МОТИВИ към ПРИСЪДА № 19 от 26.03.14г, по НОХД № 106/2014г по описа на РС-Свиленград.
Районна прокуратура Свиленград, с внесения обвинителен
акт е предявила срещу подсъдимият В.И.С. ***, с двойно гражданство- българско и
турско, обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, предл.1-во, б.”А”,
вр.ал.1, б.”Б”, вр.с чл.342,ал.1 от НК.
Наказателното производство в съдебната си
фаза, по искане на подсъдимия,
направено чрез защитникът му, е протекло при условията на съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371,т.2,вр.чл.372,ал.4 НПК.
По делото е конститурана нова,
допълнителна страна – частен обвинител, в което процесуално качество е
участвала пострадалата от престъплението – А.Д. ***, претърпяла неимуществени
вреди, вследствие на причинената й средна телесна повреда, в резултат на ПТП.
Относно допускането й и конституирането й в процеса, съдът се е произнесъл с
нарочно протоколно определение, в о.с.з.
от 26.03.14г.
Граждански
искове за обезвреда на неимуществените и/или имуществени вреди от конкретното
престъпление не са били предявени от пострадалите, за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство.
Участващият по
делото прокурор, поддържа обвинението, така както е предявено с
обвинителния акт. При направеното от подсъдимия, цялостно признание на
фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в проведеното съкратеното съдебно следствие,
счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на
престъпното деяние, при възведената правна квалификация. Пледира, за същото
подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание, при
условията на чл.58а, вр.чл.54 НК, с предложение за определянето му в размер около минимума на предвиденото
лишаване от свобода, съгласно материалната наказателна норма -чл.343,ал.3 НК и с приложение института на условното осъждане, като се отложи неговото
изтърпяване за
изпитателен срок.Така също претендира се и за налагане на кумулативно предвиденото
наказание – лишаване от право да управлява МПС, с приспадане на
изтърпяната по административен ред част
от същото.
Частният обвинител – А.Д., конституирана в това процесуално качество в о.с.з., участва лично и със свой повереник – упълномощен
адвокат. Последният от нейно име поддържа обвинението, със становище да е
изцяло и категорично доказано същото, позовавайки се на направеното от
подсъдимия признание по реда на чл.371,ал.1, т.2 НПК, досежно всички факти,
поради което и приключването на делото
по процесуалния ред на съкратено съдебно следствие, пледира за
признаването му за виновен, като излага доводи, основно във връзка с индивидуализацията на следващото се
наказание на подсъдимия. С пространни правни аргументи, ориентирани в обосноваване
по-висока тежест и обществена опасност на конкретното престъпно деяние, с оглед
настъпилия сериозен вредоносен резултат и тежки последици, с акцент на младата
възраст на пострадалата и характера на
тазовото счупване, от една страна и от др. - конкретно допуснатите нарушения на
правилата за движение и мястото на
произшествие – неспазен задължителен пътен знак и преминаване през кръстовище,
допълнително и липса на последващи прояви за оказване помощ на пострадалата. От
тук, претендира за налагане на наказания - лишаване от свобода около средния размер,
сочейки го справедливо, което и да се изтърпи ефективно, пледирайки за същия
срок да се определи и кумулативното предвидено наказание – лишаване от право да
се управлява МПС. Заявява се и претенция за присъждане на направените разноски в настоящото производство от страната –частен
обвинител. Повереникът –адвокат, в хода на пренията е упражнил и правото си на
реплика.
Подсъдимият В.И.С. участва
в с.з. лично и със свой договорен защитник, упълномощен от досъдебното производство. Искането за провеждане на
съкратено съдебно следствие,
заявява непосредствено, присъединявайки се към първоначалното релевираното от
неговия защитник, като при предварителното изслушване, подсъдимият поддържа изрично изявление,
че признава всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт и дава
съгласие за същите да не събират доказателства, наред с което признава деянието и вината си. В процесуалното време
на последна дума, повторно прави изявление за виновността си, изразява
искреното си съжаление и критичното си отношение към стореното, като моли за
налагане на минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия, при проведеното
съкратено съдебно следствие и направеното признание на всички факти по обвинението, съдържими се в
обвинителния акт,
застъпва становище за доказаност на престъплението и излага доводи, основно във връзка с
индивидуализацията на следващото се наказание. Същото моли, съдът да определи
при условията на чл.55 НК- под установения минимум, обосновано с наличието на
множество смекчаващи обстоятелства, които конкретизира и сочи, а досежно неговия размер конкретно предлага – 10- 11 месеца ЛС, в съпоставима,
спрямо последното, продължителност да се
определи и кумулативната санкция- лишаване от права, с предложение да е около 1
година. Относно изтърпяването на ЛСв, защитата пледира да бъде постановено отлагане на изпълнението на това от наложените наказания, за определен изпитателен
срок, на основание и при условията на чл. 66,ал.1 НК.
Съдът, предвид
уважаването на искането за провеждане на съкратено съдебно следствие и
направеното от подсъдимия пълно признание на фактическите обстоятелства
изложени в обвинителния акт, подкрепящо
се от доказателствата събрани в досъдебното производството, на основание
чл.373,ал.3, вр.чл. 372,ал.4,вр. чл.371,т.2 НПК, обвързан от същото, приема за установено от
фактическа страна, така както се твърди в обвинителния акт, следното:
Подсъдимият В.И.С.
, роден на ***г***, е лице с двойно гражданство – българско и турско, неосъждан,
с постоянен адрес в РБългария, с. Соколяне, общ.Кърджали, по данни от снетата
му самоличност, докато настоящото му местоживеене е в Р Турция, гр.Люлебуургаз
– регистриран негов настоящ адрес. В последната държава, чийто гражданство също
притежава, той се легитимира и идентифицира с имена Х.Ч., според издадените му
турски документи за самоличност. С. е правоспособен водач, притежаващ
свидетелство за управление на МПС серия Н № 814775, издадено в Р Турция и с
горепосочените му, негови турски имена, като към момента на инкриминираното
деяния не е имал налагани наказания за извършени нарушения по ЗДвП.
Независимо,
че живеел постоянно в РТурция,
подсъдимият В.С. всяка година се завръщал в България, по време на
турския религиозен празник „Байрям” и
посещавал с.Соколяне, общ.Кърджали, където, вече се посочи, бил адресно
регистриран. Така и през м. 06.2013г, той пристигнал в страната ни със
собствения си лек автомобил, марка и модел „Тойота Корола”, с турски
регистрационен номер TR
39 LР 006, който шофирал
-лично. На 20 срещу 21.06.2013г, след като бил употребил алкохол – ракия,
подсъдимият управлявал същия автомобил,
като с него пътувал и турския гражданин Х.А..***, за да посетят казино
„Принцес”. Вече в чертите на града и през нощта, с лекия автомобил „Тойота
Корола”, с посочен регистрационен номер и управляван от подсъдимия С.,***, в
посока към казиното - „Принцес”, при
намалена видимост, по сух, хоризонтален, прав, асфалтов участък от платно за
двупосочно движение. За да стигне до избраното място, водачът С. трябвало да
премине през кръстовището на
ул.”Крайречна” и бул.”България”, което било регулирано с пътен знак
„Б-2”Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”, действащ именно за водачите,
идващи от посока, в която се движил управлявания от подсъдимия
автомобил. Този знак се намирал отдясно/спрямо неговата посока/ и бил поставен на
тротоара на 1,10м от ръба на пътното платно на ул.”Крайречна” и на 1,95м от
десния бордюр на бул.”България”. На указаното кръстовище, според крайната точка
на дестинация си – казино Принцес” в гр.Свиленград, той трябвало да продължи
движението си направо, като маневрата била свързана с навлизане в платното за
движение по път с предимство – бул.”България”, както и да изпълни указанието на посочения забранителен знак Б 2. В същото време по пътя с
предимство /бул” България”/ към кръстовището,
приближавал лек автомобил, марка и модел „Опел Тигра” с рег. № Х 4899
АМ, управляван от св. П.В. със скорост 59,9 км/ч, според заключението на автотехническата експертиза/ и движещ се в посока, идвайки от кв.”Гебран”
–към центъра на града – Свиленград, който
слизал от моста, свързващ посочени точки от дестинацията. В същия този
автомобил, освен водачът В. пътувала и пострадалата А.Д., чийто баща –св.Д.А.
бил собственик на посоченото МПС.
Подсъдимият В.С.,
достигайки посоченото кръстовище, не забелязал идващия по главния път др. автомобил, управляван от св. П.В.,
като въпреки наличието на пътен знак „Б-2”, не спрял и продължил направо,
преминавайки през същото, без да е
изпълнил предписанието на знака. В
момента на приближаване към кръстовището неговата скорост на движение е била - 69,4
км/ч, установена от заключението на
автотехническата експертиза, която е висока, разкриваща явно намерение на водача да не спре и да осигури предимство
на превозното средство, ползващо се с такова. При така създалата се ситуация,
пресичайки кръстовището, без да спре и да изчака преминаването на последния, а
с това и отнемайки му предимството, възникналият
сблъсък между тези два леки автомобила бил неизбежен, при това положение и параметри на
движение. Настъпилият удар между
МПС-то, управлявано от подсъдимия С. - „Тойота Корола” рег. № TR 39LР006 и това с водач
св.Пл.В. - „Опел Тигра” с рег. №
Х 48 99 АМ, бил по характер – кос, при
страничен сблъсък – предна челна част на купето на 1-вия автомобил, със странична дясна част на
купето на 2-рия /„Опел Тигра”/. В
резултат на реализирания удар на
тези автомобили, при така описаното
ПТП на 21.06.13г, телесни увреждания
получил пътника, стоял на
предната дясна седалка в лекия автомобил „Опел Тигра” – пострадалата А. Д.,
както и причинени материални щети на двете МПС-та.
Нараняванията, с характер на телесно
увреждане претърпяни от св. Ан.Д. представляват и
съставомерна последица от произшествието. Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, назначена в
ДП/л.43 от ДП/, приобщена в съдебната
фаза и ползвана на основание чл.374,ал.2,вр.чл.371,т. НПК, се установява, че същата вследствие на ПТП е получила – двустранно счупване на седалищните и срамните
кости на таза, травматичен шок; травматичен кръвоизлив под капсулата на
слезката, марки плеврални кръвоизливи двустранно; малки кръвоизливи под
капсулата на десния бъбрек и под капсулата на черния дроб. Описаните
увреждания, представляват средна телесна повреда, по смисъла на чл.129,ал.1 НК,
тъй като са довели, в резултат - до трайно затруднение в движението на левия и
десния крак, за всеки един поотделно, дължащо се двустранното счупване на кости
от тазовия пръстен, както и до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, също хипотеза по чл.129,ал.1 НК,
дължащо се на травматичния шок претърпян от пострадалата А.Д.. По отношение на механизма на
причиняване на уврежданията на последната,
експертът е дал заключение, че те са резултат на действие от твърд, тъп
предмет и могат да се получат при автомобилна травма. Обсъденият фактически вредоносен резултат, квалифициран, респ. отчетен като
една средна телесна повреда, макар според вида и характера на телесните
увреждания, реално да се е изразил в самостоятелни, три такива, прокурорът е обосновал в обвинителния акт, с позоваване на
обвързващите разяснения, дадени в ППВС № 3/79 по н.д. № 6/79г- не изгубило силата си, приложимо и понастоящем, последното формира задължителна съдебна
практика. Правното значение на посоченото фактическо обстоятелство
-множество различни увреждания с еднакво естество –все средни телесни повреди, в случая, е отнесено към
индивидуализацията на наказанието, според държавният обвинител. С тези правни аргументи, се гради
възведеното фактическо обвинение и неговата цифрова правна квалификация, видно
от съдържанието на обвинителния акт.
След настъпването на инкриминираното ПТП, на място на
произшествието пристигнали служители на РУП –Свиленград и медицински екип на
спешна помощ, транспортирал св.А.Д. *** за оказване на медицинска помощ, до там бил отведен и подсъдимия В.С.. На
последния била взета кръвна проба за анализ, след надлежно медицинско обследване,
обективирано в Протокол за медицинско изследване от 21.06.13г. Още на
местопроизшествието той, както др. водач
-св.Пл.В., били тествани за употреба на алкохол, която проверка полицейските служители
извършили посредством техническо средство. Ползваният уред- алкотест „Дрегер
-7510” № ARBA-0093 отчел 0,65 промила /на хиляда/ алкохолно съдържание в
издишания въздух от подсъдимия В.С.. При тези обстоятелства, последвало
съставянето на негово име на АУАН №
307/21.06.13г /сериен пореден номер 812144/с.дата/, който изготвил св. П., в
качеството си на контролен орган. В акта се описали констатираните нарушения на
правилата за движение, като едновременно със същия се иззело свидетелството за
правоуправление на водача – турско свидетелство за управление на МПС № Н 814775, издадено на името на Х.Ч..
Впоследствие, по административен ред, със
Заповед № 307/13г за налагане на
принудителни административни мерки, на Началника на РУП-Свиленград, временно е отнето СУМПС на същото лице- вече
подсъдим по делото. Във връзка със станалото ПТП се образувало и започналото
досъдебно производство, в хипотезата на чл.212,ал.2 НПК – с първото действие по
разследването, в хода на което подсъдимият С. с протокол за доброволно
предаване от 21.06.13г предал лекия си автомобил – „Тойота Корола” с ” рег. № TR
39LР006 ,на разследващия
полицай. След извършване на необходимите действия по разследването същият бил
върнат на собственика. Докато др. автомобил участник в ПТП – „Опел Тигра” с
рег. № Х 4899АМ бил предаден на отговорно пазене на Тодор В. ***
В момента на управление на автомобила, подсъдимият В.С. е
бил в пияно състояние, като констатираната концентрация на алкохол в кръвта му
е с конкретно цифрово изражение - 0,70 на хиляда /промила/. Същата е
установена, безспорно, чрез извършената химическа експертиза, обективирана в
Протокол № 126/24.06.13г/л 55 от ДП./
Установява
се, въз основа на заключението
по назначената в досъдебното
производство авто-техническа експертиза, че основна причина за настъпването на
ПТП е поведението на подсъдимият В.С. и
неспазването от негова страна на пътен знак “Б-2”, при преминаване на
кръстовището на ул.”Крайречна” и бул.”България”, с управляваното от него МПС, в
момент когато към същото приближава лек
автомобил „Опел Тигра” с рег. № Х 48 99АМ, с водач св.П.В., т.е. без да спре и без да
осигури предимство на преминаващия, ползващ се с такова. Експертът е обосновал становището си,
че от техническа гледна точка,
съобразно конкретната пътна обстановка и скоростта на движение при управление на своя автомобил – „Тойота Корола” с рег. № TR 39LР006, непосредствено преди
удара, а именно 69,4км/ч, подсъдимият В.С. е имал възможност да възприеме признаците
за вида и характера на предстоящото кръстовище и наличието на пътния знак „Б-2”, да съобрази действията си с
тях и да предотврати настъпването на ПТП, като не създаде предпоставки за
възникването му. Стоящите в причинна връзка с ПТП нарушения на правилата за
движение- чл.6, т.1
ЗДвП,вр.чл.46,ал.2 ППЗДвП, както и обективните следи и причинените деформации
на автомобилите, наред и със специалните технически знания на експерта, са послужили
и за определяне на вероятния механизъм на произшествието, подробно описан
в експертизата и съответно аргументиран. Заключението
по автотехническата експертиза, предвид
проведеното съкратено съдебно следствие
по делото, във ФС на чл.371,т.2 НПК, не се оспорва от която и да е от
страните в процеса. Така описаното несъобразяване
от страна на подсъдимия, с вида и характера на кръстовището, урегулирано
с действащия знак „Б-2”, чието
задължително предписание, той не е изпълнил когато е преминал през
същото, а именно - да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство, с
което всъщност и е пряко е нарушил правилата за движение по пътищата, касаещи
задължителното предписания на пътните знаци, съгласно разпоредбата на чл.6,ал.1 ЗДвП,вр.чл.46,ал.2 от ППЗДвП - за конкретния знак /“Б-2”/. От тук, последното е довело до настъпилия неправомерен резултат. Т.е. нарушението
на цитираните правни норми, от страна на
подсъдимия, е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия общественоопасен
резултат.
В конкретиката на последиците от инкриминираното ПТП от
21.06.13г, с пострадало лице и настъпили материални щети по двамата автомобила,
в хода на ДП е била назначена и експертиза с предмет „оценителна
автотехническа”.Видно от заключението по
последната, причинените вследствие на ПТП имуществени вреди по лек автомобил, марка
и модел „Опел Тигла” с рег. № Х 48 99 АМ, собственост на Д. ***, възлизат на сума
в размер 3 026,63 лв.
По делото няма спор относно правоспособността на
подсъдимия, като водач на МПС, като това обстоятелство е доказано -косвено, с годни
доказателствени средства, предвид притежаваното от него свидетелство за
управление на МПС, серия Н, №814775, издадено в Р Турция, с имената Хабил
Чалъшкан, които имена са на подсъдимия, с
които е индивидуализаран при придобиването на турско гражданство и в издаденото
му турски лични документи. Конкретни, макар и косвени сведения , за този факт, се
съдържат в АУАН № 307/21.06.13г,
съставен против С. /л.23 от ДП, както и констативните протоколи за ПТП с пострадало лице № 17 от 14.07.13/л.24
-25 от ДП/. По делото няма данни на подсъдимия, да са били налагани наказания
–административни за извършени нарушения по ЗДвП и ППЗДвП , до момента в Р
България, респ. и в Р Турция. В тази насока са данните от съдържанието на
находящата се в ДП на ОДП-Кърджали, сектор КАТ от 22.07.13г за нарушител от
региона.
Видно
приложената справка за съдимост подсъдимият В.С., с турски имена Х.Ч., не е осъждан за престъпление в
РБългария, към момента и не е освобождаван от наказателна отговорност реда на чл.78а НК.
По
доказателствата:
Съдебното
следствие е проведено по реда на диференцираната процедура на глава 27 НПК,
поради което и събирането и проверката на доказателства, касаещи фактите по
обвинението е обвързано с реда и условията на чл. 371,т.2,вр. чл.373,ал.3 НПК.
Направеното самопризнание от подсъдимия В.С. в хипотезата на т.2 от чл. 371 НПК- относно
всички факти по обвинението, се подкрепя изцяло при съпоставяне с доказателствения
материал събран в ДП –писмени доказателствени средства и гласните –свидетелски
показания, анализирани в съвкупността им. В тази насока, съдебният състав цени показанията на свидетелите А.Д. – очевидец и
пострадала от деянието, както и тези на
св. П.В. и Х.А. – също очевидци на случилото, така също и на В.П.-очевидец, посетил ПТП в
служебното си качество на полицейски служител в РУП-Свиленград, както и тези на св.Д.А.Д.; заключенията на вещи лица
по съдебно-медицинската експертиза, по съдебните автотехническа експертиза и автотехническа оценителна
експертиза, както и по химическа експертиза-обективирана в Протокол №
126/24.06.13г. Така също цениха се и приобщените
писмени доказателствени средства и доказателства: протоколи за оглед на местопроизшествие от 21.06.13г, ведно с изготвен фотоалбум към него; констативен протокол за ПТП от 21.06.2013г с
пострадало лице, изготвен на 14.07.13г; съдебномедицинско-удостоверение, епикризи - 3 бр. от 08.07.13г от отделения
-ортопедично, хирургично и ОАИЛ в МПБАЛ „Еврохоспитал” гр.Пловдив; Протокол за медицинско
изследване от 21.06.13г на лекар от ЦСМП –Свиленград; Протокол за доброволно
предаване от 21.06.13г на МПС „Тойота Корола, с турски рег. № TR39 LP 006; протокол за отговорно пазене от с.дата – относно
МПС „Опел Тигра” с рег. № Х 4899АМ; АУАН № 307/21.06.13г със сериен номер
812144; удостоверение за регистрация на
ПС,серия ВІ №40129, издадено от МВР Р Турция и документ за движение на ПС и
технически прегледи, серия АА № 612954, издаден
от МВР РТурция относно лек автомобил „Тойота Корола” с турски рег.
№ TR39 LP 006 – двата документа в препис, ведно с надлежен превод
на български език; официално писмо – удостоверение за идентичност на имената Х.Ч.
и В.С., все имена на едно и също лице,
издадено от МВР Р Турция ГД”Гражданство и регистрация на населението” на
23.06.11г под № B.05NUV.0.07.00.02/128/560055 – в копие на турски език, ведно с надлежен превод на
български; справка от 22.07.13г за
нарушител от региона, издадена от ОДП-Кърджали, сектор КАТ, ведно с
придружително писмо рег. № ПП8105/23.07.13г; Свидетелство за регистрация на МПС
– Опел Тигра с рег. № Х 4899АМ серия С № 913259; справка за съдимост;
характеристична справка на В.С.; Постановление от 03.12.13г на прокурор от
РП-Свиленград за връщане на веществено доказателство – МПС, марка и модел
„Тойота Корола”, с турски рег. № TR39LP006; приемо-предавателен
протокол от 06.12.13г за връщане на същото
МПС ; протокол за техническо състояние на МПС от 21.06.13г; саморъчна
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Свидетелските
показания и писмените доказателствени средства, приобщени по делото, са събрани
по съответния ред, условия и в съответната форма, съгласно изискванията на НПК. А съответно
последните, както и експертизите са приети по делото в съдебната му фаза, по
процесуалния ред на чл. 373,ал.1,вр.чл.283 НПК, като което и да е от тях не се
оспори от страните, досежно тяхното съдържание. Документите, материализиращи процесуално-следствени
действия от органа по разследването съдържат изискуемите реквизити и са
съобразени с процесуалните изисквания на НПК. Съдът изцяло възприема и
кредитира заключенията по експертизите: химическа; съдебно - медицинска, автотехническа, както и оценителна
автотехническа, тъй като същите са обективни, компетентни и обосновани,
изготвени от съответните специалисти, които и съобразно поставените задачи
са дали аргументирани отговори на същите.
Свидетелските показания и писмените доказателства, формиращи доказателствена
съвкупност по делото, са безпротиворечиви, в логична
връзка и последователност едно спрямо др., кореспондиращи се и взаимно
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Обсъдени поотделно и в съвкупност те
установяват по категоричен и безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, от тук и
убедително подкрепят направеното
самопризнание от подсъдимия. Ето защо, съдът ползва последното за изграждане
фактическите и правните си изводи при
постановяване на присъдата.
Относно
обясненията на подсъдимия: В съдебната фаза на процеса, обясненията на подс.С.
се изчерпват с направеното самопризнание, като съобразно
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 и 3 НПК, това цялостното признание на
фактите по обвинението, кореспондиращо с
останалите събрани доказателства, обвързва съда. Във връзка с доказателственото
обсъждане, следва да се отбележи, че подсъдимият още в ДП е дал обяснения пред
разследващия орган и при разпита си е направил признания за виновността си. Тъй
като същите не се опровергават от останалите доказателства по делото, поради
което липсва основание да се считат за недостоверни, а и представляват редовно доказателствено
средство, съдебният състав възприема и
кредитира обясненията на подс. С. дадени в хода на ДП, като и ги цени, в съпоставка с неговото самопризнание
направено по реда на чл. 371,т.2 НПК, в хода на проведеното съкратено съдебно
следствие. Включително и в частта на твърденията му, че негови близки –баща му
и съпругата му са посещавали пострадалата А.Д. в болницата в гр.Пловдив. В този
смисъл налага се релевантна правна преценка обясненията на подсъдимия от ДП да
са кореспондиращи и с направеното самопризнание в о.с.з.
От правна страна:
При така приетите за установени факти, изведени в
хипотезата на чл.373,ал.3,вр.чл.371,т.2 НПК, съдът прави следните правни изводи:
Предявеното спрямо подсъдимия
обвинение е доказано
изцяло и убедително, в хода на проведеното съкратено съдебно следствие. Налице са налице, събрани по делото достатъчно доказателства и то преки
такива,
подкрепящи направеното самопризнание от
подсъдимия, въз основа
на които по категоричен начин се установява, че В.И.С. е извършил деяние, с което е осъществил, както от обективна така и от
субективна страна съставът на престъплението по чл. чл.343,ал.3, предл.1-во, б.”А”,
вр.ал.1, б.”Б”, предл.2-ро, вр.чл.342,ал.1 НК. И това е така защото, доказано е
на 21.06.2013г в гр.Свиленград на
кръстовището на ул.”Крайречна” и бул.”България”, той управлявайки
в ПИЯНО СЪСТОЯНИЕ моторно превозно
средство/МПС/ – лек автомобил, марка и модел „Тойота Корола” с рег. № TR 39 LP 006 е нарушил правилата за движение
предвидени в чл. 6,т.1 от ЗДвП, вр.чл.46,ал.2 ППЗДвП,
вследствие на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е ПРИЧИНИЛ СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА на А.Д. ***, изразяваща се двустранно счупване на
седалищните и срамни кости на таза, при което е причинено трайно затруднение в
движението на левия и десния крак, за всеки един по отделно както и
разстройство а здравето временно опасно за живота, дължащо се претърпения
травматичен шок, като деянието е извършено,
както вече се посочи, в ПИЯНО СЪСТОЯНИЕ с концентрация на алкохол в кръвта 0,7
промила. В резултат на това ПТП, консумирано с настъпилия сблъсък между два
автомобила- управлявания от подсъдимия и др. движещ се по пътя с предимство-
бул.”България”, а именно „Опел Тигра” с рег. № Х 48 99 АМ, управляван от св. П.В.,
в който пътувала като пътник пострадалата Ан.Д., наред с телесното увреждане на
последната, са настъпили и материални –имуществени вреди на 2-рото МПС,
възлизащи на парична стойност -3026,63 лв. В този им размер същите са несъставомерни, според оценъчния критерии за
значителни имуществени вреди, възприет в
обвързващата по-нова съдебна практика - да са съизмерими с 14 МРЗ /Решение №
312/27.06.08г на ВКС/, определяеми към инкриминираната дата -21.06.13г в парична стойност 4340лв, която сума очевидно не се покрива. Отделно, същите са и ирелевантни за правната квалификация на
настоящото обвинение, предвид настъпилия по-тежък вредоносен резултат, свързан
с телесно увреждане на трето лице – средна телесна повреда, който ги поглъща имуществените
вреди, каквото разбиране последователно се застъпва в константна, задължителна
съдебна практика. От тук и предопределена е правната квалификация, възведена с
обвинителния акт – чл.343,ал.3,предл.1-во, б.”А”,вр. чл. 343,ал.1,б.”Б”, предл.2-ро,
вр. чл.342,ал.1 НК.
Налице е съставомерно деяние по посочения текст на
наказателния закон. По делото категорично и безспорно са доказани, от обективна
страна- фактическите действия по управление на МПС от страна на подсъдимия, от
тук несъмнено установено е авторството на престъплението, както и времето и
мястото на движение на автомобила, допуснатото нарушение на правилата за
движение, така също и пияното състояние на дееца, след употреба на алкохол. Преки доказателства в тази насока са самопризнанието
направено от подсъдимия В.С., по реда на чл.371,т.2 НПК – признал изцяло
фактите по обвинителния акт, съотв.
ценено, на основание чл.372,ал.4 НПК, в корелация и убедително подкрепено със свидетелските
показания на св. Ан.Д. /пострадала/, П.В., В.П., Д.А., Х.А., както и от
заключенията на вещите лица по назначените експертизи - химическа,
съдебно-медицинска, автотехническа и автотехническа-оценителна, както и от данните от протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум към него, така и от др. писмените доказателствени
средства.
Обективно вярно, като установено по несъмнен начин, че
подсъдимият с управляваното от него МПС –лек автомобил, при преминаване през
конкретното кръстовище- горепосоченото, сигнализирано с
пътен знак „Б-2.Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство.”/ с
обозначение и съдържание-предписание, формулирано в чл.46,ал.2 ППЗДвП/, не е изпълнил
задължителното предписание на знака и не
е спрял на същия, както и не е осигурил предимство на приближаващия се - насрещно
движещ/спрямо неговата посока/ - автомобил „Опел Тигра”, управляван от св. Пл.В..
По този начин, несъобразявайки поведението си –изцяло и в
пълен обем с предписанието на пътния
знак, подсъдимият В.С., фактически е отнел предимството на този др. автомобил, движещ се по пътя с
предимство и е предизвикал ПТП със съставомерния резултат.С деянието си
подсъдимият е нарушил основното правило, установено в разпоредбата на чл.6,т.1 ЗДвП, вменяваща в задължение на участниците в движението, в това число и
водачите на МПС да “съобразяват своето поведение с …..пътните знаци, с …..…и
т.н”, като не е изпълнил едновременно двете части от предписанието, указано с
пътния знак “Б-2”, а именно-“ спри” и „пропусни движещите се по пътя с
предимство”, така както е пояснено в
разпоредбите на ППЗДвП –чл.46,ал.2 /Пътен
знак Б2 указва на водачите на пътните превозни средства, че са длъжни да спрат
на "стоп линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава -на
линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство".. Произтичащото от пътен знак, в това число и конкретния „Б-2”, правило и
задължение е единно и несъобразяването му в пълен обем,т.е. в която и да е част
от предписанието е равносилно на неговото нарушаване. Както е в процесния инкриминиран
случай, няма спор обективно вярно е нарушен е пътен знак, изискващ конкретно
поведение от подсъдимия, като водач. Съобразно конкретната пътна обстановка,
допуснатото от него нарушение на посоченото правило за движение е в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП и причинените увреждания на пострадалата А.Д.
– пътувала в лекия автомобил, с който е реализиран сблъсъка и движещ се по пътя
с предимство. Безспорни изводи в тази насока, съдебният състав формира, въз
основа на механизма на ПТП, установен със
заключението по автотехническата експертиза на в.л. С.П., както и от
кредитираните доказателства и направено цялостно признание на
фактите от страна на подсъдимия. Нещо повече, според същото експертно заключение,
при движението за преминаване през
кръстовището, опасност пред автомобила с предимство –„Опел Тигра”/ в който е
пътувал пострадалия пътник/ е възникнала
още във времето за реакция на неговия водач
и ударът е бил непредотвратим, от негова страна от техническа гледна точка. От
тук, водеща причина за настъпване на ПТП е неправилната преценка на подсъдимия,
който след като не е спрял на пътен знак
Б-2 и не е изпълнил изцяло, в която му
да е част неговото задължително предписание, то това без съмнение сочи нарушаването на този знак, като правило за
движение, регламентирано с чл.6,т.1 ЗДвП ар.чл.46,ал.2 ППЗДвП, а това неправомерно поведение на В.С. е стоящо в пряко причинно-следствена
връзка с настъпилия престъпен резултат.
Именно, в резултат от неизпълнението на
гореобсъдените правила на ЗДвП и ППЗДвП е последвал страничен сблъсък между
автомобила на подсъдимия и лекият автомобил „Опел Тигра”, управляван от св.В. вследствие на което е причинена средна
телесна повреда на А.Д.. Обратно, при
изпълнение на горните задължения, като водач на МПС и правилно възприятие/възприемане
за вида и характера на кръстовището, предстоящо да преминаване, би се изключило
настъпването на ПТП от страна на подсъдимият.
Категорично доказан по делото е и настъпилият съставомерен
резултат от ПТП- причиняването на средна телесна повреда на св. А.Д., возила се
като пътник на предната дясна седалка до водача на лекия автомобил “Опел Тигра”
с рег. № Х 48 99 АМ. В случая, същият съставлява обективен признак от състава на
престъплението по настоящото обвинение. Видът и характера на претърпяните от пострадалата Д. телесни увреждания, както и
възможния механизъм на нараняването, се доказват от приобщената по делото
съдебно-медицинска експертиза. Според същата, увреждането, изразило се в двустранно
счупване на седалищните и срамните кости на таза, е причинило трайно затруднение в
движението на левия и десния крак- за всеки един поотделно, както и претърпян е травматичен шок, довел до разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Поради това,
съобразно заключението по медицинската експертиза, като прецени последиците вследствие засягането от увредата – от една страна трайно
затруднение в движението на двата долни крайника, а от друга – временна
опасност за живота, съдът безспорно приема, че е същата съставлява средна телесна повреда, по смисъла
на чл.129,ал.2 НК. Реално, всяко от описаните три
наранявания,
самостоятелно покрива признаците на съставомерно увреждане, визирани в
посочената наказателно правна норма, като фактрурата консумира предл.4-то на ал.2 от чл.129 НК – за всеки
един от долните крайници, а др. травматичен шок, субсумира - предл.13-то на с. Разпоредба – разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Или, така обсъденият фактически вредоносен резултат,
формално, стриктно юридически субсумира три телесни увреждания, всяко от
които самостоятелно /”само за себе си”/
би било достатъчно да се
квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на НК-чл.129,ал.2, но в
съответствие с обвързващата, трайна съдебна практика, този вредоносен
резултат, не се отразява на правната
квалификация на деянието, т.е. следва да се отчита като една средна телесна
повреда, при спазване задължителниту указания на ППВС № 3/79г по н.д. № 6/79г, неизгубило силата си, приложимо и
понастоящем.Съответно, в дадеността си на фактическо обстоятелство, това е
релевантна и се обсъжда с правно значение за индивидуализацията на
наказанието. Освен посочените наранявания пострадалата св. А.Д.
е претърпяла и др. такива, а именно травматичен кръвоизлив под капсулата на
слезката; малки плеврални кръвоизливи –двустранно; малки кръвоизливи под
капсулата на десния бъбрек и под касулата на черния дроб, които са по-леки наранявания, с временен характер и
извън случаите на чл.128 и 129 НК, поради което последните и не са съставомерни
и не влияят на правната квалификация. Настъпването на тези - обсъдени телесни
увреждания е в пряко причинно-следствена връзка с причиненото ПТП и
противоправното поведение на подс. В.С., категоричен извод за което се налага от
безпротиворечивия доказателствен материал. При правната оценка на причинените
телесни увреждания, съставляващи в конкретния случай една средна телесна
повреда, съдът кредитира заключението по съдебно-медицинската експертиза извършена
в ДП и неоспорена от страните.
Безспорно установен
е и др. квалифициращ признак от престъпния състав, възведен в предмета на обвинението, а именно пияното
състояние на дееца, обосновано от констатираното алкохолно съдържание в кръвта
на подсъдимия В.С., с цифрова величина 0,70 на хиляда/промили/. Конкретният
размер на алкохолната концентрация, доказан по пътя на химическото изследване
на кръвта, видно от химическата експертиза, надхвърля минималната стойност от 0,50 промила, възприет в съдебната
практика, задължителна за съдилищата, обективирано в дадените указания с ППВС № 1/77 по н.д. 2/77г на ВС,т.4,б.”а” от
същото. От тук налага се и безпротиворечиви изводи за наличие на пияно
състояние, като обективен статус с функционален ефект, водачът да е изпаднал в
положение на непригодност правилно и безопасно да управлява МПС. В тази насока
се кредитира с доверие извършената химическа експертиза, която също не се оспорва
от страните. Следва да се отбележи последната, като форма за установяване употребата на алкохол и
неговата концентрация е извършено по надлежния метод – газхроматографски , по
надлежния ред и с предвидените от закона средства, съгласно Наредба № 30/01г за
установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на
МПС, издадена от М-во на здравеопазването, МВР и МП
При така изложените съображения, съдът прие, че
нарушаването на пътен знак Б2, от тук и
неизпълнението на чл.6,т.1 ЗДвП, вр.чл.46,ал.2 ППЗДвП от страна на подсъдимия В.С. е било в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото пътнотранспортно произшествие. След като това е така, за съда се
налага решаващия извод, че реализирането на това ПТП, съпроводено със сблъсък между два автомобила,
довело до причиняването на средна
телесна повреда на Ан.Дмитрова, се дължи на виновното, непредпазливо поведение
на подсъдимия.
От субективна страна: Инкриминираното деяние е извършено
от подсъдимия В.С. – виновно, по
непредпазливост, по смисъла на чл.11,ал.3 НК, като той е постъпил небрежно спрямо
изпълнението на задълженията си на водач на МПС. Настоящият съдебен състав
приема тази форма на вината, в конкретния случай, тъй като деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието и собственото
си неправомерно поведение, но е бил длъжен да ги предвиди, задължението за
което произтича от правилата за движение по
пътищата – чл.6,т. ЗДвП и чл.46,ал.2 ППЗДвП, обвързващи го като техен
субект при управление на автомобила, и които
е нарушил напълно съзнателно. Същевременно и безспорно, подсъдимият е могъл и е
бил в състояние да предвиди настъпването на същите тези последици, тъй като е
следвало да знае и спазва посочените правила, чийто субект е бил в качеството
си на правоспособен водач на МПС и постъпвайки небрежно спрямо изпълнението им,
той съзнателно ги е нарушил. Още повече, предвид обстоятелството, че при
евентуално съобразяване с правилата за движение и предписаните от тях
задължения, конкретно –чл.6,т.1 ЗДвП и чл.46,ал.2 ППЗДвП подсъдимият не би предизвикал настъпването на
ПТП.
С тези съображения съдът призна подсъдимият В.С. за виновен
по предявеното обвинение и при
възведената с обвинителния акт правна квалификация – чл. 343,ал.3,
предл.1-во,б.””А”,вр.ал.1,б.”Б”, предл.2-ро, вр.чл.342,ал.1 НК.
Относно наказанието: Предвид
приключването на наказателното производство по особения процесуален ред на
съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371,ал.1,т.2 НПК -
диференцирана процедура на глава ХХV НПК, обвързван от императивната разпоредба на
чл.373,ал.2 НПК, СЪДЪТ определи следващото се на подсъдимия наказание, при
условията на чл.58а НК, вр.чл. 54 НК. В тази връзка, проведе се дължимото изследване в конкуренцията между двете правила - по ал.1
на цитираната норма и това по ал. 4 на
същата, досежно определяне вида и размера
на наказателната санкция. При спазване
на общото правило по чл. 54 НК, съдебният състав взе предвид обществената
опасност на извършеното престъпление,
отчитайки завишена типичната
такава, чиято относително висока степен е
предпоставена
от високата динамика на този
род престъпления, понастоящем в страната.Наред с това съобрази се и личната обществена опасност на дееца – невисока, предвид чистото му
съдебно минало - неосъждан, както и др.обстоятелства
свързани с личността му, така и тези, при
които е извършено престъплението. Едновременно с това отчете се и индивидуалната обществена
опасност на конкретното престъпно деяние, която действително също е завишена, с
оглед настъпилия от ПТП съставомерен
резултат, при даденост на реално
множество телесни увреждания, от които три, консумират самостоятелно, съотв. и представляват
отделни средни телесни повреди –общо три, доколкото бр. на последните не е
определящ и не влияе на правната квалификация,
но доколкото е обективен факт, то е релевантен за индивидуализацията на
наказанието, с правен ефект да се явява отегчаващо отговорността обстоятелство.
Като отежняващи отговорността обстоятелства се отчетоха още мястото и времето
на произшествието - в градска среда, в
тъмната част на денонощието, видно от протокола за оглед, както и младата
възраст на пострадалата.От
друга страна, съдът взе предвид с оценка на смекчаващи отговорността обстоятелства –
невисоката стойност на алкохолна концентрация
в кръвта на подсъдимия – 0,70 на хиляда, много близка до минимално
установената – 0,50 промила за квалификацията пияно състояние на водача,
липсата на допуснати, до момента, каквито и е да административни нарушения на
правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия, по данни от приложената справка на ОД на МВР
– Кърджали, сектор КАТ.
Последното
и определя случаят като инцидентен в живота на подсъдимия. Така също, с тази правна преценка да са смекчаващи, се
отчетоха още -
проявеното от него критично отношение и искреното му разкаяние за случилото се, добрите му характеристични данни и добросъвестното
процесуално поведение, още във фазата на ДП депозирал самопризнания, така и оказал
пълно съдействие на контролните органи и разследващите, без опит да се укрива
от тях или отклонява от производството, забавяйки приключването му, с което
всъщност съществено е допринесъл за разкриване на обективната истина. Не на
последно място, в допълнение на обсъдените, касаещи личността на подсъдимия, отчетоха
се неговата възраст – висока и пенсионна
такава, продължителността на стажа му и опита, като на водач на МПС, както и изразената съпричастност,
респ. заинтересованост към състоянието на пострадалата при ПТП, макар
действително проявена чрез трети лица- негови родственици и близки, което в
случая е обяснимо и оправдано, предвид неговото местоживеене в Р Турция. Данни
за последното се индицират в дадените обяснения при разпита му в ДП, които
обяснения съдът кредитира в настоящото съкратено съдебно следствие, във връзка
с преценка на направеното самопризнание, в съдебната фаза на процеса, по
аргументи от чл. 373,ал.3,ар.чл.372,ал.4
НПК. И доколкото за обратното по делото липсват доказателства, това
твърдение не се опровергава, то същото по убеждение на съдебния състав,
съставлявайки смекчаващо обстоятелство, следва да бъде отчетено. Посочените
релевантни обстоятелства, преценени в съвкупност, по количествен
признак и съобразно относителна си тежест, не
обосновават превес на смекчаващите в степен на многобройност или
изключителност, поради което и съдът приема
за приложим общия критерий по чл. 54 НК за
индивидуализацията
на наказанието, а не този по чл. 55 НК. В тази насока
поддържаните обратни доводи от защитата, съдът намери за напълно неоснователни,
в аспекта на предходните изложени съображения,т.к. не са налице предпоставките
на посочения ФС, допускащ смекчаване на наказателната репресия. Отделно от
това, в контекста на правилото по чл.58а,ал.4 НК и в конкретиката на
релевантните фактически обстоятелства, приложението на чл. 55 НК в конкретния
случай се явява по-неблагоприятно за подсъдимия, доколкото
предполага определено под минимума наказание, а съобразно установеното по вид и
срок в материалната наказателна норма на чл.343,ал.3,б.”А НК -1 година ЛСв,
което при горепосочените условия би се
достигнало до наказание за срок не по-малко от 10 месеца. Докато при същите и
отмерване на наказание около минимума – 1 година, съгласно правилото на
чл.58а,ал. НК,вр.чл.54 НК и след неговата редукция с 1/3 – задължителна, очевидно би се постигнало до по-нисък размер
на наказанието ЛСв, примерно 8 месеца ЛСв /спрямо цялото ако се определи - 1
година/. Поради това, налага се несъмнен извод, че приложението на чл. 55 НК, вр. чл.58а,ал.4 е по –
неблагоприятен, в конкуренция с правилото на чл.58а,ал.1,вр.ал.4 НК/и във
вр.чл.5 НК/. Ето защо, съблюдавайки изискванията на чл. 54 НК и при
отчитане превес на смекчаващите обстоятелства,
за съответно на тежестта на престъплението, личността както и за
справедливо се прецени, наказание около, но над минимума – 1 година, предвиден в чл.343,ал.3,б.”б” НК, което съдът индивидуализира
конкретно в размер 1 година, 1 месец и 15 дни ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА/ или 12 месеца и
45 дни/. Така
определеното, на основание чл. 58,ал.1 НК, съдът намали с 1/3, т.е с 4 месеца и 15 дни /спрямо цялото/ в резултат на което
като окончателно наказание наложи на подсъдимия В.С. наказание 9 /девет/ месеца “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
Относно начинът
на изтърпяване на наказанието. Тъй като
подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание е в рамките на три
години, с оглед установените смекчаващи отговорността обстоятелства и данните
за личността му, решаващият съдебен състав, счете, че за постигане целите на
наказанието, предвид приуритета на личната превенция и за поправянето на
наказателно отговорното лице, не е наложително ефективното изтърпяване на
наложеното му наказание, лишаване от свобода – 9 месеца. Поради което се приложи разпоредбата на
чл. 66, ал.1 НК и на това основание, като
съдът отложи изпълнението на това наказание, наложено на подсъдимия В.С., за изпитателен срок от ТРИ
години, минималния предвиден в закон,
считано от влизането в сила на присъдата.
Така наложеното
наказание и при приложение института на условното осъждане, с оглед личността на
подсъдимия и неговата възраст,
според
решаващия съдебен състав е достатъчно, а и ще съдейства за реализиране целите на
наказателната репресия, заложени в чл. 36 НК.С акцент в достатъчна степен да
допринесе за преосмисляне поведението и превъзпитанието на дееца към стриктно
спазване на законовите разпоредби и действащия правов ред. Санкцията кореспондира, по
убеждение на съдебния състав и с принципите на справедливостта, и е съответна с
тежестта на извършеното. С налагането й се удовлетворява и принципа за
общопредупредителния ефект на наказанието за останалите членове на
обществото.
За престъплението, за което е повдигнато обвинение на
подсъдимия и същият беше признат да виновен, в особената част на НК е
предвидено и кумулативно наказание-лишаване от права по чл.37,т.7,т.е. лишаване
от правото да управлява МПС за определен срок. В случая правоспособността му на
водач, е безспорна и доказана, с оглед притежаването на свидетелство за
правоуправление, издадено в Р Турция – серия Н № 814775. Предвид общата
разпоредба на чл. 343г, във вр. с чл.37,т.7 и във вр. с чл.49 НК, съобразно
конкретните обстоятелства по делото и индивидуалната преценката на личността на
подсъдимия, съдът наложи на В.И.С. наказание лишаване от правото да управлява
моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА. През който период от време на
ограничението, поради отстраняването му от движението, като водач, по преценка
на съдебния състав, същият ще осъзнае последиците от противоправното си
поведение и ще се мотивира в съзнанието му едно
по-сериозно и отговорно отношение към безопасността на движението по
пътищата и несъмнено към спазване разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП. То ще постигне
и общо-предупредителната функция на наказанието за останалите членове на
обществото.
В случая, свидетелството за правоуправление е било отнето
още със съставяне и връчване на АУАН от 21.06.13г, видно от вписването в самия
акт – приет по делото. При тези факти, на основание чл. 59, ал.4 НК следва да
се приспадне времето през което подсъдимият С. е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право, считано от 21.06.13г- момента на
изземването. В този смисъл е и
обвързващата съдебна практика, съгласно Постановление № 1 от 17.01.1983г
на Пленума на ВС-т.6,б. ”в”, което е задължително за съда, в конкретния случай.
При този изход на
наказателното дело, на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът, осъди
подсъдимият да заплати на частния обвинител –А. Симитрова, конституирала се по
делото, направените от нея разноски в размер на 360лв- платено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство от повереник-адвокат, съгласно
приложено пълномощно в ДП. На същото
правно основание, подсъдимият се осъди да заплати в полза на Държавата и направените по делото
разноскки, общо в размер 715,60 лв, от които 665 лв- разноски от ДП, вносими по
Републиканския бюджет, по сметката на ОД на МВР-Хасково и 50,60 лв- разноски от
съдебната фаза на производството, както и ДТ- 10 лв в случая на служебно
издаване на изпълнителен лист, вносими по бюджета на съдебната власт по
сметката на СвРС.
Предвид решаването на делото, с постановената присъда, съдът
по реда на чл.111,ал.1 НПК се е произнесъл
и относно разпореждането с вещественото доказателство по делото – лек автомобил
„Тойота Корола, с тур. Рег.№ TR39LP006, като е върнал това МПС на неговия
собственик - подсъдимия, при все от наличието на постановен в ДП акт за връщането му, доколкото дължима е в съдебната фаза и от
съда, същинска проверка относно наличие на основания за отнемане в полза на Държавата. Тъй като не
се констатира която и да е от законовите предпоставки на чл. 53 НК или др.
пречки за връщането на вещта, съдът се разпореди , връщайки последната.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: