Производството е по чл. 33 и сл. от ЗВАС. С решение № 119/06.12.2006 г., постановено по НАХД № 40/2006 г., Крумовградският районен съд е отменил наказателно постановление № 09/**********/20.02.2006 г. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали, с което на Георги Стойчев Костов от гр.Крумовград в качеството му на изпълнителен директор на ”Крумица” АД, гр.Крумовград, на основание чл.416, ал.2 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ е наложено наказание “глоба” в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125, ал.2 от Наредба №7/ДВ,бр.88/99г. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – Кърджали, който го обжалва с молба същото да бъде отменено като неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Решението се основавало на неправилни фактически и материално-правни изводи, а така също фактическите положения, приети за установени от съда, не се подкрепяли от писмените и устни доказателства по делото. Същите не били обсъдени в тяхната цялост. Като е кредитирал и приел за меродавен сертификат за контрол №216/14.04.06 г. на РИОКОЗ-Кърджали, съдът не бил преценил правилно фактите и обстоятелствата по делото. В същото време игнорирал основното писмено доказателство по делото – протокол №903/19.05.03 г., от който ставало ясно, че проверявания обект не отговаря на изискванията. От посочената в протокола дата, до момента на приключване на проверката и връчването на АУАН и НП, не били извършвани измервания на параметрите на работната среда, по отношение ползването на процесните вредни лепила. Съдът бил прел в решението си за безспорно установено, че към датата на проверката не е имало изградена вентилационна система и в същото време в противоречие на това свое заключение приел, че не било установено, че в работните помещения имало отделяне на токсични или други вредни вещества над пределно допустимите концентрации, без обаче да посочи конкретно за кои помещения иде реч. В тази връзка административнонаказващия орган бил посочил конкретно работните места, както и съответните лепила, които са се ползвали. Относно ползваните лепила същите били охарактеризирани от наказващия орган като лепила с наднормени стойности, защото само ползването им дори било опасно, в предвид техния химичен състав. Това било потвърдено от протокол №903 от 19.05.03 г., т.е. процесните лепила сами по себе си се явявали източник на отделяне на вредни вещества. В тази връзка не било необходимо да се извършват измервания, за да се докаже, че има отделяне на вредни вещества, както сочел първоинстанционния съд. Последният неясно защо не бил обсъдил писмената информация от изпълнителния директор на дружеството, която била неизменна част от административнонаказателната преписка по делото. Съдът също така бил направил разширително тълкуване на разпоредбата на §1, т.1 от ДР на КТ, приемайки, че изпълнителният директор бил длъжностно лице по смисъла на §1, т.5 от ДР на КТ, а не работодател. Подобно тълкуване било неправилно, т.к. с избирането и назначаването на изпълнителен директор на дружеството, на него му била дадена възможност да наема самостоятелно работници и служители по трудово правоотношение и в този смисъл за него били относими условията на §1, т.1 от ДР на КТ. От гореизложените доводи относно същността на административното нарушение по чл.125, ал.2 от Наредба №7/99 г. следвал извода, че районния съд като е приел противното, допуснал нарушение на материалния закон, като не само, че неправилно е установил фактите, но и неправилно е приложил материално-правната норма. Това било така, т.к. неустройването на местна/локална/ вентилация на работните места, на които се използвали вредните лепила било недопустимо, защото било свързано със здравето и живота на самите работници и това било вменено по императивен начин на работодателя с разпоредбата на чл.125, ал.2 от Наредба №7/99 г. Противното представлявало административно нарушение, чието осъществяване от първоинстанционния жалбодател по несъмнен начин се доказало по делото. В този смисъл наказващия орган бил описал фактите от значение за установяване на административното нарушение и ги подвел под съответната правна норма. Наложената глоба била напълно справедлива и съразмерна – към средния предвиден от законодателя размер, а именно – 500 лева. С оглед на изложеното, моли да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло обжалваното решение и да бъде потвърдено НП № 09-578/20.02.2006 г. като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, жалбодателят чрез ю.к.Милев поддържа жалбата. Ответникът по жалбата Георги Стойчев Костов, чрез защитникът си – адв.Янев, моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Крумовград като правилно и законосъобразно. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали намира жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди решението на Районен съд – Крумовград, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законово определения срок, т..е. явява се процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат, но направените изводи следва да бъдат допълнени. За да отмени издаденото наказателно постановление, районният съд е приел за безспорно установено, че към датата на проверката в шивашките цехове за монтиране и залепване на хастар с лепила на „Крумица” АД не е имало вентилационна система. Но не се установило, че в работните помещения към датата на проверката е имало отделяне на токсични или други вредни вещества над пределно допустимата концентрация. В решението е посочено, че не можело да се направи извод за наличие на токсични или вредни вещества към 28.01.2006 г., въз основа на протокол от 12.05.2003 г. – близо три години след проверката, тъй като към датата на проверката не били правени замервания на химични агенти над пределно допустимата концентрация, още повече, че 28.01.2006 г. бил почивен ден и е нямало работници по работните места, които да са лепели саи с посочените лепила. Съдът е направил извод, че административното нарушение вменено за извършено от Георги Костов, не е доказано, поради което и издаденото НП се явявало незаконосъобразно и като такова го е отменил. Настоящата касационната инстанция следва да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания - неправилно решение постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон и необоснованост. Такива нарушение обаче не са налице. Изложените фактически изводи от районния съд изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Наказателното постановление е съставено срещу ответника по касация за това, че при извършена проверка на 28.01.2006 г. в 11,30 ч по работни места в „Крумица” АД, гр.Крумовград, било установено, че изпълнителния директор на дружеството, в качеството си на работодател не е осигурил вентилационна и аспирационна система на работни места – монтиране и залепване на хастар с лепила „denlaks-x” и „euromast-400” в шивашките цехове, характеризиращи се с наднормени стойности на химични агенти – тулуол и бензин – видно от протокол от измерванията на токсичните вещества на ХЕИ на процесните работни места от 19.05.2003 г. Нарушението било установено след направен оглед на място и на база писмена информация от изп.директор на дружеството. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл.125, ал.2 от Наредба №7/ДВ, бр.88/99г., поради което на основание чл.416, ал.2 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ на Георги Стойчев Костов, в качеството му на изпълнителен директор на „Крумица” АД, гр.Крумовград е наложена глоба в размер на 500 лева. НП е издадено въз основа на АУАН №09-578 от 01.02.2006 г., съставен от Костадин Василев Стратиев – гл.инспектор в Д”ОИТ” гр.Кърджали. Описаното в НП като нарушение не представлява такова по чл.125, ал.2 от Наредба №7/99 г., както е посочено от наказващия орган. Това е така по следните съображения: Нормата, която е вменена за нарушена от ответника по касация, а именно – чл.125, ал.2 от Наредба №7/99 г. гласи: „При източника на отделяне на вредни вещества се устройва местна /локална/ вентилация.” Тази норма посочена самостоятелно не може да послужи като основание за санкциониране на даден субект при неспазването й, тъй като в нея не е посочено какъв източник се има в предвид. Последното е описано в предхождащата ал.1 на чл.125 от Наредбата, където е посочено, че в работните помещения, в които има отделяне на прах, токсични вещества и други вредни вещества, се осигурява принудителна вентилация. Т.е. ал.2 на чл.125 от Наредбата винаги следва да се прилага във връзка с ал.1 от същия член, тъй като именно в последната е посочено, че с този текст се определят изисквания за работните помещения и само по този начин може да се направи връзка, че изискването за устройване на местна /локална/ вентилация при източника на отделяне на вредни вещества се отнася именно за работните помещения. Изискването, както бе посочено по-горе на чл.125, ал.2 от Наредбата е за устройване на местна /локална/ вентилация, а не вентилационна и аспирационна система, както е посочено в НП. Още повече, че видно от Протокол на ХЕИ от 12.05.2003 г., който касатора е посочил като доказателство за извършеното нарушение, в дружеството е съществувала вентилация: естествена и осев вентилатор /т.5 от протокола/. Описаното е достатъчно да се направи извод, че наказващия орган неправилно е приложил материалния закон, предвид, че констатираното не представлява нарушение по чл.125, ал.2 от Наредба №7/99 г., което е достатъчно основание обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно, както е сторил районния съд. Отделно от изложеното по делото не е доказано, че в проверените работни помещения има отделяне на вредни вещества, което обстоятелство да налага изграждането на местна /локална/ вентилация, съгласно изискването на чл.125, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредбата, като без значение е дали тези вредните вещества са в законово регламентирани норми или не. Наказващият орган е приел, че лепилата „denlaks-x” и „euromast-400” се характеризират с наднормени стойности на химичните агенти – тулуол и бензин, което било видно от протокол от измервания на токсичните вещества на ХЕИ от 19.05.2003 г.. От цитирания протокол обаче не може да се направи извода, че именно посочените в НП лепила отделят вредни вещества, тъй като изследваните при осъществения през 2003 г. контрол от ХЕИ в дружеството са се използвали лепила различни от посочените в НП. Още повече, че самите инспектори извършили проверката установяват при разпита си в съдебно заседание, че те са се позовали единствено на протокола от ХЕИ, който е съдържал информация от 2003 г за завишени концентрации на тулуол и бензин и именно на база тази информация са счели, че следва да има изградена вентилационна и аспирационна система на работните места, където се използват лепила. Актосъставителя Стратиев установява, че при проверката на процесните работни места е имало две тенекии с „Денлакс – х”, като на самата тенекия е бил изписан надписа и състава на лепилото, без обаче да посочи, че в състава да се съдържали цитираните в АУАН и съответно НП химични агенти – тулуол и бензин, които съдържат токсични или други вредни вещества. След като по делото е установено по категоричен начин, че описаното в АУАН и НП на Директора на Д”ОИТ” не е нарушение по смисъла на чл.125, ал.2 от Наредба №7/99 г., то не може да бъде ангажирана и административнонаказателната отговорност на сочения за нарушител и правилно НП е било отменено, предвид, че фактическите положения, приети за установени в също‗о, не осъществяват състава на посоченото нарушение т.е. неправилно е приложен материалния закон. С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 119/06.12.2006 година, постановено по НАХД № 40/2006 година по описа на Крумовградския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |