Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение № 773 от 02.07.2012г., постановено по гр. д. № 209/2012год. Великотърновският районен съд е приел за установено по отношение на „Е.-Т. 2.” ЕООД – гр. В. Търново, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „М. Г.” №4, вх. Г, . 2, ап. 14, че дължи на З. „Б. В. И. Г.” – гр. С., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.” № 5, сумите от 637,48 лв. /шестстотин тридесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка на товар № */1650 от 04.10.2010г., 16,00лв. /шестнадесет лева/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 03.05.2010г. до 01.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2011г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение № 3207 от 07.11.2011г. по частно гражданско дело № 4666/2011г., по описа на Великотърновския районен съд. Със същото съдебно решение ВТРС е присъдил в полза на З. „Б. В. И. Г.” – гр. С., ЕИК: ... направените по делото разноски, в размер на 351,00лв. Съдебното решение е обжалвано изцяло от„Е.-Т. 2.” ЕООД – гр. В. Т.. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото. Ответник жалба, чрез процесуален представител с писмена молба оспорва изцяло жалбата. Претендира разноски. ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното: По гр. д. № 209/2012год. Великотърновският районен съд за да постанови решението, с което по същество е уважил предявения установителен иск изцяло, основно се е аргументирал с наличието на плащане на застрахователното обезщетение на застрахования по процесната имуществена застраховка и на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, за ищеца е възникнало правото да встъпи в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение. По първоинстанционното дело безспорно е установено, че вредите на част от превозвания от ответника товар, изразяващи се в нараняване, надраскване и нарушена опаковка, са причинени по време на превоза му от България до Австрия. В товарителницата липсва отбелязване от превозвача по смисъла на чл. 9, т. 2 от Конвенция CMR, в резултат на което се установява, че стоката и опаковката й са били в добро състояние при приемането й за превоз от него и че броят на палетите, маркировката и номерата им отговаря на данните в товарителницата, неразделна част от която е и опаковъчния лист. При приемането на стоката, нейното състояние заедно с посочване на общото естество на повредата е установено съвместно от получателя и превозвача, за което свидетелстват отбелязванията в товарителницата и подписите на техните представители, което изключва приложението на презумпцията по чл. 30, т. 1 от Конвенция CMR. Във връзка с това, на основание чл. 17, т. 1 от Конвенция CMR, за причинените вреди на товара по време на превоза отговорност носи само ответникът. По делото липсват доказателства за освобождаването му от отговорност поради наличие на предпоставките по чл. 17, т. 2 от Конвенция CMR. Безспорно е установено наличието на сключена имуществена застраховка по отношение на товара към момента на причиняването на вредите, както и изпълнение от страна на застрахователя на задължението му по договора за изплащане на обезщетение на застрахования, изчислено съгласно чл. 23 от Конвенция CMR, за настъпилото събитие. При наличието на покана от страна на ищеца за представяне на застраховка „Отговорност на превозвача за товари по шосе”, ответникът е бездействал като в негова полза не е възникнало и вземане за застрахователно обезщетение по сключената застраховка, покриваща отговорността му като превозвач, тъй като не е заплатил причинените вреди на товара нито на увреденото лице, нито на застрахователя му. Аргументацията на районния съд е правилна. Безспорно е установено, че в процесния случай са налице условията, визирани в приложение на разпоредбата на чл.213 ал.1 от КЗ. Ищецът в качеството на застраховател е встъпил в правата на увреденото лице с извършеното плащане. Самият причинител на вредите не е извършил плащане. При установените по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният регресен иск по чл. 213, ал. 1 от КЗ е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски направени за неговото определяне. В случая от посочените доказателства, преценени в съвкупност се установи несъмнено по делото, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения. По делото жалбоподателят, чиято е тук според чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест, не представя доказателства това му неизпълнение да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 от ЗЗД). Не представя и застраховка „Отговорност на превозвача за товари по шосе”, което обуславя отговорността му. При това положение правилно районният съд е стигнал до извода, че ответника дължи на ищеца търсената парична сума. При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение е правилно и законосъобразно. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение. В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно съдебно решение и неговото потвърждаване, ВТОС на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ВТРС. При този изход на делото на ответник жалба следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски, в размер на 200,00лв. Водим от горното Окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 773 от 02.07.2012год., постановено по гр. д. № 209/2012год., по описа на Великотърновския районен съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ОСЪЖДА „Е.-Т. 2.” ЕООД – гр. В. Т., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „М. Г.” № 4, вх. Г, . 2, ап. 14 да заплати на З. „Б. В. И. Г.” – гр. С., ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.” № 5 направените по делото разноски, в размер на 200,00лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |