№ 170
гр. Велико Търново , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20204110201564 по описа за 2020 година
Жалба срещу НП РД-05-33/14.09.2020год. на Директора на
Регионалната здравна инспекция гр.В.Търново от А. И. Д., ЕГН:**********,
гр.Г.О., ул.. чрез проц.представител адв.Бл.З.. Със същото на основание чл.
209а, ал.1 вр. чл. 209а, ал. 4, пр. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в
размер на 300 лв. за нарушение на Раздел I, т.2 и т.4 от Заповед №РД-01-
446/31.07.2020год. на министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето. В жалбата се твърди, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в несъответствие на правната квалификация на
описаното адм.нарушение. В жалбата се твърди, че в Раздел I, т.2 и т.4 от
Заповед №РД-01-446/31.07.2020год. се съдържат съставите на два отделни
състава на адм.нарушение. В съдебно заседание проц.представител адв.Бл.З.
поддържа жалбата. Допълнително счита, че цитираната министерска заповед
е нормативен адм.акт, като за да влезе в сила е необходимо да бъде
обнародвана в ДВ. Отправя искане за отмяна НП и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата РЗИ В.Търново се представляват от
проц.представител адв.Др.. Същата счита НП за законосъобразно и правилно,
поради което същото да бъде потвърдено. Установено било, че
жалбоподателят е бил без поставена защитна маска или друго предпазно
1
средство в търговски обект – магазин "Мания", стопанисван от "Алфа и омега
99" ЕООД, гр.Ловеч. Това било в нарушение на Заповед №РД-01-
446/31.07.2020год. на министъра на здравеопазването по т.2 и т.4. В случая се
касаело за закрито обществено място – търговски обект, като служител с
длъжност „продавач-консултант“ е бил без защитна маска. По същото време
в търговския обект са се намирали други служители и клиенти. С поведението
си жалбоподателя е създал риск от разпространение на вируса. При това т.2 и
т.4 не съдържали отделни състави на адм.нарушение, тъй като т.4 се отнасяла
за всички лица, намиращи се в затворени обществени пространства, а т.2 за
персонала в търговски обекти. Наложена била глоба в минимален размер от
300 лева. АУАН бил издаден от компетентно лице, заповедта на министъра
публикувана и огласена съгл.чл.73 от АПК. Моли за потвърждаване НП и
присъждане на разноски. Съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано лице – наказаният с обжалваното НП и е процесуално
допустима, разгледана по същество е основателна
НП №РД-05-33/14.09.2020год. е издадено от директор РЗИ
В.Търново срещу жалбоподателя А. И. Д., ЕГН:**********, гр.Г.О., ул...
Установено било, че на 04.08.2020год. при извършена проверка с начален час
14.21 ч. от св.Н.Г. - гл.инспектор в присъствие на св.А.С.-Т. – инспектор,
св.В.В. и св.П.П. – инспектори РУ В.Търново, че в магазин "Мания", находящ
се в гр.В.Търново, ул."Магистрална" №17, стопанисван от "Алфа и омега 99"
ЕООД, гр.Ловеч, във връзка със спазване на въведените
противоепидемични мерки в създалата се епидемична обстановка в
Република България, свързана с CODIV-19, че А.Д. в качеството си на
продавач-консултант работи на касата в магазина, представляващ закрито
обществено място – търговски обект, без поставена защитна маска на лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата /в това число кърпа, шал, шлем и др./. По време на проверката в
работната част на обекта присъстват клиенти. Предвид описаното на
основание чл. 209а, ал.1 вр. чл. 209а, ал. 4, пр. 1 от Закона за здравето е
наложена глоба в размер на 300 лв. за адм.нарушение на Раздел I, т.2 и т.4 от
Заповед №РД-01-446/31.07.2020год. на министъра на здравеопазването, вр.
2
чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето.
НП е издадено въз основа на АУАН №209/31.08.2020год., съставен
от св.Н.Г. - гл.инспектор в присъствие на с.А.С.-Т. – инспектор и св.Х.Х..
Съставен е в присъствие на жалбоподателя и връчен срещу подпис.
Постъпили са писмени възражения от жалбоподателя срещу АУАН, които не
са приети от наказващия орган.
Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства се
потвърждават от показанията на разпитаните свидетели - служителите на РЗИ
и РУ В.Търново - св.Г., С., В. и П.. При проверката в търговски обект е
установен жалбоподателят Д. на длъжност „продавач-консултант“, която била
в помещението на магазина с открит достъп на клиенти, без поставено
защитно средство. Контролните органи приели, че лицето не е изпълнило
въведеното в Раздел I, т.2 и т.4 от Заповед №РД-01-446/31.07.2020год. на
министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето
задължение предвид спазване на въведените противоепидемични мерки в
създалата се епидемична обстановка в Република България, свързана с
CODIV-19. Нарушителят работел пряко в търговския обект. В търговския
обект имало клиенти.
НП е издадено от компетентен орган – Директорът на РЗИ В.Търново,
който попада в кръга на лицата, притежаващи материална компетентност да
издава наказателни постановления по чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка. В ал.3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите. Ал.4 предоставя правомощие на министъра
на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1. Със заповед №РД-01-446/31.07.2020год. на
министъра на здравеопазването в Раздел I, т.4 е предвидено задължение за
всички лица, които се намират в закрити обществени места, вкл.търговски
3
обекти, в които се обслужват или имат достъп граждани, да имат поставена
защитна маска за еднократна или многократна употреба, респ.друго средство
покриващо носа и устата /кърпа, шлем, шал или др./, като същите се
използват съгласно препоръките от Приложение №3. В т.2 на същата заповед
е предвидено задължение на обслужващ клиенти персонал при
непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от
1.5 метра задължително използване на защитна маска за лице или шлем .
Предвидено е изключение при наличие в търговския обект на механични
прозрачни прегради, позволяващи дезинфекция. Санкционната разпоредба на
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето предвижда, че който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или
7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до
2000 лв..
По делото е установено, че в търговския обект – закрито обществено
място, жалбоподателят в качеството си "продавач консултант",
непосредствено обслужващ клиенти при свободен достъп на клиенти в
търговския обект/касае се за контакт от разстояние по-малко от 1.5 метра/, не
е изпълнил предвидената в МЗ противоепидемична мярка по време на
въведената извънредна епидемична обстановка, а именно не е изпълнил
задължението да постави защитна маска за лице или предпазен шлем, които
да покриват изцяло носа и устата от основата на носа до брадичката. При това
положение е налице неизпълнение на задължение по т.2 от Заповед №РД-01-
446/31.07.2020год. на министъра на здравеопазването, която разпоредба е
специална по отношение на общата разпоредба на т.4, която се отнася до
всички други лица намиращи се в закрити обществени места. В АУАН и НП
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
адм.нарушение е квалифицирано по цитираните две точки, които съдържат
отделни състави. Това е довело и до несъответствие между описателна и
диспозитивна част на АУАН и НП.
Независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на
административно нарушение по чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето, съдът
счита, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява „маловажен
4
случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Същото е с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения
от същия вид. Не е установено дали в близост и на какво разстояние е имало
други служители и клиенти, същите дали са били с правилно поставени
маски, т.е. реално дали е застрашено тяхното и на жалбоподателя здраве.
Отделно от това не е установено дали в самия търговски обект е създадена
организация за спазване на противоепидемичните мерки от персонала и
клиентите. Това е предвидено като конкретно задължение в раздел I т.3 б.“в“
б."г" от заповед №РД-01-446/31.07.2020год. на министъра на
здравеопазването. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на
съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира,
че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
отчел и не е приложил нормата на чл. 28, б.„а“ ЗАНН да предупреди
нарушителя, то това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради противоречие със закона.
Отделно от това следва да се има предвид правната природа на
издадената заповед №РД-01-446/31.07.2020год. на министъра на
здравеопазването. Действаща разпоредбата на чл. 63, ал. 11 от ЗЗ (обн. ДВ,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), изрично определя заповедите на
министъра на здравеопазването за въвеждане на временни
противоепидемични мерки, като общи административни актове. Ако се
пpиeмe, чe зaпoвeдтa нa миниcтъpa e oбщ aдминиcтpaтивeн aĸт, тo cлeдвa, чe
нopмитe нa тaзи зaпoвeд нe мoгaт дa пoпълвaт блaнĸeтния състав нa чл. 209a,
aл. 1 oт ЗЗ, тъй като нямат нормативен характер. Разпоредбите на общ
административен акт не могат да попълват хипотезиса на бланкетна
материалноправна или санкционна законова норма. Съгласно легалната
дефиниция на чл. 65 от АПК, общи са административните актове с
еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
неопределен брой лица, както и отказите да се издават такива актове. Заповед
№РД-01-446/31.07.2020год. на министъра на здравеопазването не изпълва
цитираната дефиниция. Същата има за свои адресати неограничен брой от
лица, но не и еднократно правно действие. Освен това актът въвежда
5
абстрактни хипотези, с многократно проявление, обвързващи адресатите със
съответно задължително поведение, при всяко настъпване на визираните в тях
факти и обстоятелства. Еднократното действие на ОАА следва да е свързано с
конкретната фактическа обстановка в обективната действителност, спрямо
която е насочено властническото въздействие на компетентния орган, а не да
урежда абстрактно обществени отношения. То може да се проявява по
различен начин – чрез осъществяване на определено действие, чрез
изтичането на определен срок, през който се осъществяват множество
действия по изпълнение на акта, но поражда правните си последици
еднократно, което отличава ОАА от нормативния такъв. Тъй като се издават в
изпълнение на нормативен акт /както и индивидуалните административни
актове/, общите административни актове нямат собствена хипотеза, а
изпълняват диспозитива на съответната правна норма при наличието на
фактите и обстоятелствата от хипотезиса на същата. Именно поради това,
съгласно доктрината и съдебната практика, разпоредба на общ
административен акт поначало не може да попълва бланкетна правна норма,
вкл. и такава с която се санкционира поведението на даден субект. Според
съда въпpocнaтa зaпoвeд имa характер на подзаконов нopмaтивeн
aдминиcтpaтивeн aĸт, тъй като съдържа неговите белези, а именно
мнoгoĸpaтнo дeйcтвиe, а не eднoĸpaтнo; paзпopeдбитe й имaт нopмaтивeн
xapaĸтep, a нe ca издaдeни зa пpилaгaнe нa нopмaтивни paзпopeдби; насочена
е към неопределен и неограничен брой адресати; издадена е нa бaзaтa нa
зaĸoнoви paзпopeдби и във вpъзĸa c пpилoжeниeтo нa пocлeдните oт Зaĸoнa зa
здpaвeтo; съдържа правила за поведение, както предвижда задължения за
спазване от адресатите. Предвид на това, че тази заповед има xapaĸтep нa
нopмaтивeн aдминиcтpaтивeн aĸт, нopмитe нa същата нe мoгaт дa пocлyжaт зa
пoпълвaнe нa блaнĸeтнaтa нopмa нa зaĸoнa, зaщoтo въпpocният нopмaтивeн
aдминиcтpaтивeн aĸт нe e oбнapoдвaн в Дъpжaвeн вecтниĸ, ĸaĸтo е
изиcĸвaнето за влизане в сила. Липcaтa нa oбнapoдвaнeтo, вoди cлeд ceбe cи
ĸaтo пpaвнa пocлeдицa нeпpилaгaнeтo нa пpaĸтиĸa нa въпpocния aĸт.
Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК, като
6
последният в чл. 143 и чл.144 урежда, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт
разноските за един адвокат се възстановяват от органа издал отменения акт
или отказ. При този изход на делото и с оглед искането за присъждане на
разноски, съдът на основание чл.63ал.3 от ЗАНН вр.чл.36 и чл.38ал.2 от ЗА
вр.чл.18ал.2 от Наредба №1/2014год. за минималните размери на
адв.възнаграждения следва да уважи претенцията в размер на 300 лева. Това
се явява минималния размер вр.чл.7ал.2 от цитираната наредба.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление РД-05-33/14.09.2020год на Директора
на Регионалната здравна инспекция гр.В.Търново, с което на жалбоподателя
А. И. Д., ЕГН:**********, гр.Г.О., ул.., за административно нарушение на
Раздел I, т.2 и т.4 от Заповед №РД-01-446/31.07.2020год. на министъра на
здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето и на основание чл.
209а, ал.1 вр. чл. 209а, ал. 4, пр. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в
размер на 300 лв. /триста лева/.
ОСЪЖДА Регионалната здравна инспекция гр.В.Търново да заплати
на адв.Б.Х. З., АК - В.Търново, ЛН:**********, гр.В.Търново, ул."Христо
Смирненски" №5, ет.1 сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение съгласно чл.38ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Великотърновския Административен съд, в 14 дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7