Р Е Ш Е Н И Е
№: 709 27.05.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На дванадесети май, две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Д. Ф.
Прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 490 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от С.А.Б., ЕГН-**********,***,
срещу решение № 120/16.02.2022г., постановено по НАХД № 20212120205552 по описа
за 2021г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 20-0769-002920/31.08.2020г., издадено от началник-група
към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.21, ал.2
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са му наложени административни наказания: глоба в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от три
месеца.
В касационната жалба Б. счита оспорения съдебен акт за неправилен и
незаконосъобразен, поради което моли да бъде отменен. Заявява, че процесуалният
му представител е оспорил пред съда неговото поведение, описано в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и НП като превишение на
скоростта в населено място. Твърди, че при попълването на декларацията по
чл.188 от ЗДвП е написал, че не той не е
управлявал автомобила на посочената дата, но му бил съставен акт без да му бъде
дадено време да уточни кой го е управлявал. Впоследствие е установил, че това е
било лицето С.И.К.на 85 години от с.Орлинци, който заявил, че ще дойде в
съдебно заседание за да свидетелства, но поради командировка за работа в
гр.София, не могъл да присъства. Представя писмено сведение от същия. Предвид
изложеното счита, че районният съд е постановил решението си при непълнота на
доказателствата. Твърди също, че предоставеният му екземпляр от АУАН е бил
нечетлив, което нарушава правото му на защита. В съдебно заседание касаторът не
се явява и не се представлява. Чрез пълномощника си адвокат А.А. ***, представя
писмено становище в което поддържа жалбата на първото от изложените основания.
Ответникът – началник-група сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Бургас,
редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по
касационната жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт като правилен и законосъобразен.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. С него Районен съд - Бургас е потвърдил НП №
20-0769-002920/31.08.2020г. на началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция”, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП, на касатора Б. са наложени административни наказания: глоба в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Наказанието на Б. е за това, че на 04.06.2020г., в 22.18 часа, в гр.Бургас,
на бул.Тодор Александров, до бензиностанция Лукойл Ф-563, в посока от Пътен
възел Юг, към кръстовището с ул.Спортна, управлявал собствения си лек автомобил
Фолксваген Пасат, рег.№ А8279НН, с наказуема скорост 144 км./ч., при максимално
допустима скорост на движение в населено място, въведена с пътен знак В-26 – до
80 км./ч. Скоростта е установена със стационарна радарна система Sitraffic Lynx ERS 400,
с фабр.№ 003059049644, снимка № 0006, показана на водача. Попълнена декларация
по чл.188 от ЗДвП на 13.07.2020г., а участъкът е обозначен с пътен знак Е-24.
За установеното нарушение бил съставен АУАН № 20-0769-002920, бл.№ 350170
от 13.07.2020г. против касатора Б.. Видно от представения по преписката екземпляр
от акта, същият е четлив, а въпреки твърденията си, жалбоподателят не е ангажирал
доказателства за обратното. Освен това актът му бил предявен и подписан от него
с възражението, че е възможно да не е карал той автомобила, но не и с
възражението, че актът е нечетлив. Въз основа на акта, в последствие в
сроковете по чл.34 от ЗАНН е издадено оспореното пред районния съд НП №
20-0769-002920/31.08.2020г.
За да постанови атакуваното решение, районният съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на наказателното
постановление. Установено е, че са спазени нормативно предвидените изисквания
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е приета
за установена чрез ангажираните по делото доказателства. Възраженията на жалбоподателя
Б. са намерени за неоснователни, след обсъждане им във връзка с предмета на
доказване, поради което атакуваното наказателно постановление е потвърдено като
законосъобразно. Районният съд не е възприел доводите на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като след
собствен анализ не е приел твърдението на нечетливост на акта. Приел е, че
местонарушението е посочено точно. Що се касае до непосочването в акта на
възраст и месторабота на нарушителя, първостепенният съд е намерил това за
ирелевантно за ангажиране на отговорността, тъй като те не са елементи от
фактическия състав на нарушението, а самоличността на извършителя е
индивидуализирана в достатъчна степен. Обсъдил е и е намерил за неоснователни
възраженията във връзка с годността на техническото средство и изготвеното от
него веществено доказателство – снимка. Приел, че жалбоподателят сам е подал декларация
по чл.188 от ЗДвП (л.12), в която е заявил, че именно той е управлявал
автомобила си на 04.06.2020г., в 22.18 часа, поради което правилно е бил санкциониран с
процесното НП.
Следва да се посочи, че пред районния съд не са направени твърдения, че не С.Б.,
а лицето С.И.К.на 85 години от с.Орлинци, е управлявал автомобила, нито е
поискано последният да бъде разпитан като свидетел от съда, респективно да е
заявено, че К. не може да дойде в съдебно заседание поради командировка за работа в
гр.София.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че
решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Оспореният съдебен
акт съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По
делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в
него констатации, както и тези по АУАН и НП, свързани с приложените по делото
писмени и веществени доказателствени материали. Последните са надлежно
проверени от районния съд. Съдържанието на подадената от самия касатор пред контролните органи
на 13.07.2020г. декларация по чл.188 от ЗДвП, че той е управлявал автомобила,
се оспорва за първи път едва сега в касационната жалба. Това е недопустимо
предвид забраната на чл.220 от АПК за нови фактически установявания в
касационното производство, а и е неоснователно предвид направеното признание от
нарушителя в декларацията, че именно той е управлявал автомобила, което
противоречи на направените в касационната жалба изявления. Съмнения будят
твърденията на касатора, че лицето за което сочи, че е управлявало автомобила –
Стоян Иванов Кабаков, е бил командирован да работи в София, предвид
напредналата му възраст.
Касационната инстанция установи също, че няма допуснати процесуални
нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба,
която е нарушена, както и административно-наказателната разпоредба, въз основа
на която е приложена санкцията. Наложените наказания са съобразени с размерите,
определени от закона в твърд размер, във връзка с установената скорост на
движение на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
чл.189 от ЗДвП и представената по делото заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2015г.
на министъра на вътрешните работи. Фактическата обстановка е описана ясно и
точно.
Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени
процесуални нарушения свързани със съставяне на АУАН. Видно от представения по
преписката екземпляр от този акт, същият е лесно четим и няма затруднения в
тази насока, а С.Б. не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на
твърдението си за нечетливост, включително чрез представяне на връчения му
екземпляр от АУАН – нито пред първата инстанция, нито сега.
При така изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно
решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната
му. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 120/16.02.2022г., постановено по НАХД № 20212120205552 по описа
за 2021г. на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.