Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 166
гр. Пловдив, 18 септември 2019 год.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря НЕЛИ БОГДАНОВА и в присъствието на прокурора ДОБРИНКА
КАЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно
общ характер дело № 368 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 59/17. 06. 2019 г. по НОХД № 520/2019 г. П.
окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. М.И.Ш. за ВИНОВЕН в това, че на 07.08.2018 г. в
с. М., обл. П., противозаконно е пречил на органи на властта - полицейските
служители инспектор П. Г. Ч., пол. Инспектор VI степен и младши експерт Д. Е. Б.,
мл. пол. инспектор и двамата в група „Териториална полиция“ при сектор
„Охранителната полиция“ при РУ А. при ОДМВР гр. П. да изпълнят задълженията си
по чл. 61, ал. 4 от ЗМВР; по чл. 67 от ЗМВР; по чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като
не е изпълнил полицейско разпореждане да остане на място с управлявания от него
лек автомобил „Н.“, модел „П.“ с peг. № „“ до идване на младши автоконтрольор
при РУ – А., за да бъде тестван за алкохол и установяване на престъпление по
чл. 343б, ал. 1 НК, като е напуснал местопроизшествието с автомобила и се е
укрил, поради което и на основание чл. 270, ал. 1, във вр. с чл. 54, от НК, вр.
чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът е ПРИЗНАЛ
подс. М.И.Ш. – с установена по
делото самоличност - за ВИНОВЕН в това, че на 07.08.2018 г. в
с. М., обл. П., е предложил да даде подкуп в размер на 50 лева на полицейски
орган - инспектор П. Г. Ч. - полицейски инспектор VI-а степен в група
„Териториална полиция“ при сектор „Охранителната полиция“ при РУ – А. при ОДМВР
– П., за да не извърши действия по служба - да не предприема спрямо него
действия по констатиране управлението на моторно превозно средство – лек
автомобил „Н. П.“ с № peг. № „“, след употреба на алкохол, поради което и на
основание чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, вр.
чл. 58а, ал. 1 НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
Съдът е ПРИЗНАЛ
подс. М.И.Ш. – с установена по
делото самоличност - за ВИНОВЕН в това, че на 08.08.2018 г. в
дома си в с. М. на ул. „Ш.“ № „“, е държал боеприпаси - 1 брой калибър 7,62x39
мм, 1 брой 7,62х54Р и 1 брой калибър 8х56Р, без да има за това надлежно
разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 НК, вр. с чл. 373, ал. 2
от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът е ПРИЗНАЛ
подс. М.И.Ш. – с установена по
делото самоличност - за ВИНОВЕН в това, че на 07.08.2018 г. в
с. М., обл. П., при управление на МПС – лек автомобил „Н. П.“ с рег. № „“, е
нарушил правилата за движение - чл. 6 от ЗДвП, като не е изпълнил полицейско
разпореждане да остане на място с управлявания от него лек автомобил „Н. П.“ с
рег. № „“, до идването на мл. автоконтрольор при РУ – А., за да бъде тестван за
алкохол, като е предприел маневра „завой наляво“, като е допуснал причиняването
на телесна повреда на Д. Е. Б. - мл. полицейски инспектор в група „Териториална
полиция“ при Сектор „Охранителната полиция“ при РУ – А. при ОДМВР – П., поради
което и на основание чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл.
58а, ал. 1 НК го е ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подс. М.И.Ш. –
с установена по делото самоличност - за ВИНОВЕН в това, че на 07.08.2018 г. в
с. М., обл. П., е управлявал МПС „Н. П.“ с рег. № „“, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на 1000 - между 1,33 и 1,37 на 1000, установено по
надлежния ред със съдебномедицинска експертиза № 394/2018 г. на Отделение по
Съдебна медицина при УМБАЛ „С. Г.“ - гр. П., поради което и на основание чл.
343б, ал. 1 НК, вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК и го е ОСЪДИЛ
на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.
На основание чл.
343г, вр. чл. 37, ал. 1 т. 7 НК съдът е ЛИШИЛ подс. М.И.Ш. от право да
управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.
23, ал. 1 НК е ОПРЕДЕЛЕНО подс. М.И.Ш. да
изтърпи едно ОБЩО, най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
На основание чл.
66, ал. 1 НК изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода съдът е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.
59, ал. 1 и ал. 2 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА времето, през което подс. М.Ш. е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано
от 07.08.2018 г. до 09.08.2018 г., включително, като един ден „задържане“ се
зачита за един ден „лишаване от свобода“.
Съдът, на основание чл. 59, ал. 4 НК, е ПРИСПАДНАЛ от
изпълнение на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС времето, през
което подс. М.Ш. е бил с наложена принудителна административна мярка „Временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач“, съобразно Заповед №
18-0239-000417 от 14.08.2018 г. на Началника на РУ на МВР – гр. А..
Съдът се е произнесъл и по приложените веществени
доказателства, както и направените разноски по делото.
Недоволна от така постановената присъда
е останала О.п.П. която в депозирания протест предлага да се измени
постановената присъда, като се отмени прилагането на чл. 66 НК.
Прокурорът поддържа протеста.
Подсъдимият лично и чрез своя защитник
счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено
следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови
атакувания съдебен акт П. окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. М.Ш. от дълги години
живеел със семейството си в с. М., обл. П., на ул. „Ш.“ № „“. Работел в кооперацията на селото. След
ликвидацията й си купил трактор и прекачен инвентар и с тях извършвал селскостопански
услуги на съселяните си. Бил правоспособен водач на МПС, водел се на отчет в
ОДМВР гр. П.
и притежавал СУМПС № „“.
Първостепенният съд е приел, че на 07.08.2018 г. подсъдимият се уговорил да отиде надвечер на нивата на св. Х. К., за да балира люцерна с трактора си. Към 20:00 ч. посетил „Кафе - аперитив С.“ в селото. Поръчал първоначално една бира, а след това и 100 грама уиски, които му сервирал св. Н. А.. Подсъдимият седял със св. Д. Д., който бил негов работник и ползвал осигурен от подсъдимия подслон. Двамата изпили алкохолните си напитки за около час, докато се стъмнило. После се качили на л. а. „Н. П.“, с ДК № „“, собственост на сина на подсъдимия — св. Н. Ш. и потеглили към нивата на св. Х. К.. Автомобила управлявал подсъдимият. Той не носел документи за правоспособност и самоличност.
Около 21:05 ч., полицейските служители - св. П. Ч. и св. Д. Б. се намирали в центъра на с. М. с патрулен автомобил „Л. Н.“ с peг. № „“.
Съгласно план-разстановка за провеждане на специализирана полицейска операция по противодействие на конвенционалната престъпност в малките и отдалечени населени места на Община А. и в частност съобр. точка 10 от този план, те следвало да осъществяват наред с другите си задължения и контрол по ЗДвП на територията на с. М. и други села наоколо. В качеството им на полицейски органи и оборудвани с изискуемите по закон символи - униформи, светлоотразителни жилетки, стоп палка и униформен служебен автомобил, били натоварени и със задължения, произтичащи от ЗМВР, в частност по чл. 61 ал. 4 - да предприемат действия по преустановяване изпълнителното деяние на престъпления, в случая по чл. 343б НК, за което предполагали, настъпване на престъпните му последици и ограничаване на вредите; по чл. 67 от ЗМВР - да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления; по чл. 70 ал.1 от ЗМВР - да извършват проверки за установяване самоличността на лица, за които има данни, че са извършили престъпления или други нарушения на обществения ред и по чл. 72 ал. 1 т.1 от ЗМВР - да задържат лица, за които има данни, че са извършили престъпление.
Двамата свидетели били спрели полицейския автомобил в центъра на селото, отдясно на пътя, в близост до автобусната спирка, в посока от юг на север.
Към 21:10 часа св. П. Ч., използвайки стоп-палка, подал сигнал за спиране на „Н.“-а, управляван от подсъдимия, който се движел в посока от юг на север, към А.. „Н.“-ът спрял зад полицейския автомобил, а служителят на реда осветил с фенерче водача – подс. М.Ш. и возещия се отпред в дясно св. Д. Д. и се легитимирал. Свидетелят Ч. разпоредил на водача да представи свидетелството си за управление, а на пътника - личната си карта. През отворения прозорец лъхало силно на алкохол, поради което свидетелят се обадил на дежурния по управление, за да изпрати патрул на КАТ, който да тества подсъдимия като водач на МПС. Уведомил подсъдимия за предстоящото тестване и му наредил да изгаси двигателя, като остане в автомобила. Отново поискал посочените документи.
В този момент подсъдимият решил да осуети полицейските действия насочени спрямо него, чрез предлагане на подкуп. Бръкнал в ляв джоб на фланелката си, извадил банкнота от 50 лева и я подал на полицая с думите: „Дай да оправим нещата....“. Свидетелят П. Ч. му наредил да си прибере парите. Подсъдимият угасил двигателя и слязъл от колата, като продължил да предлага банкнотата. Тогава св. П. Ч. повикал колежката си, която проверявала документите на друг водач на МПС. Подсъдимият М.Ш. му казал: „Не така бе, момче“. Свидетелката Д. Б., докато приближавала и заставала отпред до левия фар на „Н.“-а, видяла предлаганата банкнота. Полицейският служител още веднъж наредил на подсъдимия да влезе в автомобила си и да представи исканите документи.
Подсъдимият М.Ш. се качил. Осъзнавайки, че идеята с предлагане на подкуп не е успешна решил да избяга. Въпреки, че в този момент св. Д. Б. била непосредствено пред лявата част на автомобила му - пред фара и съответно гумата, подсъдимият запалил двигателя и рязко потеглил с маневра наляво, тъй като пред него освен свидетелката се намирала и полицейската „Л.“.
С извършването на
левия завой подс. М.Ш. изместил опасната зона към св. Д. Б., а още при потеглянето на автомобила се получило и съприкосновение със свидетелката, която
се подпряла на предния капак и успяла, оттласквайки се, да запази равновесие.
Подсъдимият се насочил с висока скорост по пътя направо. Двамата полицаи се
опитали да го настигнат с „Л.“-та, която управлявали, но го изгубили и се върнали в центъра на
с. М..
Свидетелката св. Д. Б. повикала кмета на селото и с негова помощ, гледайки запис от
камера, насочена към местопроизшествието, установили, че синият „Н.“ е управляван от подс. М.Ш..
С протокол за доброволно предаване /л. 65 ДП/ дискът със записа бил предаден по делото на разследващ полицай.
Веднага след това
полицаите отишли до дома на подсъдимия, но и той, и автомобилът не били там. От
сина му – Н. Ш. разбрали, че баща му е на полето с трактора си. Той завел
полицаите на конкретната нива и там видели трактора. Подсъдимият също ги видял
и отново се опитал да избяга, този път с трактора, но пресеченият терен му
попречил. В един момент се отказал, слязъл и седнал на земята. При пристигане
на полицаите отново не представил документи за самоличност. В това време
пристигнал и повиканият патрул от РУ А. в състав полицаите Е. М. и Я. Я..
Подсъдимият М.Ш. упорствал, че търсеният автомобил е собственост на сина му и не знае къде се намира. Отрекъл да го е управлявал и настоявал, че през целия следобед бил на полето. Признал, че той е управлявал колата към момента на спирането й за проверка в селото едва когато му разяснили, че е заснет от камера и идентифициран. Разказал, че действително предложил на св. П. Ч. „да се разберат по друг начин“, защото се притеснил, че е пил алкохол и няма документи, че когато свидетелят настоявал за проверка с дрегер - взел решение да избяга. Споделил, че след бягството си е изоставил автомобила със св. Д. Д. на черен път, по посока язовира на с. М., след което се прибрал пеша в дома си, взел трактора и отишъл да балира. Обсъждайки въпроса с предлагания подкуп, подсъдимият твърдял, че всъщност няма и една стотинка в себе си, при което св. П. Ч. му извършил личен обиск по чл. 80 ЗМВР, с който иззел една банкнота с номинал от 50 лева № „“; една банкнота от 2 лева; 1 брой телефон „Н.“; монети от 50 и 20 стотинки и 2 кутии цигари, които впоследствие били предадени с протокол за доброволно предаване на разследващия полицай по делото. Бил извършен оглед като веществено доказателство на банкнотата от 50 лева. След това подсъдимият завел полицаите до мястото, където бил изоставил „Н.“-а, а междувременно пристигнал и повиканият патрул на КАТ, в който бил св. Д. К.. Последният тествал подсъдимия с техническо средство - „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР“, който отчел, че наличието на алкохол в издишания от подсъдимия въздух е 0,94 промила. Бил издаден талон за изследване и след като подсъдимият доброволно дал кръв за изследване с протокол, било установено наличието на 0,71 промила алкохол в нея. Впоследствие, с химическа експертиза, било установено, че от момента на деянието - 21:10 часа на 07.08.2018 г., до вземане на кръвната проба в 01:35 часа на 08.08,2018 г. са изминали 4 часа и 25 минути, през което време организмът на подсъдимия елиминирал средно по 0,15 промила етилов алкохол на час. От момента на деянието до тестването с техническо средство „Дрегер“ - 23:48 часа на 07.08.2018 г. били изминали 2 часа и 38 минути. Към момента на деянието подс. М.Ш. е управлявал автомобила „Н. П.“ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,20 промила, а именно между 1,33 и 1,37 промила, отговарящо на лека степен на алкохолно опиване. В разговор с полицейския служител Я. Я. подс. М.Ш. доверил, че действително е предложил 50-те лева на колегата му, за да не го тества за алкохол и последващите от това полицейски действия, но също така заявил, че ще твърди, че всъщност св. П. Ч. му е поискал подкуп от 200 лева.
При направените
справки е
установено, че подсъдимият притежава разрешително за съхранение, носене и
употреба на оръжие за ловни цели - комбинирана пушка „Б.“ с калибър 12 и 308 win. С оглед обвинението
срещу подс. М.Ш., на 08.08.2018 г. полицейският служител Д. Д. конвоирал подсъдимия до
дома му в с. М., ул. „Ш.“ № „“ с цел изземване на оръжието и боеприпасите. Подсъдимият отворил
касата и полицаят видял в нея и патрони, за които подсъдимият нямал разрешение.
Същите били предадени доброволно - два броя боеприпаси за нарезна карабина и 1 брой
боеприпас калибър 7,62x39 за огнестрелна нарезна карабина. Тях подсъдимият държал в касата си
от много време, според думите му, за да не попаднат у деца.
Според
заключението на
автотехническата експертиза /л. 88 ДП/, при движение направо опасната зона от прегазване на автомобила е
равна на широчината му и е разположена пред самия автомобил. При завой наляво,
зоната се измества и освен опасност от прегазване с предната част на
автомобила, съществува и опасност от удар със страничната му част и последващо
прегазване. И потеглянето напред, с намиращата се пред автомобила св. Б., и извършването на
маневра „завой наляво“, ако непосредствено до автомобила се е намирала същата
свидетелка,
са носили
риск от настъпване на ПТП. От момента на потегляне на лекия автомобил до приключване на маневрата „завой наляво“ св. Б. се е намирала в опасната зона на движението му и
само своевременните й реакции - подпиране на предния капак и на предния ляв
калник, и
извяхване надясно след това - подпиране
на автомобила и успяване да премине от лявата му страна подпиране на преден ляв
калник и бързо отстъпване назад са предотвратили настъпването на ПТП, при което
св. Б.
несъмнено и щяла да бъде телесно увредена.
Според
заключението на балистичната експертиза /л. 86 ДП/ трите броя патрони, съответно 1 бр. калибър 7,62x39; 1
брой 7,62х54Р и 1 брой 8x56R са стандартни бойни, заводско производство и са предназначени за
огнестрелни оръжия със същия калибър, технически изправни и годни за
възпроизвеждане на изстрел. Съгласно чл. 7 от ЗОБВВПИ патроните представляват
боеприпаси за огнестрелни оръжия.
Правилно са
кредитирани заключенията на компетентните вещи лица, понеже те са изготвени
професионално, задълбочено, с необходимите познания и опит в съответните
области.
Така
очертаната фактическа обстановка е установена по безспорен начин след
внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.
Пловдивският апелативен съд счита, че единственият
възможен и категоричен извод, който може да бъде направен е, че подсъдимият М.Ш.
е автор на деянията, предмет на настоящото обвинение. Те са осъществени по
начин, по който е описан в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С основание е прието, че в случая са налице
предпоставките, визирани в чл. 372 ал. 4 вр. чл. 371 т. 2 НПК, а именно че
самопризнанието на подсъдимия изцяло се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. В тази насока са депозираните в хода на досъдебното производство обяснения на подсъдимия
/л.31 и л.32 ДП/ и показанията на свидетелите: Д. Б./л.43 ДП/, П. Ч. /л.45 ДП/, Е. М.
/л.47 ДП/, Д. Д. /л.55 ДП/, Я. Я. /л.49 ДП/, Д. Д. /л.52 ДП/, С. К. /л.53 и л.
60 ДП/, Х. К. /л.54 и л. 59 ДП/, Д. К. /л.56 ДП/, Н. А. /л.58 ДП/.
Същите са логични, кореспондират едно с друго и са
дадени добросъвестно. Освен това съответстват и на приложените по делото писмени
доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие /л.17 ДП/; фотоалбум
/л.21 ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие /л. 22 ДП/; фотоалбум /л.26
ДП/; протокол за оглед на веществени доказателства /л.61 ДП/; фотоалбум /л.62
ДП/; протокол за оглед на веществени доказателства /л.64 ДП/; протокол за
доброволно предаване /л.65 ДП/; протокол за оглед на веществени доказателства
/л.67 ДП/; талон за изследване /л.78 ДП/; протокол за доброволно предаване /л.107
ДП/; длъжностни характеристики /л.109 и сл. ДП/; план за разстановка /л.118
ДП/; разписка /л.124 ДП/; приема-предавателен протокол /л.125 ДП/; свидетелство
за съдимост /л.130 ДП/; характеристична справка /л.133 ДП/; протокол /л.135
ДП/; копие от разрешително /л. 136 ДП/; протокол за доброволно предаване /л.138
ДП/; справка за МПС /л.146 ДП/ и приложеният оптичен носител /л.66 ДП/.
Спазена е процедурата, регламентирана в чл. 372 ал.4 НПК, като съдът с определение е постановил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При
установената безспорна фактическа
обстановка първоинстанционният съд
законосъобразно е преценил, че подс. М.И.Ш. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпленията по:
- чл. 270, ал. 1 НК, тъй като на 07.08.2018 г. в с. М., обл. П., противозаконно е
пречил на органи на властта - полицейските служители инспектор П. Ч., пол. инспектор VI степен и
младши експерт Д. Б., мл. пол. инспектор и двамата в група „Териториална полиция“ при
сектор „Охранителната полиция“ при РУ А. при ОДМВР гр. П. да изпълнят задълженията си по чл. 61, ал. 4 от ЗМВР; по чл. 67 от ЗМВР; по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗМВР и по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като не е изпълнил полицейско
разпореждане да остане на място с управлявания от него лек автомобил „Н.“, модел „П.“ с peг. № „“, до идване на младши
автоконтрольор при РУ – А., за да бъде тестван за алкохол и установяване на престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК, като е напуснал местопроизшествието с автомобила и се е
укрил;
- чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 НК, като на 07.08.2018 г. в с. М., обл. П., е предложил да даде подкуп
в размер на 50 лева на полицейски орган - инспектор П. Ч. - полицейски
инспектор VI-а степен в група „Териториална полиция“ при сектор „Охранителната
полиция“ при РУ – А. при ОД на МВР – П., за да не извърши действия по служба -
да не предприема спрямо него действия по констатиране управлението на моторно
превозно средство – лек автомобил „Н. П.“ с № peг. № „“, след употреба на
алкохол;
- чл. 339, ал. 1 от НК, понеже на 08.08.2018 г. в дома
си в с. М. на ул. „Ш.“ № „“, е държал боеприпаси - 1 брой калибър 7,62x39 мм; 1
брой 7,62х54Р и 1 брой калибър 8х56Р, без да има за това надлежно разрешение;
- чл. 342, ал. 1 НК, понеже на 07.08.2018 г. в
с. М., обл. П., при управление на МПС – лек автомобил „Н. П.“ с рег. № „“, е
нарушил правилата за движение - чл. 6 от ЗДвП, като не е изпълнил полицейско
разпореждане да остане на място с управлявания от него лек автомобил „Н. П.“ с
рег. № „“, до идването на мл. автоконтрольор при РУ – А., за да бъде тестван за
алкохол, като е предприел маневра „завой наляво“, като е допуснал причиняването
на телесна повреда на Д. Е. Б. - мл. полицейски инспектор в група „Териториална
полиция“ при Сектор „Охранителната полиция“ при РУ – А. при ОДМВР – П.;
- чл. 343б, ал.
1 от НК, понеже на 07.08.2018 г. в
с. М., обл. П., е управлявал МПС „Н. П.“ с рег. № „“ с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на 1000 - между 1,33 и 1,37 на 1000, установено по
надлежния ред.
Досежно престъпленията по чл. 270 ал. 1 НК; чл. 304а
вр. чл. 304 ал. 1 НК; чл. 339 ал. 1 НК и чл. 343б ал. 1 НК законосъобразно
първоинстанционният съд е преценил, че същите са извършени с пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Престъплението по чл. 342 ал. 1 НК е осъществено при
евентуален умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал
тяхното настъпване.
По отношение на обективната и субективна страна на
деянията, предмет на настоящото обвинение първоинстанционният съд е изложил
достатъчно и убедителни съображения, които настоящата инстанция напълно споделя
и по които не се спори.
Пловдивският окръжен съд е преценил, че на подсъдимия М.Ш.
следва да бъдат наложени наказания при смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като такива са били отчетени самопризнанията на подсъдимия, критичното му
отношение към стореното, чистото му съдебно минало, добрите характеристични
данни, семейното му и социално положение включително и желанието за трудова
ангажираност. Като отегчаващи са приети с основание упоритостта при извършване
на престъпната дейност, като в рамките на няколко часа са осъществени съставите
на няколко престъпления.
Пловдивският апелативен съд счита, че за всяко едно от
деянията съдът внимателно е подложил на преценка смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Законосъобразно е приложена нормата на чл. 373 ал.
2 НПК вр. чл. 58а ал. 1 НК, като всяка една от санкциите след нейното
определяне е редуцирана с 1/3.
С оглед на това и са наложени справедливи наказания
както следва: за деянието по чл. 270 ал. 1 НК - ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА; по чл. 304а вр. чл. 304 ал. 1 НК - ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
ГЛОБА в размер на 2000 лева; по чл. 339 ал. 1 НК - ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА; по чл. 342 ал. 1 НК - ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и по чл. 343б
ал. 1 НК - ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 400 лева.
Законосъобразно е приложена хипотезата на чл. 343Г вр.
чл. 37 ал. 1 т. 7 НК, като подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за
срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Правилно, на основание чл. 23 ал. 1 НК, на подсъдимия М.И.Ш.
е определено едно ОБЩО най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2000 лева.
Основният довод, който се развива в протеста и се поддържа
пред настоящата инстанция е свързан с твърдението, че П. окръжен съд неправилно
е приложил разпоредбата на чл. 66 НК и се прави искане в тази част присъдата да
бъде отменена и се постанови ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
Пловдивският апелативен съд счита, че в случая
действително са налице основанията за приложение института на условното
осъждане. Подсъдимият М.Ш. до настоящия момент не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер. Напълно правилни са съображенията,
изложени в мотивите към атакуваната присъда, че в конкретният случай целите на
наказанието биха се постигнали и чрез отлагане изпълнението му.
В хода на досъдебното производство е приложена
характеристична справка /л. 133 ДП/, от която е видно, че подсъдимият М.Ш.,
който е на почти 60 години, до настоящия момент не е криминално проявен. Освен
това до органите на реда не са били депозирани сигнали и жалби за нарушение на
обществения ред. Липсват и данни същият да дружи с криминално проявени лица.
Не е без значение и обстоятелството, че по делото с
протокол за доброволно предаване /л. 65 ДП/ е предаден дискът със запис от
камерата на магазина в района на произшествието. От изготвения протокол за
оглед на веществени доказателства се установява, че въпреки безспорната
укоримост на поведението на подсъдимия Ш. досежно деянията по чл. 270 ал. 1 НК
и чл. 342 ал. 1 НК, същите не са с висок интензитет, който да показва някаква
по-значима степен на обществена опасност на дееца.
Отделно от това, по отношение на обвинението по чл.
339 ал. 1 НК, не може да се игнорира обстоятелството, че макар и съставомерно
деянието е свързано с държане на 3 бр. патрони, без това разбира се да обуславя
приложението на чл. 9 ал. 2 НК, в каквато насока П. окръжен съд също е дал
убедителен отговор в мотивите към атакуваната присъда.
Ето защо въззивната инстанция счита, че след като
внимателно е индивидуализирал наказанията за всяко едно от деянията, предмет на
обвинието, наложеното общо най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2000 лв. е напълно справедливо.
Очевидно е, че целите на наказанието могат да бъдат изпълнени
и с отлагане изпълнение на наказанието лишаване от свобода с един по-дълъг
изпитателен срок, което с юридически усет е сторено от Окръжния съд.
Поради изложеното по-горе настоящият съдебен състав
счита, че протестът за отмяна на присъдата в тази част и постановяване на
ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода е
неоснователен.
Законосъобразно са приложени нормите на чл. 59 ал. 1,
2 и ал. 4 НК и чл. 307а НК.
Правилно е процедирано и с приложените по делото
веществени доказателства.
Направените по делото разноски правилно са изчислени,
като на основание чл.189 ал. 3 НПК са възложени в тежест на подсъдимия.
Пред настоящата инстаниця такива не са направени,
поради което не се и присъждат.
Предвид на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на така постановената присъда, на основание чл. 338 НПК Пловдивският апелативен съд и
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 59/17. 06. 2019 г., постановена по НОХД
520/2019 година, по описа на П. окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд в
петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1 2.