Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №15509 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответниците М.Г.В., Б.М.В.-А., М.М.В. и А.М.В. срещу решение от 23.07.2018 г. по гр.д.
№86800/2017 г. на Софийския районен съд, 113 състав, в частта, в която на
основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че
жалбоподателите дължат на „Т.С.” ЕАД, както следва: М.Г.В. сумата от 196,36 лв.
- главница за доставена топлинна енергия за периода мес.10.2014
г. – мес.04.2015 г. за имот с код на платеца Т372457,
ведно със законната лихва, считано от 13.06.2017 г. до окончателното изплащане,
сумата от 35,52 лв. - лихва за забава за периода 15.12.2014 г. – 29.05.2017 г.,
Б.М.В. сумата от 39,27 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода мес.10.2014 г. – мес.04.2015 г.
за имот с код на платеца Т372457, ведно със законната лихва, считано от
13.06.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 7,10 лв. - лихва за забава
за периода 15.12.2014 г. – 29.05.2017 г., М.М.В.
сумата от 39,27 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода мес.10.2014 г. – мес.04.2015 г.
за имот с код на платеца Т372457, ведно със законната лихва, считано от
13.06.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 7,10 лв. - лихва за забава
за периода 15.12.2014 г. – 29.05.2017 г., А.М.В. сумата от 39,27 лв. - главница
за доставена топлинна енергия за периода мес.10.2014 г.
– мес.04.2015 г. за имот с код на платеца Т372457,
ведно със законната лихва, считано от 13.06.2017 г. до окончателното изплащане,
сумата от 7,10 лв. - лихва за забава за периода 15.12.2014 г. – 29.05.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. №38359/2017 г. по описа на СРС, 113
състав, като ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, постановено при нарушения на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочат, че не са собственици или
ползватели на процесния недвижим имот, респ. не са потребители
на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и не дължат претендираните
суми. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират
разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Решението
на СРС в частта, в която предявените установителни
искове са отхвърлени до пълните предявени размери, не е обжалвано от ищеца и е
влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът основава претенциите си на твърдения за липса
на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на
ответника, чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна енергия за процесния период и съответната мораторна
лихва. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на
обедняването на едно от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи
да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже както
своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.
От събраните по
делото писмени доказателства – нот. акт за учредяване
право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилища,
гараж, офиси и ателиета №103, н.д. №28823/27.12.1996 г. и нот.
акт за покупко-продажба на недвижим имот №713, т.ІV, н.д. №1043/06.08.2015 г.
на нот. Ивайло Николов се установява, че ответниците са били съсобственици на процесния
недвижим имот през процесния период, противно на
възраженията на последните, направени в писмения отговор по чл.131 ГПК и въззивната жалба. От приетото по делото заключение на СТЕ,
което съдът кредитира напълно, се установява и фактът, че сградата – етажна
собственост, в която се намира офисът, е била присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото
дружество през процесния период.
Съгласно
разпоредбата на пар.1 т.3а от ДР на ЗЕ, „небитов
клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия
за небитови нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв
договор не е сключван, с оглед на което между тях не е съществувало договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански или небитови нужди.
Същевременно от заключението на приетата по делото ССчЕ
се установява, че партидата за абонатен Т372457 се води на името ответника А.М.В..
За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната сума, в първоинстанционното
производство е прието заключението на СТЕ. От
същото се установява, че сумите за топлинна енергия в процесния
магазин са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката, като за процесния период стойността
на доставената за процесния имот топлинна енергия е в
общ размер на сумата от 314,18 лв.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че са
налице елементите на неоснователното обогатяване - ответниците
са се обогатили чрез спестяване на разходите, които е следвало да направят за
заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, като
обогатяването на ответниците и обедняването на ищеца
произтичат от едни и същи факти.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваните му части, следва да
бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №455866/23.07.2018 г., постановено
по гр.д. №86800/2017 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав, в обжалваната
част.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.