай. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна Прокуратура – Пловдив, надлежно
уведомена, не е встъпила в производството.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, прие
за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на
законоустановения срок по чл.118, ал.1 от КСО, видно от разписката за връчване
на обжалваното решение, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване и от лице, за
което последният е неблагоприятен и следователно
при наличие на правен интерес, поради което и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна, въз основа на приетите
писмени доказателства се установява по делото, че Н.Я. - В., родена на *** г.,
е подала до Директора на ТП на НОИ * заявление за отпускане на пенсия с вх.№
2113-15-303 на 24.01.2018 г. В същото Я. - В. е заявила желание за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО,
като към заявлението е приложила документи за осигурителен стаж. Въз основа на депозираното заявление от
24.01.2018 г. и събраните документи по пенсионната преписка, имащи отношение
към отпускане на пенсията, било издадено Разпореждане № ********** от
11.05.2018 г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ *, съгласно което на Н.В. била
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 24.01.2018 г.,
пожизнено, с основание по чл.68, ал.3 от КСО, при установени навършена възраст
66 години и 5 месеца, както и действителен осигурителен стаж от 3 г., 11 месеца
и 28 дни от ІІ категория труд и 13 г., 06м. и 20 дни от ІІІ категория труд,
който е изчислен като общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд
на основание чл.104 от КСО от 18 години, 06 месеца и 18 дни. Срещу посоченото
разпореждане постъпила жалба от Н.В. пред Директора на ТП на НОИ – *, който с
обжалваното по настоящото дело Решение № 2153-15-174 от 03.09.2018 г. приел
жалбата за неоснователна и я оставил без уважение.
От правна страна, съдът намира, че така
обжалваното Решение е издадено от компетентен орган, чиито правомощия
произтичат от разпоредбите на чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО.
Решението е издадено в предвидената форма и е мотивирано, като съдържа
необходимите фактически и правни основания за издаването му, правилно е, доколкото
е съобразено със съдържанието на относимите материално-правни разпоредби и при
издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила. В
обжалваното решение ответникът по жалбата е приел, че към датата на подаване на
заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
24.01.2018 г. Н.Я.- В. е навършила 66 години, пет месеца и един ден. Посочил е,
че съгласно чл.94 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на
придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в
2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на
двумесечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се
отпускат от датата на подаването им. Прието е, че към датата на подаване на
заявлението жалбоподателката не е била изпълнила условието на чл.68, ал.1 от КСО за наличие на достатъчен осигурителен стаж от 35 години и шест месеца, но
съгласно чл.68, ал.3 от КСО за 2017 г. е придобила право на пенсия поради
навършване на 66 – годишна възраст. Отразено е, че считано от навършване на
66-годишна възраст, когато жалбоподателката е придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО /23.08.2017 г./ е предвиден 2-месечният
срок за подаване на заявление за пенсия и пропускането на срока води до
отпускане на пенсия с начална дата – датата на подаване на заявлението. Поради
това е счетено, че правилно пенсията е отпусната от датата на заявлението и
разпореждането за отпускане на пенсия е прието за законосъобразно издадено. В
обжалваното решение е обсъдено конкретно и възражението на жалбоподателката В.
за неспазена процедура по чл.33, ал.5, т.13 от КСО /в сила от 01.01.2017 г./,
като е прието, че тази разпоредба се отнася до лицата, които придобиват право
на пенсия по чл.68, ал.1 от КСО след 01.01.2017 г., поради което и претенцията
на жалбоподателката относно това, че не е била надлежно уведомена по реда на
чл.33, ал.5, т.13 от КСО е приета за неоснователна.
Съдът намира изложените съображения и крайни
изводи в обжалваното решение за правилни и съобразени със закона. Не се спори
между страните по фактите, приети за установени в обжалваното решение и
постановеното преди него разпореждане за отпускане на пенсия, касаещи
изчисления общ осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, както и по
основанието, на което е възникнало правото й на пенсия и момента на неговото
възникване. Наличието на възприетите за установени в решението фактически
положения се установява категорично и в съдебното производство от
доказателствата, събрани по делото. Видно от приложените към пенсионната
преписка доказателства, действително жалбоподателят В. не попада сред лицата по
чл.68, ал.1 от КСО и за нея не е възникнало право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст в този общ случай, предвиден в тази именно разпоредба, доколкото
същата има значително по-малък от общия изискуем осигурителен стаж. Поради това
и тъй като до 31.12.2016 г. за нея не е възникнало право на пенсия по чл.68,
ал.1 от КСО, то с навършване на 66-годишна възраст след 31.12.2016 г. за нея е
възникнало право на пенсия по ал.3 на чл.68 от КСО. В разпоредбата на чл.33,
ал.5, т.13 от КСО действително след 01.01.2017 г. се предвижда уведомяване от
НОИ на лицата, не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1
КСО, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за
условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година.
Установява се от доказателствата по делото, че такова уведомление не е било
изпращано до жалбоподателя В., но същото изобщо не е било и дължимо и това е
така, доколкото предвиденото в чл.33, ал.5, т.13 от КСО уведомяване, както
изрично е посочено в този законов текст, се отнася до лицата, които навършват
общата възраст по чл.68, ал.1 от КСО
/60 г. и 10 месеца при жените/ след 01.01.2017 г., а очевидно от данните за
жалбоподателя, същата е навършила посочената възраст още преди влизане в сила
на посочената разпоредба. Следователно и за нея не е съществувало задължение да
бъде уведомявана предварително за бъдещото настъпване на първото от условията
по чл.68, ал.1 от КСО /сходно разрешение е дадено в Решение № 14003/15.11.2018 г.
на ВАС, VІ отд. по адм. дело № 4939/2018 г./. Н.Я. - В. е подала заявление за
отпускане на лична пенсия с правно основание по чл.68, ал.3 от КСО, към която
разпоредба нормата на чл.33, ал.5, т.13 от КСО няма отношение. Следва да се има
предвид, освен това, че уведомяването от НОИ по чл.33, ал.5, т.13 от КСО не
означава, че уведоменият е придобил право на пенсия, за да се счита, че от тази
дата за него се брои срокът за подаване заявление за отпускане на пенсия,
доколкото за възникване правото по чл.68, ал.1 от КСО, освен навършването на
изискуемата от закона обща пенсионна възраст, се изисква едновременно с това
лицето да е придобило и необходимия осигурителен стаж. Поради това и
уведомяването по чл.33, ал.5, т.13 от КСО не е обвързано с разпоредбата на
чл.94 от КСО определяща датата на отпускане на пенсията. Съгласно посочения
текст, в редакцията му към подаване заявлението за пенсия, пенсиите и добавките
към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с
необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако
документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на
правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.
Сиреч, датата на отпускане на пенсията е обвързана с момента на настъпване
законовите условия за придобиване правото на пенсия и с момента на подаване заявлението
за пенсия. От документите по делото е видно, че и към момента на подаване на
заявлението й, Я. - В. не е разполагала с изискуемия по чл.68, ал.1 от КСО общ
осигурителен стаж, тоест за нея не са били налице основанията за отпускане
пенсия по чл.68, ал.1 от КСО, с настъпването на първото от които е свързано и
предвиденото уведомяване по чл.33, ал.5, т.13 от КСО.
Предвид изложените мотиви, като е отхвърлил
жалбата срещу Разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ *, Директорът на ТП на НОИ е постановил решението си в съответствие със
закона. Поради това и то ще следва да бъде оставено в сила от настоящата
инстанция, а жалбата отхвърлена, като неоснователна.
При посочения изход на спора и с оглед на
това, че от страна на ответника по жалбата е поискано присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл.143, ал.4, във вр. с чл.144
от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ и съобразно с ТР №3/2010 г. на ВАС, ще следва
жалбоподателя В. да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ - * сумата от 100 лева,
съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.1 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.Я.
– В. с ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-174 от 03.09.2018г. на
Директора на ТП на НОИ – *, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО е оставена
без уважение жалбата на Н.В.Я. – В. против Разпореждане № **********/11.05.2018г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-*.
ОСЪЖДА Н.В.Я. – В. с ЕГН ********** ***, да заплати на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, съставляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалваемо в 14-дневен срок от
съобщението до страните за неговото изготвяне пред Върховен административен съд
на Република България.
Административен съдия: