ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
16.06.2016г. гр.
Казанлък
КАЗАНЛЪШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в закрито съдебно заседание на 16.06.2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Валентина Тодорова гражданско дело № 2315 по описа на КРС за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Н.Н.М. с ЕГН **********; Г.М.Х. с ЕГН **********;
В.С.Х. с ЕГН *********, М.С.М. с ЕГН ********** *** против М.А.М. ***; Ф.И.М. с ЕГН ********** ***;
М.И.М. с ЕГН ********** ***, С.И.М. с ЕГН ********** ***, Ф. И. М. с ЕГН********** *** и Р.М.М. с ЕГН **********
***. В исковата си молба ищците, твърдят, че били наследници на С. М. М. ***,
починал на г. в РТ., като първата от тях била
негова съпруга, втората и третата - негови дъщери, а четвъртият - негов
син. Ответниците били наследници на М. А. М. - б.ж. на с. О., починал на г.,
като първите петима били негови внуци, а шестият - негов син. Наследодателите С.
и М. били двама братя и имали общи земи, в равни квоти. Твърди се, че при образуване на ТКЗС в с.О.,
братята внесли своите съсобствени земеделски земи от общо 65,3 дка, за което
бил съставен Опис и Служебна бележка, приложени към преписка г. на ПК-П.. Твърди се, че през г. Р.М.М., син на наследодателя на ответниците, заявил
всички общи земеделски имоти да бъдат възстановени само и единствено на
наследциците на единия наследодател – М. А. М.. Така съсобствените земи били
възстановени изцяло по плана за земеразделяне по преписка № г.от ПК-П. само на
наследниците на наследодателя на ответниците - М. А. М.. Ищците живеели в
Република Т. и нямали възможност да
узнаят какво се случвало с
наследствените им имоти, но идвайки си това лято, след посещение в Общинска служба по земеделие и гори в гр.П.
узнали, че наследствените им земи били
възстановени само на ответниците. Поради горното те оспорвали Решение № г. на
ОбСЗ гр.П., тъй като в него били
отразени обстоятелства, които не отразявали истинското състояние на
собствеността такава, каквато била преди
внасянето на земеделските земи в кооперативно земеползване в бившето ТКЗС - О..
Считали, че те са собственици на 1/2 ид.части от имотите, а ответниците на
другата ½ идеална част. От съда се иска
да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по
отношение на всички ответници, че възстановените земеделски имоти с Решение № г.
по преписка № г. на Общинска служба по земеделие гр.П., а именно: НИВА от 1.000
дка /един дка/ , …. категория, местност М. имот № ; ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА от 3.200 дка /три дка и
двеста кв.м./, …. категория местност К., имот №: ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА от 1.800 дка
/един дка и осемстотин кв.м./…. категория, местност Д., имот №; НИВА от 4.086
дка /четири дка и осемдесет и шест кв.м./, ….. категория местност А., имот №;
ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА от 1.000 дка /един дка/, ….. категория, местност С., имот №;
ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА от 10.760 дка /десет дка и седемстотин и шестдесет кв.м./, ….
категория, местност Ч., имот № ; НИВА от 2.600 дка /два дка и шестстотин
кв.м./, …. категория, местност: Д., имот №; НИВА от 6.800 дка /шест дка и
осемстотин кв.м./, ….. категория, местност М., имот №; ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА от
17.300 дка /седемнадесет дка и триста кв.м./, … категория, местност Г., имот №;
НИВА от 13.504 дка /тринадесет дка и петстотин и четири кв.м./ …. категория,
местност Д.. имот № - всички по плана за
земеразделяне в землището на с.О. към
момента на внасянето им за кооперативно
земеползване в ТКЗС са били съсобствени в равни квоти на двамата братя С.
М. М. ***, поч. на г. в РТ. и М. А. М. - б.ж. на с. О., починал на г.,
наследодатели на страните по делото. С уточняваща молба с вх. № г. ищците са
посочили, че имотите са придобити по
наследство от М. А. М.,***, починал
на г. баща на наследодателите на страните по делото С. М. М. и
М. М. М..
С
Определение № г., постановено по настоящото
дело, съдът е прекратил
производството, като е приел, че
предявеният иск е недопустим, тъй като претендираната земеделска земя не е била
заявена на името на лицето, на което се твърди, че е принадлежала към момента
на колективизацията в срока по чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ, а и поради изтичане на
срока по § 22 от ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 13/09.02.2007 г./ на 13.05.2007 г., иск по
чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ не може да се предяви.
С
определение № г., постановено по в. ч.
гр. дело № г. по описа на ОС – С. съдебният състав
е отменил определение № г.,
постановено по гр. дело № г. по описа
на РС – К. и делото е върнато на
Казанлъшкия районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В мотивите на съдебния акт съдебният състав е приел, че от решаващо
значение за правния интерес по иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е спорната земя да
е била своевременно заявена за възстановяване пред поземлената комисия /което в
случая е сторено/, независимо от това дали заявлението е на името на двамата
братя или на един от тях. С оглед указанията на т.2 от ТР № 1/1997 г. на ОСГК,
във връзка с т.3 на ТР № 2/1996 г., от значение при преценката на правния
интерес от иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е обстоятелството, че земята своевременно
е заявена за възстановяване пред поземлената комисия, а не това на чие име е
заявена. Съдебният състав се е позовал на разрешението, дадено с т.3 от ТР №
2/1996 г. на ОСГК на ВС, че правото на възстановяване на собствеността е
относимо към всеки имот, а не към лицето, което го претендира. Прието е, че при
наличие на спор за материално право, ако с влязло в сила съдебно решение по
чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ бъде установено, че собственик на земята са двамата братя, а
не един от тях, поземлената комисия може да постанови решение за възстановяване
на собствеността по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, като промени лицата, в чиято полза или
вреда е издадено решението й, т.е. съсобствеността може да се възстанови и по
преписката пред поземлената комисия, образувана по заявление на наследник на
единия от тях.
След
връщане на делото в РС- Казанлък и в изпълнение на указанията на съдебния
състав процесуалния представител на
ищците е депозирал молба с вх. № г. , в която е заявил, че ищците не са подавали заявление
пред Общинска Служба Земеделие или Поземлена Комисия по
чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ нито от
тяхно име, нито от името на общия им наследодател. Не са предявили
иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗЗ
за възстановяване правото на
собственост върху процесните земеделски земи.
Междувременно
ОСГК на ВКС прие Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г., постановено по т.д. № 4 /2014г.. Въпросът поставен в т. ЗА
от тълкувателното решение е
допустим ли е установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца
не е подадено заявление в срока
по чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗЗ или не е
предявен иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ
до 12.05.2007г.. Констатирана е
противоречива съдебна практика по този въпрос. Според едното от застъпваните в
съдебната практика становища в посочената хипотеза искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е
недопустим поради липса на правен интерес на ищеца, предвид преклудиране на възможността
му за образуване на административно производство за възстановяване на собствеността.
Според другото становище допустимостта на иска с правна квалификация чл.14,
ал.4 ЗСПЗЗ не е обусловена от това дали ищецът е подал заявление по чл.11, ал.1
ЗСПЗЗ или е предявил иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, а от това дали за спорната земеделска
земя е било образувано административно производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ,
макар и по заявление на друго лице. Общото събрание на Гражданската колегия на
Върховния касационен съд е приело за правилно първото становище по следните съображения:
Според приетото в Тълкувателно решение № 1 от 07.10.1997 г. по гр.д. № 1 от
1997 г. на ОСГК на ВКС, тъй като искът с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ
е установителен иск за собственост към минал момент, условие за допустимостта
на този иск /както при всеки установителен иск/ е наличието на правен интерес. Такъв
е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ или
възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на
общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху
земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците
съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен
отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради
изтичане на сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ
е процесуално недопустимо. В случай че ищецът по иска с правна квалификация
чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не е подал заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е
предявил иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ до изтичане на крайния преклузивен срок, посочен
в пар.22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ.в ДВ, бр.13 от 2007 г. /до 12.05.2007 г./,
правото му да иска от поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие-
ОСЗ/ издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници ще
е погасено. В този случай, дори и искът с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ
да бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на решение на
ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищеца,
нито до възможност за образуване в бъдеще на административно производство по
чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищеца върху
спорната земеделска земя. Поради това в тази хипотеза ищецът няма правен
интерес от предявяването на установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с оглед на
което този иск е недопустим.
С
оглед на гореизложеното и като взе
предвид, че Тълкувателно решение
№4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС
представлява задължителна практика за
съдилищата настоящият състав на съда намира, че предявеният иск
е недопустим и следва да бъде оставен
без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
С оглед
изхода на спора съдът счита, че на ищците не следва да бъдат присъждани,
направените по делото разноски.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като
недопустим, поради липса на правен интерес, предявения от Н.Н.М. с ЕГН **********;
Г.М.Х. с ЕГН **********; В.С.Х. с ЕГН ********* , М.С.М. с ЕГН ********** *** против М.А.М. ***; Ф.И.М. с ЕГН ********** ***;
М.И.М. с ЕГН ********** ***., С.И.М. с ЕГН ********** ***, Ф. И. М. с ЕГН********** *** и Р.М.М. с ЕГН **********
*** иск с правно основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ да се
признае за установено по отношение на ответниците, че възстановените земеделски
имоти с Решение № г. по преписка № г. на Общинска служба по земеделие гр.П., а
именно: НИВА от 1.000 дка /един дка/ , … категория, местност М. имот № ; ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА от 3.200 дка /три дка и
двеста кв.м./, … категория местност К., имот №: ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА от 1.800 дка
/един дка и осемстотин кв.м./. .. категория, местност Д., имот №; НИВА от 4.086
дка /четири дка и осемдесет и шест кв.м./, …категория местност А., имот №; ИЗПОЛЗВ.
ЛИВАДА от 1.000 дка /един дка/, … категория, местност С., имот №; ИЗПОЛЗВ.
ЛИВАДА от 10.760 дка /десет дка и седемстотин и шестдесет кв.м./, …категория,
местност Ч., имот №; НИВА от 2.600 дка /два дка и шестстотин кв.м./, …категория,
местност: Д., имот №; НИВА от 6.800 дка /шест дка и осемстотин кв.м./, …категория,
местност М., имот №; ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА от 17.300 дка /седемнадесет дка и триста
кв.м./, …. категория, местност Г., имот №; НИВА от 13.504 дка /тринадесет дка и
петстотин и четири кв.м./ … категория, местност Д.. имот № - всички по плана за земеразделяне в землището на с.О. към момента на внасянето
им за кооперативно земеползване в ТКЗС
са били съсобствени в равни квоти на двамата братя С. М. М. ***, починал на г.
в РТ. и
М. А. М. - б.ж. на с. О., починал на г., наследодатели на страните по
делото, двамата придобили имотите по наследство
от баща си М. А. М.,***, починал
на г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
2315/2015г. по описа на КРС.
Определението подлежи на обжалване с
въззивна частна жалба пред ОС – Стара Загора в 1-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: