Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,14.03.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на единадесети март
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 5516 по описа за 2018г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***Й.В. против Р.В.В. с ЕГН ********** от
гр.Плевен, с постоянен адрес ***. Ищецът твърди, че ответникът, като наследник
на В.А.В., е собственик на топлоснабден имот находящ се в гр.***. Твърди, че
като такъв е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ.
Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди,
че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от
13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е
определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на
последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на
основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху
дължимата сума. В заключение моли съда да осъди ответника да му заплати 1142,42
лева главница за ползвана но незаплатена топлоенергия за периода 01.02.2012г –
30.04.2018г. и сумата от 389,65 лева лихва за забава за периода 02.04.2012г. до
04.07.2018г. Прави искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
Назначеният особен представител оспорва предявените
искове. Навежда доводи, че за част от периода вземанията са погасени по
давност.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, а
ответникът чрез назначения си особен представител поддържа представения писмен
отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
С исковата молба ищецът е представил
по делото Общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от „Т.П.“
ЕАД ***. От същите се установява какви са общите условия при продажбата на
топлоенергия.
Установява се от приетото по делото
заключение на съдебно-икономическа експертиза, че сумите, начислявани за
топлоенергия за процесния период на имота са начислявани на ответника по
изготвяни отчети от фирмата осъществяваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база отчет на уредите за дялово разпределение. Установява
се от заключението, че по данни на топлинния счетоводител, в имота няма такива
уреди, но в банята има щранг лира. Вещото лице е изчислило в заключението, че
за периода стойността на консумираната топлоенергия за периода 01.02.2012г. –
30.04.2018г. е в размер на 1142,42 лева. С оглед направеното от назначения
особен представител на ответника възражение за давност, вещото лице е дало
сумата за главница за периода три години преди подаване на исковата молба, а
именно 26.07.2015г. -25.07.2018г. в размер на 434,69 лева. Тъй като плащанията
за доставена топлоенергия представляват периодични плащания, то същите се
погасяват с кратка тригодишна давност.
Т.е. предявеният иск би бил основателен, ако се докаже, че ответникът
има качеството на потребител или собственик на имота за сумата от 434,69 лева
за периода 26.07.2015г. – 25.07.2018г., като за разликата за периода
01.02.2012г. – 25.07.2015г. до размера на претенцията 1142,42 лева искът се
явява неоснователен като погасен поради настъпила давност.
При така събраните доказателства,
следва да се приеме за установено, че в жилищен имот, находящ се на адрес гр.***
е ползвана топлоенергия през периода 01.02.2012г. – 30.04.2018г. на обща
стойност на обща стойност 1142,42 лева, включително за отоплителен уред – щранг
лира в банята и сградна инсталация. За тригодишния период преди подаване на
исковата молба доставената топлоенергия в имота е на стойност 434,69 лева, а
лихвата върху тази сума е в размер на 54,53 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ „Всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.“ Законодателят изчерпателно е посочил кои лица са клиенти на
топлинна енергия и съответно дължат заплащане на такава. По аргумент за
противното всички несобственици и неползватели не дължат заплащане на цената на
топлинна енергия. С оглед тази разпоредба и изчерпателното изброяване на субектите, които са клиенти –
ползватели на топлинна енергия, следва при всяко едно производство по чл.422 от ГПК да бъде установяван първо основния факт – има ли лицето, срещу което се
води искът качеството на собственик или ползвател на имота. В случай, че не
бъде доказано такова качество по
отношение на ответника за конкретния имот, за който се претендира заплащане на
топлоенергия и за конкретния период съдът не следва да прилага разпоредба на
чл.153 ал.1 от ЗЕ.
По делото
не се установи да има изричен договор с ***, нито изрично подадена от ответника
или неговия наследодател молба за топлоснабдяване на имота. Въпреки указаната
тежест на доказване в определението за насрочване, ищцовото дружество не
представи доказателства за твърдението си в исковата молба, че ответникът е
собственик на имота. Не се установи и да е ползвател на имота, нито по делото е
имало такива твърдения от ищеца.
Представено е удостоверение за наследници на В.А.В. с ЕГН **********,
починал на 08.12.2012г. от което се установява, че ответникът Р.В.В. е негов
законен наследник. Дори да се приеме, че наследодателят на ответника В.А.В. е
бил собственик на недвижим имот, находящ се в гр.***, това не установява, че
неговият наследник е към процесния период е собственик.
Ответникът е бил с постоянен адрес ***, откъдето съобщенията
са върнати в цялост с отбелязване, че лицето е било наемател и е напуснало
адреса. От представената по делото справка се установява, че ответникът е с
настоящ адрес в ***. С оглед на така установеното, съдът е възложил в тежест на
ищцовото дружество да представи доказателства, че ответникът е собственик на
имота, каквито са твърденията в исковата молба. По делото не са представени
доказателства в тази насока.
Ето защо предвид липсата на
предпоставките по чл.153 ал.1 от ЗЕ съдът счита, че предявените от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано
от ***Й.В., против В.А.В. осъдителни
искове за главница в размер на 1142,42 лева и лихва върху нея в размер на 389,65
лева са
недоказани по своето основание и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
***Й.В., против Р.В.В. с ЕГН ********** от
гр.Плевен, с постоянен адрес *** обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ЗЗД за главница в размер на 1142,42 лева, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2012г. до
30.04.2018г., и 389,65 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.04.2012г.
до 04.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба 25.07.2018г., до окончателното погасяване на
задължението.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: