№ 21947
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110101447 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц, против Ю. П. В.,ЕГН
**********,,с адрес гр.С,и против К. Н. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С (
конституирани в хода на производството по реда на чл.227 от ГПК вместо Д.
Н. В. ) с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1375,01 лева главница
за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,189,73 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 19.07.2023 г.,35,02 лева сума за
дялово разпределение за периода 15.08.2020 г. до 19.07.2023 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,дължимо от ответниците при равни
дялове.
В исковата молба се твърди,че между ищцовото дружество и
наследодателят на ответниците е съществувало към процесния период
договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия
за имот в гр.С като по това правоотношение е допуснато неизпълнение и
неиздължената главница за процесния период възлиза на 1375,01 лева. С оглед
това,че главницата не е заплатена в срока по общите условия,ищецът
претендира мораторна лихва,както и сума за дялово разпределение и лихва за
забава върху същата. Предвид настъпилото правоприемство в хода на
производството ищецът сочи,че всеки от ответниците като правоприемници
на клиента на топлинна енергия отговаря до размера на ½ от дълга. Исковата
1
претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но предвид връчването й по реда на чл.47 от ГПК е
налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът в
открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител сочи,че сумите
са заплатени в хода на производството,но изтъква,че ответниците отговарят за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците Ю. П. В. и К. Н. В. не са подали писмени отговори,но в
допълнителни становища и в открито съдебно заседание възразяват срещу
дължимостта на паричните суми,защото същите са заплатени. Молят съда да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т“ЕАД претендира от Д. Н. В.
сумите от 1375,01 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г.
до м.04.2022 г.,189,73 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до
19.07.2023 г.,35,02 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2020 г.
до м.04.2022 г.,2,17 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 42197/2023 г. по описа на СРС,42
състав.
Приет е договор № 9352/29.10.2001 г.,сключен между „Т“ЕООД и
етажните собственици в *****,съгласно който дружеството приема да
извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните
собственици приемат да поставят индивидуални разпределители. Договорът е
сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните
собственици.
По делото са представени общи фактури,издадени на 31.07.2021 г. и на
31.07.2022 г.
Видно от договор,сключен на 01.11.2007 г. между „Т“ЕАД и
„Т“ЕООД,съгласно който „Т“ЕООД приема да извършва дейност по дялово
разпределение на топлинна енергия,а „Т“ЕАД се съгласява да заплаща
възнаграждение.
Представени са общи условия на „Т“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Според удостоверение за наследници Д. Н. В. е починал на 26.02.2024 г.
и е оставил като наследници по закон своите съпруга Ю. П. В. и брат К. Н. В..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,ако срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или ако заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47
2
от ГПК. Това означава,че искът има същият предмет като заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер – в настоящия случай да бъде
доказано,че съществува договорно правоотношение между ищеца и
наследдателя на ответниците към процесния период,както и да бъде доказано
доставеното количество топлинна енергия и цената на същата. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба постъпи в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на
27.07.2023 г.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на производството
доказателства може да бъде счетено,че договорно правоотношение към
процесния период е съществувало между наследодателя на ответниците и
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че клиент
на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на
ползване върху недвижимия имот. Законът не изисква по отношение на
имотите,които вече са били топлоснабдени към влизането му в сила,да бъде
сключен писмен договор,а договорното правоотношение възниква с оглед
притежаваното право на собственост. За да счете,че наследодателят на
ответниците е бил клиент на топлинна енергия към процесния период,съдът
взе предвид,че е представен нотариален акт,с който
ответниците,конституирани по реда на чл.227 от ГПК в хода на настоящото
производство прекратяват съсобствеността,възникнала вследствие
наследяването,а и принципно въпросът дали общият наследодател е бил
клиент на топлинна енергия не е бил спорен по делото. По изложените
съображения съдът счита,че договорно правоотношение към процесния
период е съществувяло между ищеца и наследодателя на
ответниците,съответно с възникване на наследственото правоприемство
ответниците се явяват пасивно легитимирани да отговарят за заплащане на
топлинна енергия. Съгласно чл.235,ал.3 от ГПК съдът е длъжен да отчете
настъпилите в хода на производството обстоятелства,които са от значение за
спорното право. Фактът на плащането на паричните суми представлява такова
обстоятелство,което съдът следва да вземе предвид. Когато ищецът получи
изпълнение в хода на производството,неговото вземане,предявено с исковата
молба се явява удовлетворено,поради което съдът е длъжен да отхвърли
исковата претенция на основание извършено плащане в хода на
производството. Предвид това,че ищецът не оспорва,че е получил паричните
суми – за главница и за мораторна лихва,включително за законна лихва до
датата на плащането,исковете се явяват неоснователни към датата на устните
състезания.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
юрисконсултско възнаграждение съдът намира,че следва да бъде присъдено
такова в размер от 50 лева за заповедното производство и 100 лева за исковото
производство. За да счете,че ответниците отговарят за разноски,съдът взе
предвид,че е допуснато неточно изпълнение на договорно задължение –
задълженията за топлинна енергия не са заплатени в срока по общите
условия,предвид което ответниците са дали повод за образуване на делото –
към предявяване на исковете същите се явяват основателни,а единствената
3
причина за отхвърлянето на исковете е реализираното погасяване на
задълженията по време на съдебното производство,както всеки от
ответниците отговаря за 25 лева за заповедното производство и 50 лева за
исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т“ЕАД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,
против Ю. П. В.,ЕГН **********,,с адрес гр.С,и против К. Н. В.,ЕГН
**********,с адрес гр.С ( конституирани в хода на производството по реда на
чл.227 от ГПК вместо Д. Н. В. ) за признаване за установено,че съществува
вземане на ищеца,дължимо при равни дялове от ответниците в размер от
1375,01 лева ( хиляда триста седемдесет и пет лева и една стотинка ) главница
за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,189,73 лева ( сто
осемдесет и девет лева седемдесет и три стотинки ) мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. до 19.07.2023 г.,35,02 лева ( тридесет и пет лева и две
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода 15.08.2020 г. до
19.07.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 27.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
42197/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА Ю. П. В.,ЕГН **********,,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК на „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумата от 25 лева ( двадесет и
пет лева ) юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и
сумата от 50 ( петдесет ) лева юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
ОСЪЖДА К. Н. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК на „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумата от 25 лева ( двадесет и
пет лева ) юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и
сумата от 50 ( петдесет ) лева юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5