№ ***2
гр. Харманли, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. И.-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.-ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20225630100178 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ****** с предявени обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземанията
против В. П. А., ЕГН **********. За претендираните суми е издадена заповед № ***23 от
17.11.2021г. за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1147 по описа за 2021г. на
Районен съд – Харманли, Четвърти граждански състав.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл.
98а от ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 94а от ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа
енергия на обекти на битов и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна
територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. До този момент
ответникът не бил упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия.
Ищецът посочва, че ответникът имал качеството на битов клиент съгласно § 1, т, 2а
от допълнителните разпоредби на ЗЕ, тъй като ползваната от същия електрическа енергия е
за битови нужди с оглед вида на обекта на потребление – жилище. По силата на чл. 7, т. 1 от
ОУ ищецът се е задължил да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН
1585287, находящ се в гр. С., ул. „***“ № ***.
За ответника бил открит клиентски номер ********** в качеството му на собственик,
съгласно справка от СВ-Харманли. Ответникът от своя страна съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ се
е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия в сроковете и по начини определени в същите – чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл.
27, ал. 1 от ОУ при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по ОУ и съгласно чл. 94а, ал .1 от ЗЕ за периода от
05.11.2020г. до 03.01.2021г. ищецът бил доставил до обекта на ответника електрическа
енергия на обща стойност 121,82 лева, която до този момент не била заплатена. Поради
1
забава в заплащането на посочената сума ответникът дължал и обезщетение за забава за
периода от 22.12.2020г. до 15.11.2021г. в размер на 10,84 лева. Законната лихва за забава се
дължала по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата
на образуване на настоящото производство на основание чл. 18, ал. 1, 2, 3, предложение 3-то
от ОУ. Срокът за заплащане на всяка от фактурите бил посочен в нея. Издадените фактури,
техния падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава били
описани в извлечение от клиентската сметка на ответника.
За посочените суми за главница и лихва за забава ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било образувано ч.гр.д. № 1147
по описа за 2021г. на РС-Харамнли. Заявлението било уважено и била издадена заповед №
***23 от 17.11.2021г.. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК и съдът дал указания на заявителя за предявяване на иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да установи по
отношение на ответницата, че ищецът дължи сума в размер на 121,82 лева, представляваща
незаплатена електрическа енергия за периода от 22.12.2020г. до 15.11.2021г. и сума в размер
на 10,84 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 22.12.2020г. до 15.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1147 по описа
за 2021г. на РС – Харманли – 16.11.2021г. до окончателното й изплащане. Претендират се и
направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, ищецът не се явява и не
изпраща представител.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова
молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва се единствено
основателността на предявените искове, но не и тяхната допустимост. Същите се считат за
недоказания по основание и размер.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото ответникът не се
явява. Назначеният особен представител е взел отношение по същество на делото с молба с
вх. рег. 1485 от 15.02.2023г.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК. Именно поради особения ред, по който се предявяват исковете,
обуславящ исковото производство като продължение на развилото се заповедно такова, е
необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен срок от получаване на указанията
по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай разпореждането на съда е получено от ищеца
на 18.02.2022г., следователно последният ден от срока е бил 18.03.2022г. Исковата молба е
подадена на 24.02.2022г. по пощата, поради което следва да се приеме, че едномесечният
срок е спазен.
Предметът на търсената с исковата молба защита следва да съвпада с претендираното
със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане право. Налице е
пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсените със заповедта парични
вземания и предявените такива с исковата молба. Едновременно с това ищец в настоящото
производство е заявителят в заповедното. Ето защо може да се направи обоснован извод, че
исковете са допустими.
За да бъдат те основателни, е необходимо при условията на пълно и главно доказване
да бъде установено от ищеца наличието на следните материални предпоставки /юридически
факти/ - съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
електрическа енергия, обема на реално доставената на ответника електрическа енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. По иска за
2
мораторна забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин наличието на
валидно облигационно отношение между страните, по силата на което ищецът се е задължил
да доставя електрическа енергия, а ответникът да заплаща цената й.
Съгласно чл. 92 от ЗЕ страни по сделките с електрическа енергия са обществен
доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия;
производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на
електроразпределителна мрежа; оператор на затворена електроразпределителна мрежа;
оператор на съоръжение за съхранение на електрическа енергия; търговец на електрическа
енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група и оператор
на борсов пазар на електрическа енергия. Ищецът има качеството на „краен снабдител“ по
смисъла на § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ, а ответникът има качеството на „битов клиент“, на „краен
ползвател“ и на „потребител на енергийни услуги“ съгласно § 1, т. 2а, т. 28б и т. 41б от ДР
на ЗЕ. Краен ползвател е физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия,
енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди за собствено крайно потребление и се
помещава в отделен имот от сграда – етажна собственост, която се снабдява с топлинна
енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди от централен източник, и
когато продажбата на енергия се осъществява без индивидуален договор. Съгласно справка
№ 202137 от 18.02.2022г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице от Агенция по
вписванията ответникът е носител на правото на собственост върху поземлен имот с
планоснимачен номер 442, парцел 16, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна
кухня, обор и навес с адрес гр. С., ул. „***“ № ***.
Разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 и ал. 4 от ЗЕ предвижда, че крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, които влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане. Според ал. 5 на посочената
правна норма в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не
са съгласни с тях имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия, като приетите от крайния
снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните общи
условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения. По делото не са наведени от
страните твърдения за предлагане и съответно приемане на специални условия, различни от
публикуваните общи условия, нито се представят доказателства, от които да се установява
подобно обстоятелство.
Предвид изложеното следва да се приеме, че между страните е бил сключен договор
при приложимите общи условия за доставка на електрическа енергия за битово потребление
за обект с клиентски № **********, находящ се на адрес гр. С., ул. „***“ № ***.
За да възникне в правната сфера на ищеца твърдяното парично притезание е
необходимо да е изпълнил задълженията си по сключения с ответника договор. Съгласно чл.
7, т. 1 от представените по делото общи условия ищецът се е задължил да снабдява с
електрическа енергия при условията на равнопоставеност всеки клиент, чийто обект е
присъединен към електроразпределителната мрежа, обслужвана от него.
От приетото по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че ответникът е доставял електрическата енергия в имота на ответника с адрес
гр. С., ул. „***“ № ***. В процесния имот е поставен електромер с фабричен номер №
*********, който е бил отчитал регулярно (месечно) и за процесния период е имал следните
показания: от 05.11.2020г. до 03.12.2020г. дневна електрическа енергия в размер на 292 квтч
и нощна електрическа енергия в размер на 140 квтч и от 04.12.2020г. до 03.01.2021г. дневна
електрическа енергия в размер на 112 квтч и нощна електрическа енергия в размер на 75
квтч. Вещото лице е посочило, че за периода от 05.11.2020г. до 03.01.2021г. до процесния
обект с ИТН 1585287 е била доставена електрическа енергия в общ размер на 619 квтч на
3
стойност 121,82 лева с ДДС, като доставените количества електрическа енергия съвпадат с
фактурираните от ищеца такива.
Следователно от неоспореното от страните и кредитирано заключение по съдебно-
техническата експертиза се установява, че ищецът е изпълнил своите задължения, като е
снабдявал с електрическа енергия обекта на ответника, на който е било монтирано средство
за търговско измерване, цените на които са изчислени правилно, съобразно действащата
нормативна уредба и съответстват на представените фактури. Следователно, в тежест на
ответника е възникнало задължението да заплаща стойността на доставената електрическа
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД задължението е изискуемо веднага с
възникването му, когато се дължи без срок. В тази хипотеза кредиторът следва да отправи
покана с предоставяне на подходящ срок за изпълнение на длъжника. По различен начин
стои въпроса при задължения, за които е уговорен срок за изпълнение. Тогава покана не е
необходима. Едновременно с това следва да се прави разграничение във вида на срока.
Според чл. 70 от ЗЗД срокът може да бъде уговорен в полза на двете страни по сделката, в
полза на кредитора или в полза на длъжника, като всеки един от сроковете има различно
правно значение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ОУ потребителят на електрическа енергия заплаща
стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос
на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно. Периодът за плащане е 10 дни
за всички фактури, а сроковете за плащане са първо междинно плащане до 15-то число на
текущия месец, второ междинно плащане до 23-то число на текущия месец и окончателно
плащане – до 10-то число на месеца следващ текущия. Този срок е срок в полза на
длъжника, тъй като задължението е изпълнимо, но не и изискуемо, тоест длъжникът
/ответникът/ може да заплати дължимата стойност на електрическа енергия, а до изтичане на
срока ищецът не може да иска изпълнението й. След настъпването на срока задължението
вече е изискуемо и изпълнимо, тоест може да се иска изпълнение. Към датата на подаване
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК –
16.11.2021г. вземанията за периода от 05.11.2020г. до 03.12.2020г. и от 04.12.2020г. до
03.01.2021г. са били изискуеми.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 98а от ЗЕ е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
Претендира се и лихва за забава в размер на 10,84 лева за периода от 22.12.2020г. до
15.11.2021г., представляваща сбор от лихва за забава върху главница от 86,04 лева за
периода от 22.12.2020г. до 15.11.2021г. и от лихва за забава върху главница от 35,78 лева за
периода от 21.01.2021г. до 15.11.2021г.
С оглед основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за
заплащане на обезщетение за забава. Тя има акцесорен характер по отношение на главното.
С оглед установеното съществуване на главното парично задължение в размер на 121,82
лева, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Такова задължение е било и изрично предвидено в чл. 27,
ал. 1 от приложимите общи условия, съгласно които клиент, който не изпълни задължението
си за плащане в срок на дължими суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден. Съгласно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза дължимото обезщетение за забава за период от 22.12.2020г. до 15.11.2021г. е в
размер на 10,84 лева.
Съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД също следва да бъде уважен изцяло, доколкото е доказан както по основание, така и по
размер.
4
По разноските:
Съгласно т. 12 на тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 по описа
за 2012г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда специалните установителни искове,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесните суми. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1147 по описа за
2021г. на РС-Харманли.
От представените по него писмени доказателства се установява, че ищецът е сторил в
исковото дело разноски от 75,00 лева, за държавна такса, 263 лева за депозити за вещи лица
и 300 лева за особен представител, а на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, или общо разноски от 738 лева.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски от 25 лева за държавна такса
и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение или в общ размер на 75,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. Г.
Д.“ № *** против В. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „***“ № *** искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 98а
от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 121,82 лева за
главница, представляваща доставена от дружеството електрическа енергия през периода от
05.11.2020г. до 03.01.2021г. за обект с ИТН 1585287, находящ се в гр. С., ул. „***“ № ***.,
ведно със законна лихва върху главницата за периода от 16.11.2021г. до изплащане на
вземането, сумата от 10,84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
незаплатена електрическа енергия за периода до 22.12.2020г. до 15.11.2021г., които вземания
са предмет на заповед № ***23 от 17.11.2021г. за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1147 по описа за 2021г. на Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. П. А., ЕГН **********, с адрес гр.
С., ул. „***“ № *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № *** сума в общ размер на 813
лева, от която сума в размер на 738 лева, представляваща направени разноски по
настоящото дело и сума в размер на 75 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д.
№ 1147 по описа за 2021г. на РС-Харманли, за която е издадена заповед № ***23 от
17.11.2021г. за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1147 по описа за 2021г. на
Районен съд – Харманли.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждението на особения представител адвокат Станковска
в размер на внесения от ищеца депозит.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5