Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Д., 09.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. РАЙОНЕН СЪД, ХХІ гр.с., в открито съдебно заседание
на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател:
Мирослава Неделчева
секретар:
С. Б.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №638 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на М.Н.С., ЕГН **********,***,, чрез упълномощения
адвокат Л.Р. от ВАК, със съдебен адрес:*** Д., Булстат **, представлявана от **а Й.Й., гр.Д., ул. „Б.” №**. Исковете
са с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата М. С. твърди, че между
М.М.Х. /чийто единствен наследник е тя/ и ответника е бил сключен Предварителен
договор за замяна на недвижими имоти от 04.10.2010г., целящ да се прекрати
съсобствеността между страните по контракта по отношение на недвижим имот с
идентификатор **по КККР на гр.Д. с административен адрес: гр.Д., ул. „**К. С.”
№**, целият с площ от ** кв.м. Съсобствеността е възникнала след проведена
реституционна процедура, по силата на която на М. Х. е възстановен масивен
дюкян със ЗП от ** кв.м. и дворно място застроено и незастроено ** кв.м., като
ответникът е отписал от актовите книги на Община гр.Д. горепосочената част от
имота с пл. №**, находящ се в гр.Д., ул. „**К. С.” №**.
През 2007г. Общината е актувала останалите **кв.м.
от сградата /за които не е имало реституционни претенции/ и е съставила АЧОС №**/19.04.2007г.
През 2010г. М. Х. получила предложение за
замяна на недвижимия имот от ответника, като тя замени с общината своите
идеални части от дворното място и сградата и в замяна получи собствеността на
два магазина в новострояща се сграда в ЖБ „Д.” по ул. „И. П.”. Така се стигнало
до подписването на Предварителен договор за замяна на недвижими имоти от
04.10.2010г., като било уговорено при прехвърляне собствеността върху
магазините, М. Х. да доплати на общината сумата от 18000лв. Ответникът се е
задължил, съгл. чл.5 от Предварителния договор в срок от 48 месеца, считано от
сключване на договора за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане
на ЖБ „Д.” да построи описаните в чл.4 два магазина и да и ги предаде в
завършен вид, съгласно описаното в чл.7, ал.1 от договора. Ответната община е
сключила договор за строителство на блока на 07.07.2010г., т.е. от тази дата
ищецът брои 48 месеца /до 07.07.2014г./ за построяването на двата магазина.
ЖБ „Д.” и към момента не е завършен, дори и на
етап „груб строеж”. От 2010г. до сега ищцата /респ. нейната наследодателка/ се
грижи за имота по ул. „К. С.” №**, като се наложило да прави ремонт на покрива
на сградата /а и вътре в нея/, която е много стара. Ищцовата страна с много
писма е сезирала ответника за нуждата от ремонт, вкл. и че от източната страна
е паднал скат от покрива, но безрезултатно, общината не е взела мерки по съхранение и опазване на
имота, дори напротив, издала заповед №314/16.03.2016г. за събарянето на
сградата, която е обжалвана от ищцата и Административен съд-Д. с решение
№331/26.07.2017г. я е отменил като незаконоъобразна.
През 2017г. ответната страна е поставила
допълнителна напречна дъска на западния скат на покрива, с която се спирали и
насочвали дъждовните и снежни води навътре към зида и това подкопавало
здравината на сградата.
Ищцата през 2018г. отправила искане до **а за
включване в годишния план на общината за средства за ремонт на сградата, но не
получила отговор.
М. С. твърди, че ответникът не поддържал
своята част от имота, а целял събарянето му и всякаква възможност за доброволно
уреждане на отношенията между страните била изчерпана по вина на ответника и
било ненужно повече да се изчаква последният да построи уговорените два
магазина.
Отделно от това, ищцата търпи загуби от
сегашното положение, защото цената на имота пада непрекъснато, вследствие
липсата на средства за цялостна поддръжка на сградата. Наемът, който месечно С.
получава за своята част от обекта бил в размер на 90.00 лв., които отивали за
ремонти, а от наема на двата магазина, които до сега е трябвало да получи от
ответника, можела да има приходи в размер на приблизително 250-300.00 лв.
месечно.
Ищцата е отправила предложение до ответника да
изкупи идеалните и части от имота, но не получила отговор. След това М. С.
направила ново предложение до Община град Д., а именно - за прекратяване на
съсобствеността чрез замяна между имот с идентификатор **, находящ се в гр.Д.,
ул. „К. С.” №** и общински имот с идентификатор **, на което ответникът
отговорил отрицателно.
Ищцата
получила предложение от трето лице да закупи идеалната и част от процесния имот
в началото на 2018г., за което С. уведомила ответника, като съсобственик и
поискала съгласието му, но отново не получила отговор.
Ищцовата страна твърди, че закъснението на
общината по предварителния договор за замяна от 2010г. е значително - 45
месеца, в който период М.С. е претърпяла огромни загуби, многократно
надвишаващи уговорената неустойка. Ответникът нямал финансови средства да
завърши ЖБ „Д.” и строително-монтажните работи били прекратени, съгласно
единственото писмо-отговор на общината до ищеца от 29.01.2018г. Предвид
изложеното, М. С. счита, че вина за
неизпълнението на договора има ответника и е отправила изявление-известие за
разваляне на договора от 04.10.2010г. до **а на Община град Д., връчено му на
20.03.2018г., като писмено е отправила покана до ответника в 14-дн. срок от
получаването и /т.е. до 03.04.2018г./ да му заплати сумата от 6000лв. договорна
неустойка, но в указания срок, тя не е била изплатена.
В тази
връзка и на осн. чл.9 от предварителния договор от 04.10.2010г., ищецът моли
съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 6000лв., представляваща договорна
неустойка по горепосочения договор, развален по вина на общината, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на
528.34 лв. за периода от 04.04.2018г. до 14.02.2019г.
Ищецът претендира и сторените съдебни
разноски по делото.
С разпореждане от 12.03.2019г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било връчено на ответната страна на 25.03.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването
на съобщението Община град Д. е изпратила на 24.04.2019г. отговор на исковата
молба, като се оспорват исковете по основание и размер, навеждат се твърдения,
че те са недопустими, респ. неоснователни и недоказани, оспорват се наведените
твърдения на ищцата, че ответникът се е задължил за 48 месеца, считано от
подписване на договора за възлагане на обществена поръчка с предмет –
„изграждане на жилищен блок „Д.”, да построи описаните в чл.4 от договора
обекти – магазин №** и №** в блок „Г” на жилищния блок. Не се спори, че
общината се е задължила за 48 месеца, считано от подписване на договора да
построи обектите, посочени по-горе в завършен вид по смисъла на чл.7, ал.1 от контракта,
но срокът по чл.6 за сключване на окончателен договор за прехвърляне на
собствеността бил двуседмичен, след окончателното завършване на строежа и
въвеждането му в експлоатация с акт обр. 16 и доплащане от прехвърлителя на
разликата в цената на обектите в размер на 18000лв. Този срок бил предвиден и в
чл.8 от договора, съгласно който, при неизпълнение на задължението си да
прехвърли новопостроените обекти в завършен вид на прехвърлителя в уговорения в
чл.6 срок, приобретателят дължал неустойка, до окончателното предаване на
описаните в чл.4 обекти, в размер на 0.05 на сто дневно върху пазарната
стойност на обектите към датата, когато е следвало същите да бъдат предадени –
двуседмичен срок след завършване на строежа и въвеждането му в експлоатация.
Община град Д. твърди, че макар да има белези на
смесен договор с елементи на договор за изработка и за замяна, то
предварителният договор не е същински такъв. В тази връзка се сочи, че М. Х.
няма качеството на поръчващ по смисъла на чл.258 от ЗЗД, защото не е била
възложител на проекта и поради това тя /респ. наследниците и/ не може/гат да претендира/т, че Общината е в забава по
отношение на строежа на ЖБ „Д.”.
В чл.3 от договора било предвидено,
ответникът да построи със собствена организация, средства и за своя сметка
върху своя имот /акт за частна общинска собственост №**/27.10.2003г./ 9-етажна
жилищна сграда, съгласно одобрения инвестиционен проект от 17.06.2009г., т.е. в
случая бил налице личен инвестиционен интерес на общината и изпълнението на
строителните мероприятие изцяло зависело от намерението и възможностите на
възложителя Община град Д.. Предвид гореизложеното, ответникът твърди, че по
отношение строежа на ЖБ „Д.” няма възникнали облигационни правоотношения между
страните по договор за изработка, поради това и Общината не е в забава или
неизпълнение и няма основание за разваляне на договора по смисъла на чл.87,
ал.2 от ЗЗД.
Ответната страна твърди, че към
момента, тяло „Г” от ЖБ „Д.” /където се намират обектите на замяна – магазин №**и
№** е завършено до степен „груб строеж”, за което има съставен акт №14
/приемане на конструкция/ и предвид горното не е настъпил падеж на изискуемост
на задължението за сключване на окончателен договор за замяна на недвижимите
имоти по смисъла на чл.6 от предварителния договор.
Ищцата с едностранно заявление-известие
от 20.03.2018г. е уведомила ответника, че разваля едностранно сключения между М.
Х. и Община град Д. предварителен договор за замяна, по вина на общината на
осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД. Ответникът твърди, че ищцовата страна няма основание
за разваляне на договора, тъй-като сред изброените в чл.10 от предварителния
договор основания за развалянето му, не е предвидено незавършване на ЖБ „Д.” в срока, посочен в
чл.4.
Между ищцата и „Х.” ООД е имало
уговорка, цитираното дружество да купи собствените и идеални части от
съсобствения между нея и общината имот, предмет на замяна по предварителния
договор от 04.10.2010г. Предвид горното обстоятелство, ищцата е подала
заявление-предложение от 16.03.2019г. до ответника, в което му предлага Община
град Д. да закупи идеалните и части от недвижимия имот, находящ се в гр.Д., ул.
„**К. С.” №** /** ид.ч. от дворно място и от масивен дюкян” със ЗП ** кв.м./ на
цена от 54**1 лв., като е дала 7-дн. срок на общината за отговор, а
същевременно е и предложила на ответника при негово съгласие с анекс да се
прекрати предварителния договор от 2010г.
Ответната страна счита, че даденият от
ищцата кратък седмичен срок е било невъзможно да бъде спазен по обективни
причини, съгл. чл.34, ал.2 от ЗОС. Така, всяко възмездно придобиване на право
на собственост или на ограничени вещни права върху имоти се извършвало с
решение на ощинския съвет по ред, определен в чл.8, ал.2 от наредбата и въз
основа на взетото решение, **ът сключвал договор с продавача на имота. Всичко
това, е ограничило възможността отправеното от ищцата до ответника предложение
да бъде разгледано по предвидената процедура и срокове и да породи нужното
действие.
Отделно от горното, предложението на М.С.
противоречало на чл.33 от ЗС, тъй-като „Х.” ООД е предложило на ищцата да и
заплати за покупката на идеалните и части от процесния имот сума в размер на
52000лв., а С. е поискала от общината цена от 54**1 лв., т.е. ищцовата страна е
направила предложение за сделка на ответника при различни условия, което е било
в противоречие с цитираната по-горе правна норма на ЗС.
Нещо повече, ищцата на 16.03.2019г. е
отправила горното предложение на общината, като и е дала срок за отговор – 7
дни, а на 20.03.2019г. М. С. е уведомила ответника, че разваля предварителния
договор, сключен с него на 04.10.2010г. и претендира неустойка, като с това си
поведение е възпрепятствала общината да отговори положително на предложението и
съсобствеността между страните да бъде прекратена доброволно.
Ответникът счита, че договорът от
04.10.2010г. неправомерно е прекратен от ищцата и поради това няма правно
основание за претендиране на неустойка.
Общината излага, че клаузата на чл.9 от
предварителния договор /”При неизпълнение или разваляне на договора по вина на
Община град Д. същата дължи неустойка на Прехвърлителя в размер на 6000 лв.
еднократно/ е нищожна и се иска прогласяването и като такава, поради
противоречие с добрите нрави, защото при определяне на неустойката, поради
разваляне на договора, страните по него не са третирани като равни, в този
аспект, за ищцовата страна били предвидени само права, а за общината само
задължения и санкция, т.е. клаузата за неустойка не съответствала на принципа
за справедливост, тъй-като била предвидена само за едната страна по договора.
Видно било от него, че всички неустоечни клаузи са предвидени само за
прехвърлителя, което било недопустимо.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения на л.7-8
договор за замяна на недвижими имоти, че на 04.10.2014г. между ответника Община
град Д., като приобретател и наследодателката на ищцата М.М.Х. /*** видно от
удостоверение за наследници – л.11/, като прехвърлител, е сключен предварителен
договор, с който страните се задължават да прекратят съсобствеността си по
отношение на недвижим имот с
идентификатор **по КККР на гр.Д. с административен адрес: гр.Д., ул. „**К. С.”
№**, представляващ масивен дюкян със ЗП от ** кв.м. и дворно място застроено и
незастроено ** кв.м, целият имот с площ от ** кв.м. Съсобствеността е
възникнала на основание реституционна процедура, по силата на която на М. Х. е
възстановен масивен дюкян със ЗП от ** кв.м. и дворно място застроено и
незастроено ** кв.м. Общината е актувала останалите ** кв.м. от сградата, за
които не е имало реституционни претенции и е съставила АЧОС №**/19.04.2007г.
По силата на договора от 04.10.2010г. е
уговорено съсобствеността да се прекрати, като М. М. замени с общината своите
идеални части от дворното място и от сградата и в замяна получи собствеността
на два магазина в новострояща се сграда в ЖБ „Д.” по ул. „И.П.”, като при
прехвърляне собствеността върху магазините, М. Х. следва да доплати на общината
сумата от 18000лв. От своя страна, Община гр.Д. се е задължила, съгл. чл.5 от
Предварителния договор в срок от 48 месеца, считано от сключване на договора за
възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане на ЖБ „Д.” да построи
описаните в чл.4 два магазина и да ги предаде в завършен вид на М. Х., съгласно
описаното в чл.7, ал.1 от договора.
В чл.9 от предварителния договор е уговорено,
че: „При неизпълнение или разваляне на договора по вина на Община град Д.,
същат дължи неустойка на прехвърлителя в размер на 6000 /шест хиляди/ лева
еднократно.” А в чл.8 от същия договор е уговорено, че: „При неизпълнение на
задълженията си за предаване на новопостроените обекти в завършен вид на
Прехвърлителя в уговорения в чл.6 срок от настоящия договор срок,
Приобретателят дължи неустойка до окончателното предаване на описаните в т.4
обекти в размер на 0.05 на сто дневно върху пазарната стойност на обектите към
датата, когато е следвало същите да бъдат предадени, но не повече от пазарната
имстойност.”
Общината, в качеството на възложител е
сключила на 07.07.2010г договор за възлагане на строителство на блока с
изпълнител фирма „В.-В.” ООД /л.186-194/, като срокът на изпълнение на СМР е
бил 48 месеца, считано в 7-дн. срок от подписването на горепосочения договор от
07.07.2010г., съгл. чл.13 и чл.14 от него.
Към датата на приключване на устните
състезания е безспорно установено, че ЖБ „Д.” е завършен до степен „груб
строеж”, за което е приложен Акт №14 от 2014г. По делото са представени
строителни книжа –разрешение за строеж №**/02.10.2009г., изд. от гл. архитект
на Община гр.Д. /л.77/, количествена сметка за арх.-строителни работи на обект
ЖБ „Д.”, жилищна част блок „А” и „Ж” /л.65-67/, количествена сметка за архитектурно-строителни
работи на обект ЖБ „Д.”, магазини блок „А”, „Б”, „В”, „Г”, „Д” /л.68-74/, протокол
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строеж от 09.08.2010г. /л.152-157/, скица /л.59/, обяснителна записка към
проект ЖБ „Д.” /л.61-63/ и др.
Също така безспорно доказано е, че ищцата и **и
Б.С. /в тази връзка е представено удостоверение за сключен гр. брак между двете
лица - л.110/ са разполагали със сумата от 18000 лв., която е следвало да се
плати на Общината при прехвърляне на двата магазина в ЖБ „Д.”, видно от
представени извлечения от банкови сметки на М. С. и ** и в „И. б.” АД
/л.107-109/
На 20.03.2018г. М. С. /единствен наследник на
прехвърлителя М. Х./ е отправила известие-изявление до **а на гр.Д. и гл.
счетоводител на общината за разваляне на предварителния договор от 04.10.2010г.
/л.12-13/ на осн. чл.87, ал.2 ЗЗД, като излага съображения, че за нея
изпълнението на приобретателя по този договор е вече безпредметно, поради прекалено
дългата забава на Общината от 45 месеца и „липса на финансов ресурс” и затова
СМР са прекратени /писмо на Общината до ищцата от 21.01.2018г./ да се завърши
процесния обект и да бъдат изпълнени поетите от нея задължения по чл.5, чл.6 и
7 от договора.
По делото са представени и писма, изявления и
предложения от ищцата и ** и до Общината и до Общинския съвет в периода от 2016г.-2019г.
с искания до ответника да се прекрати съсобствеността между тях, като общината
изкупи идеалната част на М. С., или Общината да и продаде своята част, да се
замени имота по ул. „К. С.” №** с друг имот на Общината, искане за съгласие на
Общината като съсобственик на процесния масивен дюкян, ищцата да продаде своята
идеална част на трето лице, но на тези предложения не е постъпил отговор от ответника.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В
случая в тежест на ищеца бе е да докаже още, че предварителният договор е
развален едностранно при наличие на предпоставките в чл.87, ал.2 от ЗЗД. В
самия договор не се съдържат конкретни уговорки, относно развалянето му, за
това са приложими общите разпоредби на чл.87 – чл.89 ЗЗД. По общите правила
двустранните договори се развалят, чрез отправяне на едностранно изявление за
това от изправния кредитор до неизправния длъжник и даване на подходящ срок за
изпълнение, освен ако изпълнението е станало невъзможно по вина на длъжника или
е вече безполезно за кредитора. Съгласно чл.88 ЗЗД развалянето има обратно
действие. В конкретната хипотеза ищецът доказва, че е изправен кредитор по един
двустранен договор (договор, при който задължения възникват за всяка страна) –
изпълнил е задължението си за плащане на цената. Не се установява ответникът да
е изправен длъжник по задължението да прехвърли собственост, тъй като срокът,
визиран в договора, за сключване на окончателния договор за прехвърляне е
настъпил, но прехвърляне на собствеността върху двата магазина не е последвало.
Следователно, ищецът може да развали договора, поради виновно неизпълнение на
приобретателя. Изявлението за разваляне се съдържа в изявление-известие от
20.03.2018г. отправено от М. С. *** /л.12-13/, което е връчено /получено/ на
ответника. Установява се, че имотите, обект на замяната, описани в т.4 от
договора не са построени, поради „липса на финансов ресурс”, т.е. те не
съществуват в завършен готов вид /налице е само „груб строеж” на обектите/,
следователно изпълнение не е възможно, а и да е възможно – такова не се
предлага от ответника в рамките на настоящия съдебен процес, поради което съдът
намира, че предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД са изпълнени и предварителният
договор е правомерно развален от ищцата. При значителна забава на Общината от
45 месеца /към датата на отправяне на изявлението/ за М. С. е безполезно да
изчаква повече изпълнението от страна на ответника. Възражениятя на Общината, че ищцата, респ. **
и М. Х. и ответника нямат облигационни правоотношения по повод договор за
изработка и затова М. С. не можела да търси отговорност от Общината за неспазен
срок по чл.5 от предварителния договор, респ. не можела да търси разваляне на това основание, а също така, че срокът по
чл.5 въобще не е започнал да тече и не е настъпил падежа на изискуемост на
задължението за сключване на окончателен договор за замяна на имотите по
смисъла на чл.6 /защото срокът по чл.6 бил 2-седмичен след окончателното
завършване на строежа и въвеждането му в експлоатация с акт обр.16 и доплащане
от прехвърлителя на сумата от 18000 лв./ са несъстоятелни. Уговореният между
страните 48–мес. срок по чл.5 от предварителния договор е започнал да тече от
07.07.2010г. с подписването на договора за възлагане с предмет ЖБ „Д.” и е
изтекъл на 07.07.2014г. При тези обстоятелства, уговорената неустойка в размер
на 6000 лв. /еднократно/ в т.9 от предварителния договор, дължима при
неизпълнение или разваляне на договора по вина на Общината се дължи. Сумата
следва да се присъди, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 15.02.2019г.,
имаща характер на покана, до окончателното й плащане.
Искът
за заплащане на неустойка по т.9 от договора, ведно със законна лихва от датата
на исковата молба до окончателното плащане, е основателен и следва да се уважи.
Въпросът, относно това дължи ли се неустойка и каква при разваляне на договор е
разрешен с ТР №7 от 13.11.2014г. на ОСГТК на ВКС, според което не се дължи
неустойка за забава по чл.92, ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е
за продължително или периодично изпълнение, е развален, поради виновно
неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за
обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била
уговорена. В конкретния случай, договор неустойка за вреди, произтекли от
разваляне на договора е уговорена и е налице възможност за изправната страна да
развали договора и да получи определената фиксирана неустойка за разваляне в
размер на 6000 лв. Следователно, за ищеца е налице основание да претендира
неустойка за неизпълнение на задължението по т.9 от договора и този иск се
явява основателен и доказан. В този смисъл е горепосоченото тълкувателно
решение, както и решение №52/20.04.2015г. на ВКС, І г.о., по гр.д.№5278/2013г.,
с което е прието, че иск за присъждане на неустойка за неизпълнение на
задължението по предварителен договор да се сключи окончателен е неоснователен,
тъй като договорът е развален, в която хипотеза може да се търси единствено
неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне, при
положение, че такава е била изрично уговорена.
Съдът
следва да обсъди възраженията на ответника за нищожност на клаузата за
неустойка, поради накърняване на добрите нрави. Неустойката има обезщетителната,
обезпечителна и санкционна функция и не трябва да води до неоснователно
обогатяване на кредитора. При договаряне на клаузите по предварителния договор
Общината е била икономически по-силната страна /откъм финансов и човешки
ресурс/ и в този аспект не е налице равнопоставеност на страните. Противно на
твърдението на ответника, който счита, че за прехвърлителя били уговорени само
права, а не задължения по договора. По делото бе безспорно установено, че
подписването на договора е било предшествано от преговори между страните, което
предполага възможност и време за обмисляне на клаузите по него, страните не са
били притиснати темпорално да бързат да подпишат договора. Общината е
разполагала с правен отдел и съветници. Неустойката в размер на 6000 лв. не е
прекомерна като размер, предвид предмета на договора. Предвид горното,
възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка, поради
нарушение на добрите нрави е неоснователно.
С оглед
уважаване на главния иск, следва да се уважи и акцесорния такъв за претендирана
мораторна лихва /върху главницата от 6000 лв./ в размер на 528.34 лв. за периода от 04.04.2018г. до
14.02.2019г. Представено е от ищеца извлечение от ел. калкулатор, който фиксира
размера на лихвата в горепосочения размер /л.**/, което съдът кредитира.
С оглед изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. М.
С. има право на разноски за: държавна такса по уважените искове в размер 290.00
лв. – л.42 (4% от 6 000 лв. плюс 50 лв. по акцесорния иск); такса за
преписи на съдебни документи, заплатени по банков път – 72.00 лв. /л.198/, адв.
възнаграждение в размер 980.00 лв. (договор за правна помощ от 17.06.2019г. –
л.196/), заплащане за адв. възнаграждение за трето съдебно заседание – 100.00
лв. – л.196, съгласно тарифата по Наредба №1/2004г., заплащане за четвърто
заседание – 100.00 лв. – л.197, съгласно тарифата по Наредба №1/2004г., пътни разходи в
размер на 39.24 лв. /1 бр. касов бон от 03.10.2019г. – л.199/. Общият размер на
разноските на ищеца е 1576.20 лв.
Ответникът
своевременно е направил възражение за прекомерност на осн.чл.78, ал.5 от ГПК,
което съдът следва да разгледа. Видно от съдебните книжа, производството пред
ДРС се е развило в 4 съдебни заседания, като са извършени процесуални действия
смо по събиране на писмени доказателства /няма допуснати съдебни експертизи и
разпити на свидетели/. Делото е с фактическа и правна сложност, приобщен е
голям по обем доказателствен материал, който изисква внимателно проучване, поради
което съдът намира, че уговореният и внесен от ищеца адвокатски хонорар не е
прекомерен /съобразно и цената на исковете/ и не следва да бъде намален. Няма
основания за това. Сторените от М. С. разноски /, за които са представени
надлежни доказателства/ в общ размер на 1576.20 лв., следва да се възложат в
тежест на ответника.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГРАД Д., Булстат **, представлявана от **а Й.Й., гр.Д., ул. „Б.”
№**, да
заплати на М.Н.С., ЕГН **********,*** сумата 6 000 лв. (шест хиляди лева), представляваща уговорена неустойка по т.9
от предварителния договор от 04.10.2010г. за замяна на недвижими имоти, поради
разваляне на договора по вина на Община град Д., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 15.02.2019г. до окончателното и плащане, както и и мораторна лихва в размер на 528.34 лв.
/петстотин двадесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/, изчислена за
периода от 04.04.2018г. до 14.02.2019г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГРАД Д.,
Булстат **, представлявана от **а Й.Й., гр.Д., ул. „Б.” №**, да заплати на М.Н.С.,
ЕГН **********,*** сумата 1576.20 лв.
(хиляда петстотин седемдесет и шест лева и двадесет стотинки) –
съдебно-деловодни разноски по гр. д. №638/2019г. по описа на ДРС, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Д. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: