ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 515
Стара Загора, 12.02.2024г.
Административен
съд – Стара Загора – II състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
ДИНКОВА
като разгледа докладваното от съдията административно дело №
640/2023 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на „КУНЕВИ-2023“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора, *****, представлявано от управителя К. К. К.и по жалба на С. И.
Т. с адрес: гр.Стара Загора, ***** против
Заповед № 10-00-2661/ 08.12.2023г., издадена от Кмета на Община Стара
Загора. В жалбите са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед, като се твърди, че същата не е мотивирана и е издадена при неправилно
приложение на материалния закон. В жалбите е направено и искане за спиране
изпълнението на обжалвания административен акт.
Съдът намира, че подадената от
„КУНЕВИ-2023“ ЕООД жалба е процесуално недопустима, поради липса на правен
интерес за този жалбоподател от оспорване на акта, по следните съображения:
С оспорената заповед, на основание
чл.178, ал.4 във вр. с ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е
забранено ползването на строеж „Погребално бюро с ритуална зала“, представляващ
обект с идентификатор 68850.503.437.1.27 по кадастралната карта на гр.Стара
Загора, УПИ VIII-3016
от кв.76а по плана на гр.Стара Загора, с административен адрес *****. От
фактическа страна издаването на заповедта е обосновано с установено
функциониране на обект „Погребално бюро с ритуална зала“ в отклонение на
издаденото Удостоверение за въвеждане в експлоатация. Сочи се, че съгласно
представен от собственика С. И. Т. нотариален акт № 33/ 17.02.2023г. обекта е с
предназначение за търговска дейност
„Магазин за санитарен фаянс и складова база под магазина“, като в архива на
Община Стара Загора нямало данни за
одобрен проект и издадено разрешение за строеж за неговото преустройство в „Погребално
бюро с ритуална зала“.
От обстоятелствата, изложени в жалбата,
както и от представения по делото Договор за наем на недвижим имот от
01.04.2023г., се установява, че оспорващото дружество „КУНЕВИ-2023“ ЕООД е наемател
на строежа, предмет на обжалваната заповед.
При съдебната проверка относно
законосъобразността на актове от категорията на обжалвания се преценява
съществуването на материалноправната предпоставка за разпоредените правни
последици – наличието на “невъведен в експлоатация строеж”, като страни по
спорното административно правоотношение, съгласно чл.177, ал.1 във вр. с чл.161
от ЗУТ, са административният орган и възложителят на строежа – собственик на
имота, притежател на право на строеж в чужд имот или на такова право по силата
на специален закон.
Жалбоподателят от „КУНЕВИ-2023“ ЕООД не
е сред посочената категория лица, тъй като наемател той е титуляр единствено на
облигационно право на ползване. С оглед съдържанието на това право не може да
бъде обосновано, че оспорващият има качеството на “възложител” по см. на чл.161
от ЗУТ, което обуславя активната процесуална легитимация за обжалване заповед
за забрана ползването на невъведения в експлоатация строеж. Правният интерес от
обжалването на административния акт не може да бъде обоснован и с ограничаване
/засягане/ правото на жалбоподателя да ползва имота като наемател. Това право
произтича от сключения договор да наем със собственика на обекта, в който е
извършен строежа и последиците от евентуалната невъзможност да го упражнява
вследствие на наложената административна забрана следва да се уредят на
плоскостта на съществуващото между „КУНЕВИ-2023“ ЕООД и С. И. Т. гражданско
правоотношение.
С оглед на гореизложеното и доколкото за
„КУНЕВИ-2023“ ЕООД не е налице правен интерес от оспорването на Заповед №
10-00-2661/ 08.12.2023г. на Кмета на Община Стара Загора и респективно липсва
активна процесуална легитимация като абсолютна предпоставка за допустимост на
жалбата и на образуваното съдебно-административно производство, съдът намира,
че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а
производството по делото – прекратено, в тази му част.
Поради недопустимостта на жалбата на
„КУНЕВИ-2023“ ЕООД съдът не следва да се произнася и по направеното от
дружеството искане за спиране на изпълнението на оспорвания акт, като същото трябва
да се остави без разглеждане.
По направеното от
жалбоподателя С. И. Т. искане за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Заповед
№ 10-00-2661/ 08.12.2023г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, съдът съобрази
следното:
В Закона за устройство на територията не са
посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по
силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в
ЗУТ материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението, дадено в
общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията
на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да
причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да
релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за
прилагане на обезпечителната мярка.
В контекста
на изложеното претенцията за спиране на допуснатото предварително изпълнение на
заповед по чл.
178, ал. 6 от ЗУТ би била основателна единствено в хипотезата
на представени убедителни доказателства, че изпълнението би могло да причини
значителна или трудно поправима вреда на оспорващия, или с оглед спецификата на
акта, ако докаже, че строежът не създава непосредствена опасност за здравето
или живота на гражданите. По делото такива доказателства не са ангажирани, а
това е в тежест на страната, инициирала производството по спиране изпълнението
на оспорения административен акт. В случая се претендират вреди, които биха
настъпили спрямо друг правен субект, а именно дружеството-наемател, които освен
недоказани, са несъпоставими със защитения с допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение обществен интерес. Не е установено засягане на интерес
на жалбоподателя в степен, по-голяма от защитения със закона обществен интерес –
да се ползват само строежи, за които е установено, че са годни и безопасни за
експлоатация.
С оглед
липсата на релевирани обстоятелства и представени доказателства, сочещи
наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по
чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на оспорения акт,
съдът намира, че направеното от С. Т. искане за спиране изпълнението на
обжалваната заповед, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.159, т.4 и чл.166, ал.3 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „КУНЕВИ-2023“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Майор
Кавалджиев“ № 74, вх.В, ап.1, против
Заповед № 10-00-2661/ 08.12.2023г., издадена от Кмета на Община Стара
Загора, като недопустима.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на „КУНЕВИ-2023“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, ул.“Майор Кавалджиев“ № 74, вх.В, ап.1, за спиране
предварителното изпълнение на Заповед № 10-00-2661/ 08.12.2023г., издадена от
Кмета на Община Стара Загора.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 110/ 2024г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в тази му част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на С. И. Т. с адрес: ******, за спиране предварителното изпълнение на Заповед №
10-00-2661/ 08.12.2023г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, като
неоснователно.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
неговото съобщаване.
СЪДИЯ: