РЕШЕНИЕ
№ 133
гр.
Велико Търново, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
трети състав, в съдебно заседание на втори май две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим
Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладвано от съдия Банев адм. д. № 177 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба, подадена от А.Н.Л.-Х. с ЕГН **********, адрес ***, Р.Б.Р. с ЕГН **********, адрес *** и Н.А.Н. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 1012-04-9#1/ 01.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А.Л.-Х., Р.Р. и Н.Н., срещу Разпореждане № РО-5-04-01283827/ 17.01.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 от КСО, на посочените лица е разпоредено да внесат сума по Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01241020/ 23.11.2022 г., в размер на 2 801,48 лева. Жалбоподателите незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, поради постановяването им при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Като съществено процесуално нарушение се твърди, че разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, не съдържа изложение на фактическите и правни основания за събирането на посочените в него суми. По същество се развиват доводи, че отговорността на жалбоподателите, като лекари – членове на ТЕЛК, е ангажирана без правно основание. По същество оспорващите развиват доводи, че не е налице регламентираното в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО основание за възстановяване на щети, причинени на ДОО, тъй като в случая експертните решения на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, въз основа на които са изплащани пенсии на лицата А.М.А.и М.Г.Г., не са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. В тази насока развиват съображения, че отмяната на ЕР № 2137/ 20.10.2020 г. и ЕР № 08927/ 30.04.2020 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД се дължи на различията в експертните становища относно съответните заболявания и тяхното отражение върху работоспособността на осидетелстваните лица, на база субективни критерии, а не на нарушения на законовите изисквания относно процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на експертните решения, или несъобразяване с отправните точки на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /НМЕ/. Излагат и доводи касаещи законосъобразността на решенията на НЕЛК, с които е извършена отмяна на решенията на ТЕЛК. Жалбоподателите намират и че осигурителните плащания са извършени въз основа на предвидено в закон задължение за предварително изпълнение на невлезли в сила административни актове, като освен това освидетелстваните лица в крайна сметка биха имали право на пенсия от датата на инвалидизирането им,, която не е променена с решенията на НЕЛК. На последно място се изтъква, че при издаването на експертни решения, лекарите в ТЕЛК извършват дейност като членове на колективен административен орган, при което не попадат в кръга от лица – възможни адресати на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. С тези доводи, развити в жалбата, в хода на устните състезания и по-подробно в представена писмена защита от пълномощника им по делото, оспорващите искат от съда да отменени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение. Претендират присъждане на направените разноски, съобразно представени договори за правна защита и съдействие.
Ответникът,
директорът на ТП на НОИ – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото гл. ***М.,
оспорва жалбата като недоказана и неоснователна. Твърди валидност, формална и
процесуална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане, както и съответствие на същите с материалноправните разпоредби на
закона, с доводи развити в хода на устните състезания и по-подробно в писмена
защита. Счита за неоснователни оплакванията за липса на мотиви в разпореждането
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, тъй като е налице
анализ към съставения ревизионен акт, който е неразделна част от РА и съдържа
мотивите за издаването му, съгласно чл. 23, ал. 2, т. 2 от Инструкция № 1/
03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност
от контролните органи на НОИ. По същество намира за безспорно установено, че ЕР
№ 2137/ 20.10.2020 г. и ЕР № 08927/ 30.04.2020 г. на ТЕЛК към „МБАЛ –
Павликени“ ЕООД са отменени от НЕЛК поради нарушаване на нормативните
разпоредби и по-конкретно на чл. 61, чл. 62 и чл. 63 от НМЕ, като при
издаването им не е била съобразена наличната медицинска документация, а изводите
в тях са в разрез с правилата на медицинската логика. Счита за установени
нанесените в резултат на експертните решения вреди на бюджета на ДОО, поради
изплащане без основание на лична социална пенсия за инвалидност и на лична
пенсия за инвалидност, както и пряката причинно-следствена връзка между
отменените решения на ТЕЛК и вредоносния резултат. В тази насока се позовава и на мотивите в потвърдителното си решение.
Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. съгласно представен списък
по чл. 80 от ГПК. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на адвокатските възнаграждения, заплатени от жалбоподателите.
Във връзка с
проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на
събраните по делото доказателства, вкл. тези от административната преписка,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
В периода 23.05.2017 г. – 01.10.2020 г. А.М.А.е получавал лична социална пенсия за инвалидност, отпусната въз основа на Експертно решение № 1952/ 12.10.2017 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД. С Експертно решение /ЕР/ № 2137/ 20.10.2020 г. от заседание № 176 от същата дата на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД в състав: председател д-р А.Л.-Х. и членове д-р Н.Н. и д-р Р.Р., на А.М.А.е определена оценка на работоспособността 90,4 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ без чужда помощ, дата на инвалидизиране 22.05.2017 г.; военна инвалидност - 50 % с дата на инвалидизиране 25.07.1985 година. Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ - Велико Търново и е отменено с ЕР № 0151/20.01.2021 г. от заседание № 12 от същата дата, издадено от НЕЛК - специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания, като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. Дадени са указания при новото освидетелстване да се представи съответната медицинска документация и/или извършат необходимите изследвания. При новото освидетелстване първоначално с ЕР № 0040/ 21.01.2022 г. от заседание № 12 на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД /друг състав/, на А.М.А.е определена оценка на работоспособността 86 % ТНР по причини „Общо заболяване“, а след искане за техническа корекция от медицинската комисия при ТП на НОИ - Велико Търново, с ЕР № 0420/ 06.07.2022 г. от заседание № 111 на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, на лицето е определена оценка на работоспособността 60 % ТНР, по причини както следва: общо заболяване - 60 % ТНР с дата на инвалидизиране 22.05.2017 г.; военна инвалидност - 30 % с дата на инвалидизиране 25.07.1985 г. /л. 92 – л. 95 от административната преписка/. Няма данни последно посоченото експертно решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД да е било обжалвано и според изготвените в хода на административното производство документи, е връчено на адресата на 06.07.2022 г., съответно е влязло в сила на 21.07.2022 година.
От наличните в административната преписка доказателства се установява и между страните не се спори, че междувременно с Разпореждане № ********** от 04.12.2020 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, на А.М.А.е отпусната лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО за периода от 02.10.2020 г. до 01.10.2023 г., в размер на 141,63 лева. Пенсията е отпусната на основание чл. 98, ал. 7 от КСО и чл. 30, ал. 7 от НПОС, като съгласно първата от посочените норми, решението на ТЕЛК и НЕЛК от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето /33/, до влизането в сила на решението на HEJIK, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Пенсията на А.е спряна с Разпореждане № 1011-04-888#1/ 02.03.2021 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“, считано от 24.02.2021 г., на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО, /ЕР на ТЕЛК е отменено от HEЛK/. Впоследствие с Разпореждане № 2154-04-206#1/ 14.09.2022 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“, същата е прекратена, считано от 02.10.2020 г., тъй като лицето не отговаря на изискванията на чл. 90а от КСО – наличие на ТНР/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, при окончателно определена на А.А.60 % трайно намалена работоспособност. Няма данни посочените разпореждания на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, да са били обжалвани от А.. Съгласно съдържащите се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК, размерът на изплатените пенсии на А.М.А.за периода 02.10.2020 г- - 28.02.2021 г. е общо 931,44 лева.
С Експертно решение № 0892/ 30.04.2020 г. от заседание № 83 от същата дата на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД в състав: председател д-р А.Л.-Х. и членове д-р Н.Н. и д-р Р.Р., на М.Г.Г. е определена оценка на работоспособността 80,00 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, без чужда помощ, дата на инвалидизиране 30.04.2020 г., срок на определения процент ТНР – две години /до 01.04.2022 година/. Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ - Велико Търново и е отменено с ЕР № 3346/ 02.12.2020 г. от заседание № 218 от същата дата, издадено от НЕЛК - специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. При новото освидетелстване с ЕР № 91016/ 16.11.2021 г. от заседание № 217 на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД /същия състав/, на М.Г.Г. е определена оценка на работоспособността 50 % ТНР по причини общо заболяване, без чужда помощ, дата на инвалидизиране 09.09.2021 г., срок на определения процент ТНР – три години /л. 68 от административната преписка/. Няма данни последно посоченото експертно решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД да е било обжалвано и според изготвените в хода на административното производство документи и събрани данни, е влязло в сила на 21.01.2022 година.
От наличните в административната преписка доказателства се установява и
между страните не се спори, че междувременно по подадено от нея заявление, с
Разпореждане № ********** от 03.12.2020 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, на М.Г.Г. е отпусната лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от
30.04.2020 г., със срок на инвалидността до 01.04.2022 г., в размер на 132,74
лв., от 01.07.2020 г. увеличен на 141,63 лева. Пенсията е отпусната на
основание чл. 98, ал. 7 от КСО /при обжалване на ЕР, размерът е като на
социалната пенсия за старост/. Пенсията на Г.е спряна с Разпореждане №
Ц2112-04-106#13/ 04.01.2021 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“, считано
от 23.12.2021 г., поради отмяната на ЕР на ТЕЛК. Впоследствие с Разпореждане № **********/ 11.07.2022 г. на
ръководителя „Пенсионно осигуряване“, въз основа на ЕР № 91016/ 16.11.2021 г.
на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, на М.Г.е отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване за 50 на сто ТНР, считано от 09.09.2021 г.
със срок на инвалидността до 01.11.2024 година. Няма данни посочените
разпореждания на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико
Търново, да са били обжалвани от Г.. Съгласно съдържащата се в
административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК, размерът
на изплатените пенсии на М.Г.Г. за периода 01.04.2020 г. - 31.12.2020 г. е общо
1409,68 лева.
Производството по
издаването на процесното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново е започнало въз основа на Заповед № ЗР-5-04-01240058/
21.11.2022 г. на лице, изпълняващо функциите на ръководител на ТП на НОИ –
Велико Търново. Със същата е възложено извършването на частична ревизия по
разходите на ДОО на А.Н.Л.-Х., Н.А.Н. и Р.Б.Р., във връзка с отменени
актове на на медицинската експертиза. Определени са срок за извършване на
ревизията, времеви обхват на същата /01.04.2020 г. – 28.02.2021 г./ и контролен
орган, който да я извърши. В хода на ревизията са били приобщени коментираните
по-горе експертни решения на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД и НЕЛК, решения
на медицинската комисия при ТП на НОИ - Велико Търново и жалби до НЕЛК,
разпореждания на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико
Търново, справки от регистри на НОИ /на трудовите договори и на осигурените
лица/. Приобщена е и кореспонденция между длъжностни лица в ТП на НОИ – Велико
Търново, Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Велико Търново и „МБАЛ –
Павликени“ ЕООД, по повод издадените от ТЕЛК при медицинското заведение
експертни решения и датите им на влизане в сила. Ревизията и приключила с
издаването на Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01241020/ 23.11.2022 г. – от
старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново. Със същия на
основание чл. 110, ал. 1 от КСО, са определени като подлежащи на възстановяване
от ревизираните лица, солидарно, сумите 2 341,12 лв. – неправомерно изплатени
пенсии за инвалидност и 460,36 лв. – лихви за забава към датата на издаване на
ревизионния акт. Към ревизионният акт е изготвен анализ, в който подробно са
изложени фактите по развилите се процедури по издаването и отмяната на ЕР №
2137/ 20.10.2020 г. и ЕР № 0892/ 30.04.2020 г.
на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД,
отпускането, спирането и прекратяването въз основа на същите, на пенсии
за инвалидност на А.А.и на М.Г.. Изложени са и
съображенията на контролния орган относно допуснати нарушения на нормативните
разпоредби при издаването на тези експертни решения актове на медицинската експертиза.
Ревизионният акт е връчен на адресатите му на датата на съставянето /л. 4 от преписката/, същите, чрез пълномощник, са подали възражения на основание чл.110, ал. 2 от КСО. След представяне от ст. инспектор по осигуряването на мотивирано заключение за неоснователност на възражението, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, е издадено Разпореждане № РО-5-04-01283827/ 17.01.2023 г. за внасяне от А.Л.-Х., Н.Н. и Р.Р., на сумите по ревизионния акт за начет /общо 2 801,48 лева/. Разпореждането е връчено на лицата, чрез пълномощника им, на дата 19.01.2023 г. /л. 22 от преписката/, обжалвано е по реда на чл. 117 от АПК, като с Решение № 1012-04-9#1/ 01.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, жалбата срещу него е била отхвърлена. Решението е връчено на адресатите на 06.03.2023 г. /л. 15 от преписката/, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена по пощата, на дата 20.03.2023 г. /клеймо на пощенски плик на л. 11 от делото/.
В хода на
съдебното производство от ответника е представена административната преписка,
изпратена с Писмо вх. № 1814/ 10.04.2023 г. от ТП на НОИ – Велико Търново. От
жалбоподателите не са ангажирани доказателства извън тези, съдържащи се в
административната преписка.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане по същество, като подадена от правоимащи лица, срещу подлежащ на
оспорване административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал.
1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При издаването
на основание чл. 110, ал. 1 и ал. 3 от
КСО, на Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01241020/ 23.11.2022 г. на старши
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново и Разпореждане №
РО-5-04-01283827/ 17.01.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в същото териториално поделение на НОИ, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Касае се за извънпланова частична
ревизия по смисъла на чл. 7, ал. 3 от Инструкция № 1/ 03.04.2015 г. за реда и
начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на Националния осигурителен институт /по-нататък Инструкция № 1 от 2015 г./,
издадена от управителя на НОИ, при упражняване на правомощията, делегирани с
чл. 108, ал. 3 от КСО. Ревизията е започнала след надлежно възлагане със
Заповед № ЗР-5-04-01240058/ 21.11.2022 г. на лице, изпълняващо функциите на
ръководител на ТП на НОИ – Велико Търново. Ревизионният акт е издаден от
контролен орган в териториалното поделение, в пределите на компетентността,
вменена му от чл. 110, ал. 1 от КСО и посочената по-горе заповед за възлагане
на ревизия. В хода на производството са спазени приложимите предвид спецификата
на ревизията, разпоредби на чл. 11 – чл. 14, вр. с чл. 21 от Инструкция № 1/
2015 г. на управителя на НОИ, като са събрани /проверени доказателства
относимите към предмета й доказателства по чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от
същата инструкция. Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01241020/ 23.11.2022 г.
отговаря на формалните изисквания по чл. 23, ал. 1 от Инструкция № 1/ 2015 г. на
управителя на НОИ и към него са изготвени приложенията по алинея втора на
същата норма. Същият е издаден в срока, определен със заповедта за възлагане и
с него са определени задължения за периода и на лицата, на които е възложена
ревизията. Чрез връчването му и предоставяне на екземпляр от същия,
жалбоподателите са надлежно уведомени за установените при ревизията
обстоятелства. Разпореждане № РО-5-04-01283827/ 17.01.2023 г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ е издадено при спазване на
процедурата, установена в чл. 110, ал. 2 – ал. 3 от КСО и чл. 26 от Инструкция
№ 1/ 2015 г. на управителя на НОИ. Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателите за липса на мотиви в РА и в разпореждането под форма на
изложение на фактическите и правни основания за издаването им. Всъщност и в
двата акта се съдържа посочване на нормативните основания за тяхното издаване,
както и на част от фактическите такива. Видно от разпоредбата на чл. 110, ал. 1
от КСО, актовете за начет не подлежат на самостоятелен контрол за
законосъобразност. В чл. 23, ал. 1 от Инструкция № 1/ 2015 г. е определено
съдържанието на тези актове, а в чл. 23, ал. 2, т. 2 от инструкцията, като
задължително приложение към РА е посочен анализ към същия. Именно този анализ
/неразделна част от акта, със съдържание определено в чл. 23, ал. 4 от
инструкцията/, съставлява мотиви на РА, а заедно с мотивираното заключение на
контролния орган /чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от инструкцията/, изпълняват функциите
и на мотиви за издаването на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО. Такава
конструкция е допустима, предвид константно възприетото в съдебната практика
становище, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг
документ, намиращ се в административната преписка - ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС
на РБ. В конкретния случай както анализът към РА, така и мотивираното
заключение изготвено във връзка с възражението срещу него, съдържат подробно
изложение на фактическите и правните основания за определяне на процесните
задължения. В анализа и мотивираното заключение е посочено, че са нарушени
разпоредбите чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, съответно чл. 56,
ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи при
определянето на уврежданията, степента на трайно намалена работоспособност, а в
единия случай и началната дата на инвалидизиране, като за виновни са приети
действията на лекарите, членове на ТЕЛК. Поради това следва да се приеме, че
Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01241020/ 23.11.2022 г. на старши инспектор
по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново и Разпореждане №
РО-5-04-01283827/ 17.01.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Велико Търново, съдържат мотиви за издаването им, в съответствие
с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново е издадено от
оправомощено за това лице в пределите на материалната му компетентност,
определена с чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е изготвено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117,
ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му.
Съдът намира, че обжалваният административен е издаден в съответствие и с материалноправните разпоредби на закона.
На практика по делото не е налице спор относно фактите, установени в хода на административното производство. Спорният въпрос се свежда да това дали жалбоподателите дължат възстановяване по реда на чл. 110, ал. 3 от КСО вредиде причинени на бюджета на ДОО, след като експертните решения, издадени от тях, в качеството им на членове на ТЕЛК, са отменени от НЕЛК и впоследствие е определен друг процент на намалена ТНР, при който на освидетелстваното лице не се следва пенсия за инвалидност.
Отговорността по
чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е вид имуществена отговорност, която намира опора в
института на непозволеното увреждане /чл. 45 от ЗЗД/ и приложение по отношение
на нея намират постулатите на този институт по ЗЗД. Касае се за обективна
/безвиновна/ отговорност, възникваща по силата на изрична правна норма на
специалния закон и намираща приложение само в осигурителните правоотношения.
Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането й изисква се
състои от следните елементи: 1. отменен акт на медицинската експертиза; 2.
реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания за
временна/трайна неработоспособност; 3. пряка причинна връзка между отменения
акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във
връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от
неколцина те отговарят солидарно. Тоест при доказване на изброените по-горе предпоставки
е налице основание, лицата издали отменения акт на медицинската експертиза /в
случая тримата лекари от състава на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, да
понесат солидарно имуществена отговорност. Както се посочи, същата е установена
по силата на специален закон и за възникването й е без значение, че физическите
лица са действали като членове на колективен експертен орган с определени
административни правомощия.
В конкретният
случай доказателствата по делото установяват отмяната от НЕЛК на издадените от
оспорващите лица ЕР № 2137/ 20.10.2020 г. и ЕР № 0892/ 30.04.2020 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, но в
жалбата и в хода на производството се навеждат доводи, че тази отмяна не се
дължи на нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им, каквото е
изискването за реализиране на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО.
Съдът намира тези възражения за неоснователни.
Действително
съгласно константно възприетото в съдебната практика разбиране, коментираната
отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО възниква единствено при отмяна на
актове на МЕ, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им,
като е необходимо установяването във всеки конкретен случай на това
обстоятелство. Това тълкуване съответства както на буквалния прочит на последно
цитираната норма, така и на обстоятелството, че актовете на МЕ освен белезите
на административен акт, имат и характеристиките на експертиза/оценка на
здравословното състояние на конкретно лице. Ето защо се приема, че субективната
преценка, извършвана в рамките на определените медицински знания и/или в
зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК, може да бъде
различна от професионалната преценка на НЕЛК, която инстанционно контролира
правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице
нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението.
Също така
безпротиворечиво съдебната практика е възприела, че в качеството на
професионална оценка на ТНР, решенията на ТЕЛК/НЕЛК следва да се базират на
преглед и оценка на медицинската документация, преглед на лицето и на всички
относими за здравословното му състояние доказателства и обстоятелства за
формиране на извода за ТНР, в съответствие с изискванията на чл. 62 и чл. 63 от
Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Съответно се приема, че
постановяването на решението на ТЕЛК без да съобразяване данните от относимата
и задължителна медицинска документация или при липсата на такава, достигане до
изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на ТНР,
както и неспазването на административнопроизводствените правила по отношение
формата и съдържанието на ЕР, се определят като нарушения на нормативни
разпоредби по издаването на решението. Такива по вида си действия на членовете
на колективния експертен орган при издаването на отменено впоследствие ЕР,
обосновават отговорността им по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Същевременно тези
действия следва да бъдат точно установени и посочени от контролните органи, за
да се гарантира възможността членовете на ТЕЛК/НЕЛК да организират защитата си
в производството по реализиране на имуществената им отговорност.
Както се посочи,
в случая отговорността на жалбоподателите е ангажирана за издаването на две
експертни решения. При отмяната на ЕР № 2137/ 20.10.2020 г., с което е
определена 90,4 % ТНР на А.М.А., в експертното решение на НЕЛК е отбелязано
следното:
1. При определяне
на ТНР 50% за заболявания на сърдечно-съдовата система /Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност/, за обективна оценка на глобалната функция на миокарда и
наличния коронарен резерв са необходими ВЕТ /при липса на противопоказания/,
етапна епикриза и амбулаторни листове от проследяване. Очевидно такава
медицинска документация не се е съдържала в МЕД на лицето при издаването на ЕР
на ТЕЛК, поради което същото е отменено и върнато за отстраняване на
допуснатите грешки и пропуски на основание чл. 51, т. 3 от Правилника за
устройството и организацията на органите на медицинската експертиза и на регионалните
картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Така изложените мотиви в ЕР
на НЕЛК установяват нарушение на изискванията на чл. 62, предл. първо и чл. 63,
ал. 1 от НМЕ, вр. с общите разпоредби на Част четвърта „Заболявания на
сърдечно-съдовата система“ и тези на Раздел I, т. 2.2. и Раздел II, т. 2.3., Част четвърта „Заболявания на
сърдечно-съдовата система“ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ.
2. При определене на ТНР 60 % за увреждане на доминантен крайник, последица от ИМИ, с остатъчна десностранна хемипареза – лека степен, в предходното ЕР на ТЕЛК от 2017 г. е прието, че се касае за латентна десностранна хемипареза, а в ЕР от 2020 г. парезата е оценена като лекостепенна, без да има данни защо състоянието на лицето е влошено и данни за нов съдово-мозъчен инцидент. ЕТ на ТЕЛК е отменено и върнато за прецизиране на неврологичния дефицит. Тези мотиви на НЕЛК сочат на нарушение на чл. 62, предл. второ и чл. 63, ал. 1 от НМЕ, вр. с Част седма „Нервни болести“, т. 2.4.2 „Увреждания на главния и гръбначния мозък с различна етиология и характер, от които е последвало хемипареза - лека степен“.
3. Относно определените проценти ТНР за очни заболявания /7% за леко намалено зрение на двете очи, 30% за горна хоризонтална квадрантопсия и 15% за смутена адаптация, ЕР на ТЕЛК е отменено и върнато за ново освидетелстване с мотиви, че не са представени актуални очни изследвания, които да визуализират промени и които да обективизират функцията на очите като ФА, Нативна снимка на очни дъна, Периметрия - статична и динамична, OCT. Представените са от 2017 г, и се отнасят до предходното ЕР на ТЕЛК. Освен това НЕЛК не е възприела определената от ТЕЛК степента на увреждане в проценти с отбелязване, че за наличието на квадрантопсия не се полага процент за нарушена адаптация, защото е непълна, не е доказана ниската функция на очите, не са представени визуализиращи изследвания за атрофия на зрителния нерв, за глаукомата е вписано, че е суспектна т.е. не е доказана, при което не следва да се вписва в диагностичната част на решението. Цитираните мотиви на НЕЛК обуславят извод, че извън различията в експертните оценки на конкретни очни заболявания, решението на ТЕЛК е издадено при нарушаване изискванията на чл. 62, предл. първо и второ и чл. 63, ал. 1 от НМЕ вр. с Част пета „Очни заболявания“, Раздел I „Зрителна острота“, Раздел II „Периферно зрение“, т. 3.3.1 и Раздел V „Смутена адаптация“ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, в приложимата му редакция, като най-общо казано, заключенията на ТЕЛК не са базирани на актуални медицински изследвания и съответната документация.
4. Относно определените проценти ТНР за бъбречно заболяване /дистония и хипоплазия на ляв бъбрек, състояние след нефректомия на ляв бъбрек поради афукция/, НЕЛК е посочила, че за наблюдавания период от три години в МЕД няма медицински документи, обективизиращи бъбречни кризи и активни уроинфекции и определените проценти ТНР в ЕР на ТЕЛК са неаргументирани. Дала е указания при новото освидетелстване да се приложат всички медицински документи, обективизиращи бъбречни кризи и уроднфекции за периода 2017 г. - 2020 г., ако има такива, лицето да извърши изследвания на урина, урокултури, ехография на единствения бъбрек, консултация с нефролог, каквито е трябвало да се изискат към датата на постановяване на обжалваното ЕР на ТЕЛК. Съгласно цитираните мотиви, решението на ТЕЛК е издадено при нарушаване изискванията на чл. 62, предл. първо и второ и чл. 63, ал. 1 от НМЕ, вр. с Част девета „Вътрешни болести“, Раздел XIX „Болести на бъбреците и пикочните пътища“, т. 2.2.1 от Приложение № 1 към чл. 63, aл. 1 от НМЕ.
Като мотиви за
отмяната на ЕР № 0892/ 30.04.2020 г., с което е определена 80,00 % ТНР на М.Г.Г.,
в експертното решение на НЕЛК е отбелязано следното:
1. В МЕД на лицето има Медицински протокол на ЛКК № 1/ 02.03.20 г., с който лицето е насочено към ТЕЛК за освидетелстването му за продължение на временна неработоспособност след 22.03.2020 година. В досието не се намира заявление-декларация от лицето c волеизявление за определяне на % ТНР, поради което ТЕЛК неправилно е определила % ТНР. Тоест касае се за произнасяне на ТЕЛК по въпроса за ТНР на М.Г., без експертната комисия да е била сезирана с такова искане, в нарушение на чл. 56, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Съгласно последно цитираната разпоредба /в относимата й редакция/, лицата или законните им представители/упълномощени от тях лица подават заявление-декларация по образец съгласно приложение № 11 на място в РКМЕ или чрез лицензиран пощенски оператор за освидетелстване. Доколкото в случая освидетелстването за определяне на ТНР на Г.е извършено без такава процедура да е инициирана с искане на лице измежду изрично посочените от закона, решението на ТЕЛК е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
2. В МЕД на
лицето няма приложена медицинска документация, от която да се прецени
необходимостта от продължение на временната неработоспособност след 22.03.2020
година. Въпросната констатация поначало е неотносима към разглеждания спор,
доколкото касае освидетелстването на лицето за продължение на временна
неработоспособност /за каквото е било насочено от ЛКК/. Независимо от това тя
съдържа индикации за цялостния подход на членовете на комисията при издаването
на ЕР в конкретния случай, вкл. произнасянето им в нарушение на изискванията на
чл. 62, предл. първо от НМЕ.
Предвид
изложеното по-горе, в случая определянето на по-висок процент ТНР и за двете
освидетелствани лица, а при М.Г.– и определянето на началната дата на инвалидизиране в отменените решения на ТЕЛК
към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, са извършени при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствени правила и/или при липса на обективни данни.
Отделно от това ЕР за определяне на ТНР на М.Г.е издадено без основание за
провеждане на такава процедура, поради липса на искане от правоимащо лице.
Тоест и в двата случая отменените експертни решения са издадени в нарушение на
нормативни разпоредби на НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, при което е налице първата от
коментираните по-горе предпоставки за реализиране на отговорността на
жалбоподателите по чл. 110, ал. 1 от КСО.
Видно от
представените с административната преписка справки за неправомерно изплатени
пенсии и сметки за надвзети пенсии, които са неразделна част от ревизионния акт
за начет, както и от разпорежданията на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в
ТП на НОИ - Велико Търново, въз основа на отменените решения на ТЕЛК към „МБАЛ
– Павликени“ ЕООД, на А.А.и М.Г.са били отпуснати и изплащани пенсии за
инвалидност. От жалбоподателите не е оспорен размера на извършените периодични
плащания към всяко едно от инвалидизираните лица, общият размер на тези
плащания, както и начислените върху тях лихви. При това положение, следва да се
приеме, че е доказана и втората предпоставка за ангажиране имуществената им
отговорност като членове на ТЕЛК - реализирана щета на фондовете на ДОО от
неправомерно извършени плащания за трайна неработоспособност.
Както се
отбеляза, при повторното освидетелстване на А.А.е определена 60 % ТНР, при
което същият няма право на персия по чл. 90а, ал. 1 от КСО, а на М.Г.е
определена 50 % ТНР поради общо заболяване, но с дата на инвалидизиране 09.09.2021 г., при
която тя е придобила право на пенсия за инвалидност по чл. 74 от КСО, но от
последно посочената дата /чл. 73, ал. 1 от КСО/. Доколкото наличните в делото
доказателства не установяват друго основание за отпускане на пенсиите за
инвалидност на А.и Г.с начални дати съответно 02.10.2020 г. и
30.04.2020 г., съдът намира за доказана и третата предпоставка
за реализиране отговорността на жалбоподателите по чл. 110, ал. 1 от КСО –
пряката причинно следствена връзка между отменените ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ –
Павликени“ ЕООД и неправилно извършените осигурителни плащания за пенсии.
Последният извод не се променя от обстоятелството, че в случая и двете пенсии са отпуснати в хипотезата на чл. 98, ал. 7 от КСО, доколкото въпросната норма изрично задължава административният орган да признае и извърши плащанията за пенсии /макар и евентуално в намален размер/, независимо че решението на органа на МЕ е било обжалвано.
Неотносими към спора са изложените в писмената защита на жалбоподателите съображенията за евентуална незаконосъобразност на експертните решения на НЕЛК и/или доказано наличие на някои заболявания на А.и Г.. Експертните решения на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД са отменени с актове на горестоящия орган, които не са обжалвани и са придобили стабилитет, заради допуснати от ТЕЛК процесуални нарушения или несъбрани своевременно данни за действителното здравословно състояние на лицата към момента на освидетелстването им. Поради това въпросите дали тези лица наистина са страдали от всички посочени в ЕР заболявания и то в степен обосноваваща съответната определена от ТЕЛК неработоспособност, нито могат да бъдат преразгледани в настоящото производство, нито отговорите им биха обусловили някакви различни от горните изводи.
Предвид така изложеното съдът
намира, че в разглеждания случай е осъществен
съставът на чл. 110, ал. 1 от КСО и са налице условия
за ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК към „МБАЛ –
Павликени“ ЕООД, издали ЕР № 2137/ 20.10.2020 г. и ЕР № 0892/ 30.04.2020 г. на
същата ТЕЛК. В развилото се административно производство по ангажирането на
тази отговорност не са допуснати нарушения, съставляващи пороци по чл. 146, т.
1, т. 2, т. 3 или точка 5 от АПК.
Съответно на това обжалването решение на ръководителя на ТП на НОИ –
Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №
РО-5-04-01283827/ 17.01.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Велико Търново е законосъобразно, а подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход на спора, разноски
на жалбоподателите не следва да бъдат присъждани. При своевременно заявеното
искане за това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателите следва да
заплатят на администратцията в чиято структура е ответният административен
орган, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.,
определен съобразно разпоредбата на чл. 25 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля
жалбата на
А.Н.Л.-Х. с ЕГН **********, адрес ***, Р.Б.Р. с ЕГН **********, адрес *** и Н.А.Н.
с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 1012-04-9#1/ 01.03.2023 г. на
директора на ТП на НОИ - Велико Търново.
Осъжда А.Н.Л.-Х.
с ЕГН **********, адрес ***, Р.Б.Р. с ЕГН **********, адрес *** и Н.А.Н. с ЕГН **********,
адрес ***, да заплатят на Териториално поделение на Национален осигурителен
институт – Велико Търново, разноски по делото в размер на 150,00 /сто и
петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :