РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 76

 

гр. Пловдив, 17 януари 2022 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав в открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ :         ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                             ПЕТЪР КАСАБОВ  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 2537 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от “МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ И КОМПОНЕНТИ ПЛОВДИВ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.А., чрез пълномощника си адвокат Л.К., против Решение № 1184 от 22.07.2021 год. на Пловдивски районен съд, ХХ наказателен състав, постановено по а.н.дело № 3412 по описа за 2021 год. на същия съд, потвърждаващо Наказателно постановление № 16-003077/05.02.2021 год., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв., на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на същата разпоредба.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се иска отмяна на оспореното решение и процесното НП. Претендира се присъждане на разноски.

3. Ответникът по касационната жалба - Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител началник отдел „Административно информационно и правно осигуряване“ К., е на становище, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а решението на ПРС оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Каза се, предмет на производството пред първоинстанционния съд е било НП № 16-003077/05.02.2021 год., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на „МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ И КОМПОНЕНТИ ПЛОВДИВ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Първомай, ул. „Яворов“ № 2, представлявано от управителя Н.А., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв., на основание чл. 415, ал. 1 от КТ.

НП е постановено въз основа на АУАН № 16-003077/10.12.2020 год., съставен от А.Д.П., на длъжност „инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, като обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На дружеството „Медицински изделия и компоненти Пловдив" ЕООД е връчена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, с която е изискано представяне на доказателства по изпълнение на предписания, дадени с протокол изх. № ПР2026757/23.10.2020 г.

На 10.12.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив по време на извършената проверка по документи е установено, че работодателят „Медицински изделия и компоненти Пловдив“ ЕООД, в указания срок до 20.11.2020 г., както и до датата на проверката -10.12.2020 г., не е изпълнил даденото задължително за изпълнение предписание под т. 16 от протокол с изх. № ПР2026757 от 23.10.2020 г., а именно работодателят да изплати начисленото по ведомост трудово възнаграждение за месец май 2019 г. на Ж.П., в размер на 434.55 лв.

Към АУАН са приложени следните доказателства: заверени копия на протокол с изх. № ПР2026757/23.10.2020 г. за извършена проверка, призовка по чл. 45, ал. I от АПК, ведомост за заплати за м. май 2019 г., пълномощно с № 4879.

Прието е, че с това деяние е нарушен чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е в пълнота възприета и възпроизведена в НП № 16-003077/05.02.2021 год., издадено от Директора на Д “ИТ”, гр. Пловдив.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Пловдивският районен съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, като е приел, че при съставяне на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че правилно е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, като е наложено наказание по реда на чл. 415, ал. 1 от КТ.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ установява правната възможност и правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да прилагат принудителни административни мерки, включително по т. 12 - да дават задължителни предписания на работодателя за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения (какъвто е настоящия случай).

Когато задължителното предписание по ал. 1, т. 1 и/или т. 12 се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда (чл. 404, ал. 3 КТ). Когато в случаите по ал. 3 по един и същ въпрос е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда, според ал. 4 на същия член от кодекса.

10. Анализът на цитираните разпоредби налага да се приеме, че предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ могат да бъдат дадени до предявяването на иск пред съда. Именно такъв е и настоящия случай. Процесните предписания са дадени на 23.10.2020 г. със срок за изпълнение до 20.11.2020 г. Същите не са обжалвани от „МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ И КОМПОНЕНТИ ПЛОВДИВ” ЕООД, съответно са влезли в сила, като в същото време не са изпълнени в определения от контролните органи срок, в резултат на което е съставен АУАН № 16-003077/10.12.2020 год., а впоследствие и спорното НП.

Доколко предписанието е задължително за предприемане на съответното действие, то неизпълнението на това действие в срок, е необходимо и достатъчно условие за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

Предявеният едва на 14.12.2020 г. иск пред Районен съд Пловдив от „МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ И КОМПОНЕНТИ ПЛОВДИВ” ЕООД против Ж.П. (за установяване по отношение на дружеството, че не дължи на ответника трудови възнаграждения, сред които и процесното такова за м. май 2019 г.) по никакъв начин не променя обстоятелството, че дружеството е осъществило фактическия състав на чл. 415, ал. 1 от КТ, доколкото искът е предявен след издаване, влизане в сила и неизпълнение на процесните предписания. Казано с други думи, фактът на извършено от страна на дружеството административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ не може да се промени от последващо предявяване на иск от негова страна.

11. Тези съображения налагат да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

IV. За разноските:

12. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 4 АПК, на АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА" се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1184 от 22.07.2021 год. на Пловдивския районен съд, ХХ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 3412 по описа за 2021 год. на същия съд.

ОСЪЖДА “МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ И КОМПОНЕНТИ ПЛОВДИВ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.А., да заплати на АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА", сумата от 80 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

                 

 

        

           2.