Р Е Ш Е Н И Е
№: 488 31.03.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На осемнадесети март,
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.Л.
Прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 387 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Бургас, чрез пълномощника си
юрисконсулт Г.В., против решение № 260006/18.01.2021г., постановено по НАХД № 465/2020г.
по описа на Районен съд - Айтос, с което е отменено издаденото от него
наказателно постановление (НП) № 251а-380/15.10.2020г., с което на Е.И.А., ЕГН-**********,
за нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), вр. т.I,
подт.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, на основание чл.209а,
ал.1, вр. ал.4 от ЗЗ, е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева.
Касаторът оспорва първоинстанционното
решение като постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон.
Изразява несъгласие с мотивите на районния съд послужили за отмяна на НП, че
нарушението се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна
на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Посочените в касационната жалба оплаквания
съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са
посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не изпраща
представител и не прави искания.
Ответникът по касация – Е.И.А.,
ЕГН-**********, с адрес: ***, редовно уведомен, не се явява пред съда и не
изразява становище по оспорването.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас
дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на Районен съд -
Айтос, поради което пледира за оставянето му в сила, тъй като са налице грешки
в правната квалификация на деянието.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
основателна по следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че на 19.04.2020г. около 20.50
часа, ответникът по касация Е.И.А. бил на открито обществено място – през сградата
на кметството в с.Дъскотна, ул.Н.Й.Вапцаров, защото бил извикан за разпит от служители
на ОДМВР-Бургас, РУ-Руен. Там полицейските служители установила, че Е. Ахмеде
без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата.
С деянието си А. е нарушил въведената в т.1, подт.9 от заповед №
РД-01-124/13.03.2020г., (вж. https://www.mh.government.bg/
media/filer_public/2020/03/13/rd-01-124-vuvejdane-protiepidemichni-merki.pdf), допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. (вж. https://www.mh.government.bg/media/filer_public/
2020/04/11/zapoved__rd-01-197-11042020.pdf), двете на министъра на
здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от ЗЗ, а именно: „Всички
лица, които се намират на закрити или открити обществени места ... са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице... или друго средство, покриващо носа и
устата“. Това деяние било квалифицирано като нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ,
за което на място против А. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 662830/19.04.2020г. Същият бил предявен на нарушителя, който
го подписал записвайки като възражение, че в колата имал маска, но я забравил
от притеснение. Въз основа на акта било издадено оспореното пред районния съд НП
№ 251а-380/15.10.2020г. с описаното по-горе съдържание.
Недоволен от издаденото срещу него наказателно постановление Е.А. го
обжалвал с мотив, че не е знаел за задължението да носи маска на открито, а
дори да е осъществил визирания състав на нарушение, същото представлява маловажен
случай.
Пред районния съд като свидетели по делото са разпитани актосъставителя
Милен Тачев и свидетеля Салим Салим, двамата служители на РУ-Руен, които са
установили обстоятелствата по нарушението, които между впрочем не се оспорват и
от нарушителя.
При тези факти районният съд приел, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е спазен и материалният
закон. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за
редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно
и ясно, съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като точно
е описана нарушената противоепидемична мярка и с кои подзаконови нормативни
актове – конкретните заповеди на министъра на здравеопазването, е въведена.
Счетено е, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Въпреки
това е преценено, че то следва да се квалифицира като маловажен случай по чл.28
от ЗАНН, тъй като престоят на нарушителя без маска бил за кратко време, докато
се върне до колата за да я вземе. Няма данни той да е извършил други нарушения
от този вид, поради което е допуснал осъществяване на деянието поради объркване
и притеснение, защото бил извикан за разпит от полицейските служители. Поради
това НП е било отменено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Касационната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето (изм. и доп. ДВ,
бр.98 от 2010г., в сила от 1.01.2011г., изм. бр.15 от 2013г., в сила от
1.01.2014г., доп. бр.23 от 2020г., в сила от 14.03.2020г., бр. 28 от 2020г., в
сила от 13.03.2020г., изм., бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.), при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл.61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В
ал.3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите. Ал.4, предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област,
при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1.
С цитираната заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, в сила от 13.03.2020г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г., впоследствие изменяна многократно и отменена със
заповед № РД-01-263/14.05.2020г., в сила от 14.05.2020г., бяха въведени
противоепидемични мерки на територията на Република България до 13.05.2020г.,
във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на
COVID-19 и обявеното с решение от 13.03.2020г. на Народното събрание извънредно
положение. Цитираните заповеди на министъра на здравеопазването са общи
административни актове, които са надлежно публикувани на интернет-страницата на
министерството и са задължителни за спазване от гражданите. Въведената противоепидемична мярка за носене на маска на посочените места,
има за цел да ограничи разпространението на заразата, застрашаваща живота и
здравето на хората. Тази мярка по правило има временен характер. Срокът на
действието й е бил до издаването на заповед № РД-01-263/14.05.2020г., с която
са въведени друг вид мерки. Но до отмяната й заповед № РД-01-124/13.03.2020г. е
била валиден общ административен акт, установяващ задължение за гражданите да носят
маски на посочените места, чието неспазване е било скрепено със съответната
санкция.
Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето (Нов ДВ, бр. 28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г., изм. ДВ, бр.34 от
2020г., в сила от 9.04.2020г., бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.), който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и
чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева.
Безспорно по делото е установено, че на посочените време и място Е.А. е бил
без поставена защитна маска или друго предпазно средство, покриващо носа и
устата, въпреки съществувалото за това задължение за гражданите. С това той е осъществен описания състав на
нарушение при форма на вината пряк умисъл, като са правилни са изводите на
районния съда в тази насока, включително, че в хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Правилна е
и правната квалификация на нарушението, като заключението на прокурора в това
отношение не се споделя от съдебния състав.
Неправилна е обаче преценката на първоинстанционния съд, че нарушението
трябва да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Преценката за
маловажност е дължима самостоятелно за всяко нарушение при съобразяване на
относимите към него конкретни фактически обстоятелства. Разглеждано през тази
призма, процесното деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,
т.9 от НК, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото не са
установени факти, които да понижават обществена опасност на деянието. Приетите
от районния съд обстоятелства – нарушителят бил без маска за кратко и след като
бил установен полицейските служители, се върнал до колата си да я вземе; не е
извършвал друго такова нарушение, а настоящото е допуснал от притеснение за
предстоящия полицейски разпит, не водят до извод за маловажност. Задължението
за носене на маски е надлежно сведено до знанието на всички граждани и това, че
нарушителят е отивал при полицейски орган за даване на показания, е следвало да
го мотивира да спазва тези задължения, независимо от притесненията които е имал.
Връщането до автомобила и поставянето на маската, която се намирала там, е
смекчаващо вината обстоятелство, защото това е било сторено заради установяването
на нарушението от полицейските служители. Същото обаче не е с такава висока
интензивност, че да доведе от маловажност на деянието.
С оглед на изложеното е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК – противоречие с материалния закон и обжалваното съдебно решение следва да
бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се потвърди
наказателното постановление.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260006/18.01.2021г., постановено по
НАХД № 465/2020г. по описа на Районен съд - Айтос
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
251а-380/15.10.2020г., издадено от директора на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Бургас, с което на Е.И.А., ЕГН-**********,
за нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето, вр. т.I,
подт.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.