Решение по дело №289/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 260075
Дата: 17 септември 2020 г. (в сила от 17 септември 2020 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20201700500289
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

260075

17.09.2020г., град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 25.08.2020г., в следния състав:

                                                           Председател: Методи Величков

                                                                  Членове:  Димитър Ковачев

                                                                                  Антония Алексова

При секретар Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 289 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ЧЕЗ Електро България“АД срещу Решение № 2108 от 21.01.2020г., постановено по гр. д. № 2145/2019г. по описа на Пернишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя установителни искове по чл. 415 ГПК срещу П.М.О. за дължимост на суми за ползвана и неплатена ел.енергия и лихва за забава.

В жалбата се навеждат подробни оплаквания за необоснованост, неправилни фактически констатации, поради несъобразяване на представени по делото доказателства – молби от ответника за разсрочване.

Постъпил е отговор от особения представител на въззиваемия – ответник, с който се оспорва жалбата.

ПОС намира решението за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав на съда, в изискуемата форма и реквизити, по допустима искова молба.

Относно правилността на решението ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата. Основния спорен въпрос по делото е за наличие на облигационна връзка между страните по продажба на ел. енергия.

За да отхвърли иска ПРС е приел, че липсват доказателства за вещни права на ответника върху имота, които се изисквали съгласно общите условия на ищеца, както и че представените по делото заявление и молба не доказвали в какво качество са депозирани.

След преценка на оплакванията по жалбата ПОС намира, че между страните е било налице облигационно отношение по продажба на ел. енергия за процесния период.

ПОС не споделя мотивите на ПРС относно доказателствената стойност на депозираните лично от ответника до ищцовото дружество заявления да му се посочи банкова сметка и за разсрочване на задължения.

И двата документа са подписани от ответника. И в двата документа се визират негови собствени задължения: това следва от употребените изрази в заявленията („дължимите от мен суми за консумирана…..“; „…да заплатя съдебни задължения…“). Очевидно е, че се имат предвид лични задължения на ответника. В заявленията е посочен и клиентския номер (партидата) по която са натрупани и адреса на имота. Едното от заявленията е подадено през 2016г. след началото на процесния период. ПОС намира, че с подаване на тези заявления ответника е обективирал признание, че за този електроснабден имот е клиент на ел. енергия и дължи заплащане на нейната стойност.

Вярно е че ОУ на ищеца предвиждат титулярство на вещни права, но нито те, нито ЗЕ изключва възможността едно лице без да е собственик или вещен ползвател да се намира в отношения по продажба на ел. енергия с крайния снабдител. Хипотезата е аналогична с вече разгледаната такава в тълкувателната практика на ВКС досежно топло-снабдителните дружества.

С оглед на посоченото по-горе ПОС намира, че искът за главница е основателен. Количествата ел. енергия са установени от неоспорената СТЕ, приета във въззивното производство, стойността им е установена от СЧЕ приета пред ПРС. Искът за лихва, като акцесорен също се явява основателен.

С оглед на горното решението е неправилно и следва да се отмени, а исковете да бъдат уважени.

При този изход на делото ответника няма право на разноски, а и не е сторил такива.

Ищецът има право на всички сторени разноски за заповедното и двете инстанции на исковото производство за такси, експертизи и депозити за особения представител на ответника и за издадени съдебни удостоверения. Ищецът е доказал разноски за държавни такси в размер на 38,22 лева по ч.гр.д.8188/2018г.; 38,22 за първа инстанция и 38,22 за въззивната. За адвокатски хонорар е доказал разноски от 58,00 лева за заповедното дело; 87,00 лева хонорар за първата инстанция и 5,00 лева за въззивното дело. За възнаграждение на особения представител са внесени 335,00 лева за двете инстанции, а за експертизи 490,00 лева (ССЕ и СТЕ); 10,00 лева са платени за съдебни удостоверения. Общо направените разноски са в размер на 1099,66 лева.

Водим от гореизложеното пернишкия окръжен съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2108 от 21.01.2020г., постановено по гр. д. № 2145/2019г. по описа на Пернишкия районен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.М.О. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** ДЪЛЖИ НА „ЧЕЗ Електро България“АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в *** следните суми:

Ø 1627,35 лева – стойност на консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода от 26.11.2015г. до 23.09.2018г., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 20.11.2018г. до окончателното плащане.

Ø 283,59 лева – мораторна лихва за периода 02.09.2016г. до 09.11.2018г.

ОСЪЖДА П.М.О. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЧЕЗ Електро България“АД с ЕИК ********* сумата от 1099,66 лева разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното производства

Решението е окончателно.

 

Председател:                     Членове:  1.                                   2.