№ 2615
гр. София, 23.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604954 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 377, ал. 2 НПК вр.
Глава ХХІІ от НПК.
В Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), е било
образувано съдебно производство по внесено постановление на Софийска
районна прокуратура (СРП), изготвено по реда на чл. 375 от НПК, с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия
Г.Л.К. с налагане на административно наказание, за извършено от него
престъпление по чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С разпореждане от 12.10.2022 г. по НАХД № 15195/2021 г., СРС – НО,
21-ви състав, е прекратил съдебното производство, на основание чл. 377, ал. 1
от НПК. Като основание за прекратяването на съдебното производство, съдът
е посочил липсата на достатъчна прецизност в извеждането на
обстоятелствената част на обвинителния акт. Конкретно, въпреки събраната в
хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност, същата не
била отразена в пълнота в документа по чл. 246 от НПК – представителят на
държавното обвинение не е изложил никаква фактическа обстановка при
какви обстоятелства и по какъв повод обвиняемият е съставил неистински
официални документи, на които е придал вид, че изхождат от инж. Л.К..
Коментирана е също така и специфичната цел, характерна за съставомерната
деятелност по чл. 308, ал. 1 от НК, а именно целта неистинският документ да
бъде използван. Отбелязано е, че макар в обстоятелствената част на
постановлението по чл. 375 от НПК, прокурорът да е посочил, че процесните
неистински документи ще се използват „пред служители на компетентните
институции при извършване на проверка на строежа и строителните книжа,
както и пред служители на възложителите на проекта - Министерство на
културата на Република България, Столична община и „Метрополитен“
1
ЕАД.“, то в диспозитива на постановлението се твърди единствено, че всеки
един от документите е съставен „с цел да бъде използван“, без обаче да се
посочи екзактно адресата на тази употреба.
Срещу разпореждането на СРС – НО, 21-ви състав е подаден протест от
прокурор при СРП. В протеста се посочва, че разпореждането на съда е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че тъй като материалният закон,
разписан в новелата на чл. 308, ал. 1 от НК, не изисква друго освен подмяна
на автентичността на авторството на волеизявлението в официалния
документ, то и описването на претендираните от съда обстоятелства се явява
ненужно. Поддържа, че инкриминираната престъпна проява по чл. 308, ал. 1
от НК не предполага уточняване дали документът е бил използван или не от
дееца или от други лица, тоест този факт се явява несъставомерен, а оттам и
извън предмета на доказване. Подчертава, че съставянето на неистинските
официални документи не изисква същите да са изготвяни при определени
обстоятелства и/или конкретни поводи. Обобщава, че не следва към
постановлението с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание да се задават по-
високи изисквания в сравнение с тези, важими за обвинителния акт.
Поддържа, че единствено сред прерогативите на държавното обвинение е да
направи преценка досежно какво точно обвинение да бъде повдигнато. С тези
доводи предлага на въззивната инстанция да отмени разпореждането на СРС
и да върне делото на районния съд за насрочване и разглеждане в открито
съдебно заседание.
Съдебният състав, след като се запозна с подадения протест и след като
извърши преценката по реда на чл. 377, ал. 2, вр. чл. 342 от НПК, установи, че
същият е депозиран в законноустановения седем дневен срок от получаване
на разпореждането на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна
проверка субект, поради което е и процесуално допустим.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен
състав, по отношение на редовността /допустимостта/ на въззивния частен
протест, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Настоящият съдебен състав намери, че разгледан по същество,
протестът е основателен, а протестираното първоинстанционно разпореждане
- незаконосъобразно.
Първоинстанционното производство е било образувано по повод
внесено по реда на чл. 375 от НПК постановление на Районна прокуратура –
гр. София, с което е било направено предложение за освобождаване на
обвиняемия Г.Л.К. от наказателна отговорност за престъпление по чл. 308, ал.
1 от НК с налагане на административно наказание. Въз основа на така
депозираното предложение е образувано НАХД № 14195/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 21-ви състав.
На първо място следва да се посочи, че първоинстанционният съд е
2
прав в тезата си, че за да насрочи делото в открито съдебно заседание за
разглеждане по реда на глава ХХVІІІ НПК, съдията-докладчик първоначално
следва да извърши проверка по реда на чл. 377, ал. 1 НК. Съгласно
цитираната норма на процесуалния закон в правомощията на съда, при
преценка на допустимостта на диференцираната процедура за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“, се включва проверка за наличието на основанията по чл.
78а НК. Действително, съдът изяснява въпросите, относими към
приложението на чл. 78а НК, единствено въз основа на предмета на
обвинението, дефиниран в постановлението за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 375 от НПК, без да разполага на този стадий на процеса с
правомощие да извършва оценка на приложените в досъдебното
производство доказателства. С такъв прерогатив съдът разполага едва при
разглеждане на делото – арг. чл. 378, ал. 2 НПК.
В настоящия случай прокуратурата с постановление за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е
повдигнала обвинение на обвиняемия К. за извършено документно
престъпление по Глава IX – съставяне на неистински официални документи
по чл. 308, ал. 1 НК, като се твърди консумираната престъпна деятелност да е
осъществена в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.
26, ал. 1 НК с осем отделни деяния. В мотивите на постановлението са
описани действия на обвиняемия, изразяващи се в съставяне на неистински
официални документи, а именно Акт образец № 10 – Акт за установяване
състоянието на строежа при спиране на строителството и Акт образец № 11 –
Акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на
строителството за всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл.
7, ал. 3, т. 10 други случаи, на съответно посочените в документа по чл. 375
НПК дати през 2015 г., чрез изготвяне на процесните писмени документи от
името на инж. Л.К., без последната да е полагала своя подпис върху тях.
Въззивният състав на съда намира, че аргументираният от
първоинстанционния съд извод за допуснати отстраними процесуални
нарушения от ранга на съществените такива, довели до ограничаване правото
на защита на обвиняемия, е несподеляем. Наистина, в рамките на досъдебното
производство са събрани устни и писмени доказателства и доказателствени
средства, които не са намерили съответно отражение в акта на представителя
на държавното обвинение и по-точно в неговите обстоятелствена и
диспозитивна части, макар и районният прокурор да е цитирал въпросните
доказателства и доказателствени средства в доказателствения материал, въз
основа на който е изградил изложената фактическа обстановка по случая.
Конкретно, прокурорът не е уточнил при какви обстоятелства и по какъв
повод обвиняемото лице К. е съставило коментираните документи във връзка
със строежа на Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“. В
тази връзка в акта по чл. 375 НПК например не са упоменати събраните
свидетелски показани на свидетелите Й.К. /майка на обвиняемия/, инж. Л.К.
3
/чийто подпис се твърди обвиняемият да е имитирал/, Д.К., А.А., а горните
носят не само релевантна, ала още и доказателствена информация от
съществено значение за установяване на главния факт по делото.
Така констатираният и от въззивния съд пропуск в постановлението с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК
обаче по никакъв начин не рефлектира върху правото на защита на
обвиняемия К., така щото да накърни същото. Последното е вярно, понеже
фактите, чиято липса в постановлението на прокурора районният съд отчита
като съществен проблем, са несъставомерни такива. Правилно, съдията-
докладчик застъпва, че делото следва да бъде разгледано само в рамките на
фактическите положения, дефинирани в постановлението на прокурора за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК - постановка,
установена в съдебната практика още в т. 11 от Постановление № 7 от
4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС. При все това обаче е нужно да
се отбележи, че предметът на делото, обусловен от конкретната фактология,
означава всякога само онези обстоятелствата, които влизат в кръга на
доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, като е без значение обстоятелството
дали този предмет е зададен от обвинителния акт по чл. 246 НПК или от
постановлението по чл. 375 НПК, защото резултатът винаги е идентичен –
невъзможност да се излезе извън предметния обхват, очертан със съответния
процесуален документ.
Горното обаче не означава, че съдът не може да се ползва от всички
останали данни, находящи се по делото и имащи информативна стойност,
така щото нормата на чл. 378, ал. 2 НПК постановява, че при разглеждане на
делото по реда на глава ХХVІІІ НПК могат да се преценяват събраните в
наказателното производство доказателства и да се събират нови такива.
По-нататък, пак в цитирания по-горе тълкувателен акт на Пленума на
ВС, в т. 6 е посочено, че деянията, за които е допустимо прилагането на чл.
78а НК са престъпления по смисъла на чл. 9, ал. 1 то НК, а не
административни нарушения. Тази им характеристика предполага при
решаване на въпросите за съставомерността на деянието, формите на
съучастие, опита и др. и при освобождаване от наказателна отговорност по
чл. 78а НК да се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс.
Първоинстанционният съд дори да е ограничен от пределите, заложени и
зададени с документа, иницииращ процедурата по глава ХХVІІІ НПК, не е
лишен от възможността да се ползва от събраната в рамките на наказателното
производство доказателствена маса и на база на последната да се произнесе
по същество. Впрочем, не само че съдът не е ограничен в правомощието си да
се ползва от целукупната доказателствена обезпеченост по делото, но дори е
длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки, за да
осигури разкриването на обективната истина, доколкото последното се явява
основополагащ принцип в наказателното правораздаване – арг. чл. 13 от
НПК.
4
Горното идва да покаже убеждението на настоящата въззивна
инстанция, че липсата на упоменати в обстоятелствената част на
постановлението по чл. 375 НПК устни и писмени доказателства и
доказателствени средства, които вече са били събрани в хода на предходната
фаза на процеса, а именно в рамките на досъдебното производство, и касаещи
съпричастността на обвиняемия К. към субсумираното под чл. 308, ал. 1 НК
документно престъпление, не би поставило същия в ситуация на процесуална
изненада в един последващ етап от производството. Коментираните
доказателства не само са валидно закрепени в хода на досъдебната фаза на
процеса, но последните са били и надлежно предявени на обвиняемото лице
/виж постановление за предявяване на разследване от 30.09.2022 г. – л. 37 от
досъдебното производство/. Защитата не е счела, че процесуланите й права са
накърнени, в който смисъл са и умозаключенията на настоящата съдебна
инстанция.
Допълнително, за по-голяма изчерпателност в изложението, въззивният
съд намира за нужно да отбележи, че отсъствието на несъставомерни
елементи в акта, с който се повдига обвинение на едно лице, без значение
дали това е постановление по чл. 375 НПК или обвинителен акт по чл. 246
НПК, формулиращ обвинителната теза и определящ предмета на доказване от
гледна точка на извършената девиантна проява и участието на
обвиняемия/подсъдимия в нея, всякога преодолява възражения за
накърняване правото на защита на обвиняемия, респективно подсъдимия.
Това е така доколкото тези елементи не касаят състава на съответното
престъпление, а могат само и единствено да имат значение на плоскостта на
определяне обществената опасност на деянието и на дееца,
характеристичните данни на последното или своего рода все обстоятелства,
способстващи за индивидуализация на наказанието.
В светлината на настоящата конкретика по делото, неотбелязването в
постановлението на представителя на държавното обвинение на адресата на
процесните неавтентични официални документи се явява факт без правно
значение. Изискуемият минимум, покриващ процесуалния стандарт за рамки
на обвинението е достигнат в нужната степен, като посочените адресати в
обстоятелствената част на постановлението на прокурора - „пред служители
на компетентните институции при извършване на проверка на строежа и
строителните книжа, както и пред служители на възложителите на проекта -
Министерство на културата на Република България, Столична община и
„Метрополитен“ ЕАД.“ отразяват стила и начина на изразяване на съответния
представител на държавното обвинение, без обаче това конкретизиране да е
било законово необходимо, а още по-малко да се държи сметка за неговата
експлицитност в диспозитива на акта по чл. 375 НПК.
Обобщено, при извършената самостоятелна проверка на приложените
по делото материали, както и на постановлението по чл. 78а от НК,
въззивният съд не констатира в хода на досъдебното производство да е
допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което да е довело
5
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Г.Л.К.. По
изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а
делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 377, ал.
2 от НПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 12.10.2022 г., постановено по НАХД №
15195/2021 г., на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 21-ви
състав, с което е прекратено съдебното производство, на основание чл. 377,
ал. 1 от НПК.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6